НОХД № 611/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е
против подсъдимия А.К.А. *** за
това, че на 18.08.2009 г. в гр. Пазарджик, пред служител на сектор "Пътна
полиция и КАТ" при ОД на МВР Пазарджик се е ползвал от неистински документ
- ксерокопие на свидетелство за основно образование, сер.ДС № 002428, с рег.№
0504/24.11.07г. дубликат на свидетелство за основно образование, серия Д №
7624, с рег.№ 3515/24.06.1986 на ОУ "Любен Каравелов" гр. Пещера, на
който документ собственоръчно е изписал с химикал "вярно с
оригинала", като след това собственоръчно се е подписал, чрез което е
искал да докаже, че е завършил основно образование, като за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 ал.1 във вр. с чл. 308, ал.2 и чл. 308, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание, по искане на подсъдимия и защитника му производството по делото е
протекло при съкратено съдебно следствие – по реда на глава 27-ма от НПК, при
което подсъдимият А.А. се признава за виновен, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Представя удостоверение изх. №
956/19.04.10, издадено от Прогиманзия “Св.св. Кирил и Методий” гр. Пазарджик,
което е прието като доказателство по
делото.
Защитникът на
подсъдимия – адв. С. пледира, съдът да определи наказанието на подзащитният му
при условията на чл. 55 ,ал.1 т.2 от НК, като приложи разпоредбата на чл. 42 А
от НК.
Представителят на
РП – гр. Пазарджик поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния
акт. Счита, че обвинението се подкрепя от доказателствата, събрани на
досъдебното производство и поради което пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен, като при определяне на наказанието съдът отчете чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, направеното самопризнание, както
и това, че същият продължава учението си, а именно завършване на основно
образование .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Св.Р.С.
работела в сектор КАТ ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, направление "отчет
на водачи на МПС".
На 18.08.2009г. при нея
на гишето дошъл подс. А.К.А. и поискал да му бъде издадено свидетелство за
управление на МПС, като попълнил и заявление за това. Подс. А.А. носел и
съответните документи. Същият представил и ксерокопие на свидетелство за
основно образование серия ДС 002428 с рег № 0504/24.11.2007г., дубликат на
свидетелство за основно образование серия Д № 7624 с рег. № 3515/24.06.1986г на
ОУ "Любен Каравелов" гр. Пещера. На същото било написано с химикал
"Вярно с оригинала" и имало положен подпис.
При приемането на
документите, на св.Р.С. й направило впечатление, че А. ***, а имал документ за
завършено основно образование от гр.Пещера. Пишело още, че свидетелството за
завършено основно образование е издадено през 2007 г., а в представения дубликат
на същото свидетелство - била записана дата 24.06.1986г. Практически това било
невъзможно.
Св. Р.С.
направила копие на този документ и изпратила на "РИО" на МОНТ
-гр.Пазарджик със запитване дали е бил издаван такъв документ в ОУ “Любен Каравелов"
гр.Пещера.
От
"РИО" на МОНТ гр. Пазарджик отговорили с официално писмо, че на А.А.
не бил издаван дубликат за завършено основно образование серия ДС № 002428 с
рег.№ 0504/24.11.07 г. на свидетелство за основно образование серия Д № 7624 с
рег.№ 3515/24.08.86 г. от ОУ “Любен Каравелов" гр.Пещера.
Св.В.В.
***, работела като Директор на ОУ "Любен Каравелов" гр.Пещера. Видно
от показанията на същата, че на първата страница на документа не било записано
името на училището, издало "оригиналния документ", на втора страница
били изписани два номера, които не съществували в регистрационната книга на
училището. При тях регистрационния номер се образувал от поредния по книгата и
тези номера за годината.
Св. В.В.
заявила също, че като Директор на ОУ "Любен Каравелов" гр. Пещера не
бил издаван дубликат за свидетелство за основно образование на подс. А.А.. Тя
заявила, че това лице никога не е учило нито редовно, нито самостоятелно в
училището.
Свидетелката
заявила още, че в тяхното училище никога не бил изучаван немски език, както
било посочено в страница трета на документа. Разминаване имало и по отношение
на ръководителя на училището - бил посочен В.Савов. Такъв директор никога не е
имало в ОУ “Любен Каравелов" гр.Пещера..
По
делото била назначена и изготвена графическа експертиза. От заключението на
същата е видно, че ръкописния текст "вярно с оригинала" върху
ксерокопие на свидетелство за основно образование сер.ДС № 002428 с рег.№
0504/24.11.07г. бил изписан от подс. А.А..
Подписът
до ръкописния текст на свидетелство за основно образование също бил положен от
обв. А.А..
От
заключението на втората експертиза относно техническото издаване на документа е
видно, че бланката на дубликата сер.ДС № 002428 с рег.№ 0504/24.11.07г. на
свидетелството за основно образование, издадена на А. не е оригинална. Същата
била отпечатана на лазерен принтер, след което на пишеща машина са нанесени
необходимите данни, а двата отпечатъка от тампонен печат в дубликата също са
отпечатани на лазерен
принтер.
В обясненията си като обвиняем А.А.
е заявил, че е завършил основното си образование-вечерно през 2008 г. в ОУ
“Любен Каравелов" гр.Пещера и документа го получил от тях. След като
успешно издържал изпита по кормуване и теоретичния изпит на листовки, подал
документи в КАТ гр.Пазарджик заедно със заверено ксерокопие от свидетелството
за издаване на шофьорска книжка.
Горната фактическа обстановка
съдът установи от обстоятелствената част на обвинителния акт, от самопризнанието
на подсъдимия А., направено в съдебно заседание, както и от доказателствата,
събрани в досъдебната фаза на производството, прочетени и приети по реда на чл.
283 НПК във връзка с чл. 373, ал.3 НПК, а именно такива, приложени по сл.д. №
55/2009г. по описа на ОСлО – гр. Пазарджик : постановление за възлагане,
постановление за образуване, предварителни материали, протоколи за разпити на свидетели, свидетелство за
съдимост, ДСИМП, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на
обвиняем, постановление за назначаване на експертизи, заключения, протокол за
предявяване, обвинително заключение, характеристична справка, карта за
обвиняеми лица, както и всички останали приложени по делото.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, която напълно се
подкрепя от събраните доказателства, съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение, прие от правна страна, че подсъдимият А.К.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпният състав по чл. 316 ал.1
във вр. с чл. 308, ал.2 и чл. 308, ал.1 от НК, като на 18.08.2009 г. в гр.
Пазарджик, пред служител на сектор "Пътна полиция и КАТ" при ОД на
МВР Пазарджик се е ползвал от неистински документ - ксерокопие на свидетелство
за основно образование, сер.ДС № 002428, с рег.№ 0504/24.11.07г. дубликат на
свидетелство за основно образование, серия Д № 7624, с рег.№ 3515/24.06.1986 на
ОУ "Любен Каравелов" гр. Пещера, на който документ собственоръчно е
изписал с химикал "вярно с оригинала", като след това собственоръчно
се е подписал, чрез което е искал да докаже, че е завършил основно образование,
като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, поради което съдът го признава за виновен в извършването на това
престъпление.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици -
действал е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се ръководи от
изискванията на чл. 36 НК относно целите на наказанието и взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Престъплението, за което А.А. е
предаден на съд, е тежко по смисъла на закона, тъй като предвиденото за него
наказание е до осем години лишаване от свобода. Съгласно издаденото
свидетелство за съдимост - А.А. е осъждан. Делото е НОХД № 1239/09 г. - с
присъда № 343, влязла в законна сила на 27.10.2009 г. е осъден на 4 месеца
"Лишаване от свобода" с изпитателен срок от З години за престъпление
по чл. 170, ал.2 във вр с ал.1 от НК.
Датата на извършване на
престъплението по настоящото дело е 18.08.2009г. Следователно към датата на
извършване на инкриминираното престъпно деяние, подсъдимият е бил с чисто
съдебно минало.
Съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание,
както и това, че той продължава обучението си за завършване на основно
образование.
Причините за извършване на
престъплението са занижената степен на обществено съзнание и правна култура у
обвиняемия, незачитане на правовия ред в страната.
Съобразно тези данни при определяне
вида и размера на наказанието и като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2
от НПК, съдът наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” във
вр. с чл. 42а НК– като замени наказанието “лишаване от свобода” с “пробация”.
За най-справедливо съдът намира, че следва да наложи пробация, включваща
следните мерки за контрол и въздействие : “задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от шест месеца с честота на явяване два пъти седмично,
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца,
както и “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа, които
подсъдимият А.А. следва да изпълни до края на 2010г. Съдът счита, че така
наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с разпоредбата
на чл.36 ал.1 от НК и ще изпълни целите на закона.
На основание чл. 189, ал.3 НПК
съдът осъди подсъдимия А.А. да заплати сторените по делото разноски в размер на
140 лева – за експертизи, платими в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ