РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Н.
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20213110117782
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. В. против
„Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр.
София, бул. „Никола И. Вапцаров“ 35, Бизнес център, Ет.7, район Лозенец,
представлявано от управителя Ваньо Георгиев Алексиев, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №416/01.11.21г. на управителя Ваньо
Георгиев Алексиев на „Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********, с която е прекратено
трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 195, ал.1 от КТ, вр. чл. 190, ал.1, т.4,
предл.1 и чл. 188, т.3 от КТ - „поради злоупотреба с доверието на работодателя" и за
неговата отмяна;
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановена И. Д. Ж., ЕГН
********** на заеманата от нея преди уволнението длъжност „служител издаване на
пътнически билети" при „Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Никола И. Вапцаров" 35, Бизнес център, ет.7.
район Лозенец;
- с правно основание чл. 225, ал.1, във вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 5340,00 лв. за
времето, през което е останала без работа, за периода от 05.11.2021г. - до 05.05.2022г.
1
- с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал.3 от ГПК да бъде
признато между страните, че ищцата не дължи на ответника начисленото ѝ със
Заповедта за уволнение обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
на осн. чл. 221, ал.3 от КТ.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №458/17.07.2007г., на осн.
чл. 70 КТ, ищцата е заемала длъжността „служител издаване на пътнически билети" в
ответното дружество, с основно месечно възнаграждение в размер на 180,00 лв. С
Допълнително споразумение от 01.02.2020г., страните са договорили основното
месечно възнаграждение на ищцата да се увеличи на 890,00лв. От постъпване на
длъжност в ответното дружество ищцата изпълнявала своите задължения в офис на
ответника, находящ се на Автогара - гр. Варна.
Със Заповед №416/01.11.21г., получена от ищцата на 05.11.2021г., на последната
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 195,ал.1 КТ,
чл. 190, ал.1, т.4, предл.1 и чл. 188,т.3 от КТ. На основание чл. 221, ал.3 КТ
работодателят удържал в своя полза обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на служителя, а на осн. чл.224, ал.1 КТ разпоредил да се изплати на
служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В мотивите на заповедта ответникът изложил, че ищцата е злоупотребила с
доверието на работодателя, предлагайки на пътници да пътуват по-евтино, без да им се
издава билет, което работодателят е квалифицирал като „сериозно дисциплинарно
нарушение“, за което следва да бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание
– „уволнение“. Работодателят приел, че поведението на служителя е в разрез със
служебните ѝ задължения да издава билети и е злепоставяне на отношенията на
доверие между страните, като е приел, че служителят се е възползвал от служебното си
положение и е извършил преднамерени действия с цел да извлече имотна облага,
независимо дали в случая е налице такава или не. В Заповедта за уволнение
работодателят приел, че на 14.07.2021г., вечерта е получен сигнал от пътничка, че
ищцата е предложила на същата да пътува по-евтино, без да ѝ издава билет, като я е
изпратила при двамата шофьори, на които да даде парите за пътуването. На
15.07.2021г. при пристигане на автобуса, работодателят твърди, че е извършена
проверка, при която е установено, че четирима пътници са без билети. Работодателят
отразил в заповедта, че още на същия ден е изискал обяснения от двамата шофьори, а
на 21.07.2021г. е отправил искане до ищцата същата да даде писмени обяснения
относно случая.
Ищцата сочи, че депозирала писмените си обяснения, в които е посочила, че
въпросната вечер на 14.07.2021г. е имало много клиенти, които са искали да закупят
билет, а до тръгване на автобуса в 20,30ч. е оставало малко време, като същата отрича
2
да е предлагала на пътници да пътуват по-евтино и без редовно издаден билет; отрича
да е вземала пари от пътници, без да издава билети или от шофьорите, като посочва, че
длъжността ѝ е свързана само с издаване на билети на каса и няма как да знае дали
някой пътник се е качил без билет, след предаване на документите на шофьора. Към
обясненията, ищцата е приложила и амбулаторен лист, от който е видно, че същата
страда от захарна болест.
Излага, че в процесната заповед, работодателят се е мотивирал, че в началото на
м.август 2021г. от Дирекция „Инспекция по труда" - Варна било получено
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Работодателят твърди, че в началото на м. октомври 2021г. е получил писмо от РЗИ-
Варна, към което било приложено решение на ТЕЛК, като работодателят посочил, че
същото е издадено за болест, която не попада под закрилата на Наредба №5. След което
отново е поискано предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата от Дирекция „Инспекция по труда"-Варна и такова отново е
получено.
До 16.10.2021г., ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност,
след изтичане на който не е допускана до работа от прекия си ръководител, без да са
дадени конкретни обяснения за това. Дори на нейно място бил назначен друг служител,
като ищцата получила нареждане от прекия си ръководител да не са явява на работа и
да изчака връчване на книжа, без да ѝ е обяснено за какво става въпрос. При опит да се
свърже с прекия си ръководител не успяла да осъществи контакт с него. Поради това
ищцата отправила писмена покана със заверка на съдържанието чрез Телепоща до
работодателя да бъде допусната до работа и да бъде уведомена по съответния ред за
причините, поради които не е била допускана до работното си място. Поканата била
получена от ответника на 29.10.2021г., но същата останала без отговор. Във връзка с
този проблем ищцата сезирала Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна с
вх.№21094216/ 27.10.2021г., като от отговора на институцията било видно, че за
констатираните нарушения спрямо работодателя са предприети принудителни
административни мерки.
Сочи, че в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че
работникът е злоупотребил с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4
КТ, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети
лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена
имотна облага, като твърди, че в настоящия случай не е налице злоупотреба с
доверието на работодателя в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 ГПК и че така издадената
заповед е незаконосъобразна, като в тази връзка излага следното:
На първо място сочи, че в настоящия случай не е изпълнено изискването на
3
чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
доколкото в същата няма никакви конкретни данни, по какъв начин е извършена
твърдяната от работодателя проверка на пътническия автобус, пристигнал в София на
15.07.2021г.; не са посочени документи, удостоверяващи проверката, както и кой е
извършил същата, като по никакъв начин не е конкретизиран и автобусът, за който
работодателят твърди, че е бил проверен; не са посочени конкретни доказателства, чрез
които работодателят е установил, че ищцата е допуснала сочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина и че тези нарушения представляват „тежко
нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, за което може
да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
На второ място твърди, че дисциплинарното наказание не съответства на
тежестта на нарушенията, според критериите на чл.189, ал.1 КТ, тъй като няма
съразмерност между тежестта на извършеното нарушение и наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание, понеже няма данни от твърдените и описани в заповедта
действия на служителя да са предизвикани особено тежки последици за работодателя,
респ. не са налице данни за други нарушения на работника. Твърди, че преценката по
чл.189 КТ на работодателя не е съобразена с характера на работата и субективното
отношение на уволнения служител към конкретното неизпълнение на трудовите
задължения, поради което уволнението е незаконно.
На трето място, счита, че не са налице доказателства за умишлено поведение от
страна на ищцата, което да предпоставя преднамереност в извличането на облага за
себе си или за другиго или с цел увреждане на работодателя, представляващо
злоупотреба с доверието му; в мотивите на заповедта липсва и какъв е размерът на
твърдяната имотна облага.
На четвърто място счита, издадената заповед не е издадена при спазване на
законовите изисквания, свързани със закрилата на работника, доколкото ищцата страда
от захарна болест и на работодателя е предоставен документ за това обстоятелство,
поради което същата е незаконосъобразна и на това самостоятелно основание.
Към момента ищцата е останала без работа поради уволнението, поради което
работодателят ѝ дължи обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.
В отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен,
като излага следното:
Не оспорва, че между „Глобал Биомет" ЕООД и ищцата е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор №458 от 17.07.2007 г., като ищцата е била
назначена на длъжност „служител издаване на пътнически билети", клас професии:
Помощен персонал, код НКП: 42212005. Излага, че в обхвата на трудовите задължения на
ищцата се включвало както продажбата на билети на пътници във връзка с организираните и
извършвани от „Глобал Биомет" ЕООД превози, така също и отчитането и документирането
4
на извършваните от нея продажби чрез издаване на фискален бон.
Не оспорва и факта, че по силата на Заповед № 416/01.11.2021 г. трудовото
правоотношение на Ищцата било прекратено на основание чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 190, ал. 1,
т. 4, предл. 1 от КТ и чл. 188, т. 3 от КТ, след поискани и дадени обяснения по чл. 193, ал. 1
от КТ.
Счита, че съставената Заповед отговаря на всички законови изисквания, доколкото
същата е подробно мотивирана, посочени са лицето нарушител, конкретното нарушение и
времето на неговото извършване, както и наказанието и правното основание за
санкциониране на служителя, подробно е описана правно-релевантната фактическа
обстановка, при която Ищцата е извършила посоченото нарушение на трудовата
дисциплина, довело като последица до налагането на наказание дисциплинарно уволнение.
Излага следната фактическа обстановка, във връзка с издаването на оспорваната
заповед за уволнение:
На 14.07.2021 г. вечерта получили сигнал от пътник, че ищцата, в качеството си на
служител, отговарящ за продажбата на билети за превозите, извършвани от „Глобал Биомет"
ЕООД с начална точка град Варна, е предложила на подалото сигнал лице да пътува, без да
му бъде издаден билет. Въпросното лице било уведомено от Ищцата, че, в случай че не се
нуждаело от „фактура/билет да се отчита някъде", можело да предостави сума за пътуването
(в посочен от Ищцата размер, а именно - 25 лв.) „на ръка" на двамата шофьори на въпросния
автобус. При проверка от служители на ответното дружество в ранните часове на следващия
ден (15.07.2021 г.) било установено, че в действителност в автобуса се намират четирима
пътници, без надлежно издадени билети, в това число лицето, подало сигнала съгласно т.
3.1. по-горе.
Счита, че въпросният случай не е бил инцидентен в дейността на ищцата, тъй като
било установено, че най-малко трима други пътници (в допълнение към лицето подало
сигнала, съгласно т. 3.1. по-горе) в същия организиран от дружеството превоз, осъществен
на 14.07.2021 г., са се возили, без да им бъде предоставен билет за пътуване, съответно, без
да бъде издаден фискален бон.
Излага, че с тези свои действия ищцата не само е увредила доброто име и репутация
на „Глобал Биомет" ЕООД (дружество, отдавна установено на българския пазар като водещо
в на предоставянето на транспортни услуги), но и е нанесла имотна вреда на дружеството,
равняваща се най-малко на общия размер на „продадените" от Ищцата билети, без за същите
да е издаден съответен фискален документ. Съответно, получените суми от въпросните
пътници, на които не е бил издаден билет по надлежния ред, не са постъпили в касата на
дружеството, а са били присвоени от ищцата и други привлечени от нея лица (шофьорите на
автобуса), като същите са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството.
Поведението на ищцата довело и до нарушаване на чл. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С
умишлените си действия ищцата е създала също така предпоставки за ангажирането на
административно-наказателната отговорност на дружеството, което би могло да повлече със
5
себе си допълнителни разходи и загуби.
Излага, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд „злоупотреба с
доверието" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е „вид нарушение на трудовата дисциплина,
следователно е действие или бездействие, което причинява неизпълнение на трудово
задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на понятието е, че работникът или
служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е
сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата
добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ). Недобросъвестното
поведение в гражданското право е умишлено виновно поведение, поради което в
конкретния случай то представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение.
Работникът или служителят знае, че може да не изпълни задължението си, но иска или
допуска противоправния резултат (поведение при пряк или евентуален умисъл).
Разграничителният критерий също така е, че работникът или служителят не желае да
положи дължимата грижа (той е недобросъвестен). Не е необходимо настъпването на
вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда
такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта
на нарушението, съгласно чл. 189 КТ. Следователно злоупотребата с доверие в
хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален
умисъл) неизпълнение на трудово задължение.“. "Уронването на доброто име" по чл. 187,
ал. 1,т. 8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина, откъдето е деяние
(действие или бездействие), което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186
КТ). Отличителният признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от
трети лица (включително други работници или служители), което причинява накърняване
на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на
работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата
на вината е без значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато
се прилага чл. 189 КТ. " (в този смисъл Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4280/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев).
В тази връзка навежда твърдения, че в конкретния случай без съмнение е накърнена
връзката на доверие между страните в резултат на действие, с което ищцата е нарушила
законовото си задължение да изпълнява трудовите си функции добросъвестно, в интерес на
работодателя и да бъде лоялна към него, като в нарушение на общите правила тя не е
извършила продажба на билети на пътниците по регламентирания начин - чрез издаване на
билет, получаване на сумата и нейното отчитане. Вместо това тя съвсем преднамерено е
„насочила" пътниците към заплащане на билета директно на автобусния шофьор, при което
от една страна платените от тях суми са получени „безотчетно" в ущърб на работодателя, а
от друга с това си поведение тя е компрометирала подхода на работодателя във връзка със
заплащането на превозната услуга пред пътниците. Счита, че няма съмнение, че
заплащането на цената на билета „на ръка", неиздаването на билет при наличие на билетна
каса на превозвача, в която е работила Ищцата, е достатъчно, за да създаде впечатление и
6
дори убеждение за прилагане на порочни практики от страна на превозвача.
Сочи още, че самият факт, че пътник е сигнализирал за нарушението показва, че с
действията си ищцата е уронила и доброто име на работодателя пред трети лица, а това само
по себе си е самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина, което макар в процесната
заповед да не е въздигнато в самостоятелно основание за налагане на дисциплинарното
наказание, кумулирането му с осъществената злоупотреба на доверие съставлява отегчаващо
обстоятелство, което обосновава и по-тежко наказание. Още повече, че ищцата чрез
вменените трудови функции е оторизирана да действа като представител на своя
работодател при сключването на договор за превоз на пътник и продажбата на билет за тази
услуга, с който се удостоверява наличието на такъв договор между работодателя и пътника.
Освен това излага,че деянието на ищцата индицира явно намерение за възползване от
служебното положение с цел извличане на изгода за себе си, но и за други служители, които
са участвали при неговото осъществяване и при „разпределянето" на парите, получени на
ръка от пътниците.
Твърди, че с гореописаните действия ищцата е осъществила състава именно на чл.
190, ал. 1, т. 4 КТ, а деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като
ищцата изрично е предложила на клиент на „Глобал Биомет" ЕООД да бъде закупен билет
"на ръка", без да бъде издаден фискален бон, като от същото са произтекли конкретни
вредоносни последици за дружеството.
Излага още, че,, начинът по който е осъществено нарушението, сочи на порочна
практика, „отработена" във времето, между Ищцата и останалите участващи лица, а
създаването и поддържането на такива практики от служителите само по себе си е
достатъчно укоримо, уврежда в значителна степен интереса на работодателя и обосновава
намерението на работодателя да им противодейства по адекватен начин - чрез
своевременното им разкриване и санкциониране, с оглед превенция създаването на
атмосфера на незачитане на интересите на работодателя и създадените от него правила и
усещане за безнаказаност у служителите. В този смисъл при подобни практики
работодателят е засегнат не толкова чрез наличието на пряко финансово увреждане, но в
далеч по голяма степен от опасността от разпространяване и „утвърждаване" на тези
практики, поради което налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от
наличието на смекчаващи вината обстоятелства, включително независимо от финансовото
измерение на последиците от нарушението, се явява достатъчно обосновано (в този смисъл
сочи Решение № 244 от 07.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 574/2017 г., IV г.o., ГК).
Счита, че налагането на друго наказание от по-лек характер в процесния случай би
било на практика и напълно неприемливо и нецелесъобразно, доколкото оставането на
работа на ищцата би било свързано с потенциална възможност за последващи злоупотреби
от подобно естество и причиняване на допълнителни вреди за дружеството, тъй като
ответното дружество не разполага с ресурс за осъществяване на ефективен, непрекъснат
контрол върху продажбите, осъществявани от служителите на "Глобал Биомет" ЕООД,
ангажирани с издаването на билети, поради което има несъмнен интерес от поддържането на
7
трудови правоотношения единствено с лица, в професионална етика и добросъвестност, на
които има пълно доверие.
На следващо място излага, че съгласно практика на ВКС, за да бъде наложено
наказание дисциплинарно уволнение в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, не е необходимо
да се установява конкретен размер на имотната облага, както и изобщо да са произтекли
каквито и да било конкретни вредоносни последици за работодателя (още по-малко
„особено тежки" такива), и съответно е възможно понесените от последния вреди да са в
относително неголеми размери, като законът не съдържа изискване констатираното
нарушение да е предхождано от друго такова, за да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на работника или служителя.
Твърди, че за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя,
работодателят поначало не е задължен да извърши пълно доказване на относимите факти и
обстоятелства чрез изчерпване на всички възможни доказателствени способи още на фазата
на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Достатъчно в тази връзка е
заповедта, с която се налага съответното наказание на служителя, да е мотивирана и да
съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ, какъвто несъмнено е и процесният случай.
Релевантните факти в случая били установени от дружеството посредством извършената
проверка от негови служители при пристигането на автобуса на 15.07.2021 г.; получената по
телефона и в писмена форма (по електронна поща) информация от лицето, подало сигнала
по т. 3.1. по-горе, както и от писмените показания на двамата шофьори, които изрично са
признали извършеното нарушение при участието на Ищцата. По-конкретно, обръща
внимание върху следните цитати от предоставените от шофьорите писмени показания:
• „Касиерката ни изпрати 4 човека при нас да ги таксуваме."
• „Касиерката И. ни изпрати четири души да ги таксуваме ние, това е самата истина.
При нас дойде едно момиче и каза касиерката ни изпраща при вас за 25 лв. да пътувам за
София. "
• „Касиерката казва, че не е изпращала автобуси, че било тъмно и не знаела за тях,
това не е вярно. Тя си качва пътниците и дава места като ги слага по един на седалка ".
• „А за 100 лв., какво направихме, ами разделихме ги с касиерката и колегата."
Като счита, че горната фактическа обстановка се потвърждава и от споменатия по-
горе сигнал от имейл, получен от пътничката г-жа Кристина Василева.
В допълнение излага, че фактът на извършване на нарушението с посочените в
заповедта негови проявни форми не се оспорва от ищцата, поради което няма съмнение, че
тя е била наясно и е разбрала за какво точно нарушение е наложено наказанието. Ищцата
не оспорва нито извършването на нарушението, нито начина на неговото извършване, така
както са обективирани в процесната заповед.
На последно място, счита за ирелевантен изложения от Ищцата аргумент, че
издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна поради особените изисквания,
8
свързани със закрилата на работника, тъй като ищцата страдала от захарна болест. В на
основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ било изискано и получено от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда" предварително разрешение (изх. № 21059003/29.07.2921
г.) за прекратяване на трудовото правоотношение с Ищцата. Било изискано от
РЗИ-Варна и на 28.09.2021 г. получено копие от Експертно решение № 3297/07.09.2021
г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина - Варна" ЕАД на ищцата, от което
било видно, че заболяването ѝ не попада под закрилата съгласно чл. 333 от КТ.
Независимо от това, предвид продължаващия отпуск поради болест на 08.10.2021 г. и
наличието на трудоустрояване е поискано ново предварително разрешение от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Такова разрешение било
получено на 12.10.2021 г. (изх. № 21072246), от което е видно, че прекратяването на
трудовото правоотношение на Ищцата не противоречи с императивните разпоредби на
трудовото законодателство, уреждащи специална закрила на някои категории
работници или служители. Посоченото разрешение изрично обхваща соченото от
Ищцата основание за закрила - наличие на болест по наредбата, а освен това излага, че
в последното издадено Експертно решение № 3297/07.09.2021 г. на ТЕЛК не се
съдържат данни за наличие на диабет и в него е посочено, че здравословното състояние
на ищцата не попада под закрилата по чл. 333 от КТ.
В съдено заседание, проведено на 02.03.2022 г. ищцата е направила изменение на
исковата претенция, както следва:
- за периода 05.11.2021 г. до 05.12.2021 г., увеличение на иска от 890,00 лв. на 971,42
лв.;
- за периода 05.12.2021 г. до 05.01.2022 г., увеличение иска от 890,00 лв. на 971,42
лв.;
- за периода 05.01.2022 г. до 05.02.2022 г., намаление на иска от 890,00 лв. на
419,45лв. във връзка с получено възнаграждение от „Севи Ойл" ЕООД, в размер на 470,55
лв.;
- за периода 05.02.2022 г. до 05.03.2022 г., увеличение на иска от 890,00 лв. на 971,42
лв.;
- за периода 05.03.2022 г. до 05.04.2022 г., увеличение на иска от 890,00 лв. на 971,42
лв.;
- за периода 05.04.2022 г. до 05.05.2022 г., увеличение на иска от 890,00 лв. на 971,42
лв.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
9
„Глобал Биомет" ЕООД и ищцата е възникнало трудово правоотношение по силата на
трудов договор № 458 от 17.07.2007 г., като ищцата е била назначена на длъжност
„служител издаване на пътнически билети", клас професии: Помощен персонал, код
НКП: 42212005 с работно място Автогара Варна, че по силата на Заповед №
416/01.11.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание
чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и чл. 188, т. 3 от КТ, като
предварително е изискано даване на обяснения от работника с писмо от 21.07.2021 г.,
които са постъпили на 23.07.2021 г. В тази връзка са представени Трудов договор
№458/17.07.2007 г., Допълнително споразумение към трудовия договор
№1134/01.01.2009 г., Допълнително споразумение №5082/01.01.2018 г. към трудов
договор от 22.07.2007 г.
Представени са по делото обяснения от И. И. П., дадени пред работодателя, в които
заявява, че на 14.07.2021 г. при извършване на курс от Варна за София във 20:30 часа дошли
четири човека, които да пътуват до София „да ги таксуваме ние“ (л.49). На л.59 са
представени и допълнителни обяснения от И. И. П., дадени на 04.08.2021 г., в които
допълва, че едно момиче дошло и казало, че праща касиерката да пътува до София за 25,00
лв., както и останалите трима пътника. Не било вярно, че касиерката не знаела нищо за това
и че било тъмно, тъй като си изпраща пътниците и ги настанява в автобуса.
Представени са и обяснения на А. С. Г., в които излага, че на 14.07.2021 г.
извършвали курс от Варна до София в 20:30 часа и касиерката им изпратила четири човека
при тях „да ги таксуваме ние“ (л.50). На л.60 се намира и допълнително обяснение от А. С.
Г., който допълва, че едно момиче дошло и казало, че го праща касиерката да пътува до
София за 25,00 лв., както и останалите трима пътника. Не било вярно, че касиерката не
знаела нищо за това и че било тъмно, тъй като си изпраща пътниците и ги настанява в
автобуса.
Представен е имейл до ************@******.** К. В., в който същата посочва, че тя е
момичето, което е докладвало за билетите за автобуса от Варна, като обяснява за случилото,
че отишла на гишето на „Биомет“ на автогарата във Варна да си вземе билет за автобуса от
20:30 часа. Касиерката и казала, колко струва билетът и тя била готова да си плати, но тя я
спряла и казала, че ако не трябва фактура/билет, да се отчита някъде, може да си купи
по-евтин билет направо от шофьора за 25,00 лв. Съгласила се и изчакала отвън, докато
автобусът пристигне. Тогава касиерката отишла да обясни на шофьора, колко хора има и
кои ще си купуват билети от него. Отишла да си оставя багажа, поискали и билет, а тя
казала, че ще си купи от него за 25.00 лв. След това чула хора, които си взели билети за
17.00 лв. до Велико Търново, също видяла жена да му дава пари зад автобуса (л.51).
На л. 52 е представено писмо изх.№210/27.07.2021 г. от „Глобал Биомет“ ООД до
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, по чл.333, ал.1 от КТ за И. Д. Д..
На л. 53 е представено писмо изх.№21059003/29.07.2021 г. от ИА „Главна инспекция по
труда“, с което на осн. чл. 333, ал.1 от КТ дава разрешение за прекратяване на трудовото
10
правоотношение с ИВ. Д. Ж. на длъжност служител, издаване на пътнически билети на осн.
чл. 333, ал.1, т. 2 и т.3 от КТ.
Отправено е и искане до Регионалната здравна инспекция за издаване на разрешение
или отказ за уволнение на ищцата на осн. чл. 333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Постъпило е писмо, с
което се прилага Експертно решение №3297/07.09.2021 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ
„Света Марина – Варна“ ЕАД на ИВ. Д. Ж.. Приложено е и Експертното решение, от което е
видно, че същата е с намалена работоспособност 20 на сто, с поставена диагноза
„Гонартрозис бил Контракутура гену бил ХБ –Іст., умерена ст., СФ,. Двустранен шиен и
лумбосакрален радикулитен синдром, Нетоксична гуша.
Представено е писмо изх.№259/08.10.2021 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, отново с искане по чл.333, ал.1 от КТ, като е посочено, че работникът е в отпуск и е
получено от РЗИ решение на ТЕЛК (л.57). В отговор с писмо изх.№21072246/12.10.2021 г.
на осн. чл.333, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ е дадено предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с ИВ. Д. Ж. на длъжност служител, издаване на пътнически
билети.
На л. 80-84 са представени четири болнични листа на ищцата И.Ж. за периода от
15.07.2021 г. до 26.09.2021 г. с диагноза: „Първична гонартроза, двустранна“.
Представено е Експертно решение на ТЕЛК от 20.12.2011 г. за 50% трайно намалена
работоспособност на ищцата И.Д. Д. с диагноза Гонартрозис син, Хондромалация кондили
латералис феморис син (л. 85). Представено е и Експертно решение на ТЕЛК от 16.02.2012 г.
със същата диагноза и процент на намалена работоспособност. С Експертно решение на
ТЕЛК от 15.11.2012 г. е поставена диагноза Гонартрозис син, Операционем. Хондромалация
кондили латералис феморис син, Операционем за намалена трайна работоспособност от 54%
(87). На л.88 е представено Експертно решение на ТЕЛК от 12.10.2015 г. на ищцата с
диагноза Гонартроза двустранна. Болест на Рейно. Лимфедем с намалена работоспособност
от 24%. Представени са и Експертно решение на ТЕЛК от 25.01.2021 г. и от 07.09.2021 г.с
диагноза Гонартрозис бил кантрактура гену бил ХБ-Іст., умерена, ст. СФ,. Двустранен шиен
и лумбосакрален радикуларен синдром. Нетоксична гуша, при намалена работоспособност
от 20%.
На л.93 е представен амбулаторен лист №000608/25.02.2022 г., с основна диагноза
„Нетоксична полинодозна гуша“, придружаващи заболявания и усложнения
„Неинсулинозависем захарен диабет без усложнения“ и „Ерозио коли утери“.
По делото е допусната и приобщена съдебно-медицинска експертиза на вещото лице
д-р ЕЛ. ИВ. Д., че при направена справка в архива на трудово-експертна лекарска комисия
(ТЕЛК) и приложените ТЕЛК решения в делото се установява, че към 12.04.2022 г. И.Ж. не
е диагностицирана със заболяване „Захарна болест“. Тази диагноза е отразена в
Амбулаторен лист №1821/22.07.2021 г. и Амбулаторен лист №608/25.02.2022 г.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., от която се
установява, че брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец е м.
11
Юни и е в размер на 1047,22 лв. брутното трудово възнаграждение, което следва да се
използва за изчисление на обезщетението по чл. 225 от КТ е в размер на 971,42 лв.
В съдебно заседание, проведено на 02.03.2022 г. са изслушани показанията на
свидетеля И. И. П., работник на ответното дружество, от които се установява, че е практика
касиерката да качва и настанява хората в автобуса, като им проверява билетите. Миналата
година станал инцидент, имало хора без билети, които платили на колегата, а те тримата
разделили парите. В последствие се оказало, че има пътник, който се ео обадил и е разказал,
какво се случва и когато пристигнали в София ги проверили на Автогарата прекият им
началник и един човек от охраната.
В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят А. С. Г., също работник като
„шофьор“ при ответното дружество. От показанията на свидетеля се установява, че с И.Ж.
качили четири човека в автобуса и ги закарали до София. Момичето, което ги докладвало, се
оказало позната на техния шеф. Тя дошла при свидетеля и му казала, че я праща касиерката
за да пътува за 25,00 лв. Общо били четири човека качени по този начин. По време на
пътуването им звънял прекият им началник и ги питал, какво става. Те опитали да прикрият,
но момичето, което качили преброило хората в автобуса и те били с четири повече от
продадените билети. Когато пристигнали в София дошли служебни лица от фирмата и
преброили пътниците и установили, че има четири човека повече.
Изслушани са и показанията на свидетелката К. В., от които се установява, че същата
на 14.07.2021 г. тръгнала да се прибира от Варна за София. Отишла на Автогарата, за да си
купи билет за автобусът в 8:30 часа вечерта. Попитала на гишето за студентски билет и
докато си търсила студентската карата жената на гишето на Биомет я попитала, дали има
нужда от фактура. Казала, че не и е необходима. Тогава жената и казала да отиде направо
при шофьора и да каже, че тя я изпраща да си купи билет от 25,00 лв. Тя отишла дала 25,00
лв. на шофьора, а той качил багажа. Майка работила преди като домашна помощница в
дома на собственика на фирмата и затова свидетелката позвънила, за да каже какво се
случва. Майка и се свързала с някой от фирмата и я помолила да преброи колко пътника има
в автобуса. Тя ги преброила и писала на майка си. След като пристигнали в София
забелязала, че има някаква проверка, колко човека има в автобуса.
Представено е по делото и цялото трудово досие на ищцата. В същото е налично
освен описаните по-горе документи и писмо изх. №208/21.07.2021 г. от „Глобал Биомет“
ЕООД до И.Ж., в което на осн. чл. 193, ал.1 от Кодекса на труда са изискани писмени
обяснение за станалото на 14.07.2021 г., когато в автобуса от Варна до София, тръгващ в
20:30 часа е констатирано, че се намират четири пътника без билет, както и да посочи дали
боледува от някоя от болестите, посечени в Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал.1 от КТ.
На 23.7.2021 г. ищцата Ж. е представила обяснение, в което излага, че вечерта на
14.07.2021 г. била сама на касата. Имало много клиенти. До тръгването на автобуса оставало
малко време, а чакала още хора. Успяла да предаде пътническия лист на шофьорите, като не
успяла да направи проверка на пътниците. Длъжността не изисква да проверява пътниците
12
в автобуса. В случай че някои пътници са се качили без билет е станало без нейно знание.
Не е взимала пари от клиенти, без да им издава билет не е взимала, както и от шофьорите.
Посочва, че страда от захарна болест – диабет.
Със Заповед №416/01.11.2021 г. на ищцата И.Д. Ж. било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, на осн. чл. 221, ал.3 от КТ е разпоредено да се удържи обезщетение
в полза на работодателя от работника в размер на една брутна работна заплата, като и на
осн. чл. 244, ал.1 от КТ е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
В мотивите на заповедта подробно е посочено, че на 14.07.2021 г. вечерта е получен
сигнал по телефона от пътничка, че И.Ж. на длъжност «служител издаване пътнически
билети» в касата на дружеството в град Варна е предложила да пътува по-евтино, без да
издава билет, като я е изпратила при двамата шофьори, на които да даде парите за
пътуването. На 15.07.2021 г. при пристигане на автобуса в София е извършена проверка и е
установено, че в автобуса се намират четирима пътници без билети. Още същия ден са
изискани писмени обяснения от двамата шофьори на автобуса, каквито те са дали. В
обясненията и двамата посочили, че на 14.07.2021 г. касиерката е изпратила при тях
четирима човека, пътуващи за София - «да ги таксуваме ние». На 19.07.2021 г. било
получено и електронно писмо от пътничката, подала сигнала - К. В.. В него тя описвайки
какво е станало пише и следното: „Отидох до гишето на Биомет на автогарата във Варна
да си взема билет за автобуса в 20:30. Касиерката там ми каза колко е билета и аз бях
готова да платя, но тя мс сиря и ми каза, че ако "не ми трябва фактура/билет, да се
отчитам някъде" може да си купя по-евтин билет направо от шофьора за 25 лева." След
получаване на електронното писмо от пътника К. В., на 21.07.2021 г. на основание чл. 193,
ал.1 от КТ до И.Ж. било изпратено искане да даде обяснения за изложеното в сигнала на
пътника, както и да отговори на въпроси, посочени в искането. Заедно с искането за
обяснение и във връзка със защитата по чл.ЗЗЗ, ал.1, от КТ, от служителката било изискано
и да отговори дали боледува от някоя от болестите, посочени в Наредба № 5 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила. В своя отговор с дата
23.07.2021 г. И.Ж. отрича да е предлагала на пътници да пътуват по-евтино, без редовно
издаден билет, отрича да е вземала пари от пътници или от шофьорите, както и че не знае
защо в автобуса има пътници без билет. Посочва също така, че страда от захарна болест и
прилага копие от амбулаторен лист, в който е посочена тази болест. С оглед твърдяното от
служителката наличие на болест, попадаща под закрилата на чл.ЗЗЗ, ал. 1 от КТ, както и
поради наличието на решение от ТЕЛК, което се намира в трудовото досие на служителката,
на 27.07.2021 г. на основание чл.ЗЗЗ, ал. 1 от КТ били изпратени две искания за издаване на
разрешение или отказ за уволнение, както следва: До Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" - град Варна и До ТЕЛК-Варна чрез РЗИ-Варна, като и към двете искания са
приложени и копия от решението на ТЕЛК и амбулаторния лист.
По-нататък в мотивите на оспорваната заповед за уволнение се излага, че в началото
на месец август 2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда" - Варна е получено
13
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с И.Ж., което е с
изходящ номер 21059003/29.07.2021 г. Също така, с оглед полученото обяснение от И.Ж., от
двамата шофьори са изискани допълнителни обяснения. Те са дали такива, като в тях пак
потвърждават, че касиерката е изпратила при тях четиримата пътници, за да бъдат таксувани
от тях. В началото на месец октомври 2021 г. е получено писмо от РЗИ-Варна, което с
изходящ номер 25-1806-1/28.09.2021 г., в което се посочва, че е издадено в отговор на
искането на работодателя. Приложено е също така и ново решение от ТЕЛК. В приложеното
решение на ТЕЛК се посочва, че болестта, за която е издадено това решение не попада под
закрилата на Наредба № 5. След получаване на този отговор, както и поради факта, че към
този момент служителката се намира в отпуск по болест е изпратено ново искане до
Дирекция „Инспекция по труда" - Варна. От същата и на основание чл.ЗЗЗ, ал.1, т. т. 2, 3 и 4
е получено ново предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с
И.Ж., което е с изходящ номер 21072246/12.10.2021 г.
Посочено е още в заповедта, че изпълнение изискванията на чл.193, ал.1 от КТ преди
налагане на дисциплинарно наказание работодателят да получи/изслуша обяснения от
работника, както и на чл.333, ал.1 от КТ да бъде изискано съгласие от инспекция по труда
преди уволнението във връзка с ползваната от работника закрила. Обобщени са събраните
доказателства като работодателят е стигнал до заключението, че от ищцата е извършено
нарушение на трудовата дисциплина като предлагайки на пътници да пътуват по-евтино, без
да им издава билет, сериозно е злоупотребила с доверието на работодателя, извършване на
преднамерени действия, възползвайки се от служебното си положение, с цел извличане на
имотна облага, независимо дали е налице такава, или не, за което нарушение се налага най-
тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като на осн. чл.195, ал.1 от КТ, чл. 190, ал.
1, т.4, предл. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ и след поискани и дадени обяснения по чл. 193, ал.1 от
КТ е издадена оспорваната заповед с посочения по-горе диспозитив.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 221,
Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като са предявени от
правоимащо лице в преклузивния срок, съгласно чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Оспорваната
заповед е издадена на 01.11.2021 г., а исковата молба е подадена в съда на 14.12.2021
г., или независимо от момента на връчване на оспорваната заповед на работника, от
издаването ѝ до подаването на исковата молба не са изминали два месеца.
Разпоредбата на чл.186 КТ определя виновното неизпълнение на трудовите
задължения, от страна на работника/служителя, като нарушение на трудовата
дисциплина. Съгласно посочения законов текст, нарушителят се наказва с
предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По отношение налагането на
14
дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на
трудовата дисциплина законът въвежда императивни изисквания по чл.193 - чл.195 КТ,
спазването на които е условие за законосъобразност на наложеното наказание. Така
нормата на чл.193, ал.1 КТ задължава работодателя да изслуша устните или да приеме
писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното наказание;
да съобрази сроковете установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната
заповед да съответства на изискванията за форма и съдържание, установени с
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се
налага с мотивирана писмена заповед в която, освен наказанието, следва да бъдат
посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият
текст, въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч. дали
извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при определяне
на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Евентуално неспазването на
горепосочените императивни норми би довело до отмяна на постановената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо съдът да проверява нейната
материална законосъобразност.
При оспорване законосъобразността на уволнение, тежестта на доказване е
възложена изцяло на работодателя – ответник по спора. Според утвърдената съдебна
практика, при дисциплинарните производства, предметът на съдебния контрол е
ограничен от основанията за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата
молба. Правният спор се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна
доводи, като съдът няма правомощията служебно да преценява законосъобразността на
уволнението според основания, които не са посочени в исковата молба.
Дисциплинарното наказание, което се оспорва в настоящото производство е
наложено със заповед 416/01.11.2021 г. на управителя на „Глобал Биомет“ ЕООД.
Същата съдържа изискуемите от чл. 195, ал.1 КТ реквизити, а именно нарушителят (И.
Ж.), нарушението (нарушение на трудовата дисциплина като предлагайки на пътници
да пътуват по-евтино, без да им издава билет, сериозно е злоупотребила с доверието на
работодателя, извършване на преднамерени действия, възползвайки се от служебното
си положение, с цел извличане на имотна облага, независимо дали е налице такава,
или не), кога е извършено същото (на 14.07.2021 г.), както и законовият текст, въз
основа на който наказанието се налага а наказанието (чл.195, ал.1 от КТ, чл. 190, ал. 1,
т.4, предл. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ и след поискани и дадени обяснения по чл. 193, ал.1 от
15
КТ). Заповедта е фактологически мотивирана, като са обсъдени всички събрани във
връзка с установяване на нарушението доказателства – обяснение от участващи лица,
извършена проверка, сигнал по електронна поща от клиент на дружеството). В тази
връзка съдът намира, че са неоснователни, наведените от ищеца възражения за
незаконосъобразност на заповедта поради това, че не са посочени конкретните
доказателства, чрез които работодателят е установил, че ищцата е допуснала соченото
нарушение, тъй като не са посочени документи, удостоверяващи проверката, лицата
които са я извършили, и автобусът, който е проверен. На първо място посочването на
тези обстоятелства не е задължителен реквизит от заповедта за уволнение, поради
което липсата им не влече автоматично нейната незаконосъобразност. Необходимо е
заповедта в достатъчна степен да установява какво е извършеното нарушение и как е
установено, но не и описание на доказателствата за това. На второ място автобусът е
определяем-този, който е потеглил в 20:30 часа на 14.07.2021 г. от Автогара Варна.
Този е и провереният автобус. От събраните от работодателя доказателства, този факт
се установява безпротиворечиво. Същото се установи и от събраните в настоящото
производство гласни и писмени доказателства (еднозначните показания на тримата
разпитани свидетели и представения имейл до ответното дружество от пътника К. В..
На основание изложеното до тук съдът намира, че твърдените фактически действия,
квалифицирани от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190,
ал.1, т.4 от КТ са се осъществили по описания в заповедта за уволнение и в отговора на
исковата молба начин.
Наказанието е наложено на 01.11.2021 г., или в двумесечния срок след
откриването, съгласно по чл. 194, ал.1 КТ, тъй като нарушението е извършено на
14.07.2021 г., но съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.3 от КТ сроковете по ал.1 не
текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, а
видно от приложените болнични листи ищцата е ползвала отпуск в периода от
15.07.2021 г. до 16.10.2021 г., т.е. началото на срока по чл. 194, ал.1 от КТ следва да
тече от 17.10.2021 г.
Съдът, намира че при налагане на наказанието, работодателят е съобразил
нормата на чл.189, ал.1 КТ. По въпроса за приложението на посочената законова
разпоредба е налице формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290
ГПК, според която преценката по чл.189, ал.1 КР е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. От съществено значение за спора е да се установи дали ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина и дали това нарушение обосновава налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Преценката на тежестта на
допуснато нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на
изпълняваната работа, възложени и изпълнявани трудови функции, значимост и
16
характер на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите
или възможни неблагоприятни последици за работодателя и трети лица, дали тези
последици са повлияли върху работата на работодателя, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, поведението и субективното отношение на служителя към
неизпълнението и др.
Възражението на ответника, че наложеното наказание е несъответно на тежестта
на извършените нарушения, тъй като няма данни от твърдените и описани в заповедта
действия на работника да са били предизвикани особено тежки последици за
работодателя и не са налице данни за други нейни нарушения е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1, т.4 от КТ дисциплинарно уволнение може да се
налага за злоупотреба с доверието на работодателя, каквато съдът намира, че в
настоящия случай е налице. Основното трудово задължение на ищцата е да продава
билети за превоз на пътниците, като получените срещу тази услуга пари следва да
постъпват в касата на ответното дружество-превозвач. Превозът на пътници е основен
предмет на дейност на ответника, поради и което средствата от тази дейност са
основните средства на доход за него. Назначавайки ищцата, ответникът ѝ е гласувал
доверие да сключва от негово име и за негова сметка договори за превоз на пътници,
които да се осъществят от неговите служители и с неговите превозни средства.
Организирайки превоз на пътници чрез превозните средства на работодателя си, без
обаче пътниците да му заплатят услугата по извършения превоз, безспорно уврежда
работодателя финансово в размер на неполучената цена за извършения превоз.
Безспорно това е нарушение на основаното трудово задължение на касиера-продавач.
Нарушението е умишлено и виновно, тъй като ищцата сама е предлага на определени
пътници да пътуват без редовен билет, като заплатят по-ниска цена за пътуването
директно на шофьорите. Същата е целяла постигането на вреден за работодателя
резултат. Очевидна е липсата на лоялност и етика от страна на работника. Същото
осъществява състава на злоупотреба с доверие, съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1,
т.4 от КТ. Тук не е необходимо за работодателя да е настъпила някаква конкретна
вреда, въпреки че именно такъв е настоящият случай, поради което е неоснователно
възражението, че в заповедта не е посочен размер на вредата. В тази връзка
неоснователни се явяват и възраженията на ищцата, че преценката по чл. 189 от КТ на
работодателя не е съобразена с характера на работата и субективното отношение на
уволнения служител към конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Освен
горното, за субективното отношение на ищцата към извършеното от нея нарушение на
трудовата дисциплина, свидетелстват дадените от нея обяснения, в който напълно
отрича отправените срещу нея обвинения, като твърди, че ако някой клиент се е качил в
автобуса без билет това е станало без нейно знание. Видно от целокупния събран по
делото доказателствен материал станалото е не само с нейно знание, но и по нейна
инициатива и с нейното съдействие. Фактът, че дори и след като нарушението на
17
трудовата дисциплина е установено от работодателя, работникът не признава, че го е
извършил, не се разкайва и не се извинява, говори в достатъчна степен за отношенията
между страните в трудовото правоотношение. Ясно става, че доверие между тях няма, а
е налице единствено едно прикрито и лъжовно поведение с цел избягване на
отговорност. Именно това съдът счита, че в случая налага налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание от работодателя - уволнение.
По отношение на възражението, че липсва разрешение от Инспекция по труда, тъй
като работникът се е ползвал със закрила по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, съдът намира същото за
неоснователно. От представените по делото искане до Регионалната здравна инспекция за
издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищцата на осн. чл. 333, ал.1, т.2 и т.3 от
КТ вх. №211/27.07.2021 г. е видно, че е изпълнено условието по чл. 333, ал.2 от КТ. Към
запитването са приложени Експертно решение на ТЕЛК №0326/25.01.2021 г. и Амбулаторен
лист №001821/06.07.2021 г. В отговор на запитването от РЗИ е представено Експертно
решение №3297/07.09.2021 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД
на ИВ. Д. Ж.. С писмо изх.№259/08.10.2021 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна работодателят е отправил отново искане по чл.333, ал.1 от КТ, като е посочено, че
работникът е в отпуск и е получено от РЗИ решение на ТЕЛК (л.57). В отговор с писмо изх.
№21072246/12.10.2021 г. на осн. чл.333, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ИВ. Д. Ж. на длъжност
служител, издаване на пътнически билети. С оглед на изложеното съдът намира, че не са
основателни и възраженията на ищцата, че не е спазено изискването на чл. 333, ал.2 от КТ.
Това е така, защото представеният пред РЗИ Амбулаторен лист №001821/06.07.2021 г.,
всъщност е Амбулаторен лист №01821/22.07.2021 г., в който е посочена и датата 06.07.2021
г., но тя е датата на направлението, а не на издаване на амбулаторния лист. Т.е. съдът
приема, че се касае за техническа грешка при посочване на датата на амбулаторния лист при
описването му в молбата до РЗИ, но приложенията амбулаторен лист е именно Амбулаторен
лист №001821/22.07.2021 г. В него е посочена диагнозата „Неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения МКБ №Е119“. Т.е. органът по чл.333, ал.2 от КТ е бил уведомен за
твърдяното от работника заболяване и документът, в който е описано това заболяване, му е
бил представен. Органът отговаря като изпраща ЕР на ТЕЛК №3297 от 07.09.2021 г., в
което изрично е посочено, че заболяването, от което страда ищцата ИВ. Д. Ж. „не попада
под закрила на Наредба 5 от чл. 333, ал.1 от КТ. Или мнението на органа по чл. 333, ал.2 от
КТ е, че заболяванията на ищцата не дават правото на закрила по чл. 333, ал.1 от КТ,
поради и което предварително съгласие на органа не е необходимо. Така представеното от
РЗИ ЕР на ТЕЛК №3297 от 07.09.2021 г. е последващо спрямо Амбулаторен лист
№001821/22.07.2021 г. и ако е имало основания за вписване и на друго заболяване (захарна
болест), т.е. ако ищцата беше диагностицирана от ТЕЛК комисия с това заболяване, то щеше
да бъде отразено в това експертното решение. Такова заболяване не само, че не е посочено,
но изрично е посочено, че работникът не се ползва със закрила по чл. 333, ал.1 от КТ, което
включва не само т.3, а и т.2 на същия член. Така или иначе, има становище както на РЗИ
18
така и на Инспекция по труда. Към това следва да се добави, че работодателят фактически е
изпълнил всички вменени му от законодателя задължение по извършване на уволнението,
вкл. и по чл. 333, ал.и и ал. 2 от КТ, като начинът по който органът е формирал становището
си не зависи от волята на работодателя и не подлежи на последващ административен
контрол от негова страна.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че работодателят успешно, с оглед
разпределената доказателствена тежест, установи, че е упражнил законно правото си
на уволнение, а ищецът е извършил сочените в уволнителната заповед дисциплинарни
нарушения, за които му е наложено наказанието.
При горните доводи, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед отхвърляне на иска по
чл.344, ал.1., т.1 КТ, на отхвърляне подлежи и обусловените от него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за
заплащане обезщетение за времето, при което работникът е останал без работа,
вследствие на незаконосъобразното уволнение.
С оглед извода на съда за законосъобразност на уволнение искът с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал.3 от КТ, във вр. с чл. 330, ал.1, т.6 от КТ за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника обезщетение за
неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение.
Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите, което означава, че те са освободени от
внасяне на такси за завеждане на дела и от разноски за вещи лица по направените от
тях доказателствени искания. Така, ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса по предявените искове.
Независимо от горното, с оглед изхода от спора, на ищеца следва да бъде
възложена отговорността за разноските, направени от насрещната страна за
възнаграждение за един адвокат и призоваване на свидетели. Според трайно
установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил
работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на
дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото. На основание чл.78, ал.3
ГПК работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да
заплатят направените от работодателя разноски, в случаите, когато предявените от тях
искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от
насрещната страна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски. Представен е списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за извършени разходи, както следва: в размер на 160,00 лв. за
19
самолетен билет на свидетеля К. В., 116,00 лв. за два броя автобусни билети
София-Варна за процесуалния представител на ответника, 256,00 лв. за самолетен
билет за заседанието на 05.05.2022 г. за процесуалния представител на ответника и
сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Или в полза на
ответното дружество следва да се присъди общо сумата от 732,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 405, вх.14; ет.8, ап. 23 против „Глобал Биомет" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул. „Никола И.
Вапцаров“ 35, Бизнес център, Ет.7, район Лозенец, представлявано от управителя
Ваньо Георгиев Алексиев в условията на обективно, кумулативно съединяване искове,
както следва:
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №416/01.11.21г. на управителя Ваньо
Георгиев Алексиев на „Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********, с която е прекратено
трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 195, ал.1 от КТ, вр. чл. 190, ал.1, т.4,
предл.1 и чл. 188, т.3 от КТ - „поради злоупотреба с доверието на работодателя" и за
неговата отмяна;
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановена И. Д. Ж., ЕГН
********** на заеманата от нея преди уволнението длъжност „служител издаване на
пътнически билети" при „Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Никола И. Вапцаров" 35, Бизнес център, ет.7.
район Лозенец;
- с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 5340,00 лв. за времето, през което е останала без
работа, за периода от 05.11.2021г. - до 05.05.2022г.
- с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал.3 от ГПК да бъде
признато между страните, че ищцата не дължи на ответника начисленото ѝ със
Заповедта за уволнение обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
на осн. чл. 221, ал.3 от КТ. .
ОСЪЖДА И. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 405, вх.14; ет.8, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на „Глобал Биомет" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: в гр. София, бул. „Никола И. Вапцаров“ 35,
Бизнес център, Ет.7, район Лозенец, представлявано от управителя Ваньо Георгиев
20
Алексиев сумата от 732,00 (седемстотин тридесет и два) лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, в който е обявено – 18.05.2022 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21