Решение по дело №15726/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1326
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110115726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110115726 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от
20.07.2022 г., депозирана от Д. И. Т. ЕГН **********, с предявени субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл.30 ал.3 ЗС да бъде осъден
ответникът „Ю............. да заплати на ищцата сумата от 229,02 лв. обезщетение за
стопанската 2019/2020 г., съставляващо реализираната от този ответник полза от 1/15
съсобствена част от ПИ с идентификатор ................. находящи се в .......................,
съразмерна на дела на ищеца от съсобствеността върху тази част от общата вещ, ведно
със законната лихва от депозирането на иска до плащането, както и да бъде осъден да
заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 56,36 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ищцата сочи, че била придобила по силата на наследствено правоприемство от
...............а 1/15 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в с. ..................., сред които и
поземлен имот с идентификатор № ......... площ от 7 301 кв. м., представляващ нива;
поземлен имот с идентификатор № ..........., с площ от 46 777 кв. м., представляващ
нива; поземлен имот с идентификатор № ............ с площ от 3 181 кв. м., представляващ
лозе. Излага, че ответникът е собственик на 1/5 ид. ч. от описаните имоти по силата на
Договор за продажба на наследствени права от 15.12.2014 г., сключен между .............
..... Нотариален акт за покупко-продажба от 05.12.2014 г., сключен между Л........“, и
Договор за продажба на търговско предприятие от 03.10.2016 г., сключен между ЕТ
.......... и ответното дружество. Посочва, че на 22.11.2017 г. ответникът е сключил
1
Договор за наем с „.......“ ООД, със срок 5 стопански години, считано от 01.10.2018 г.
до 01.10.2023 г., при наемна цена по 50 лв. на декар, дължима авансово в срок до 01
октомври на всяка стопанска година. Твърди, че на 21.10.2019 г. той е получил по
банков път сумата от 4809,12 лв. за стопанската 2019/2020 година, от която счита, че й
се дължи съобразно квотата й в съсобствеността сумата от 229,02 лв. Излага, че сумите
й се дължат, защото е съсобственик на имотите, лишена е от ползването им, а
ответникът е реализирал доходи от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който признава дължимостта на вземането в размер на 229,02 лв. като основателно,
но оспорва иска за мораторна лихва, като поддържа, че не е бил поставен в забава.
Моли за разпределение на разноските по реда на чл.78 ал.2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.30 ал.3 ЗС:
За основателност на предявения иск в доказателствената тежест на ищцата е да
докаже, че процесните имоти са съсобствени между нея и ответника при посочените
квоти, че ответникът е реализирал ползи от тях, като ги е отдавал под наем през
исковия период по процесния договор за наем, както и техният размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
плащане.
На основание чл. 146 ал.1 т.3 и т.4 ГПК с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен в проведеното на 02.11.2022 г. открито съдебно заседание без възражения,
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на съсобственост
между страните при квоти 1/15 ид. ч. за ищцата и 1/5 ид. ч. за ответника върху
земеделски земи, находящи се в с. ..................., представляващи: поземлен имот с
идентификатор № ......... площ от 7 301 кв. м., представляващ нива; поземлен имот с
идентификатор № ..........., с площ от 46 777 кв. м., представляващ нива; поземлен имот
с идентификатор № ............ с площ от 3 181 кв. м., представляващ лозе; сключването на
22.11.2017 г. на Договор за наем на земеделски земи между ответника и „.......“ ООД
относно процесните имоти.
С молба вх.№ 235128/02.11.2022 г., докладвана в проведеното открито съдебно
заседание, ответникът е представил платежно нареждане за кредитен превод от
01.11.2022 г., представляващо доказателство за плащане на сумата в размер на 229,02
лв., с получател Д. И. Т., и вписано основание „наем на земеделска земя за стопанската
2019/2020 г.за землище в с.Септемврийци“. Същото не е оспорено от ищцата в срока
по чл.193 ал.1 ГПК, поради което и предявеният в настоящото производство главен иск
подлежи на отхвърляне поради плащане в хода на процеса. В полза на ищцата следва
2
да бъде присъден остатъкът от вземане за законна лихва върху главницата за периода
от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г. до датата на плащането –
01.11.2022 г., който според претенцията на ищеца възлиза на сумата в размер на 14,12
лв.
По иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
В разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на неползващия
съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от
събирани граждански добиви /наем/ по реда на чл. 30 ал.3 ЗС, то писменото поискване
по чл. 31ал.2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне
общата вещ за ползване на третото лице, а действията на съсобственика, сключил
договорите за наем, са действия по обикновено управление на общата вещ. От момента
на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази
част срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено
поискване. При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното
задължение, моментът на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът
изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора- чл. 84 ал.2 ГПК и от този
момент се дължат лихви.
За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е
необходимо покана, като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата
относно дължимите лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в
който искът е предявен. По делото от ищцата, независимо от разпределената с доклада
доказателствена тежест, не са представени доказателства, по силата на които
ответникът да е бил поставен в забава преди датата на депозиране на исковата молба,
поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
претендирани и доказани разноски в общ размер от 321 лв. за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение съобразно крайния изход на спора.
Искането на ответника за разпределяне на разноските в хипотезата на чл.78 ал.2
ГПК е неоснователно поради липсата на кумулативно предвидените в същата
предпоставки ответникът с поведението да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. Ответникът не доказва сторени разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю............. седалище и адрес на управление гр.С............. „Ю.............
ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Т. ЕГН ********** с ЕИК ............, съдебен адрес гр...............
Общински пазар, офис №14 сумата в размер на 14,12 лева, представляваща законна
лихва върху главницата в размер на 229,02 лева, представляваща обезщетение за
стопанската 2019/2020 г., съставляващо реализираната полза от 1/15 съсобствена част
от ПИ с идентификатор ................. находящи се в ....................... за периода от датата на
депозиране на исковата молба – 25.03.2022 г. до датата на плащането – 01.11.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Т. ЕГН ********** против „Ю............., иск с
правно основание чл.30 ал.3 ЗС за сумата от 229,02 лева, представляваща обезщетение
за стопанската 2019/2020 г., съставляващо реализираната полза от 1/15 съсобствена
част от ПИ с идентификатор ................. находящи се в ......................., като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Т. ЕГН ********** против „Ю............. иск с
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 56,36 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю............. ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Т.
ЕГН **********, сумата от 321 лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4