РЕШЕНИЕ
№ 8479
гр. ***, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110165301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Г. срещу Г. А. Х., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8120,00 лева,
представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен заем чрез парични
преводи чрез „*** и „***“ в периода от 28.12.2021 г. до 27.03.2022 г. въз основа на
сключен между тях неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода
от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35617/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
В условията на евентуалност – в случай че не се установи наличието на заемно
правоотношение между страните – са предявени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8120,00 лева като получена от ответника без
основание, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата
мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем за
сумата от 8120,00 лева, която била изплатена на ответника чрез преводи чрез „*** и
*** /****/. Ответникът бил поканен, чрез връчване на нотариална покана, да
възстанови заемната сума, за което бил даден тридневен срок, в който обаче не
постъпило плащане. Поддържа, че до ответника била изпратена и втора покана до друг
1
адрес в гр. ***, като същата била получена на 06.06.2023 г. от ****, с която Г. Х.
живеел на семейни начала. Въпреки връчването на поканата, подлежащата на връщане
сума в размер на 8120,00 лева не била възстановена, поради което ищецът инициирал
настоящото съдебно производство. Моли исковите претенцие да бъдат уважени в
цялост, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като с
подадения отговор в срок същият оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения, с изключение на обстоятелството, че е получил процесните суми. Твърди
обаче, че те не били преведени въз основа на договор за заем, като такъв не бил
сключван между страните. Поддържа, че основанието за процесните парични
преводите бил сключен между страните договор за ремонт на покрив с фирма „****, в
което дружество ищецът бил съдружник и управител, като именно в това си качество
превеждал суми на ответника. Ответникът сочи, че извършвал ремонтни дейности на
покрив на сграда, находяща се в гр. ***, ж. к. „.“, ул. „**“ ***, за което процесните
суми били превеждани – както за труд, така и за материали. Отправя искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане в негова полза на сторените по
делото разноски.
Ищецът оспорва така изложените в отговора на исковата молба фактически
твърдения, като заявява, че са касаело за две различни, независими едно от друго
правоотношения между страните. Поддържа, че заплащанията за описания от
ответника ремонт били извършвани на трети за спора лица – на ***, на когото
всъщност било възложено извършването на ремонта, като поради заявени от същия
лични причини самите плащания били превеждани на неговата приятелка /М. П./.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Представени са по делото платежни нареждания от 28.12.2021 г., 29.12.2021
г.31.12.2021 г., 05.01.2022 г., 06.01.2022 г., 13.01.2022 г., 13,01,2022 г., 16.01.2022 г.,
17.01.2022 г., 19.01.2022 г., 02.02.2022 г., 09.02.2022 г., 18.02.2022 г., 22.02.2022 г.,
05.03.2022 г., 12.03.2022 г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 16.03.2022 г., 23.03.2022 г.,
25.03.2022 г., 27.03.2022 г. и 27.03.2022 г., от които се установява действителното
извършване от ищеца в полза на ответника на преводи чрез „*** и *** /****/ на обща
стойност 8120,00 лева. С доклада по делото това обстоятелство е отделено като
безспорно между страните.
От представената по делото покана, връчена чрез съдебен изпълнител, е видно,
че ищецът е отправил покана да ответника за възстановяване на процесната сума в
тридневен срок от съобщението. Поканата е била връчена на ответната страна на
29.03.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Обстоятелствата
относно връчването на поканата не са оспорени от ответника с отговора на исковата
молба.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателствени
средства, от които се установява, че в процесния период между ищеца и ответника е
съществувало правоотношение във връзка с възложени от С. Г. на Г. Х. и трето за
спора лице /***/ строителни дейности по сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“, ул.
2
„**“ ***.
Свидетелят Р* В* Н* посочва, че познава ищеца С. Г. от много години. Сочи, че
го е наел за изпълнение на покрив на сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“, ул. „**“
***. Потвържвада, че изграждането на покрива и покривната конструкция на сградата е
осъществено от С. Г., който имал строителна фирма. Свидетелят заявява, че е бил
инвеститор на тази сграда, както и че му е известно за наличието на проблеми с
изграждането на покрива, тъй като по дадени му от С. обяснения една от бригадите на
последния напуснала обекта, което наложило наемането на други работници.
Свидетелят не може да каже дали лице с имена Г. Х. е работил на обекта. Сочи, че не е
възприемал лично ищецът да е правил парични преводи или да е давал пари на някого,
но е чувал как ищецът се е оплаквал, че напусналата обекта бригада постоянно му е
искала пари на заем.
Свидетелят А* Р* Т* посочва, че познава ищеца С. Г.. Сочи, че двамата имали
фирма в сдружение през 2021 г., която се занимавала с груби стоежи, но впоследствие
С. се оттеглил. Сочи, че са правили дървената конструкция на покрив през м.
септември – октомври 2021 г. на сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“. Пояснява, че са
заплащали хонорари на работниците, които са имали трудови договори към фирмата.
Сочи обаче, че имали уговорка с лице на име И*, което правело изолации в другите им
сгради, възнаграждението да му бъде заплащано чрез друго лице (М.) по „*“, тъй като
неговите сметки били запорирани. Заплащанията на И* действително били
извършвани на името на М.. Твърди, че не познава ответника, като пояснява, че И* го
уведомил, че ще вземе още един човек, за да свършат възложената работа навреме.
Този допълнителен човек бил Г.. Свидетелят сочи още, че С. познавал този човек и му
давал през ден по 50,00 – 100,00 лева, но не знае за какво са били давани тези парични
суми. Възложената на И* и Г. работа не била извършена, въпреки че им било
заплатено цялото възнаграждение, за което се били уговорили. Свидетелят твърди
още, че с И* нямали сключен трудов договор, а устни договорки за заплащане на
възнаграждение за работата /изолацията на целия покрив/ в размер на 25000,00 лева.
Като свидетел по делото е разпитвана С* Д* Д*, която посочва, че познава Г.
Х., тъй като живеят на семейни начала. Сочи, че той е работил заедно с * – извършвали
са строителни и ремонтни дейности на покрив на блок в кв. „Н.“, гр. ***, ул. „*“ ***.
Разказва, че е чувала за човек на име С., който възложил на И* тази работа, а И*
помолил Г. да му помага. Свидетелят твърди, че уговореното заплащане било общо за
двамата около 10000,00 лева, но не знае с кого от двамата възложители са уговорили
точния размер. Плащанията се извършвали чрез „*“ и „***“ на името на Г. по изрична
молба на И*, тъй като последният имал множество запори на сметките си. Заявява, че
е останала и неизплатена сума за извършената от двамата работа в размер на 1800,00
лева.
Като свидетел по делото чрез разпит по делегация е разпитана М. Т. П., която
посочва, че познава бегло Г. Х. от ***, с който била в интимна връзка от 2019 г. в
продължение на няколко години. Пояснява, че познава С. Г. и като технически
ръководител, предвид собсвената си работа като декоратор и дизайнер, тъй като
двамата работили на един и същи строителен обект. Известно е, че С. е работил с Г.
на обект. Потвърждава, че е получавала едно или две плащания от С. на нейно име по
„*“, които били предназначени за И*, но не си спомня точния размер на сумата – по
спомен била под 1000,00 лева, като предала сумите на И*. Пояснява, че не е имала
взаимоотношения със С.. Сочи, че И* е правил покриви и е работил със С. на обект, за
който няма информация къде се е намирал.
3
От правна страна:
Предмет на делото са:
1/ Установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 8120,00 лева, представляваща предоставен от ищеца на
ответника паричен заем въз основа на сключен между тях неформален договор за заем
чрез парични преводи чрез „*** и „***“ в периода от 28.12.2021 г. до 27.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата
мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35617/2023 г. по описа
на СРС, 47-ми състав.
2/ Предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8120,00 лева, получена от ответника без основание, както
и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва
за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК главни искове съдът намира следното:
В тежест на ищеца по така предявените установителни искове е да докаже: 1/
наличието на валидно възнакнало между страните облигационно правоотношение по
неформален договор за заем; 2/ фактическото предаване на предоставените по
договора за заем парични средства на заявеното от ищеца основание (заемно
правоотношение); 3/ изпадането на ответника в забава за връщане на предоставените
му в заем парични средства. При установяване на посочените предпоставки от страна
на ищеца в тежест на ответника е да докаже връщането в патримониума на ищеца на
предоставените му в заем парични средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален договор, като може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез
реалното предаване на паричната сума, предмет на договора.
С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК,
ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,
а не от момента на подписване на писмения договор или от постигането на съгласието
за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно, а фактическият състав се завършва с предаването на предмета на
договора.
В конкретния случай между страните по делото не е спорно, че процесната
сума от 8120,00 лева е била предоставена от ищеца на ответника. Основният спорен
въпрос между тях е дали е налице постигнато съглашение помежду им за сключване на
договор за заем.
Настоящият съдебен състав намира, че наличните платежни нареждания до
обслужващите институции /„*“ и „***“/, в които за извършените парични трансфери
към ответника наредителят не е попълнил основание на превода, удостоверяват само
4
предаването на процесната сума, но не и основанието за това. Следователно ищецът
следва пълно и главно да докаже постигнато съгласие за предоставяне на сумата в
заем и поето насрещно задължение от получателя за връщане на сумата, което не се
презюмира, тъй като платежните документи не са достатъчно доказателство за това /в
който смисъл е напр. Определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 159/2015
г., III г. о., ГК/. В случая, макар и ответникът по иска да не оспорва получаването на
сумата, от нейното реално предаване не може да се изведе, че е налице постигнато
съгласие за сключване на договор за заем между страните, тъй като ответникът твърди,
че правното основание за паричните преводи е сключен договор за ремонт на покрив с
фирма „****. В Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о.,
ГК е посочено, че е възможно доказването на договора за заем чрез възпроизвеждането
пред съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на
изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги
върне, като изявлението на получателя не се презюмира. В случая обаче по делото не
се установява – пряко или по косвен път – наличие на изявление на ответника, от което
да се изведе наличие на съгласие за връщане на процесната парична сума като дадена
му в заем.
Фактът, че ищецът е наредил множество парични преводи на суми, без да е
посочено основание „заем“, доколкото представлява едностранно действие, изхождащо
само от ищеца, не доказва устен договор за заем, а доказва единствено оферта от
страна на ищеца за сключване на договор за заем. Фактът, че ответникът е изтеглил на
каса парите може да се приеме за конклудентно приемане на офертата, ако е
установено, че той е знаел основанието, на което са изпратени средствата, а именно –
договор за заем между страните. По делото обаче подобен факт не е доказан.
Действително, има косвени данни, установени от показанията на свидетелите Р* Н* и
А* Т*, че „бригадата, която е избягала, постянно му е искала /от ищеца/ пари на
заем“, съответно – че „С. му е давал /на ответника/ през ден 50 – 100 лева. Не знам за
какво са били давани тези пари.“. Показанията и на двамата свидетели обаче отразяват
не техни непосредствени впечатления, а информация, получена от ищеца. Нещо
повече – свидетелят Н* заявява, че не познава ответника по име, като не дава точна
информация на кои лица от бригадата са давани твърдяните от ищеца заеми, а
свидетелят Т* изрично посочва, че не знае за какво на Г. са давани посочените суми от
ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните свидетелски показания
могат да се извлекат само допускания за съществуващо заемно правоотношение
между страните. За да бъде приет за основателен предявеният иск за връщане на
даденото в заем обаче, е необходимо твърдяното от ищеца заемно правоотношение да
бъде доказано по безспорен начин, макар и с косвени доказателства. В случая такова
безспорно доказване в хода на процеса не е извършено, като не са ангажирани преки
доказателства за наличието на уговорка между страните за сключване на договор за
заем.
В обобщение на така изложените съображения съдът приема, че ищецът не е
установил по делото, че между страните е бил сключен договор за заем, поради което
така предявеният на договорно основание иск подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.
422 ГПК, за присъждане на лихва за забава върху претендираната главница в тежест на
ищеца е докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си на уговорения падеж.
5
По съображенията, изложени по-горе, съдът намира за недоказано наличието на
главен дълг, което води до извод за неоснователност и на акцесорната претенция за
лихва.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид отхвърлянето на предявените като главни искове по реда на чл. 422
ГПК, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на предявените
евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и акцесорния му иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иск за връщане на платеното при липса на основание е
необходимо ищецът да докаже, че процесната сума в размер от 8120,00 лева е
заплатена от него, както и че същата е постъпила в имуществения комплекс на
ответника. В случай че ищецът установи посочените материалноправни предпоставки,
ответникът по предявения иск следва да докаже наличието на валидно основание за
заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза, включително съществуването
на това основание както към датата на твърдяното плащане на сумата, така и към
датата на предявяване на иска.
Както се посочи по-горе, процесното имуществено разместване между
страните, равняващо се на сумата от 8120,00 лева, е доказано по делото и е отделено
като безспорно с доклада по делото. Следователно, ищецът е установил по
категоричен начин, че претендираната от него като платена без основание сума е
напуснала имуществения му комплекс и е преминала в този на ответника. Спорен е
въпросът дали е основателно възражението на ответника за наличие на основание за
това разместване. Същият сочи, че сумите са му били преведени за заплащане на
извършени ремонтни дейности на покрив на сграда, находяща се в гр. ***, ж. к. „*.“,
ул. „**“ № 65, по силата на договор за ремонт на покрив с фирма „****.
При съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага
извод, че ответникът и третото за спора лице *** действително са извършвали
ремонтни дейности по възлагане от управляваната от ищеца и свидетеля Т* фирма на
посочената по-горе сграда, чийто инвеститор е бил свидетелят Н*, т. е. налице е или
договор за изработка или прикрито трудово правоотношение, по което ответникът и
третото лице са имали качеството на работници, а управляваната от ищеца фирма – на
работодател. По делото не са представени каквито е да било писмени доказателства,
установяващи параметрите на така възникналото договорно правоотношение, в
частност – относно уговореното възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено
на ответника и третото за спора лице за извършената от тях работа. Поради това съдът
съпостави помежду им изслушаните в хода на производството свидетелски показания,
които следва да бъдат условно разделени на две групи – тези, депозирани от
свидетелите Р* Н* и А* Т*, и тези, депозирани от свидетелите **** и М. П.,
съобразявайки наличните противоречия между показанията и отношенията между
свидетелите и страните по делото в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК. Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите Н* и Т* по отношение на
обстоятелствата заплатено ли е уговореното възнаграждение на ответника и третото за
спора лице в цялост за извършената от тях работа. Показанията на свидетеля Д* във
връзка с тези обстоятелства не следва да бъдат кредитирани. От една страна, близките
отношения с ответника обуславят евентуална нейна заинтересованост от изхода на
делото. От друга страна – налице е противоречие по отношение размера на посоченото
6
от нея като дължимо възнаграждение, сравнено с данните от показанията на свидетеля
Т* /10000,00 лева общо за двамата според св. Д*, съответно – 25000,00 лева за цялата
уговорена работа според св. Т*/. Нещо повече – следва да се съобрази, че изложените
от св. Д* данни относно уговорките за плащанията по извършваната от ответника и
третото за спора лице работа отразяват разказаното от ответника, а не нейни лични
и непосредствени впечатления. Напротив – показанията на св. Т* са израз на
възприетото от него в отношенията между страните в качеството му на съдружник във
фирмата, възложила на ответника и третото лице извършването на процесните
строителни дейности.
Свидетелят Т* дава информация и по какъв начин е заплатено уговореното в
полза на *** и Г. Х. възнаграждение – „на ръка“ и чрез преводи в полза на трето за
спора лице с име М. /св. М. П./, като уговорката е била направена с ***, на когото са
извършвани и плащанията в брой. Свидетелят сочи, че не знае по каква причина
ищецът е предоставял суми на ответника, но категорично заявява, че
възнаграждението за работата по покрива, възложена на двамата, е било изцяло
изплатено на *** по посочените по-горе начини. Изложеното от този свидетел се
подкрепя както от приетите като доказателства по делото платежни нареждания в
полза на М. П., така и от свидетелските показания, депозирани от същата, в която тя
заявява, че действително е получавала суми чрез преводи по „*“ за извършена от ***
работа по възлагане от ищеца. Свидетелката обаче не излага данни относно уговорения
пълен размер на това възнаграждение и дали то е било общо за *** и ответника,
въпреки че към датата на плащанията тя се е намирала в интимна връзка с Д**
С оглед изложеното, съдът намира, че за възложената им работа ответникът и
третото за спора лице *** е следвало да получат възнаграждение в размер на 25000,00
лева, като предвид кредитирането на показанията на св. Т* следва да се приеме, че
тази сума действително е била платена. Според настоящия съдебен състав обаче
плащанията на възнаграждението са извършени както по описания от св. Т* начин – в
брой и чрез преводи на св. П., така и чрез процесните преводи от ищеца към
ответника. За да достигне до този извод, съдът съобрази еднопосочността в
твърденията на свидетелите, че преводи по сметка на *** не са могли да бъдат
извършвани, както и обстоятелството, че противно на заявеното от св. Т* /“…. на И*
са дадени около 25000,00 лева, реално са платени към онази дама…“/, не са налице
данни по делото сума в такъв размер да е превеждана към св. П.. Тя сочи, че е
получила само един или два парични превода за *** на не много висока стойност,
което се потвърждава и от представените по делото платежни нареждания, видно от
които в полза на св. П. са направени няколко превода на обща стойност от около
2000,00 лева. От друга страна, безспорно е по делото, че ответникът е полагал труд по
възлагане от ищеца, за което му се е следвало възнаграждение, както и че общият
приблизителен размер на процесната сума и сумата, преведена на св. П., възлиза на
около 10000,00 лева – толкова, колкото ответникът твърди, че е следвало лично на него
да му платено за извършената работа. Предвид факта, че не се установи по делото
между страните да е сключван договор за заем, но е безспорно, че ответникът е
полагал труд по възлагане на ищеца, то се налага изводът, че процесните преводи,
извършени от ищеца – общо 26 на брой – в рамките на период от около два месеца,
съответстващи с възложената строителна дейност, не са направени поради липса на
основание, а на основание осъществяваната от ответника работа. Ищецът, в качеството
си на съдружник в строителна фирма, приела да извърши по възлагане от инвеститора
строеж на сграда, е наемал работници, сред които ответникът и лицето ***.
7
Възложената на последните работа се е изразявала в направа изолация на покрива на
сградата, като между страните е било уговорено възнаграждение за положения труд в
размер на 25000,00 лева. Същото обаче е било изплащано в брой /“на ръка“/ и по
банков път, без да се съставят каквито и да било писмени документи, отразяващи
основанието за заплащане на сумите. Поради това съдът намира, че процесните 26
парични превода, направени от ищеца в полза на ответника, са свързани с положения
от ответника труд.
От съвкупния анализ на всички доказателства по делото следва, че така
възложената работа, макар да има характеристиките на договор за изработка,
всъщност представлява прикрито трудово правоотношение – както се посочи по-горе,
ищецът, като съдружник в строителна фирма, действаща по възлагане от инвеститора
на сградата, всъщност е наемал „работници“ /както и ги назовава св. Т* – също
съдружник във фирмата към процесния период/ или още „бригади“ /както ги определя
св. Н* – инвеститорът на сградата/. Именно предвид факта, че така възникналите
трудови правоотношения между страните не са били офомени в предписаната от
закона форма, а напротив – осъществявани са единствено по устни уговорки и чрез
плащания в брой или чрез преводи без посочено основание, е налице невъзможност да
се установи дали положеният от ответника и лицето *** труд е отговарял на
възложеното от ищеца, съответно – каква част от работата реално е била извършена от
двамата и какво възнаграждение действително им се е следвало. Липсата на надлежно
оформяне на съществуващото между страните правоотношение в предписаната от
закона форма, съобразено с безспорно установеното реално полагане на труд от страна
на ответника по възлагане от ищеца, за което му се е дължало възнаграждение, без да
може да се установи частта, съответна на реално извършеното, представляват пречка
да се приеме, че процесната сума е била платена на ответника без основание. Именно
поради това предявеният в условията на евентуалност иск за връщане на платеното
при липса на основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и
предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за пълния предявен
размер от 180,44 лева.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, като такива следва да му бъдат присъдени в размер на 1300,00 лева за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното заплащане на сумата.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от С. Г. Г., ЕГН:
**********, срещу Г. А. Х., ЕГН: **********, главни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
8
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8120,00 лева,
представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен заем въз основа на
сключен между тях неформален договор за заем чрез парични преводи чрез „*** и
„***“ в периода от 28.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
180,44 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
02.04.2023 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 35617/2023 г. по
описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от С. Г. Г., ЕГН:
**********, срещу Г. А. Х., ЕГН: **********, евентуални искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8120,00 лева, получена от ответника без основание чрез
извършени от ищеца парични преводи през „*** и „***“ в периода от 28.12.2021 г. до
27.03.2022 г., както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху
главницата мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН: **********, да заплати на Г. А. Х., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1300,00 лева, представляваща сторени от
ответника разноски в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9