Р
Е Ш Е
Н И Е № 260113
гр.Враца,
16.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 07.09.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№2 по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Т.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Н.Д.
от АК-Шумен, срещу ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2020г., около
16.40ч., на път ІІІ-101 /Враца-Оряхово/, на км 82+296 между селата Гложене и
Бутан е настъпило ПТП между л.а."Ауди", модел "А3" с
рег.№ВР *** СС, собственост на С. Б. Ж., управляван от К. М. П., и л.а."Нисан", модел "Навара" с рег.№ВР *** СС,
собственост на "ОТП Лизинг"-Клон Враца, управляван от И.И.Б.. Вследствие на неправомерното движение на водача К. П.,
който не спазил дистанция и се движил с несъобразена скорост, настъпил
сблъсък с движещия се пред него
л.а."Нисан Навара", като за произшествието
е образувано ДП №247/2020г. на РУ-Козлодуй и пр.пр.№595/2020г.
на РП-Козлодуй.
Ищецът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието е получил телесни повреди, а именно: счупване на дясна лъчева
кост и изкълчване на дясна раменна става, които са му причинили трайно
затруднение на движението на горен десен крайник, както и порезна рана и
множество охлузвания на лява ръка, като десният горен крайник се е деформирал в
областта на предмишницата и раменната става, чиито движенията
са невъзможни, а през месеците след произшествието и към настоящия момент и за
в бъдеще движенията на дясната ръка остават ограничени и болезнени.
Нататък в исковата молба се твърди, че в деня на
произшествието ищецът е приет по спешност във "ФСМП-Козлодуй", бил
препратен в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където били установени
описаните увреждания, а на 29.06.2020г. била извършена операция - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, открита репозиция и поставяне на остеосинтеза
- пластина със седем отвърстия и шест винта. След по-малко от два месеца ищецът
бил принуден да постъпи в "МБАЛ Св.Иван Рилски"-Козлодуй на
17.08.2020г. за повторно болнично лечение, тъй като движенията в дясната лакетна и раменна става били ограничени и болезнени и били
извършени рехабилитационни тестове и диагностични
процедури, масажи, криотерапия и ЛФК.
Следващото твърдение на ищеца е, че за поставената при
операцията пластина е заплатил сумата 860лв., както и потребителска такса в
размер на 23.20лв., а за рехабилитационните процедури
е заплатил сумата 34.80лв.
Като твърди, че вина за настъпването на процесното
ПТП има водачът на л.а."Ауди А3" К. П., чието поведение е било неправомерно,
и това, че посоченият автомобил е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" с крайна дата на покритие 18.12.2020г.,
ищецът поддържа, че има право да претендира обезщетение за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди, поради което е предявил извънсъдебна
претенция с дата 19.10.2020г. При ответника е образувана щета
№0411-300-002-2020, по която с писмо от 30.11.2020г. последният предложил да
бъде постигнато споразумение за сумата 5 023.20лв. Ищецът не се съгласил с
размера на обезщетението и отправил молба за безусловно изплащане на
обезщетение и посочил банкова сметка, ***бно уреждане
на спора не е налице и обезщетение не е изплатено.
Следващите твърдения на ищеца са, че изживява случилото се
изключително тежко, продължава да изпитва силни болки и страда от ограничение
на движенията на дясната ръка, често сънува кошмари, а произшествието се
отразява негативно на живота му. Твърди се, че в продължение на седмици ищецът
е изпитвал затруднения в бита си и е разчитал на помощта на своите близки,
няколко месеца е бил неработоспособен и не е изпълнявал работата си на сервизен
инженер, като са му издадени два болнични листа до 29.09.2020г., но тъй като
все още не можел да се върне на работа, бил принуден да използва годишния си
отпуск. След връщането му на работа дясната ръка на ищеца продължавала да бъде
нефункционална, той не можел да се справя с работата си поради болките и
ограниченията в движенията й и по тази причина бил съкратен и към момента е
безработен. Това според твърдението на ищеца поражда у него чувство на тъга,
непълноценност и неудовлетвореност, засяга социалния му живот, той страда
физически и психически, станал е затворен, излиза рядко и изпитва затруднения да
се грижи за себе си, за семейството и приятелите си.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на частичен иск за сумата 50 000лв., част от сумата 70 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, и на иск за сумата
918лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат
от ПТП. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва, считано от
19.10.2020г. до окончателното им изплащане съгласно чл.429 КЗ, както и законна
лихва, считано от 10.11.2020г. до окончателното им изплащане съгласно чл.497,
ал.1, т.1 КЗ.
Чрез пълномощника си адв.Т.Т. от САК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва изключителната вина на водача К. П. и твърди, че вина за
произшествието има водачът на л.а."Нисан
Навара", който не е съобразил поведението си с другите участници в
движението и е навлязъл внезапно в лявата пътна лента, без от отчита, че там
има автомобил, който е предприел изпреварване.
Ответникът оспорва твърдения от ищеца механизъм на
произшествието и твърди, че водачът на застрахованото от него МПС няма вина за
него. Поддържа се също, че принос за настъпване на вредоносния резултат има и
ищецът, за който се твърди, че е пътувал без правилно поставен предпазен колан,
поради което тялото ми се е движело свободно в купето на автомобила, в резултат
от което са настъпили уврежданията, като в тази връзка се развиват съображения
относно действието на предпазните колани и извършеното от ищеца нарушение на
изискванията на ЗДвП. Според ответника ищецът е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, поради което следващото му се обезщетение
следва да бъде намалено.
На следващо място ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение,
като настоява, че твърдените от него болки и страдания са силно преувеличени.
Ответникът оспорва и претенцията за лихви и началния момент, от който се
претендират такива, като настоява, че не е изпаднал в забава.
Подадена е допълнителна искова молба, в която се поддържа
твърдението за изключителна вина на водача П., за който отново се твърди, че се
е движил с превишена скорост, предприел е маневра изпреварване на кръстовище и
се е "забил" в задната част на другия автомобил. Въвежда се
твърдение, че ищецът е бил с поставен предпазен колан и се оспорва твърдението
на ответника за съществуване на придружаващи заболявания.
В допълнителната искова молба се излагат съображения във
връзка с размера на предявения иск за неимуществени вреди. Внасят се пояснения
във връзка с претенциите за присъждане на лихви и в тази връзка се излагат
правни съображения.
Подаден е отговор на допълнителна искова молба, в който се
поддържа изложеното в първоначалния.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издаден от РУ Козлодуй, от който е видно, че на 27.06.2020г.
около 16.40ч. на път ІІІ-101, км.82+296 е настъпило ПТП с участници л.а. марка
"Ауди", модел А3, рег.№ВР *** СС, собственост на С. Б. Ж., управляван
от К. М. П., и МПС "Нисан Навара" с рег.№ВР
*** СС, собственост на "ОТП-Лизинг", управляван от И.И.Б., при което е пострадал ищецът Т.Н.Б.. Изискано е и е
приложено ДП №247/2020г. на РУ-Козлодуй, приключило със заключително мнение за
изпращане на РП-Козлодуй с мнение за прекратяване. С Постановление на Района
прокуратура-Козлодуй от 11.11.2020г. с оглед на това,
че пострадалият е заявил, че не желае да се търси наказателна отговорност на
лицето, причинило му телесна повреда, наказателното производство е прекратено,
като е прието, че от техническа гледна точка вероятната причина за настъпване
на ПТП са действията на водача на л.а."Ауди А3", който се движил с
несъобразено скорост от 93км/ч и не е осигурил необходимата дистанция с
товарния автомобил "Нисан Навара", при
което сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.
Като безспорен между страните с доклада по делото съдът е
отделил факта на съществуване на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лекия автомобил "Ауди А3" и
за настъпване на събитието в срока на покритие на застрахователната полица.
От представената с исковата молба медицинска документация се
установява, че на 27.06.2020г. ищецът е приет за болнично лечение в
"МБАЛ-Христо Ботев"АД, гр.Враца с диагноза "Счупване на дясна
лъчева кост и изкълчване на дясна раменна става", извършена му е операция
с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
а по-късно в МБАЛ"Св.Иван Рилски", гр.Козлодуй са проведени рехабилитационни процедури. Видно е от представените
болнични листове, че ищецът е бил нетрудоспособен до 29.09.2020г. Със заповед
от 30.09.2020г. трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжност "***"
в "Алфа-Енемона"ООД, е прекратено поради намаляване обема на работа.
С исковата молба са представени платежен документ и фактури
за заплатени 860лв. за консуматив и
34.80+23.20лв. потребителски такси. Представени са епикриза
и други медицински документи за проведено на ищеца болнично лечение в
МБАЛ"Св.Иван рилски", гр.Козлодуй от 01.06.2021г. до 08.06.2021г.,
където е проведена физикална терапия, рехабилитация и
други процедури.
С претенция от 19.10.2020г. ищецът е поискал писмено от
ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените в резултат
от ПТП неимуществени вреди в размер на 80 000лв., както и такова за имуществени
вреди в размер на 918лв., в отговор на което с писмо от 30.11.2020г. е уведомен
от застрахователя, че му е определено общо такова в размер на 5 023лв. Ищецът е
заявил писмено, че не е съгласен на споразумение с предложения от
застрахователя размер на обезщетението и до преразглеждане на претенцията му не
се е стигнало.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва
от страните и се възприема от съда.
Вещото лице-автоексперт установява,
че процесното ПТП е настъпило на 27.06.2020г. около
16.40ч. на път ІІІ-101/Враца-Оряхово/ на км.82+296, между селата Гложене и
Бутан на прав хоризонтален участък на път без неравности с двупосочна
организация на движение с две ленти.
Заключението на вещото лице е, че от техническа гледна точка
причина за настъпването на произшествието са субективни действия на водача на
л.а."Ауди А3", изразяващи се в движение с несъобразена скорост от
93км/ч и неосигуряване на необходимата дистанция с товарния автомобил "Нисан Навара". Товарният автомобил се е движил в
дясната лента за движение в посока с.Гложене и в същата лента и същата посока след него
се е движил лекият автомобил "Ауди А3". ПТП е настъпило при
дневна светлина, с нормална видимост, без релефно ограничение на видимостта.
Приближавайки към кръстовище със земен път, товарният автомобил плавно е
намалил скоростта си на движение, тъй като е трябвало да извърши маневра
"завой наляво", а в каросерията ме у бил натоварен съд с дизелово
гориво. Водачът на л.а."Ауди А3" не е възприел товарния автомобил
като опасност, достигайки мястото на удара, и го е блъснал в предна лява челна
ъглова част в областта на задната броня и каросерията. След удара лекият
автомобил "Ауди А3" е продължил движението си напред, пресичайки
кръстовището с отклонение надясно, като се е завъртял на 120 градуса и е
напуснал платното за движение в дясно по посока на движение, след което се е
установил в покой в затревената площ. След удара товарният автомобил "Нисан Навара" под действието на инерционните сили се е
завъртял и се е установил в покой в дясната лента на платното.
Техническата експертиза приема, че в условията на ПТП
водачът на т.а."Нисан Навара" не е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като преди момента на удара не е възприел
лекия автомобил "Ауди А3" като опасност. От техническа гледна точка
той би могъл да избегне произшествието, ако е ускорил движението си, за да
освободи дясната лента за движение.
Вещото лице е установило, че пострадалият ищец е пътувал на
предната дясна седалка на т.а."Нисан
Навара" и от техническа гледна точка е бил с поставен предпазен колан,
който е ефективен при движение на л.а."Ауди А3" със скорост но 65 км/ч.
На неговото място е имала монтирана въздушна възглавница, която се е отворила
при произшествието.
В съдебно заседание вещото лице обобщава, че причина за
настъпилото ПТП е допуснатото от водача на л.а."Ауди А3" нарушение,
тъй като се е движил със скорост от 93км/ч
при разрешена такава за участъка 90км/ч, не е следил движението и не е възприел
завиващия т.а."Нисан Навара", чийто водач е
намалил скоростта и дори да не е дал мигач, са се задействали задните стоп
светлини на автомобила му.
За установяване на характера и тежестта на получените от
ищеца телесни увреждания е допусната специализирана съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение страните не оспорват. Вещото лице
ортопед-травматолог се произнася, че при процесното
ПТП ищецът е получил счупване на дясна лъчева кост и изкълчване на дясна
раменна става, за които е претърпял оперативно лечение, рана и охлузване на
лява ръка. Механизмът на получаване на увредата е от
удари върху твърди тъпи предмети и времето за лечение и възстановяване е от
порядъка на 3 – 5 месеца. Предприето лечение е мануално
наместване под местна упойка на изкълчената дясна раменна става и оперативно
наместване с метална фиксация на счупената дясна
лъчева кост. По-късно ищецът е претърпял физикална
терапия и рехабилитация. Вещото лице приема, че и занапред ищецът ще търпи
болки при промяна на времето и физическо натоварване. При личния преглед на
ищеца вещото лице е установило остатъчни последици от претърпяната травма, а именно
ограничено разгъване на дясна гривнена става и
ограничения на крайната елевация на дясна раменна
става с по 5 градуса, които нямат остатъчни последици за основната хватателна функция на горния крайник, а болките в местата
на счупванията са с незначителен интензитет и са
свързани с физическо претоварване, промяна на времето и пр. Вещото лице се
произнася, че извършените от ищеца плащания по представените фактури и фискални
бонове са били във връзка с проведеното му оперативно и ортопедично лечение в
двете здравни заведения. Становището на вещото лице е, че при процесното ПТП дори и при поставен предпазен колан,
травмите на ищеца биха настъпили. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
в резултат от получената травма при ищеца е налице ограничение в разгъването на
дясната ръка /в ставата на китката и в дясната лакетна
става/ с по 5 градуса, което не пречи на функциите на ръката, но този проблем е
непреодолим и ще остане до края на живота му.
По искане на ищеца е допусната специализирана
съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се възприема от съда. Вещото лице лице-психолог приема, че в резултат от преживяното ПТП в психичната
картина на ищеца се наблюдават последователно индикации за остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство, съпроводени от повишена обща
тревожност с превес на ситуативната. В психичния му
живот до днес присъстват негативни емоционални преживявания, предизвикани от флашбек и тригери, които
възобновяват спомените за преживяното и го правят емоционално лабилен,
раздразнителен, непълноценен, т.е. той не е възстановил обичайното си ниво на
личностно и социално функциониране и не може да извършва обичайните си
дейности, да поддържа адекватно социалните контакти в широк кръг. Според вещото
лице е наложително травмата да се лекува с помощта на психотерапевтично
въздействие. В съдебно заседание вещото лице-психолог допълва, че при ищеца е
налице обсесивно-компулсивна симптоматика /натрапливи мисли и
действия при шофиране извън населено място/, но счита, че същият има добър
потенциал да се справи с това състояние и да се възстанови.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св.Р. Р. е приятел на ищеца, видял го веднага след
катастрофата в спешния център в гр.Козлодуй и го придружил с друга кола до
гр.Враца. Свидетелят видял ищеца след излизането му от болница и споделя, че
той бил много уплашен, оплаквал се от силни болки и бил в гипс, страхувал се да
излиза и да пътува в автомобил. Р. свидетелства, че вкъщи ищецът не можел да се
самообслужва, 2-3 месеца почти не излизал и за всичко се грижела приятелката
му, която дори го обличала. След като започнал да излиза и когато трябвало да
пътува с автомобил, ищецът винаги викал свидетеля, който счита, че заради
травмата той бил освободен от работа, тъй като след изтичането на отпуска му по
болест не можел да изпълнява задълженията си и все още е безработен.
Св.И. Н., приятелка на ищеца съобщава, че го видяла, когато
го докарали с линейка в болницата в Козлодуй – той бил целият в кръв, оплакал
се, че много го боли, дясната му ръка била извадена от рамото. Н. придружила
ищеца при престоя му в болницата във Враца, където той претърпял операция и
съобщава, че бил много зле, не можел да извършва с ръката си никакви движения и близо 3-4 месеца се оплаквал от болки, не
можел да се самообслужва, заради което Н. го обличала, събличала, хранела, къпела
и пр. докато за около месец и половина бил в гипс. Според свидетелката след
катастрофата ищецът станал по-затворен, не общувал, будел се нощно време и имал
паник атаки, които се случват и сега, но по-рядко. Н.
също счита, че ищецът е съкратен от работа, тъй като след катастрофата не можел
да изпълнява задълженията си, тъй като и към настоящия момент дясната му ръка
отича, той се оплаква от болки, не може да извършва с нея пълноценни движения заради поставената
при операцията пластина, която му пречи, той не може да извършва някои движения
и понякога се налага да посещава болница за поставяне на компреси при физически
натоварвания.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
По делото е безспорно установено, че ищецът е пострадал при ПТП,
настъпило на 27.06.2020г., в резултат от което е получил телесни увреждания,
чийто характер и тежест се изясняват от представените по делото писмени
доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. По делото са
доказани твърдените в исковата молба факти, че в резултат от произшествието е
счупена лъчевата кост на дясната ръка и е изкълчена дясната раменна става на
ищеца, който е претърпял оперативна интервенция с поставяне на остеосинтеза и наместване на раменната става, преминал е
през болнично и домашно лечение и рехабилитация. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че в резултат от претърпяната травма е
налице трайно и необратимо ограничаване на разгъването на десни гривнена и раменна става, както и това, че и в бъдеще при
физическо натоварване и промяна на времето ищецът ще изпитва физическа болка и
неудобства. От заключението на психологичната експертиза се установяват данни
за наличие на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, а
от свидетелските показания може да се направи извод за изживените от ищеца
болки и страдания.
Заключението на изслушаната автотехническа
експертиза дава основание за извода, че причина за настъпване на процесното ПТП е противоправното
поведение на водача на лекия автомобил "Ауди А3", който го е
управлявал с несъобразена скорост и не е осигурил необходима дистанция с
товарния автомобил "Нисан Навара", в който е
пътувал ищецът, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на произшествието.
По делото е безспорен факта, че гражданската отговорност на
водача на л.а.Ауди А3" е била застрахована от ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и събитието е
настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
От писмените доказателства по делото се установява, че
ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на обезщетения за
претърпените от него в резултат от произшествието неимуществени и имуществени
вреди, но такива не са му изплатени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице
основание за ангажиране на отговорността
на ответника да обезщети ищеца за претърпените от него в резултат от
настъпилото застрахователно събитие имуществени и неимуществени вреди.
Размерът на претендираното от
ищеца обезщетение за имуществени вреди се установява от представените от него
писмени доказателства и от заключението на медицинската експертиза, която се
произнася, че разходите по представените от него фактура и касови бонове са
свързани с извършената операция и поставянето на остеосинтеза
и със заплащането на потребителски такси, поради което тази искова претенция се
явява основателна и доказана.
При определяне на размера на следващото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид характера и тежестта на
получените телесни увреждания, претърпяната операция с поставяне на остеосинтеза, продължителността на болничното и домашно
лечение и рехабилитация, наличието на пожизнено ограничаване в разгъването на две
стави на дясната ръка, младата възраст на пострадалия, отражението, което
произшествието е дало върху неговата психика, физическите болки и битови
неудобства. Изхождайки от тези обективни критерии, съдът намира за справедливо
за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият да бъде обезщетен със
сумата 30 000лв., в който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата
част – отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът не е провел пълно и главно доказване на
въведеното от него възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца и в частност – за непоставен по време
на произшествието предпазен колан. В обратния смисъл е произнасянето на вещото лице-автоексперт, което освен съобщените данни за поставен
колан и задействани въздушни възглавници приема, че предвид скоростта на
движение на водача на л.а."Ауди А3", дори при поставен колан
уврежданията биха настъпили.
С исковата молба се иска присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата, на която
ответникът е уведомен за ПТП с предявяването на претенция – 19.10.2020г.
съгласно чл.429 КЗ, както и законна лихва върху исковите суми, считано от
изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната претенция –
10.11.2020г., съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ.
За определяне на началния момент, от който ответникът дължи
на ищеца законна лихва върху сумите на присъдените му обезщетения, съдът взе
предвид, че застрахователната претенция на ищеца е предявена на 19.10.2020г.,
като с нея, видно от посочения опис на приложения, е представен констативен
протокол за ПТП, уведомление за започване на ДП и материали от същото, както и
медицински документи. С писмо от 02.11.2021г. ответникът е изискал представяне
на допълнителни документи, а именно постановление за прекратяване на
наказателно производство или влязло в сила съдебно решение с мотивите към него.
С писмо от 25.11.2020г. ищецът е представил изисканото постановление за
прекратяване на наказателно производство, след което със свое писмо от
30.11.2020г. ответникът е определил общ размер
на обезщетение 5 023.20в. и е предложил постигане на споразумение. От страна на
ищеца е изразено несъгласие с определения от застрахователя размер на обезщетението
с писмо от 03.12.2020г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че законна
лихва върху претендирените от ищеца обезщетения
следва да бъде присъдена с изтичането на 15 работни дни от предявяването на
застрахователната претенция, т.е. от 10.11.2020г., в съответствие с
разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, доколкото, както бе посочено по-горе, с
нея са представени нужните доказателства, обективно съществуващи към този
момент, освен влязъл в сила съдебен акт. Допълнително е представено и
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
Страната не би могла да бъде отговорна за непредставянето на доказателства,
които нито съществуват към момента на предявяване на застрахователната
претенция, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова
доказателство, още повече при съществуването на пълен идентитет
между елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и тези на
деянието – предмет на наказателното производство.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на законна
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция в хипотезата на
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, тъй като тази разпоредба е приложима в правоотношенията
по застраховане на гражданската отговорност, но не и на гражданската
отговорност на автомобилистите, за които е приложима специалната уредба на
чл.497 КЗ, дял ІІ. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС
/Решение №93 от 27.11.2020г. на ВКС по т.д.№2013/2018г., І т.о. и др./.
По таксите и разноските.
В полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 1 236.72лв., както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 650лв.
В полза на адв.П. С.ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 1 457.54лв.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете на ответника се
следват разноски. Пълномощникът на ищеца прави възражение по чл.78, т.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
3 024лв. с ДДС, което съдът, вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото, намира за основателно. Съобразявайки чл.7, ал.2, т.4 от Тарифа №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на сумата 2 486лв. с ДДС,
при което на ответника се следват разноски по компенсация общо в размер на 1
292лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Т.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес *** сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
и сумата 918лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП на 27.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от
10.11.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения частичен
иск за неимуществени вреди в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 1 236. 72лв., както и направените за сметка на
бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 650лв.
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адв.П.
С.от АК-София адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1
457.54лв.
ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН *********, с адрес *** да заплати на
ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част на исковете в
размер на 1 292лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: