№ 10130
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110138128 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1 КТ , по чл. 128,т.2 КТ ,по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128 ,т.2 КТ
, по чл.224,ал.1 КТ, по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ , по
чл.213,ал.2 КТ и претенции за законни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищеца Н. Г. М. твърди, че връчената му на
09.06.2023г. заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД, с която е
уволнен дисциплинарно от длъжността „технически ръководител на обект”, е
незаконосъобразна по следните причини: издаването и връчването на уволнителната
заповед след прекратяването на трудовото правоотношение между страните , което
според ищеца е станало на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ като правна последица от
отправеното от него на 01.06.2023г. по електронен път уведомление за прекратяване на
трудовия договор поради неплащане от ответника на трудовото възнажраждение на ищеца
за месец април 2023г. , и неосъществяване на посоченото в уволнителната заповед
дисциплинарно нарушение , доколкото неявявяването на ищеца на работа през периода 15-
18.05.2023г. се дължи на изричната устна забрана за това от управителя на ответното
дружество , заявена при среща на 12.05.2023г. между него и ищеца, той да продължи да
работи в дружеството , придружена с искане да върне предоставените му работни
инструменти и работно облекло , което той изпълнил още същия ден , за което е съставен и
съответния приемо-предавателен протокол. Според ищеца в конкретния случай е налице
недопускане до работа от работодателя му през периода 15-31.05.2023г. , за което му се
полага обезщетение по чл.213,ал.2 КТ. Посочва се , че ответникът не платил на ищеца и
1
трудовото възнаграждение за месеците октомври 2022г. и април и май 2023г. , както и
обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 38 работни дни,
поради което му дължи тези вземания заедно със съответните мораторни лихви.
Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповедта за дисциплинарното
му уволнение (чл.344,ал.1,т.1 КТ) и да осъди ответното дружество да му заплати следните
суми:
- обезщетение за недопускане до работа през периода 15-31.05.2023г. в размер на
3 892лв (чл.224,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на
предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;
- платеното от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ в размер на 7 136 лв
(чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ), заедно със законната лихва върху това
обезщетение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното
плащане;
- трудово възнаграждение за периода 01-30.04.2023г. в размер на 7 136 лв
(чл.128,,т.2 КТ), заедно с мораторната лихва върху това трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2023г. до 07.07.2023г. в размер на 83,51 лв(чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка
чл.128,,т.2 КТ), заедно със законната лихва върху това трудово възваграждение от датата на
предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;
- трудово възнаграждение за периода 01-12.05.2023г. в размер на 2 594 лв
(чл.128,,т.2 КТ), заедно със законната лихва върху това трудово възваграждение от датата
на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;
- мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за периода 01-31.10.2022г.
от 3 399 лв , начислена за периода от 01.12.2022г. до 07.07.2023г. в размер на 231,86
лв(чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка чл.128,,т.2 КТ), и
- обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 38 работни дни в размер на 1
984 лв (чл.224,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на
предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
24.04.2024г, е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК съдебното производство в частта
му относно иска по чл.128,т.2 КТ за трудово възнаграждение за периода 01-31.10.2022г. в
размер на 3 399 лв и относно иска по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за размера му НАД 1984 лв до пълния първоначално предявен размер от
12 325 лв поради оттеглянето на тези искове в посочените части , заявено от ищеца в
същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
С определение № 24493/12.07.2023г. е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищеца с
исковата молба искане по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете. Като
необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство ищецът и пълномощникът му поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 24.04.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за
2
уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и в
представеното на 30.04.2024г. писмено становище от адвоката на ищеца.
Ответникът – "НОУБЪЛ Х"ЕООД оспорва изцяло по основание и по размер
предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на
13.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се, че уволнението на ищеца е
законосъобразно, тъй като е налице посоченото в уволнителната заповед дисциплинарно
нарушение : неявяване на ищеца на работа през периода 15-18.05.2023г. на строителния
обект , за който отговарял , находящ се в град София, *** част” , район „Овча купел”,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***, за което е съставен констативен
протокол. Според ответната страна ищецът отказал да се явява на работа след влошаване на
отношенията между него и управителя на ответното дружество , когато били констатирани
многобройни недостатъци в строежите на предходни два обекта „Азалия „ и „Гардения” , за
които ищецът отговарял. Посочва се , че преди дисциплинарното уволнение на ищеца е била
изпълнена процедурата по чл.193 , ал.1 КТ , като на ищеца била изпратена покана по
чл.193,ал.1 КТ чрез писмо с обратна разписка , което той получил на 29.05.2023г. , а на
02.06.2023г. изпратил писмени обяснения. Обосновава се становище , според което
изпратеното от ищеца електронно уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение от 01.06.2023г. на основание чл.327, ал.1,т.2 КТ не е породило правно
действие , тъй като е отправено след извършване на дисциплинарното нарушение на ищеца
(неявяване на работа през периода 15-18.05.2023г.) и представлява злоупотреба с правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1, т.2 КТ. Оспорва се
осъдителния иск по чл.128, т.2 КТ за плащане на трудово възнаграждение за месец
октомври 2022г., като се твърди , че през периода 03-14.10.2022г. ищецът е ползвал неплатен
отпуск , който му е бил разрешен въз основа на негова молба от 26.09.2022г. , а заплатата
на ищеца за останалата част от този месец му е платена , което е отразено в съответния фиш.
Оспорва се и осъдителния иск по чл.224,ал.1 КТ , като се отбелязва , че на ищеца се полага
обезщетение само за 8 работни дни за 2023г. , с което ответникът е изършил прихващане на
насрещното задължение на ищеца за обезщетение по чл.221,ал.2 КТ. Оспорва се и
осъдителния иск по чл.213,ал.2 КТ , като се посова , че не е налице недопускане до работа на
ищеца , защото той не се е явявал на обекта , за който отговаря , след 12.05.2023г. , което е
установено освен с констастивен протокол и от видеозаписите от охранителните камери на
този обект.
С отговора на исковата молба е предявено и възражение за прихващане на
претендираните от ищеца трудови възнаграждения , обезщетения и лихви, ако такива му
бъдат присъдени, с дължимото от него обезщетение по чл.221,ал.2 КТ поради
дисциплинарното му уволнение в размер на една брутна заплата от 7 136 лв, и със
задължението му, представляващо ограничена имуществена отговорност в размер на
20 020 лв, за ангажиране на която е предявено заявление по чл.410 ГПК , по което е
образувано ч.гр.д. № 35820/2023г. по описа на СРС, 60 състав.
С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответника с
3
отговора на исковата молба искане за спиране на настоящото съдебно производство на
осонвание чл.229,ал.1, т. 4 ГПК до приключване на заповедното ч.гр.д. № 35820/2023г. по
описа на СРС, 60 състав , тъй като с вземането, което е предмет на това съдебно
производство, не може да се осъществи прихващане с претендираните от ищеца трудови
вземания по настоящото дело , доколкото за това се изисква изричното му съгласие с оглед
чл.272, ал1 , изр.1 КТ , а чл.272,ал.1, т.6 КТ , на която се позовава ответникът , е
неприложима в конкретния случай , тъй като не се касае за хипотезата на чл.210,ал.4 КТ
(неоспорване от работника на издадената заповед по чл.210,ал.3 КТ за ангажиране на
ограничената му имуществена отговорност) , а за хипотезата на чл.210,ал.5 КТ (ангажиране
на ограничена имуществена отговорност на работника след прекратяване на трудовото му
правоотношение).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 24.04.2024г. адвокатът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността на исковете
са посочени и в представената на 02.05.2024г. писмена защита от адвоката на ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 КТ и по чл.128,т.2 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените
искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред.
В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 194525/07.07.2023г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото
четири от тях (главните искове по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск , по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платеното от ищеца
обезщетение по чл.221,ал.2 КТ и по чл.213,ал.2 КТ за обезщетение за недопускане до
работа , както и акцесорните искове по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ за
мораторните лихви) не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на
разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед
основанията за неговата незаконност , изрично посочени от ищеца в исковата молба или
впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на
чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в
4
гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в
производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за
незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на
защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1
КТ се определят от конкретните аргументи , наведени от ищеца във връзка с твърдяната от
него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъоб-разността на
уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито
по-късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение
на основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните
предпоставки по чл.214,ал.1 ГПК, не следва в съответствие с принципа за т.нар.
диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение.
Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор ,
така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване
на първото заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното
уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен
иск, т.е. постановяване на недопустимо решение (чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).
В конкретния случай основанията за незаконосъобразност на процесното уволнение ,
на които се позовава ищецът в исковата молба, са две: издаването и връчването на
уволнителната заповед след прекратяване на трудовото правоотношение между страните
на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ и неосъществяване на посоченото в уволнителната
заповед дисциплинарно нарушение. Тези основания за отмяна на уволнението обаче не са
налице.
Страните не спорят , а и от представените по делото трудов договор №
17/14.07.2023г. и допълнително трудово споразумение № 14/01.11.2021г. , както и от
вписванията на стр. 14 и стр.15 от трудовата книжка на ищеца (представени в заверени
ксерокопия- б.с.) се установява , че между ищеца и ответното дружество е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжност
„технически ръководител строителство”.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 14/09.06.2023г. на
управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД, с която ищецът е дисциплинарно уволнен на основание
чл.190,т.2 КТ. Тази заповед е връчена на ищеца на 09.06.2023г. , което е удостоверено с
подписа му под текста й. Това е и датата , от която следва да се счита прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.330,ал.2, т.6 КТ (чл.195,ал.3 КТ и
чл.335,ал.2,т.3 КТ).
В заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД като причина за
дисциплинарното уволнение на ищеца е посочено неявяването му на работа през периода
15- 18.05.2023г. включително , т.е. повече от два дни.
Дисциплинарното наказание "уволнение", наложено на ищеца със заповед №
14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД, е законосъобразно. Посочените от
ищеца основания за неговата отмяна не са налице.
5
Заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД притежава всички
реквизити, установени в чл.195,ал.1 КТ. От съдържанието й се установяват: нарушителя -
ищеца в качеството му на „технически ръководител строителство”; нарушението и
времето на извършването му: неявяване на работа през периода 15-18.05.2023г. ;
наложеното дисциплинарно наказание: „уволнение" и законовия текст, въз основа на който
е наложено: чл.190,ал.1,т.2 КТ във връзка с чл.188,т.3 КТ.
В конкретния случай преди уволнението на ищеца е изпълнена процедурата по
чл.193,ал.1 КТ. С покана от 19.05.2023г. от управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД от ищеца са
изискани обяснения за неявяването му на работа през периода 15-18.05.2023г. и ищецът е
предоставил писмени Обяснения от 02.06.2023г. (приети като писмени доказателства по
настоящото дело-б.с.).
Твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение между него и ответника е било
прекратено на основание чл.327,ал.1, т.2 КТ , считано от 01.06.2023г. с едностранното му
изявление за прекратяване на трудовия договор поради неплащане от ответника на
трудовото възнаграждение за месец април 2023г. , се опровергава от доказателствата по
делото.
Действително по делото не е спорно , а и е доказано, че на 01.06.2023г. ищецът е
отправил по електронна поща електронно писмо до управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД ,
съдържащо изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание
чл.327,ал.1,т.2 КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение за месец април
2023г.Това писмо е представено с исковата молба в разпечатка на хартиен носител , като
ответникът не оспорва нито съдържанието му , нито полуването му на 01.06.2023г.
Но едностранното изявление на ищеца от 01.06.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ не е породило правните последици , към
които е било насочено , тъй като е изпратено и получено от ответника след осъществяване
на деянията , квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения
(неявяването на работа на ищеца през периода 15-18.05.2023г.), след отправянето на
поканата по чл.193, ал.1 ГПК (на 19.05.2023г.) и след получаването от ищеца на
поканата по чл.193,ал.1 ГПК , което е станало на 29.05.2023г. видно от удостовереното в
представената по делото обратна разписка („Известие за достяване”-б.с.), удостоверяваща
връчването по пощата на тази покана на ищеца. Според установената трайна и безспорна
съдебна практика когато изявлението по чл.327,ал.1,т.2 КТ е отправено след
осъщетвяването на дисциплинарните нарушения и след връчването на поканата по
чл.193,ал.1 КТ , то следва да се квалифицира като злоупотреба с правото на едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1,т.2 КТ от работника или служителя ,
целяща да осуети ангажирането на дисциплинарната му отговорност чрез налагане на
дисциплинарно наказание (в този смисъл – решение № 289/18.11.2014г. по гр.д. №І
1289/2014г. на вКС , ІV ГО и др.). Възражението на отетника в тази връзка е основателно. В
конкретния случай допълнително основание за квалифициране на електронното изявление
на ищеца за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ като
6
злоупотреба с право , е и фактът , че забавата на ответника относно изплащането на
трудовото възаграждение за месец април 2023г. (която е фактическата причина за
прекратяването на трудовия договор , на която се е позовал ищецът–б.с.) към 01.06.2023г.
(когато е отправено електронното писмо- б.с.) е била незначителна – само един ден. Това е
така , тъй като падежът на задължението на ответника за плащането на трудовото
възнаграждение на ищеца за месец април 2023г. е бил 31.05.2023г. (сряда) – последният
работен ден на месец май 2023г. , защото според чл.1 от трудовия договор №
17/14.07.2021г. трудовото възнаграждение на ищеца е следвало да бъде изплащано до
последния работен ден на месеца , следващ месеца , за който се отнася.
Тъй като изявлението на ищеца от 01.06.2023г. за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ не е прекратило действието на
трудовия договор , към датата на издаване и на връчване на оспорваната уволнителна
заповед–09.06.2023г. трудовото правоотношение между страните е съществувало и неговото
прекратяване е настъпило като правна последица от действието на заповед №
14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД на основание чл.330,ал.2, т.6 КТ , т.е.
поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.
Поради посочените причини първото посочено в исковата молба основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ
Х"ЕООД не е налице.
Второто посочено в исковата молба основание за незаконност на уволнението на
ищеца също не е налице, доколкото по делото е доказано осъществяването на
дисциплинарните нарушения , посочени в оспорената уволнителна заповед. Това е така по
следните причини :
Страните по делото не спорят относно неизпълнението на трудовите функции на
ищеца през периода от 12.05.2023г. до 09.06.2023г. , което включва и процесния период 15-
18.05.2023г. В исковата молба ищецът твърди, че от 12.05.2023г. е преустановил
изпълнението на трудовите си функции при ответника, което според него е станало по
изрично искане на управителя на ответното дружество. В заповед № 14/09.06.2023г. на
управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД са цитирани четири констативни протокола от 15 , 16 ,
17 и 18 май 2023г., съставени и подписани от служители на "НОУБЪЛ Х"ЕООД,
удостоверяващи неявяването на ищеца на работа в посочените дни. Цитираните протоколи
са представени по делото и са приети като писмени доказателства, които не са оспорени от
ищеца. Удостоверяванията в констативните протоколи относно неявяването на ищеца на
работа през процесните дни не са оспорени от ищеца.
Всъщност нито в исковата молба , нито в хода на съдебния процес ищецът не е
оспорил фактите , посочени в уволнителната заповед, и по-конкретно не е оспорил , че
през периода 15-18.05.2023г. не се е явил на работа.
Твърдението на ищеца за отправена към него на 12.05.2023г. устна забрана от
управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД – Ростислав Начев за продължаване изпълнението на
трудовите му функции е недоказано. Ответникът изрично оспорва да е била отправяна
7
такава устна забрана към ищеца. В настоящото съдебно производство не са представени
никакви доказателства за проведена на 12.05.2023г. среща между ищеца и управителя на
"НОУБЪЛ Х"ЕООД – Ростаслав Начев в офиса на дружеството в ж.к. „Малинова долина” ,
град София, както се твърди в исковата молба. Представените с исковата молба заверени
копия от Приемо-предавателен протокол от 16.05.2023г. и разписка от 16.05.2023г. от М.
Николова – служител в ответното дружество , доказват предаването от ищеца на личните
му предпазни средства и на трудовата му книжа, но не установяват причината за това и
по-конкретно , че това е станало по изрично нареждане на ръководител на ответното
дружество с цел преустановяване изпълнението на трудовите задължения от ищеца.
Приложените към исковата молба бланки за молба за прекратяване на трудовия договор по
чл.325,т.1 КТ , за заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл.325 ,т.1 КТ , за
допълнително трудово споразумение и за молба за отпуск , не са подписани от никоя от
страните и не съдържат никакви конкетни данни за ищеца , поради което не са
доказателства за осъществени действия от ответника и от ищеца във връзка с прекратяване
на трудовото правоотношение по чл.325 ,т.1 КТ , които се твърдят в исковта молба.
Представените с исковата молба Удостоверение , изх. № 220192302616814/08.06.2023г. за
декларирани данни от НАП , ТД – София и Справка актуално състояние на всички трудови
договори на ищеца , изготвена от НАП не са доказателства за реалните факти относно
прекратяването на трудовото правоотношение между страните , тъй като изявленията
на работодателя до НАП не пораждат правни последици за насрещната страна по
трудовия договор.
По настоящото дело не са представени надлежни доказателства за причини за
неявяването на ищеца на работа през периода 15-18.05.2023г. , за които ответникът следва да
отговаря. Поради това следва да се приеме , че за ищеца е съществувало задължение за
явяване на работа през посочения период , което той не е изпълнил.
Разпоредбата на чл.190,т.2 КТ определя само минималния , но не и максималния срок
на безпричинно отсъствие на работника или служителя от работа , при който работодателят
може да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание . (Вж. проф. В. Мръчков
,"Коментар на КТ" ,изд.1993г., стр.240). В този смисъл напълно допустимо е да се наложи
дисциплинарно уволнение при неявяване на работника или служителя на работа през
повече от два последователни работни дни , както е в конкретния случай.
В настоящата хипотеза се касае за дисциплинарно нарушение, осъществено не чрез
еднократен акт , а чрез установяване от ищеца на трайно състояние- отсъствието му от
работа през периода 15-18.05.2023г.
Трудовото правоотношение е ДВУСТРАННО и поради това, за да претендира
последиците от неизпълнението на задълженията на работодателя по чл.127, т.1 и т.2
КТ (което се твърди от ищеца), необходимо е работникът да е изпълнявал собствените си
задължения. Очевидно е , че за работодателя не могат да възникнат задълженията по
чл.127,т.1 и т.2 КТ КТ, ако работникът не се е явил на работа ,респективно ако не е бил на
работното му място , т.е. ако не е изпълнил задълженията си по чл.126,т.1 КТ.
8
Следователно необходимо е ищецът да установи, че сам е бил изправна страна по
трудовото правоотношение,и по-конкретно - че е изпълнявал задълженията си по
чл.126,т.1 , т.3 , т.4 и т. 7 КТ , т.е. че се е явявал на работа през съответния период,
респективно че е бил на работното си място до края на работното си време.
Доказателствената тежест относно тези факти е за ищеца съгласно чл.154,ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК. По настоящото дело ищецът не е доказал , че през процесния период 15-
18.05.2023г. се е явявал на мястото на работата му, че е изразявял готовност да изпълнява
трудовите си задължения, респективно че е потърсил контакт с ръководните служители на
ответника за изясняване на въпроса с осъществяване на функциите му като „технически
ръководител строителство ”. По настоящото дело няма нито твърдения, нито
доказателства , че през процесния период ищецът се е явявал на работното си място и е
изразявал пред служители на ответника готовността си да изпълнява трудовите си
задължения.
Твърдението на ищеца, че е отговарял за шест строителни обекта на дружеството в
местност „Малинова долина” , град София , е недоказано. Видно от представената от
ответника заповед № 6-А /25.03.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД ищецът е бил
назначен за технически ръководител на един обект – „Жилищна сграда с гараж и подземен
паркинг – етапно строителство, Секция А- първи строителен етап. Секция Б – втори
строителен етап . Секция В – трети строителен етап в поземлен имот с идентификатор ***,
УПИ ІV-313, кв.5, местност „Юбилйна гора 1-ва и 2-ра част”, район „Овча купел” , град
София” . По настоящото дело няма нито твърдения, нито доказателства през периода 15-
18.05.2023г. ищецът да се е явявял на този обект и да е изразявал готовност да осъществява
трудовите си функции.
За ищеца е съществувало задължение по чл.126,т.1 КТ да се явява на работа през
процесния период 15-18.05.2023г., което той не е изпълнил, което е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.190,т.2 КТ, за което работодателят може да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение” според изрично посоченото чл.190,ал.1 , изр.1 КТ ,
т.е. законодателят е предвидил , че това дисциплинарно нарушение е с такава тежест , че
обосновава най-тежкото наказание „уволнение”. Поради тази причина не е налице
неспазване на критериите по чл.189,ал.1 КТ.
Предвид изложеното , доколкото посочените в исковата молба основания за
незаконосъобразност на процесното уволнение не обосновават неговата отмяна, искът по
чл.344,ал.1,т.1 КТ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Относно осъдителния иск по чл.213,ал.2 КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Както бе посочено във връзка с иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ , страните по настоящото
дело не спорят относно факта , че през периода от 12.05.2023г. до 09.06.2023г. ищецът
реално не е изпълнявал трудовите си функции като „технически ръководител
строителство”,което включва и процесния период 15-31.05.2023г.
9
В законите липсва легална дефиниция на понятието "недопускане до работа" по
смисъла на чл.213 КТ. Юридическото тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда и на
правното естество на трудовото правоотношение налага извода , че "недопускане до
работа"по смисъла на чл.213 КТ на работника или служителя е налице във всички случаи на
неизпълнение от страна на работодателя на задълженията му за осигуряване на условия
за труд, регламентирани в чл.127 КТ (т.е. когато на работника не са осигурени конкретни
работни задачи - чл.127,т.1 КТ ; работно място , работни условия във връзка с характера
на работата - чл.127 ,т.2 КТ ; указания за начина на изпълнение на работата - чл.127 ,т.5
КТ).Обезщетенията по чл.213,ал.1 КТ и по чл.213,ал.2 КТ по правната си същност
представляват елемент от договорната отговорност на работодателя за неизпълнение на
задълженията му по чл.127 КТ за осигуряване на работника на условия за работа.
Следователно когато претендира обезщетение по чл.213,ал.1 КТ или по чл.213,ал.2 КТ ,
твърдейки че не е допускан до работа, съответният работник или служител по същество се
позовава на неизпълнението от страна на работодателя на задълженията по чл.127 КТ.
Поради това съгласно основния процесуален принцип , установен в чл.154 ,ал.1 ГПК и чл.8
,ал.2 ГПК в съдебното производство по исковете по чл.213 КТ не ищецът (работникът)
следва да доказва недопускането до работата му (т.е. неизпълнението на задълженията по
чл.127 КТ от страна на работодателя), а ответникът (работодателят) в качеството му на
длъжник следва да доказва изпълнението на задълженията му за осигуряване на условия на
труд (т.е. че в съответния период на работника са били осигурени работно място и
работни условия , че са му били възложени конкретни задачи, както и че са му били
отправени съответни работни указания ). По настоящото дело ответникът не е доказал
изпълнението на задълженията му по чл.127 КТ. Всъщност представителят на ответника не
оспорва, че през периода 15.31.05.2023г. ищецът не е изпълнявал реално трудовите си
функции.
Обаче само по себе си неизпълнението на задълженията по чл.127 КТ от страна
на работодателя не поражда правото на работника по чл.213,ал.2 КТ да иска
обезщетение . Неизпълнението на задълженията по чл.127 КТ е само един (а не
единственият) от елементите на правопораждащия фактически състав на правото на
работника или служителя по чл.213,ал.2 КТ. Вторият комулативно изискуем елемент от
този фактически състав е изправността на самия работник ,т.е. изпълнението на
неговите задължения по чл.126 КТ , и особено на тези по чл.126,т.1 , т.2 и т.3 КТ.
Трудовото правоотношение е ДВУСТРАННО и поради това, за да претендира последиците
от неизпълнението на задълженията на работодателя, необходимо е работникът да е
изпълнявал собствените си задължения. Очевидно е , че за работодателя не могат да
възникнат задълженията по чл.127 КТ, ако работникът не се е явил на работа ,респективно
ако не е бил на работното му място , т.е. ако не е изпълнил задълженията си по чл.126 ,т.1
КТ. Следователно в съдебното производство по исковете по чл. 213 КТ е необходимо
ищецът да установи , че сам е бил изправна страна по трудовото правоотношение,и
по-конкретно - че е изпълнявал задълженията си по чл.126,т.1 КТ , т.е. че се е явявал на
работа през съответния период, респективно че е бил на работното си място до края на
10
работното си време. Доказателствената тежест относно тези факти е за ищеца
съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК. По настоящото дело ищецът не е доказал , че
през процесния период 15-31.05.2023г. се е явявал на мястото на работата му, че е
изразявял готовност да изпълнява трудовите си задължения, респективно че е потърсил
контакт с ръководните служители на ответника за изясняване на въпроса с осъществяване на
функциите му като „технически ръководител строителство”. Както бе обосновано подробно
във връзка с иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ , по настоящото дело няма нито твърдения , нито
доказателства , че през процесния период ищецът се е явявал на работното си място и е
изразявал пред служители на ответника готовността си да изпълнява трудовите си
задължения, както и за наличието на причини , освобождаващи ищецът от задължението
му за явяване на работа.
Предвид изложеното доколкото ищецът не е доказал съществуването на твърдяното
от него право по чл.213,ал.2 КТ , предявеният осъдителен иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно осъдителния иск по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ :
Относно правната квалификация на този иск :
Изрично в петитума на исковата молба е посочено , че се претендира обезщетение по
чл.221,ал.2 КТ , а не обезщетение по чл.221,ал.1 КТ. В обстоятелствената част на исковата
молба няма твърдения , от които да се направи извод , че ищецът претендира обезщетение
по чл.221,ал.1 КТ , и , че в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка при
изписване на правната квалификация на претендираното обезщетение. Поради тази причина
следва да се приеме , че е предявен иск за плащане от ответника на „обезщетение по
чл.221,ал.2 КТ” (според изрично посоченото в петитума на исковата молба –б.с.). Тъй като
обезщетението по чл.221,ал.2 КТ се дължи от уволнения дисциплинарно работник или
служител , а не от работодателя , то следва да се приеме , че ищецът претендира връщане на
платено от него (или удържано от работодателя) обезщетение по чл.221,ал.2 КТ , т.е. искът
следва да бъде квалифициран по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ.
Относно основаталността на този иск :
Предявеният иск по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ е
НЕОСНОВАТЕЛЕН
Ищецът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК)
не е установил чрез надлежни доказателства плащане (удържане) на процесната сума от
7 136 лв на основание чл.221,ал.2 КТ. Сред представените документи по делото нито един
не удостоверява по надлежен начин извършено от ищеца плащане в полза на ответното
дружество на сумата от 7 136 лв. В заповед № 14/09.06.2023г. само е отбелязано , че ищецът
дължи обезщетение по чл.221,ал.2 КТ в размер на едномесечната му брутна работна
заплата, но няма доказателства за реалното му плащане , дори и под формата на удръжки от
работодателя.
Доколкото по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин плащането от
11
ищеца на процесната сума на ответника , не е налице първият от комулативно
изискуемите елементи на правопораждащия фактически състав на претендираното от
ищеца право по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД, поради което е безпредметно да се установява
наличието и на останалите.
Въпреки посоченото , следва да се отбележи , и наличието на друга причина за
неоснователност на предявения иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД вр. с чл.221,ал.2 КТ : Тъй като
дисциплинарното уволнение е законно и не се отменя с настоящото решение , за ищеца
съществува задължение по чл.221,ал.2 КТ за обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, който е едномесечен, тъй като трудовото
правоотношение между страните е било безсрочно. Следователно няма основание
ответникът като работодател да бъде осъден да върне това обезщетение на ищеца.
Предвид изложеното искът по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД вр. с чл.221,ал.2 КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно осъдителните искове по чл.128,т.2 КТ :
Тези искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Както бе посочено във връзка с иска по чл.344,ал.1 ,т.1 КТ по делото е безспорно и е
доказано , че през процесния период от 01.04.2023г. до 12.05.2023г. страните са били в
трудово правоотношение, като ищецът е престирал на ответника работната си сила,
изпълнявайки длъжността "технически ръководител строителство". Следователно за
ответника като работодател предвид двустранния и възмезден характер на трудовото
правоотношение (чл.242 КТ) е възникнало основното задължение по чл.128 КТ да заплаща
месечно на ищеца в качеството му на работник уговореното трудово възнаграждение, което
от 01.05.2022г. е било в брутен размер от 7 136 лв видно от вписаното но стр.14 от
трудовата книжка на ищеца , представена по делото от ищеца в заверено копие, неоспорено
от ответника.
По делото не са представени доказателства от ответника за плащането на дължимите
трудови възнаграждения за месец април 2023г. (01.30.04.2024г.) в размер на 7 136 лв и за
отработената от ищеца част от месец май 2023г. (01-12.05.2023г.) в размер на 2 594 лв,
въпреки че ответникът не е оспорил нито възникването , нито изискуемостта , нито
ликвидността (размера) на тези задължения. Следователно ищецът притежава изискуеми
парични вземания срещу ответника, произтичащи от съществувалото между тях трудово
правоотношение, за заплащане на заработеното от него трудово възнаграждение през
месеците април и май 2023г. в посочените размери. Исковете по чл.128 ,т.2 КТ следва да
бъдат уважени изцяло.
Предявеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно относно
погасавянето на вземанията на ищеца за трудово възнаграждение , тъй като според
изричната разпоредба на чл.272,ал.1,изр.1 КТ удръжки, т.е. прихващане с трудови
възнаграждения се допуска само със съгласието на работника или служителя , а в
конкретния случай няма съгласие от ищеца за прихващане на полагащите му се трудови
12
възнаграждения за месеците април и май 2023г.
На основание чл.242,ал.1,in fine ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му , с която на ищеца е присъдено
трудово възнаграждение.
Относно осъдителния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с 128,т.2 КТ за мораторната
лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение за месец април 2023г. :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Акцесорното задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
мораторните лихви върху главницата възниква за всеки длъжник, изпаднал в забава по
смисъла на чл.84 ЗЗД. Задължението по чл.128,т.2 КТ е срочно и следователно с
настъпването на падежа му всеки месец при неизпълнението му работодателят изпада в
забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД. Според посоченото в чл. 1 от трудовия догово №
17/14.07.2021г. трудовото възнаграждение на ищеца е следвало да бъде изплащано до
последния работен ден на месеца , следващ месеца , за който се отнася. Следователно
трудовото възнаграждение на ищеца за месец април 2023г.е следвало да бъде платено най-
късно на 31.05.2023г. (сряда)- последния работен ден на месец май 2023г. Това означава , че
от 01.06.2023г. ответникът е изпаднал в забава относно плащането на това обезщетение.
Мораторна лихва върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за месец април
2023г. процесния период от 01.06.2023г. до 06.07.2023г. е в размер на 83,51 лв, определен
по реда на чл.162 ГПК. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Този иск по
чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Следва да се отбележи , че с исковата молба не е предявен акцесорен иск по
чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128 ,т.2 КТ за мораторна лихва за забавено плащане на
трудовото възнаграждение за месец май 2023г. , поради което с насотящото решение не се
присъжда такава лихва.
Относно осъдителния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с 128,т.2 КТ за мораторната
лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение за месец октомври 2022г. :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищецът е оттеглил предявеният първоначално иск по чл.128 ,т.2 КТ за трудовото
възнаграждение за месец октомври 2022г. в размер на 3 399лв и съдебното производство е
прекратено по отношение на този иск с протоколно определение в заседанието на
24.04.2024г. , което е влязло в сила като необжалвано от страните.
Ишецът обаче не е оттеглил акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128 ,т.2
КТ за мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2022г. ,
начислена за периода от 01.12.2022г. до 07.07.2023г. в размер на 231,86 лв. Този иск обаче е
неоснователен , тъй като не е доказано забавено плащане от страна на ищеца на трудовото
възнаграждение за месец октомври 2022г. В отговора на исковата молба ответникът е
посочил , че ищецът не е отработил всички работни дни през месец октомври 2022г. ,
защото е ползвал разрешен му неплатен отпуск , за доказване на което е представен
13
Заявление от 26.09.2022г. от ищеца до ответника за ползване на 10 работни дни неплатен
отпуск през периода 03-14.10.2022г. , върху което е поставена резолюция за разрешаване
ползването на този отпуск. Според ответникът полагащото се на ищеца трудово
възнаграждение за месец октомври 2022г. е в размер на 2 942, 44 лв видно и от представения
фиш за работна заплата за този месец , като тази сума е изплатена изцяло на ищеца в
съответния срок. Тези твърдения на ответника , както и представените от него писмени
доказателства не са оспорени от ищцовата страна. Доколкото дължимото трудово
възнаграждение за месец октомври 2022г. е изплатено изцяло и в срок на ищеца , за
ответника не е възникнало задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторна лихва.
Този иск по по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128 ,т.2 КТ е неоснователен и следва да бъде
отхъврлен.
Относно осъдителния иск по чл.224 ,ал.1 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В разглежданият случай по делото е доказано наличието на двете комулативно
изискуеми условия за възникването на правото по чл.224 ,ал.1 КТ за ищеца: налице е
както положителната ( прекратяването на трудовото правоотношение ) , така и
отрицателната предпоставка (неизползването от ищеца на полагащия му се платен годишен
отпуск ).
За възникването на правото на обезщетение по този законов текст е без правно значение
законосъобразността на извършеното уволнение. Правнорелевантен е само факта на
прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от фактическото и правно
основание за това .
С отговора на исковата молба ответникът признава възникването за ищеца на вземане
за обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 8 работни дни.
Според ищцовата страна размера на това обезщетение е 1 984 лв, каквато е окончателната
цена на този иск.
Сумата от 1 984 лв не следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като направеното от
ответника възражение за прихващане на дължимото от него обезщетение по чл.224,ал.1 КТ
с дължимото от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ е ОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на
чл.272,ал.1, изр.1 КТ не се прилага относно удръжките (прихващанията) с обезщетения , тъй
като се отнася само за трудово възнаграждение.
Следва да се уважи направеното от отвеника възражение за прихващане на
дължимото от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ за дисциплинарното му уволнение в
размер на 7 136 лв с полагащото му се обезщетение по чл.224,ал.1 КТ в размер на 1 984 лв.
Като последица от прихващането вземането на ищеца по чл.224,ал.1 КТ се погасява изцяло.
Тъй като претендираното от ищеца вземане по чл.224,ал.1 КТ е погасено, този иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца с оглед чл.78 ,ал.1 ГПК следва да бъде присъдена част от направените от него
14
разноски по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение (3 300 лв),
пропорционална на уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78 ,ал.3 и ал.4 ГПК следва да бъде присъдена част от
направените от него разноски по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение
(3 600 лв), пропорционална на отхвърлените искове и на исковете , по отношение на които
съдебното производство е прекратено. Безплатността на производството по
трудовоправните спорове , установена в разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до
задължението на работника или служителя за плащане на разноски към съда (държавна
такса, разноски за свидетели и вещи лица), но не го освобождава от отговорността му за
разноските, направени от другата страна по делото за адвокат , когато тя е спечелила
съдебния спор - в тези случаи платения от противната страна адвокатски хонорар не може
да бъде за сметка на бюджета на съда , както е с останалите разноски по делото. Порди това
съдът следва да присъди на ответното дружество направените от него разноски , състоящи
се в платеното от него възнаграждение за адвокат.
Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса при предявяването на
исковете с оглед чл.359 КТ. Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса за уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Н. Г. М., ЕГН: **********,
гр. София , ул. „** със съдебен адрес : гр. София , ул. *** чрез адв. М. В., против
"НОУБЪЛ Х"ЕООД , ЕИК: *** гр. София, ж.к. ***, със съдебен адрес : град София, ул.
„***** чрез адв. В. Й., обективно съединени искове по чл.344, ал.1,т.1 КТ за отмяна на
заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД ,с която ищецът е уволнен
дисциплинарно на основание чл.190,т.2 КТ , считано от 09.06.2023г.; по чл.213,ал.2 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 3 892 лв (три хиляди осемстотин деветдесет и два
лева) за недопускане на ищеца до работата му през периода от15-31.05.2023г. ; по
чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца удържано обезщетение по чл.221,ал.2 КТ от една брутна работна заплата в размер
на 7 136 лв (седем хиляди сто тридесет и шест лева); по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка
чл.128,т.2 КТ за мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за периода 01-
31.10.2022г. от 3 399 лв , начислена за периода от 01.12.2022г. до 07.07.2023г. в размер
на 231,86 лв (две хиляди тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), и по
чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1 984
лв (хиляда деветстотин осемдесет и четири лева), както и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД за
законните лихви върху посочените три главници по чл.213,ал.2 КТ , по чл.55,ал.1 ЗЗД и по
чл.224,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба– 07.07.2023г. до
окончателното плащане.
15
ОСЪЖДА "НОУБЪЛ Х"ЕООД , ЕИК: *** гр. София, ж.к. ***, със съдебен адрес :
град София, ул. „***** чрез адв. В. Й., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. М., ЕГН: **********, гр.
София , ул. „** със съдебен адрес : гр. София , ул. *** чрез адв. М. В., следните суми: 7
136 лв (седем хиляди сто тридесет и шест лева) , представляващи дължимото от ответника
на основание чл.128,т.2 КТ брутно трудово възнаграждение (без приспаднати удръжки) за
периода 01-30.04.2023г. по трудовото правоотношение с ищеца; 83,51 лв ( осемдесет и три
лева и петдесет и една стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД
върху трудовото възнаграждение за месец април 2023г. , начислена за периода от
01.06.2023г. до 06.07.2023г., и 2 594 лв (две хиляди петстотин деветдесет и четири лева) ,
представляващи дължимото от ответника на основание чл.128,т.2 КТ брутно трудово
възнаграждение (без приспаднати удръжки) за периода 01-12.05.2023г. по трудовото
правоотношение с ищеца, заедно със законовата лихва върху двете главници за трудови
възнаграждения , считано от датата на предявяване на исковата молба- 07.07.2023г. до
окончателното им плащане,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 782,29 лв
(седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща част от
платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН: **********, гр. София , ул. „** със съдебен адрес : гр. София
, ул. *** чрез адв. М. В., ДА ЗАПЛАТИ на "НОУБЪЛ Х"ЕООД, ЕИК: *** гр. София, ж.к.
***, със съдебен адрес : град София, ул. „***** чрез адв. В. Й., на основание чл.78,ал.3 и
ал.4 ГПК сумата от 2 746,59 лв (две хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща част от платеното от дружеството
възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на отхвърлените искове и
исковете , по отношение на които делото е прекратено.
ОСЪЖДА "НОУБЪЛ Х"ЕООД, ЕИК: *** гр. София, ж.к. ***, със съдебен адрес : град
София, ул. „***** чрез адв. В. Й., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал. ГПК по сметка
на Софийския районен съд сумата от 439,20 лв (четиристотин тридесет и девет лева и
двадесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважените искове, от
плащането на която ищецът е бил освободен с оглед чл.359 КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му, с която на ищеца са
присъдени трудови възнаграждения в размер на 7 136 лв и 2 594 лв.
Определението за предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 7-дневен срок от съобщението (чл.244 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16