РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Омуртаг, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233510200138 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано по жалба от „Максима
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско Шосе“ № 247, ет. 2,
представлявано от управителя П. П. П., чрез юрисконсулт З. Ш., против
Наказателно постановление № В-002085/09.05.2023 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище Варна към Главна Дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите (НП), с което на
жалбоподателя, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по
чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП (ДРЗЗП),
за това, че при направена проверка на 24.02.2023 г. съвместно със служители
на ОДБХ - Търговище и ЦУ на НАП - София, звено Търговище, в гр.
Омуртаг, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33, в
обект - магазин Т-Маркет, е установено следното: „Максима България“ ЕООД
извършва търговска дейност в обект - магазин „T-Маркет“, находящ се в гр.
Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33, като предлага за
продажба плодове и зеленчуци, пакетирани храни, пакетирани колбаси, месо
и месни продукти, мляко и млечни продукти, кухненска продукция от
„топлата витрина“, стоки за бита, уреди, дрехи и др., като по време на
1
проверката обектът работи, обслужват се клиенти, а с обявени продажни цени
за мерната единица - килограм и същевременно с обявени продажни цени за
100 грама са следните видове стоки: 1. Наденица LEKI македонска - с обявена
продажна цена - 12,50 лв./кг. и до нея обявена продажна цена - 1,25 лв./100
грама; налични количества - 4,326 кг.; 2. Наденица „KEN“ лионска - с обявена
продажна цена - 12,30 лв./кг. и до нея обявена продажна цена - 1,23 лв./100
грама; налични количества - 9,326 кг.; 3. Кренвирши „Берино“ вакуум - с
обявена продажна цена - 6,30 лв./кг. и до нея обявена продажна цена - 0,63
лв./100 грама; налични количества - 5,650 кг.; 4. Кренвирши пилешки
„Фермата“ - с обявена продажна цена - 7,50 лв./кг. и до нея обявена продажна
цена - 0,75 лв./100 грама; налични количества - 20,89 кг.; 5. Свинска плешка
„KEN“ - с обявена продажна цена - 18,80 лв./кг. и до нея обявена продажна
цена - 1,89 лв./100 грама; налични количества - 4,761 кг.; 6. Колбас „KEN“
хамбургски - с обявена продажна цена - 12,90 лв./кг. и до нея обявена
продажна цена - 1,29 лв./100 грама; налични количества - 2,621 кг.; 7.
Маслини черни турски - с обявена продажна цена - 6,90 лв./кг. и до нея
обявена продажна цена - 0,69 лв./100 грама; налични количества - 6,583 кг.; 8.
Маслини натура „Амфиса“ - с обявена продажнa цена - 12,90 лв./кг. и до нея
обявена продажна цена - 1,29 лв./100 грама; налични количества - 7,438 кг.;
9. Салата „Снежанка“ - с обявена продажна цена - 5,36 лв./кг. и до нея
обявена продажна цена - 0,54 лв./100 грама; налични количества - 8 кг.; 10.
Катък с чушки - с обявена продажна цена - 9,52 лв./кг. и до нея обявена
продажна цена 0,95 лв./100 грама; 11. Салата картофи с яйца и краставици - с
обявена продажна цена - 7,92 лв./кг. и до нея обявена продажна цена - 0,79
лв./100 грама; налични количества - 4,53 кг.; 12. Салата „Витамина“ - с
обявена продажна цена - 7,92 лв./кг. и до нея обявена продажна цена - 0,79
лв./100 грама; налични количества - 1,058 кг.
Посочено е в НП, че „Максима България“ ЕООД не е изпълнило
административното си задължение съгласно изискванията на чл. 23 ЗЗП,
предлагайки стоки, които се продават в насипно състояние, да обозначи само
цената за единица мярка. Съгласно § 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г., Обн. ДВ. Бр.
99/2005 г., последно изменение и допълнение с ДВ. бр. 20/11.03.2022 г.),
цената за единица мярка е крайната цена, включваща ДДС и всички
допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока.
Изрично се сочи, че за стоки, търгувани според теглото им, единицата мярка е
1 килограм.
Посочено е в НП, че нарушението е извършено от „Максима България“
ЕООД в търговски обект - магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. Омуртаг,
обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33 и е констатирано от
длъжностни лица на КЗП - РД Варна, звено Търговище, ОДБХ - Търговище и
ЦУ на НАП - София, звено Търговище на 24.02.2023 г. Дата на извършване на
нарушението: 24.02.2023 г. и място на извършване на нарушението: гр.
Омуртаг, обл. Търговище, ул. Цар Освободител 33. Актът е връчен и
2
подписан от Д. А. Г. - упълномощено лице на „Максима България“ ЕООД, на
06.03.2023 г. По АУАН не е направено възражение.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят „Максима България“ ЕООД, чрез юрисконсулт З. Ш., моли
същото да бъде отменено. В подкрепа излага съображения за неправилно
прилагане на материалния закон от страна на административнонаказаващия
орган. Посочено е в жалбата, че съществуването на цена за 100 гр. по никакъв
начин не би могло да заблуди потребителите, че цената, дадена за грам,
всъщност е за цял килограм, както и че такава цена е посочена както за тяхно
улеснение, така и с оглед на самия факт на предлагането на стоката на
грамаж.
Според жалбоподателя, отчитайки систематичното място на чл. 23 ЗЗП,
става ясно, че законодателят е имал предвид, че за стоки, които се предлагат в
насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка, а не
съответната цена за количество или крайната продажна цена, тъй като
последните не могат да бъдат определени поради естеството на стоката, а
именно стока в насипно състояние. Счита, че освен обозначаване на цената за
единица мярка - килограм за стоките в насипно състояние, е обозначена и
цената на 100 грама, което според жалбоподателя означава, че дружеството е
изпълнило законовото си задължение да обозначи цената на килограм и е
преценило, че ще доизгради, като допълни и цената на 100 грама за реално
улеснение на потребителите, което се явява повече от уреденото в чл. 23 ЗЗП,
което според жалбоподателя не означава, че „Максима България“ ЕООД е
извършило нарушение.
Жалбоподателят навежда и доводи и за маловажност на случая, т.к.
според него „Максима България“ ЕООД по никакъв начин не е накърнило
правата или икономическите интереси на потребителите, като е обозначило
освен цената за единица мярка - килограм и тази за 100 грама. Посочено е, че
нарушението е извършено за първи път и в случая липсват вредни последици
за потребителите. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна Дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно
призован, не изпраща представител по делото. От същия има депозирано
становище, според което жалбата е неоснователна и необоснована. В
становището са изложени аргументи по съществото на спора и в подкрепа на
законосъобразността на постановеното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган моли наказателното постановление да
бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото
3
производство, за които представя списък.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2023 г. е съставен Акт № 002085 за установяване на
административно нарушение от Ц. К. С. на длъжност Инспектор /зам./ в обл.
Търговище – КЗП, в присъствието на свидетелите по акта инж. Р. С. С. и инж.
П. Д. И. - Д., против „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул.
„Ботевградско Шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П. П. П., за
това, че при направена проверка на 24.02.2023 г. в обект магазин Т-Маркет, с
адрес: гр. Омуртаг, община Омуртаг, област Търговище, адрес: ул. „Цар
Освободител“ № 33, е установено с Констативен протокол №
2748778/24.02.2023 г. при извършена съвместна проверка със служители на
ОДБХ-Търговище и ЦУ на НАП – София, звено – Търговище, че търговецът
„Максима България“ ЕООД извършва търговска дейност в обект - магазин
„T-Маркет“, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар
Освободител“ № 33, като предлага за продажба плодове и зеленчуци,
пакетирани храни, пакетирани колбаси, месо и месни продукти, мляко и
млечни продукти, кухненска продукция от „топлата витрина“, стоки за бита,
уреди, дрехи и др. Установено е, че по време на проверката обектът работи,
обслужват се клиенти, като с обявени продажни цени за мерната единица -
килограм и същевременно с обявени продажни цени за 100 грама са
изброените в акта и посочени по-горе стоки.
Установено е в акта, че търговецът „Максима България“ ЕООД не е
изпълнил административното си задължение да обозначи само цената за
единица мярка за стоките, които се продават в насипно състояние, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗЗП. Нарушението е извършено от „Максима
България“ ЕООД в търговски обект - магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр.
Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33 и е констатирано от
длъжностни лица на КЗП - РД Варна, звено Търговище, ОДБХ - Търговище и
ЦУ на НАП - София, звено Търговище, на 24.02.2023 г. Актът е връчен и
подписан от Д. А. Г. - упълномощено лице на „Максима България“ ЕООД, на
06.03.2023 г. Посочени са дата на извършване на нарушението: 24.02.2023 г. и
място на извършване на нарушението: гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. Цар
Освободител 33, поредност на извършване на нарушение: първо. Посочено е,
че с това са нарушени следните законови разпоредби: чл. 23 ЗЗП. При
съставяне на акта и в законоустановения срок от подписването му не са
постъпили възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с идентично
описание на нарушението. Със същото на жалбоподателя е наложено
4
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 ДРЗЗП.
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели Ц. К. С. (актосъставител) и Р. С. С.
(свидетел по акта). От показанията на двамата се установяват
обстоятелствата, описани в АУАН.
Свидетелят С. заявява в показанията си, че по-голямата част от стоките
имат цена за килограм и цена за 100 грама, като не са всички стоки, които са
записани и в акта, и в констативния протокол и представени като снимков
материал, а всъщност са били много повече. Поради това свидетелят счита, че
търговецът няма право да обозначава две цени, когато стоките са в насипно
състояние, защото това по някакъв начин е подвеждаща информация.
Свидетелят излага в показанията си, че не е записала това в констативния
протокол, но цените, които били за 100 грама, били по-големи отколкото
цените за 1 килограм, както е на снимковия материал.
Свидетелят С. заявява в показанията си, че при извършване на такива
проверки няма физическа възможност да се опишат всички стоки, които не
отговарят на съответния закон, няма минимален или максимален брой стоки,
които да се опишат в констативния протокол, като в случая са описани само
12 бр. стоки, но всъщност са доста.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели като
последователни, еднопосочни и непротиворечиви.
Видно от представения по делото снимков материал, цените на
сниманите стоки са посочени както за 100 гр., така и за 1 кг., като
изписването на цената за 100 гр. е с осезаемо по-голям шрифт отколкото
изписването на цената за килограм.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна поради следните съображения:
Според настоящата инстанция всички доказателства по делото
еднозначно и безпротиворечиво установяват посочените в АУАН и
издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената проверка и
резултатите от същата, които факти не се опровергават от жалбоподателя.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
5
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 23 ЗЗП
регламентира, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се
обозначава само цената за единица мярка. Легална дефиниция на понятието
„Цена за единица мярка“ се съдържа в § 13, т. 9 ДРЗЗП и това е крайната
цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни
данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е:
за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически
метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки,
търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен
метър. Съгласно § 13, т. 10 ДРЗЗП „Стоки, продавани в насипно състояние“
са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в
присъствието на потребителя. Анализът на цитираните законови разпоредби
налага извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно
състояние, се обозначава само цената за единица мярка и тъй като в
конкретния случай се касае за стоки, търгувани според теглото им,
единствената цена, която следва да бъде обозначена, е тази на килограм,
които законови изисквания в случая не са спазени, тъй като процесните
стоки, описани в АУАН и НП, са били обозначени с две цени - цена за 100
грама и цена за килограм, които са изписани с различен шрифт, като именно
цената за 100 грама е изписана с голям шрифт, а цената за килограм – със
ситен шрифт, което безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл.
23 ЗЗП, която в случая изисква обявената цена на стоката да е само и
единствено за 1 килограм. Следва да бъде отбелязано, че дребният шрифт е
по-трудно забележим текст спрямо основния, който е по-голям и лесно
видим, като използването на по-едрия шрифт в комбинация с по-дребния
води до заблуждение на потребителите, че цената е по-ниската (за 100 грама)
от действителната за единица мярка (килограм).
По изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни
възраженията и наведените в жалбата доводи, че дружеството не е
осъществило състава на нарушението по чл. 23 ЗЗП, тъй като съществуването
на цена за 100 гр. по никакъв начин не би могло да заблуди потребителите, че
цената, дадена за грам, всъщност е за цял килограм, както и че не се
6
споменава за разлика в големината на шрифта, което от своя страна според
жалбоподателя прави двете цени абсолютно равнопоставени.
Нарушаването на нормата на чл. 23 ЗЗП е въздигнато от разпоредбата
на чл. 200 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност, като правилно
административнонаказващият орган е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 500 лв., която е индивидуализирана в минималния размер
на имуществена санкция, предвидена за това нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и твърдението на
жалбоподателя за наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като приема,
че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла на посочената разпоредба. Законът за защита на
потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното
нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на
нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на
вредните последици. В случая се касае за формално нарушение, при
реализирането на което всякога са застрашени обществените отношения,
които е призвана да гарантира нормата на чл. 23 ЗЗП, а именно правата на
потребителите да бъдат информирани за цената на стоката, която закупуват.
Ето защо аргументите за липса на вреди от извършеното нарушение са
неотносими към основанията за налагане на санкцията поради обективната
отговорност на юридическото лице и формалния характер на нарушението.
Освен това не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Посочените в
жалбата обстоятелства, че нарушението е извършено за първи път и и не би
могло да засегне съществени обществени отношения, не представляват
многобройни или изключителни такива, които да сочат на маловажност на
деянието и същите са отчетени от наказващия орган при определяне размера
на имуществената санкция, която санкция е в минималния предвиден в закона
размер. За пълнота следва да бъде добавено, че по делото се установи
наличието на значителен брой и видове предлагани за продажба чрез
ненадлежно обозначена цена стоки в насипно състояние, което само по себе
си е критерий за степента на укоримост на противоправното поведение.
Горното мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице основанията
за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че процесното нарушение не се явява и малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като
освен формалното нарушение по чл. 23 ЗЗП, така обявените цени на
посочените в АУАН и НП стоки въвеждат в заблуждение потребителя и по
този начин нарушават съществено неговите права. Цената на процесните
7
продукти е обявена чрез етикети за 100 гр. с големи цифри, а цената им на
килограм е изписана с малки цифри, като по този начин на изписване
потребителят е поставен в заблуждение относно действителната цена на
продукта и същият е принуден да прави изчисления, каквито законът не
предвижда да се правят, без значение дали същите са с усилия или не.
Законът изисква цената да е посочена само и единствено в единица мярка,
която в настоящия случай съобразно § 13, т. 9 ДРЗЗП е 1 килограм и противно
на твърденията в жалбата, в случая целта на закона не е постигната, тъй като
защитата на потребителя предпоставя, чрез посочване на всички стоки в
единица мярка, същият да може да сравни цените на стоките от един и същи
вид на различни производители, без да се налага да извършва математически
операции.
Относно определеното административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лв., съдът намира, че същото е правилно определено
от наказващия орган съобразно санкционната разпоредба на чл. 200 ЗЗП, като
с оглед субекта на нарушението – юридическо лице, наложеното наказание е
правилно определено по вид, а относно нейния размер съдът счита, че е
съобразен с обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В тази насока имуществената
санкция е определена в минималния размер, предвиден в закона.
При така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на Закона за защита на
потребителите, е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което
същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на
представителя на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПрП). Съобразно чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (НЗПП), възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Посочената правна регламентация обуславя извод, че претендираното от
органа юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер
от съда и съобразно визираните в чл. 27е от НЗПП граници. В конкретния
случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената дейност, съдът приема, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на органа в размер на 80 лв., което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Комисия за
защита на потребителите.
8
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-002085/09.05.2023
г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към
Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул.
„Ботевградско Шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П. П. П., на
основание чл. 200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение по чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 ДРЗЗП.
ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско Шосе“ №
247, ет. 2, представлявано от управителя П. П. П., да заплати на Комисия за
защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл.
37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
9