РЕШЕНИЕ
№ 11353
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110163644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу С.
С. З. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 670.55 лева - непогасена главница,
дължима по договор за паричен заем № 283433/07.03.2019 г, сключен със „Сити Кеш “
ООД, задълженията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 05.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 04.05.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 50.89 лева – договорна лихва за
периода 26.06.2019г. – 31.10.2019г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 454.27 лева – мораторна лихва за
периода 21.06.2019г. – 03.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит, но дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора
съгласно договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 05.07.2021г., за което
прехвърляне длъжникът бил уведомен с уведомително писмо, изпратено на 13.07.2021г. Към
исковата молба е приложено уведомлението, което да бъде връчено на длъжника и по който
1
начин да бъде уведомен за прехвърлянето. Твърди, че ответникът и „Сити Кеш“ ООД са
сключили договор за паричен заем № 283433 на 07.03.2019г., по силата на който заемателят
се задължил да предостави на заемополучателя под формата на заем сума в размер на
1100.00 лева, която сума получателят удостоверил, че получил в брой. Заемополучателят се
задължил да върне сумата на 34 броя равни седмични вноски от по 37.30 лева с първа
падежна дата 14.03.2019г. и краен срок 31.10.2019г. Страните договорили, че при забава в
плащанията се дължи договорна възнаградителна лихва в общ размер на 168.19 лева.
Уговорено било и обезщетение за забава в плащанията на една или повече месечни вноски в
размер на законната лихва, което за периода на забава възлизало в размер на 454.27 лева.
При тези доводи се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представят се доказателства и се правят искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не разполага с
материална легитимация да предяви иска. Твърди, че представените доказателства не дават
възможност да се определи предмета на договора за цесия, включително, че част от него е
процесното. Оспорва да му е редовно съобщена цесията. Възразява, че между него и „Сити
Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем, тъй като представеният договор съдържа
негов подпис само на последна страница, а щом не е подписал договора на всяка страница,
то не се е задължил в цялост по него. В условията на евентуалност, твърди, че договорът
съдържа неравноправни и нищожни клаузи, а именно чл. 3, ал. 5 относно определяне на
ГПР, чл. 3, ал. 7 определящ фиксирания годишен лихвен процент, общият размер на които
надхвърлял размера на главницата по кредита и водят до значително неравновесие между
договарящите. Като нищожни поради накърняване на добрите нрави се оспорват и клаузите,
уреждащи договорната лихва и неустойка в договора. Възразява се против размера на
мораторната лихва с довод, че при изчисление с лихвен калкулатор, размерът и е по-малък.
Иска се извършените плащания, отнесени за погасяване на задължението по нищожните
клаузи, да се съобрази от съда. Твърди, че извършените плащания са достатъчни за
погасяване на дълга. При тези доводи моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, търсени от насрещната страна.
Прави доказателствено искане по чл. 183, ал. 1 ГПК.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит 283433/07.03.2019г., от който
се установява, че „Сити Кеш“ ООД и С. С. З. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума
в размер на 1100.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 34 месечни
вноски, считано от 14.03.2019г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран
размер от 168.19 лева. Предвидено било, че ако в срок до три дни след подписване на
договора /чл.8 от договора/, заемополучателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение /според чл. 6 заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по
2
договора чрез поръчител или с банкова гаранция/ дължи неустойка в изначално определен
размер от 907.81 лева, платима разсрочено на 34 вноски и на падежа на вноската за
погасяване на главницата и договорната лихва.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.07.2021г.,
извлечение от Приложение № 1 към него от 05.07.2021г. и потвърждение за извършена
цесия от „Сити Кеш“ ООД от 05.07.2021г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е
прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Осъщественото прехвърляне на вземанията по приложението е
потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е издал и пълномощно на цесионера, по
силата на което последният имал право да уведоми длъжниците по цедираните вземания
относно настъпилото частно правоприемство.
Приложено е уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до С. С. З. за
извършената цесия, като няма данни същото да е било връчено на адресата преди завеждане
на производството, но същото е част от книжата по делото като приложение към исковата
молба, връчено на насрещната страна лично.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, противно на
възраженията на ответника, че ищецът е легитимиран да търси вземането по силата на
сключения със заемодателя договор за цесия. В приложението към договора е описано
цедираното вземане в достатъчна степен на конкретизация. Както се посочи по-горе,
уведомлението за извършената цесия няма данни да е изпратено и получено от длъжника.
Доколкото с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът
е уведомен за извършената цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно е дали
предходното уведомяване е достигнало до знанието му. В този смисъл е т.2 на ТР 1/ 2009 г.
практика - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Хипотезата се прилага и при връчване на особен представител. В продължение, изложеното,
дава основание да се приеме, че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.
Спорен е също размера на дълга с оглед възражението на ответната страна, че договора
и отделни негови клаузи се явяват нищожни, в частност клаузата за неустойка за
обезпечаване на заема.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
заемната сума в размер на 1100.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на
07.03.2019г.;
заемателя е извършвала плащания по договора в общ размер от 1024.00 лева, както
следва: 64.00 лева на 13.03.2019г., 65.00 лева на 26.03.2019г., 65.00 лева на
31.03.2019г., 62.00 лева на 08.04.2019г., 350.00 лева на 07.05.2019г., 120.00 лева на
30.05.2019г., 128.00 лева на 17.06.2019г., 128.00 лева на 27.06.2019г.;
така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения по
3
следните пера: неустойка 477.25 лева, лихви 117.30 лева, главница 429.45 лева.
ГПР по договора възлиза на 49.9%, а при включен в него разход по договора под
формата на неустойка ГПР би бил 2237.87%;
при отнасяне на постъпилите плащания към неустойката непогасен остатък от заема
възлиза на 1175.71 лева, от които главница 670.55 лева, лихви 50.89 лева, неустойка по
чл. 14, ал. 1 283.26 лева, мораторна лихва 171.01 лева
при неотнасяне на постъпилите плащания към неустойката, вземанията възлизат в общ
размер на 292.22 лева, от които 200.24 лева главница, 4.85 лева лихви, 41.02 лева
неустойка по чл. 14, ал. 1 и 46.11 лева мораторна лихва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и С. С. З. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на
неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема.
Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК
и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова
институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в
публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в
цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 1024.00 лева
не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, още
повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по утвърдения погасителен план
при допуснати продължителни по време просрочия, поради което неизправната страна е
била задължена към кредитора за лихви за забава, т.е. част от заплатената сума покрива
закъснителни лихви.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване
на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е
било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно
известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата
по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в
Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила
своето действие по отношение на ответника в производството. По изложените мотиви
остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.
4
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен,
съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 19.11.2020г. е недействителен по
смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция ДВ бр. 51 от 19.06.2018
г., в сила от 1.07.2018 г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите
суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното заключение/. Този
размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за
допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е лишен
да контролира евентуално неравноправния характер при определянето на годишния процент
на разходите, дори при законово установената граница, в каквато насока са разясненията,
дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също
Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 – вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в
договорите не освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР по
процесните договори – в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
5
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира, че в
ГПР не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено
обезпечение. Въз основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между
страните. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и
получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано с очакване от страна на
кредитора, че изискването за предоставяне от кредитополучателя на обезпечение по
договора чрез осигуряване на поръчител/банкова гаранция няма да бъде изпълнено предвид
краткия срок /само 3 дни/ и поставените изисквания към поръчителя, като тези очаквания са
намерили израз в обстоятелството, че е изготвен погасителен план в един вариант,
изначално включващ в погасителната вноска по кредита и неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчител/банкова гаранция. Изложеното дава основание
да се приеме, че предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора,
че наред с уговорената възнаградителна лихва той ще получи и неустойката по чл. 8 от
договора, респ. последната има значението на "скрита възнаградителна лихва", която обаче
не е включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Установява се от
заключението по ССчЕ, че при включването на неустойката в годишния процент на
разходите е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че не може да надхвърля 50 % от взетата сума по кредита. В настоящия
случай привидно годишният процент на разходите по договора е в рамките на максимално
допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и размера на
възнаградителната лихва и неустойката по чл. 8 е очевидно, че годишният процент на
разходите надхвърля 50 % от главницата. Следователно в случая е нарушено изискването в
годишния процент на разходите по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
6
този смисъл, като не е включил неустойката /отразена в погасителния план като падежно
вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния
процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от повелителните
норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са
включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от
обстоятелството, че включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в
случая и нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя
недействителност на целия договор поради противоречие с конкретни императивни
разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница – за
сумата от 76.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2022г., до окончателното плащане. За разликата над тази
сума до пълния искан размер на главница от 670.55 лева, както и за сумата 50.89 лева –
договорна лихва за периода 26.06.2019г. – 31.10.2019г., и за сумата 454.27 лева – мораторна
лихва за периода 21.06.2019г.-03.05.2022г., предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените от него
разходи по водене на делото са в общ размер от 675.00 лева, от които 75.00 лева разноски по
ч.гр.д. № 23634/2022г. по описана СРС, 55 състав, и 600.00 лева – разноски в настоящото
производство, от които 100.00 лева държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, 400.00 лева депозит за вещо лице. От тях в тежест на ответника се възлага
сумата от 43.62 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които 4.84 лева
7
разноски по ч.гр.д. № 23634/2022г. по описана СРС, 55 състав, и 38.78 лева – разноски в
настоящото производство.
Право на разноски има също ответника. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което възнаграждението се
дължи на адвоката и възлиза в размер на 400.00 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и
съобразно отхвърлената част от иска. Възнаграждение се дължи и за заповедното
производство, което следва да се определи в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Л.“, бл. .., вх...., ет...., ап...., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ...., за
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
16521/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 23634/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
на основание чл. 422 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 76.00 лева – главница по Договор
за паричен заем № 283433/07.03.2019г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по
който е било прехвърлено на заявителя по договор за цесия на 05.07.2021г. и
приложение към него № 1 от 05.07.2021г., ведно със законната лихва от 04.05.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния
търсен размер на главница от 670.55 лева;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ...., срещу С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ....,
установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 16521/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 23634/2022г. по описа на СРС, 55 състав,
както следва:
иск по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 50.89 лева – договорна лихва за периода
26.06.2019г. – 31.10.2019г.;
иск по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 454.27 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 21.06.2019г.-03.05.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. С. З., ЕГН **********, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 43.62 лева - разноски по делото,
от които 4.84 лева по ч.гр.д.№ 23634/2022г. на СРС, 55 състав, и 38.78 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ....., да заплати на адвокат М. И. П., САК, личен № ...., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „П.“ № ..., сумата от 450.00 лева – разноски в заповедното и исковото
8
производство за представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ответника
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е обезсилена частично
заповедта за изпълнение - в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9