Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.07.2018 г. гр.Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен
съд ІІІ състав
На единадесети юни 2018 година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.дело № 79 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 156 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 30/2018г. по описа Районен съд-Т.
е ДОПУСНАТА поправка на
грешка в Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015 г., сключен на 15.07.1998 г.
в Република Т. , съставен от О.Т. по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗГР в частта
относно отразеното фамилно име на съпругата Е.Т. Й., гражданка на Република Т. ,
със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, ЛНЧ **********
с пост. адрес ***, като фамилното име на същата следва да се отрази в акта като
Т. Йз. вместо Т. Й., на осн. чл. 547 от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР;
ОСТАВЕНИ СА БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като
неоснователни, на осн. чл. 541 от ГПК; постановено е препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на служба "Гражданска регистрация и
административно обслужване" при О.Т. както и на Бюро съдимост при РС Т. ,
на осн. чл. 107,ал.1 от ПАС.
Недоволна от така
постановеното решение е останала ответната по молбата страна– О.Т. която
обжалва същото, считайки го за неправилно поради нарушаване на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения с оплаквания, че първоинстанционният съд не е
съобразил разпоредбата на 20 ал. 3 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация, която се явява
специална по отношение на разпоредбата на чл. 9 ал. 4 от ЗГР, поради което и
искането за поправка на издадения акт, основано на разпоредбата на осн.чл. 73
във вр. с чл. 53 т. 5 във вр. с чл. 19 ал. 1 от ЗГР – е неоснователно. Жалбоподателят
счита, че в случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 73 ал. 5 от
ЗГР, която норма кореспондира с чл. 20 ал. 3 от горецитираната Наредба,
изхождайки от установените по делото факти, а именно, че молителката е чужд
гражданин, но е съпруга на български гражданин. По подробно изложени
съображения и цитирана практика на съдилища в страната, въззивникът моли да
бъде отменено първоинстанционното решение, а депозираната молба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В постъпилия в срок отговор на въззивната жалба, депозиран
от пълномощника на молителката – адв. С.А. от ТАК, е заявено становище за
нейната неоснователност по изложени съображения за обоснованост и съответствие
със закона на обжалвания съдебен акт, поради което моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.
В о.с.з. пред въззивната инстанция процесуалният
представител на въззивника поддържа в.жалба с всички изложени в нея доводи и
възражения. Заявява, че не претендира разноски. Ответната по жалбата страна не
се явява, не се представлява. Окръжна прокуратура–Т. не изпраща представител, не взема становище.
След
проверка по реда на чл. 262-269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество- е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази направените
оплаквания в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, взе предвид следното:
В депозираната пред ТРС
молба вх. № 269/10.01.2018г. молителката Е.Т.
Йз.(Й.), гражданка на Република Т. , със статут на постоянно пребиваващ
на територията на Република България, ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител и съдебен адресат адв.С.А.-ТАК, твърди, че е сключила граждански
брак в Република Т. на 15.07.1998 г. с Р.
Йз., който е с двойно гражданство и на територията на Република България е
записан в регистрите на населението като Р.О.Й.. При издаването на Акт за
граждански брак № 0353/28.09.2015 г. от О.Т. молителката била записана с
фамилно име Т.-Й.. Считайки, че при
съставянето на акта за граждански брак по реда на чл. 72 ,ал. 2 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) е допусната грешка, изразяваща се в неправилно посочване на
фамилното име, което е приела да носи след брака, молителката иска от съда
отстраняване на посочената грешка в съставения в Република България Акт за
граждански брак № № 0353/28.09.2015 г. от О.Т. В ЧАСТТА ОТНОСНО ФАМИЛНОТО Й ИМЕ,
като същото следва да бъде отразено като Т. Йз. вместо посоченото в акта - Т. Й.,
ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор, ответната страна О.Т. изразява становище за
неоснователност на молбата, с доводи от разпоредбата на чл. 20, ал.3 от Наредба
№ РД-02-20-09/21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГРАОН. В о.с.з. процесуалният й представител ст.юриск.
Д. К. поддържа становището за неоснователност на искането, като излага, че
разпоредбата на чл. 20,ал.3 от цитираната Наредба се явява специална на
разпоредбата на чл. 9, ал.4 от ЗГР (респ. чл. 9,ал. 5 от ЗГР, редакция в ДВ бр.№ 91/14.11.2017 г.), счита, че следва да
бъде съобразена и разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗГР, съобразно която, в
случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил
фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва
приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.
В писмен отговор заинтересованата страна РП-Т. счита искането за допустимо, но не заявява становище
по основателността на искането.
По фактите:
От представеното заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак
№ 1327/14.08.2015 г., изд. от Гражданска служба Й. Б., Република Т. (л. 36 и сл.) се установява, че молителката Е.Т.,
която е турска гражданка, на 15.07.1989
г., в общ.О., е сключила граждански брак с лицето Р. Йз.. След сключването на
брака, съпругата е приела фамилното име на своя съпруг и носи имената Е.Т. Йз.,
обстоятелство, отразено и в представеното извлечение от семеен регистър на
кв./с.Й., общ.О.; със същото име е и в притежавания от нея паспорт серия U, № 12914849, издаден от Република Т. .
От Решение рег.№ 505222/22.03.2017 г., издадено от Директора на Дирекция
„Миграция“ при МВР (л.8) се установява, че на молителката Tunsir Yilmaz Emine/Т. Йз. Е. с ЛНЧ ********** е
разрешено право на постоянно пребиваване в Република България.
Видно от приложения заверен препис на Акт за раждане № 5/05.02.1970г.,
съставен от О.Т. (л. 22), при раждането си съпругът на молителката е записан в
регистрите на населението с имената Р. К.Й.. В последствие имената му са
променени на Р.О.Й.. Същият е с двойно гражданство. Имената му в РБългария са
запазени и досега, не са възстановени предишните му имена по реда на чл. 19а от
ЗГР. Видно от горецитираното извлечение от семеен регистър на кв./с.Й., общ.О.,
същият на територията на Република Т. е
записан с имената Р. Йз..
Посочените документи, издадени от органите на Република Т. , представени от
молителката по делото (в заверен превод), са заверени с Апостил, поради което,
съобразявайки обстоятелството, че и Република Т. , и Република България, са
ратифицирали Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове (Хагска конвенция от 1961г.), посочените документи съставляват официални документи и
по нашето право, и като такива имат обвързваща съда материална доказателствена
сила.
От препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак от 16.02.2018г.,
изд. от О.Т. (л.23) се установява, че в гр. Т. е съставен Акт за граждански брак №
0353/28.09.2015 г., (сключен на 15.07.1998 г. в Република Т. ) между Р.О.Й. и Е.Т.,
като в същия е отразено, че съпругата ще носи фамилното име Т. Й..
При така възприетата фактическа
обстановка, въззивът прави следните правни изводи:
Производството е по чл. 547 от ГПК във вр.с чл. 73 вр. с чл. 72 ал. 5 вр. с
чл. 38 ал. 4 предл. последно от ЗГР.
Молителката е сезирала съда с искане за отстраняване на допусната грешка
(вписване на неверни данни) в пресъставения
от О.Т. акт за граждански брак № 0353 от 28.09.2015 г., по отношение на
вписаното й фамилно име след сключване на брака – Т. Й. вместо Т. Йз..
Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗГР, по молба на молителката и
представен препис от Акт за сключен граждански брак № 1327/14.08.2015 г., изд.
от Гражданска служба Й. Б., Република Т. , в изпълнение разпоредбата на чл. 72
ал. 3 от ЗГР о.Т. е съставила акт за сключен граждански брак № 0353 от 28.09.2015
г., в който в графа „Данни за жената“, ред 10 е записано, че фамилното име на
жената след сключване на брака е Т. Й..
Няма спор, че в регистрите на населението в РБългария съпругът е записан с
имената Р.О.Й., като имената Р. Йз. и Р.О.Й. са на едно и също лице. Няма
спор и относно обстоятелството, че в Акта за сключен граждански брак, издаден
от Р.Т. , фамилното име на молителката след брака е Т. Йз..
Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 5 от ЗГР (предишна ал. 4, изм.бр. 39/2011)
„При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и
в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената
са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта
името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от
съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на
съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или
добавеното фамилно име на съпруга според
регистъра на населението. Т.е. фамилното име на съпругата след брака
следва да бъде такова, каквото е фамилното име на съпруга, записано в регистъра на населението, а както бе посочено по-горе, в
регистъра на насерението на РБългария
съпругът е записан с фамилно име Й. . Тази законова разпоредба е повторена и в разпоредбата на
чл.20, ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на системата
за гражданска регистрация, поради което липсва противоречие между нормативни
актове с различна степен на приложение.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 9, ал.5 от ЗГР/ред.ДВ
бр.91/14.11.2017г.- предишна ал. 4/ - същата касае въпроса за името на лице,
което не е български гражданин, родено извън територията на Република България
– видно от представените писмени доказателства- паспорт на молителката, в
надлежен превод (л. 5),както и от останалите писмени доказателства, същата е чужд
гражданин, но е родена в РБългария, поради което тази разпоредба е неприложима
в настоящия случай.
Предвид гореизложените доводи и съображения, жалбата се явява основателна и
следва да се уважи, тъй като в съставения акт за граждански брак от о.Т. не е
допусната грешка, т.е. няма вписани неверни обстоятелства.
Като е стигнал до противен правен извод на база същата фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с
което молбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Разноски в производството не се
претендират, поради което и такива не следва да се присъждат с оглед изхода на
спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 156 от
04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 30/2018г. по описа Районен съд Т. , с
което е ДОПУСНАТА поправка на грешка в Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015
г., сключен на 15.07.1998 г. в Република Т. , съставен от О.Т. по реда на чл.
72, ал. 3 от ЗГР в частта относно отразеното фамилно име на съпругата Е.Т. Й.,
гражданка на Република Т. , със статут на постоянно пребиваващ на територията
на Република България, ЛНЧ ********** с пост. адрес ***, като фамилното име на
същата следва да се отрази в акта като Т. Йз. вместо Т. Й., на осн. чл. 547 от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР - като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Йз. Е.,
с ЕГН **********, гражданка на Република Т. , със статут на постоянно
пребиваващ на територията на Република България, депозирана чрез процесуалния й
представител и съдебен адресат адв. С.А.-***, офис 7, срещу О.Т. за поправка на грешка в Акт за граждански брак
№ 0353 от 28.09.2015 г. (сключен на 15.07.1998 г. в Република Т. ), съставен от
О.Т. по реда на чл. 72, ал. 3-5 от ЗГР, в частта относно отразеното фамилно име на съпругата Е.Т. Й., **********, с
адрес ***, обективираща искане фамилното й име да се отрази в акта за
граждански брак като Т. Йз. вместо Т. Й. - на осн. чл. 547 от ГПК във вр. с чл.
72, ал.3, т.2 и ал. 5 във вр. с чл. 38
ал.4 предл.последно от ЗГР - като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните по делото, пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му, при
условията на чл.280 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.