РЕШЕНИЕ
№ 4738
гр. Варна, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110105494 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. Х. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ..., ап. ..., срещу Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.
к. ..., бл. ...., вх. ..., ет. ...., ап. ....., обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на
ищеца в размер на ½ ид. ч. от наследството на М. А. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна,
поч. на **.**.**** г., чрез намаляване на извършеното от нея в полза на ответницата със
завет от 18.09.1992 г. завещателно разпореждане на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1504.4.1.114 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., с
административен адрес: гр. В., ул. ... № .., вх. ..., ет. ...., ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м,
при граници: на същия етаж 10135.1504.4.1.115, 10135.1054.1504.1.113, под обекта -
10135.1054.4.1.186, над обекта - 10135.1504.4.1.131, заедно с прилежащото избено
помещение № 7 с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото;
- иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане и извършване на делба на горния
имот при съделители и квоти, както следва: 5/8 ид. ч. за Б. Х. Н. и 3/8 ид. ч. за Н. Б. Н.; в
евентуалност делбата да бъде извършена при квоти ¼ ид. ч. за Б. Х. Н. и ¾ ид. ч. за Н. Б. Н..
1
Ищецът излага, че е наследник по закон на М. А. Г., починала на **.**.**** г., и на Х.
Н. Г., починал на **.**.**** г. Твърди, че наследодателите му са придобили с Нотариален
акт № 105/20.06.1975 г. по нот. дело № 6056/1975 г. гореописания апартамент. Сочи, че през
1992 г. майката на ищеца М. Г.а е съставила саморъчно завещание, с което е завещала
собствените си ¾ ид. ч. от имота на внучка си - Н. Б. Н.. На 19.10.2020 г. бил съставен
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от съдия по вписванията. Ищецът узнал за
наличието на завещание и непосредствено след това се снабдил с копие от същото. Сочи, че
не е реализирал процедура за приемане на завещанието по опис в срока по ЗН. Заявява, че
завещанието е за конкретен имот, в полза на лице, което не е наследник по закон, като
завещателят след смъртта си не е оставил други имоти, от които ищецът в качеството си на
законен наследник да може да попълни запазената си част от наследството.
Твърди, че паричните средства, останали след смъртта на М. Г.а, в размер над 20 000
лева, били изтеглени по силата на пълномощно от майката на ответницата и първа съпруга
на ищеца - Х. М..
Настоява за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Н. депозира отговор на исковата молба, с
който настоява за отхвърляне на претенцията по чл. 30 от ЗН и допускане на делба при
квоти ¾ ид. ч. за Н. Н. и ¼ ид. ч. за Б. Н..
Навежда, че в патримониума на М. Г.а към момента на нейната смърт е имало
следното имущество: недвижим имот, а именно ¾ ид. от място с площ от 600 кв.м, находящо
се в гр. В., р-н ...., м-т ...., представляващо ПИ с идентификатор № 10135.5403.2795 по КК и
КР на гр. Варна, както и влог в лева по банкова сметка IBAN: ******************** в
„.............“ АД. Не оспорва, че ищецът не е приел наследството по опис; твърди, че напротив,
наследството е прието от същия с конклудентни действия - с извършеното от него теглене
на наличните парични средства по горната банкова сметка. В тази връзка оспорва паричните
средства да са били изтеглени от М. Г. или неин пълномощник.
В съдебно заседание ищецът Б. Х. Н. не се явява лично, представлява се от адв. И. К.
от АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата Н. Б. Н. не се явява лично, представлява се от адв.
Д. П. от АК Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105, том ХI, нот. дело
№ 6056/1975 г., Х. Н. Г. и М. А. Г. са признати за собственици на следния недвижим имот, а
именно: апартамент № 51 на седми жилищен етаж, вх. Д, в жилищна кооперация, находяща
се на адрес: гр. Варна, ул. „....” (сега „Д.“) № 1, със застроена площ 81 кв. м, състоящ се от
две стаи, дневна, вестибюл, кухненска ниша, баня и клозет, при съседи: вх. Г, В. С. Г.а,
стълбище, двор и ул. „..........“, заедно с изба № 7 с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж.
От Удостоверение за наследници № 470/26.05.1991 г., издадено от Общински народен
съвет Варна, кметство „Варненска комуна“, се установява, че Х. Н. Г., роден на **.**.**** г.,
2
б.ж. на гр. Варна, поч. на **.**.**** г., е оставил следните законни наследници: М. А. Г.,
родена на **.**.**** г. - съпруга, и Б. Х. Н., роден на **.**.**** г. – син.
От Удостоверение за наследници № АУ106901ОД/02.11.2020 г., издадено от Община
Варна, район „Одесос“, се установява, че М. А. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч.
на **.**.**** г., е оставила следните наследници по закон: Б. Х. Н., ЕГН ********** – син.
Със Саморъчно завещание от 15.09.1992 г. М. А. Г., ЕГН **********, е завещала на
внучка си Н. Б. Н., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот, а именно: 3/4
ид. ч. от апартамент № 51 на седми жилищен етаж, вх. Д, в жилищна кооперация, находяща
се на адрес: гр. Варна, ул. „....” № ..., със застроена площ 81 кв. м, състоящ се от две стаи,
дневна, вестибюл, кухня, ниша, баня и клозет, при съседи: вх. Г, В. С. Г.а, стълбище, двор и
ул. „В. Костов“, ведно с изба № 7 с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж.
Горното завещанието е предявено от Н. Б. Н., ЕГН **********, на 12.11.2020 г. пред
Н. И., съдия по вписванията при ВРС, за което е съставен Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от дата 19.11.2020 г., подписан от молителката и съдията. Отразено е,
че завещанието е съхранявано по нот. дело № 7596/1992 г. на нотариус при ВРС. Обявеното
завещанието е вписано в Служба по вписванията – Варна, с вх. рег. № 33789/23.12.2020 г.,
акт № 207, дело № 33411.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 6, том VII, рег.
6861, дело № 1030/2004 г., М. А. Г., ЕГН **********, и Б. Х. Н., ЕГН **********, са
признати за собственици на следния недвижим имот, а именно: място, цялото с площ от 600
кв. м, находящо се в гр. В., р-н ...., м-т ...., представляващо новообразуван имот № 2795 в
кадастрален район № 403, заедно с построената в имота сезонна постройка със застроена
площ 17 кв. м, ведно с подобренията и насажденията, при съседи: имоти №№ 2794, 3584,
2795 и 9673, при квоти: ¾ ид. ч. за М. А. Г. и ¼ ид. ч. за Б. Х. Н..
Със Саморъчно завещание от с поставена дата в текста 12.01.2012 г. а под текста
12.01.2013 г., М. А. Г., ЕГН **********, е завещала на Х. М. М. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: 3/4 ид. ч. от място, цялото с площ от 600 кв.м, находящо се в гр.
В., р-н ...., м-т ...., представляващо новообразуван имот № 2795 в кадастрален район № 403,
заедно с построената в имота сезонна постройка със застроена площ 17 кв. м, ведно с
подобренията и насажденията, при съседи: имоти №№ 2794, 3584, 2795 и 9673. Завещанието
е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.11.2020 г., рег. № 10255,
акт 177, том 2.
С Решение № 179/16.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2445 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд - Варна, 3-и състав, е отменено Решение № 1055/14.01.2022 г., допълнено по
реда на чл. 250 ГПК с Решение № 2653/09.08.2022 г. по гр. д. № 16682 по описа за 2021 г. на
ВРС, и е обявено за нищожно саморъчно завещание на М. А. Г., ЕГН **********, обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.11.2020 г., рег. № 10255, акт 177, том 2.
С Определение № 1117/12.03.2024 г. по гр. д. 2306/2023 г. на ВКС, II ГО, не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 179/16.02.2023 г., постановено по в. гр. д.
№ 2445/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том IV, рег. №
5557, дело № 605/2024 г., на 07.05.2024 г. Б. Х. Н., ЕГН **********, продава на М. А. Й. и
И.ка Г. Т. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор
10135.5403.2795 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, от 19.11.2020 г., находящ се в
гр. В., р-н ...., м-т ...., целият с площ 600 кв. м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен
план 2795, при съседи: 10135.5403.9673, 10135.5403.2794, 10135.5403.3584 и
3
10135.5403.2796, ведно с всички подобренията и приращения в имота, заедно с построената
в имота еднофамилна вилна сграда (сезонна постройка) на един етаж, с идентификатор
10135.5403.2795.1, със застроена площ 17 кв. м.
От Удостоверение изх. № 808-Е-С03-77585/10.06.2024 г., издадено от „Централна
кооперативна банка“ АД, се установява, че М. А. Г., ЕГН **********, е имала открити в
банката разплащателна сметка със салдо към 30.12.2020 г. в размер на 140,83 лева и
спестовна сметка със салдо към същата дата в размер на 36 467,04 лева; и двете сметки са
закрити на посочената дата с преводи по сметка на Б. Х. Н., с наредител последния, въз
основа на удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район „Одесос“.
Със заключението на вещото лице С. Б. по допуснатата Съдебно-оценителна
експертиза:
- цената на апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1504.4.1.114 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., с
административен адрес: гр. В., ул. ... № .., вх. ..., ет. ...., ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м,
при граници: на същия етаж 10135.1504.4.1.115, 10135.1054.1504.1.113, под обекта -
10135.1054.4.1.186, над обекта - 10135.1504.4.1.131, заедно с прилежащото избено
помещение № 7 с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, е определена в размер на 134 460 лева към датата на
открИ.е на наследството на М. А. Г. – **.**.**** г., и 306 180 лева към настоящия момент;
- цената на ПИ с идентификатор 10135.5403.2795 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот, от 19.11.2020 г., находящ се в гр. В., р-н ...., м-т ...., целият с площ 600 кв.
м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), номер по предходен план 2795, при съседи: 10135.5403.9673,
10135.5403.2794, 10135.5403.3584 и 10135.5403.2796 ведно с всички подобренията и
приращения в имота, заедно с построената в имота еднофамилна вилна сграда (сезонна
постройка) на един етаж, с идентификатор 10135.5403.2795.1, със застроена площ 17 кв. м., е
определена в размер на 17 340 лева към датата на открИ.е на наследството на М. А. Г. –
**.**.**** г., и 42 410 лева към настоящия момент.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 28, ал.1 ЗН предвижда, че когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно
чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. С ал. 2 на чл. 30 ЗН
законодателят е уредил, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява
това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис.
В случая между страните не е спорно, че ищецът не е приел наследството, оставено
от майка си М. А. Г., по опис.
В съдебната практика се приема, че за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не е
необходимо приемането на наследството по опис в хипотезата на универсално завещателно
разпореждане или когато са завещани конкретни имоти, които обаче изчерпват цялото
имущество на завещателя, доколкото в тези случаи след смъртта на наследодателя не
остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал.1 ЗН биха могли да получат
онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството (Решение № 82 от 16.03.2011
4
г. по гр. д. № 221/2010 г., ВКС, I ГО; Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г.,
ВКС, I ГО; Решение № 14 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 1398/2013 г., ВКС, II ГО, и др.).
Относно липсата на основание за приложение на чл. 30, ал. 2 ЗН в хипотезата на
универсално завещание е постановено и Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 19.12.2013 г.
по ТД № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия казус тази хипотеза не е налице, тъй като в
хода на производството бяха опровергани твърденията, наведени в исковата молба, че
процесният имот изчерпва цялото имущество на наследодателката М. А. Г. към датата на
открИ.е на наследството - установено беше, че същото включва и ¾ ид. ч. от ПИ с
идентификатор 10135.5403.2795 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на
ИД на АГКК (видно от влязло в сила Решение № 179/16.02.2023 г. по в. гр. д. № 2445/2022 г.
по описа на Окръжен съд - Варна, 3-и състав), както и суми в банкови сметки (видно от
Удостоверение изх. № 808-Е-С03-77585/10.06.2024 г., издадено от „Централна кооперативна
банка“ АД).
Съдът следва да отбележи, че ищецът не доказа твърденията си, че сумите в
банковите сметки на М. А. Г. не са част от наследството, а негови лични средства. Дори
обаче и да беше доказано, това не би променило извода, че завещанието от 15.09.1992 г. не
обхваща цялото наследство, оставено от майка му, а оттам и последващите изводи на съда.
С т. 15 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. е било прието, че по смисъла на чл. 30, ал. 2 от
ЗН наследници по закон са всички лица, посочени в чл. 5 - 10 от ЗН, т. е. тези, които биха
могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване. Текстът обаче е
обявен за изгубил сила с Тълкувателно решение № 1/2005 г. от 04.02.2005 г. по ТД № 1/2005
г. на ОСГК на ВКС. С това решение съдебната практика се връща към тълкуването, дадено в
Решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВС, с което е възприето, че
под термина „наследници по закон” по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците,
които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани в чл. 5 - 10
ЗН. В този смисъл е и константната съдебна практика (Решение № 342 от 12.07.2010 г. по гр.
д. № 397/2010 г., ВКС, II ГО, и др.).
С т. 4 на споменатото по-горе Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 19.12.2013 г. по
ТД № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис
е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване.
От изложеното следва, че доколкото ответницата в конкретния случай не е била
призована към наследяване, тъй като правото й да получи част от наследството на нейната
баба М. А. Г. е било изключено от наличието на наследник от предходен ред, а именно
ищеца, по отношение на последния, при неприето наследство по опис, не е налице
основание за възстановяване на запазената му част от наследството по реда на чл. 30, ал. 1
от ЗН.
Предявеният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При това положение следва да бъдат съобразени Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 105, том ХI, нот. дело № 6056/1975 г., Удостоверение за наследници №
470/26.05.1991 г. и Саморъчно завещание от 15.09.1992 г., обявено с Протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 19.11.2020 г., вписано в Служба по вписванията – Варна, с вх.
рег. № 33789/23.12.2020 г., акт № 207, дело № 33411, като фактическата установеност по
делото, съотнесена към приложимите правни норми, обуславя извод на съда за наличието на
съсобственост между страните върху процесния имот, при права ¼ ид. ч. за Б. Х. Н. и ¾ ид.
ч. за Н. Б. Н..
Искът за делба е основателен и такава следва да бъде допусната между съделителите
Б. Х. Н. и Н. Б. Н. при посочените установени от съда квоти.
Относно съдебно-деловодните разноски:
5
Предвид направеното още с отговора на исковата молба искане за присъждане на
разноски по спора с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, с оглед приключване на същия, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива следва да бъдат присъдени на ответната страна. Със
списък по чл. 80 от ГПК страната претендира 1500 лева – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, и 18,19 лева – такса към
„...“ АД. Представени са доказателства за извършване на твърдените плащания. Настоящият
съдебен състав намира, че не представлява съдебни разноски и не следва да бъде
присъждана таксата към „....“ АД. Следва да бъде присъдена сумата от 5 лева – държавна
такса за съдебното удостоверение, тъй като последното е издадено именно във връзка с иска
по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Относно адвокатското възнаграждение, доколкото в договора за
същото не е посочено каква част от него се дължи във връзка с иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и
каква част – по иска с правно основание чл. 34 ЗС, съдът приема, че по всеки от исковете
възнаграждението е половината от общо платеното. С оглед на това, на страната следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Направеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за неоснователно предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и продължителността на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от Б. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ....,
ет. ..., ап. ..., срещу Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ..., бл. ...., вх. ..., ет. ...., ап.
....., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца в
размер на ½ ид. ч. от наследството на М. А. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч. на
**.**.**** г., чрез намаляване на извършеното от нея в полза на ответницата със завет от
18.09.1992 г. завещателно разпореждане на следния недвижим имот, а именно: апартамент
№ 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1504.4.1.114 по
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., последно изменение на КК и КР,
засягащо обекта, от 21.12.2020 г., с административен адрес: гр. В., ул. ... № .., вх. ..., ет. ....,
ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, вестибюл, кухненска
ниша, баня и клозет, брой нива на обекта: 1, при граници: на същия етаж 10135.1504.4.1.115,
10135.1054.1504.1.113, под обекта - 10135.1054.4.1.186, над обекта - 10135.1504.4.1.131,
ведно с прилежащото му избено помещение № 7, с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1504.4.1.114 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., последно
изменение на КК и КР, засягащо обекта, от 21.12.2020 г., с административен адрес: гр. В., ул.
... № .., вх. ..., ет. ...., ап. ...., с площ по документи: 81 кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна,
вестибюл, кухненска ниша, баня и клозет, брой нива на обекта: 1, при граници: на същия
етаж 10135.1504.4.1.115, 10135.1054.1504.1.113, под обекта - 10135.1054.4.1.186, над обекта -
10135.1504.4.1.131, ведно с прилежащото му избено помещение № 7, с площ от 8 кв. м,
както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при следните съделители и квоти:
6
- за Б. Х. Н., ЕГН ********** – ¼ (една четвърт) ид. ч.,
- за Н. Б. Н., ЕГН ********** – ¾ (три четвърти) ид. ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7