О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260128
гр.Пловдив, 05.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, първи граждански
състав, в
закрито съдебно заседание на 05.03.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Ел.Арнаучкова
възз.ч.гр.дело № 130 по
описа на АС - Пловдив за
2021г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по
реда на чл.278, на осн.чл.274,
ал.2 ГПК.
С Определение №
21301/23.12.2020г., постановено по гр.д.№ 265/2020г. по описа на ОС - К., е
оставена без разглеждане жалбата на С.Т.Г. ***/29.10.2020г., против отказа на ЧСИ Р.С.,
обективиран в констативен протокол с изх. № 52628/13.10.2020г. по изп. дело № ***********,
с който е оставено без уважение възражението му за вдигане на наложения запор
върху банковата му сметка № *****************, и се прекратява производството
по делото.
Против Определение № 21301/23.12.2020г., постановено по гр.д.№ 265/2020г. по описа на ОС - К., е подадена частна жалба, вх. № 21002/12.01.2021г. от С.Т.Г., с оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяна.
Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, „***“ АД, универсален правоприемник на първоначалния взискател „С.“ ЕАД.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против определение по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК на окръжен съд от съдебния район, действащ като контролно - отменителна инстанция, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в жалбата, след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
Индивидуалното принудително изпълнение, изп.д.№*********** по описа на ЧСИ Р.С., рег.№ ***КЧСИ, с район на действие ОС - К., е образувано по молба на взискател „С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу длъжници С.Г. и Д.Г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по гр.д.№ 22571/2013г. по описа на СРС, за парично вземане за главница в размер на 200 000лева, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2013г.до окончателното изплащане и съдебни разноски.
С Протокол на ЧСИ от 11.09.2013г./л.141/, по негова молба, въз основа на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК/л.140/ по изп.д.№ ********** на ЧСИ Р.С. за парично вземане в размер на 50 933.50лв., на осн. чл.465 ГПК, е присъединен и взискателят „К. Ф.“ ЕООД.
Въз основа на молба от 03.09.2020г. до ЧСИ, подадена от „***“ АД, универсален правоприемник на първоначалния взискател /л.2990/, за пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и за овластяване ЧСИ, на осн.т.18 ТТРЗЧСИ, при открито имущество да наложи съответни обезпечителни мерки и да извърши принудителни действия за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, са наложени възбрани върху притежаваните от длъжниците общо 2/6 ИЧ от търговски обект, имот с ид.№ *************и от апартамент № *, имот с ид.№ *************., както и запор върху банковата сметка на длъжника С.Г. в „П.И.Б.“ АД с № *****************.
Постъпили са следните възражения за свръхобезпеченост до ЧСИ: 1/ възражение от двамата длъжници, вх.№ 31144/01.10.2020г., във връзка с налагане на възбраните, както и 2/ възражение, вх.№ 31143/01.10.2020г., от длъжника С.Г. във връзка с налагане на запор върху банковата му сметка в „П.И.Б.“ АД, с доводи за явна несъразмерност с размера на задължението по изпълнителното дело.
С Протоколи на ЧСИ от 13.10.2020г. подадените възражения на длъжниците за свръхобезпеченост са оставени без уважение.
Съобщение за отказа на ЧСИ да уважи възражението е получено от длъжника С.Г. на 15.10.2020г/л.3163/
По постъпилата жалба, вх.№ 34626/29.10.2020г., от длъжника С.Г., против протокола от 13.10.2020г. по неговото възражение за свръхобезпеченост е образувано гр.д.№ 265/2020г. по описа на ОС - К., по което е постановено сега обжалваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.
За да се постанови този резултат, е прието, че жалбата е недопустима, тъй като правната уредба на подлежащите на ожалване пред съда изпълнителни действия е изчерпателна, няма изрична правна норма, която да предвижда съдебен контрол на преценката на СИ по чл.442а ГПК, а за вреди от несъразмерно принудително изпълнение длъжникът разполага със защитата да реализира отговорността на съдебния изпълнител в отделен исков процес.
В частната жалба се оспорват решаващите мотиви, като постановени в нарушение на закона и цитирана в жалбата съдебна практика – Определение № 17/14.01.2020г. по възз.ч.гр.д.№8/2020г. по описа на АС – П..
Разгледана по същество, сега разглежданата частна жалба е основателна, поради следните съображения:
Действително, действащият процесуален закон лимитативно и изчерпателно регламентира подлежащите на обжалване от страните в изпълнителното производство, както и третите лица, действия и актове на съдебния изпълнител, както и основанията за това в Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника за свръхобезпеченост по чл.442а от ГПК не е изрично посочено да е обжалваемо от длъжника действие пред съда нито в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК, нито в разпоредбата на чл.442а ГПК. Съгласно действащата процесуална уредба, само взискателят има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие /чл.435, ал.1, т.1 ГПК/, каквото реципрочно процесуално право не е признато изрично на длъжника, който няма право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано от него действие.
Настоящият състав приема, че на длъжника не следва да бъде отказано, а следва да се признае процесуалното право да обжалва пред контролно-отменителния съд отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки по подадено от него възражение по чл.442а,ал.2 от ГПК за свръхобезпеченост, поради следните съображения:
С новата разпоредба на чл.442а, ал.1 от ГПК/ ЗИДГПК, ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ е въведено изрично нормативно изискване за съразмерност на налаганите обезпечителни мерки и на предприетите изпълнителни способи в индивидуалното принудително изпълнение, както и е регламентиран процесуален способ за преодоляване на несъразмерността на индивидуалното принудително изпълнение, защита за длъжника, чрез подаване на възражение за свръхобезпеченост до съдебния изпълнител, който, при установяване на несъразмерност, следва да вдигне обезпечителните мерки, но без да е изрично регламентирано в разпоредбата отказът на СИ по възражение на длъжника по чл.442а ГПК да вдигне обезпечителните мерки върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, да подлежи на съдебен контрол.
Както е изяснено в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, наложените от СИ запори възбрани представляват изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети.
Несъмнено, от несъразмерно принудително изпълнение длъжникът би могъл да претърпи вреди, а исковата защита, с която длъжникът разполага, за реализиране на отговорността на съдебния изпълнител за репарирането им, изисква значителен ресурс и време за длъжника, докато защитата чрез обжалване на изпълнителните действия пред съда е много по-ефикасна и навременна.
И за двете страни в индивидуалното принудително изпълнение е изрично регламентирано процесуално право да обжалват пред съда : взискателят - прекратяването на принудителното изпълнение, съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК, а длъжникът - отказа на СИ за прекратяването на принудителното изпълнение, съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Поради изложеното, се пиема, че отказът на съдебния изпълнител по възражение за свръхобезпеченост по чл.442а ГПК на длъжника да вдигне съответните обезпечителни мерки върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, представлява отказ да се прекрати насоченото принудително изпълнение спрямо конкретния имуществен обект, и, като такъв, е подлежащ на обжалване от длъжника в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
При несъвпадане с изводите на контролно-отменителната инстанция, обжалваното определение, като незаконосъобразно, се отменя и делото се връща на контролно-отменителния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на длъжника.
Мотивиран от това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 21301/23.12.2020г.,
постановено по гр.д.№ 265/2020г. по описа на ОС - К., с което е оставена без
разглеждане жалбата
на С.Т.Г. ***/29.10.2020г., против отказа на ЧСИ Р.С., обективиран в
констативен протокол с изх. № 52628/13.10.2020г. по изп. дело № ***********, с
който е оставено без уважение възражението му за вдигане на наложения запор
върху банковата му сметка № *****************, и се прекратява производството
по делото.
ВРЪЩА делото на ОС
- К. за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалбата на длъжнтика С.Г. против отказа на ЧСИ
Р.С., обективиран в констативен протокол с изх. № 52628/13.10.2020г. по изп.
дело № ***********, с който е оставено без уважение възражението му по чл.442а
за свръхобезпеченост във връзка с наложения запор върху банковата му сметка № *****************.
Делото да се върне на ОС - К..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: