Решение по дело №215/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4014
Дата: 26 септември 2014 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20141200100215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 398

Номер

398

Година

7.7.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.10

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мая Пеева

дело

номер

20154100500314

по описа за

2015

година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 618/03.02.2015 г. по гр.д. № 1384/2014 г. Районен съд Г. О. е приел за установено по отношение на ответницата, че към момента на одобряване на кадастралния план на с. П., общ. Г. О. със Заповед № 292/21.04.1992 г. ищците са били собственици на 190 кв.м., представляваща площта между неправилно отразената кадастрална граница между поземлен имот 1224 и поземлен имот 1223 по действащия кадастрален план на с. П. и нанесената вярна кадастрална граница между имотите, представляваща права линия от запад на изток между точки А и Б, която линия на запад започва от т. А, разположена на уличната регулация от запад и точно на югозападния ъгъл на стопанската сграда в ПИ 1224 и в посока на изток тангира по южната стена на стопанските постройки в ПИ 1224 до т. Б, разположена на пресечната точка на тази линия с вътрешната регулация между УПИ ХVІ-1224 и УПИ ХV-1223, съгласно скица – проект, неразделна част от решението. Присъдени са направените от ищците разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. Н., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е разгледал предявеният иск, тъй като изменението на плана, поради непълноти и грешки се извършва със заповед на кмета, а не по исковия ред, предвиден в чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Излагат се съображения, че претендираната част не е била собственост на ищците и на техните праводатели, плановете от 1976 г. и от 1992 г. са били обнародвани в Държавен вестник, никой не е възразил в срок и те са влезли в сила, като не е изследван въпроса за приложението им. С оглед на това решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заема становище в смисъл, че твърдяните пороци на решението не са налице. Излага подробни съображения, като моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Ищците се легитимират като собственици на основание наследяване и покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място от около 1,3 дка в с. П., с построените в него къща, плевня, сайвант и дам, съставляващо по плана на селото парцел VІІІ-201 – нотариален акт № ..., д. № 944/1966 г., Удостоверения за наследници № 416/12.11.2013 г. на Кметство с. П., № 4160/15.11.2013 г. на Община Г. и № 338/16.09.2013 г. на Кметство с. П.. Ответницата е закупила съседния имот, видно от нотариален акт № 1117, д. № 770/2005 г., като той е индивидуализиран като УПИ .... от кв. ...по плана на с. П., с площ от 750 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки. По делото са представени документите за собственост и на нейните праводатели. Във връзка с издадено разрешение за строеж № ..../29.07.2013 г. в полза на ответницата за изграждане на ограда, ищците установили, че с предходните кадастрални и регулационни планове част от имота им се придава към имота на ответницата, респ. нейните праводатели, в която част са включени стопанска сграда и подход към дворното им място. С оглед неуспешно предприетата процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, за което е приложена административната преписка по делото, е заведен настоящият установителен иск, целящ да разреши спора за собственост върху площта, която с изменените регулационни и кадастрални планове от 1976 г. и от 1992 г. е придадена към имота на ответницата, и съответно се установи вярната имотна граница между двата съседни имота. За целта е изслушана съдебно – техническа експертиза, която проследява подробно съществуващите за населеното място планове и графичното отражение на двата процесни имота в тях, като съобразява описанието на имотите в приложените документи за собственост, както и фактическото им владение в момента. При тези констатации вещото лице установява, че границите на двата имота не съответстват на графичното им изображение в отменения кадастрален план за населеното място, одобрен през 1976 г. и в действащия към момента кадастралеÝ план от 1992 г. – в цитираните планове границата между двата имота неправилно е отразена по вътрешната ограда от телена мрежа на метални колове, ограждаща част от имота на ищците, на север от стопанската им сграда, която се ползва за отглеждане на животни. При фактическото ползване на имота за граница служи южната стена на стопанската сграда на ищците, в който смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. С нанесената промяна в плановете от 1976 г., възпроизведена през 1992 г. част от дворното място на ищците, в която попада стопанската им постройка, състояща се от плевник, сайвант и дам, както и подхода към имота им, е отразена като част от имота на ответницата. Вещото лице е установило, че няма данни дворищната регулация между двата имота да е приложена.

При така установената фактическа обстановка, за да уважи предявения иск, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин правото на собственост на ищците върху спорната площ, която поради грешка в предходния кадастрален план е включена в площта от имота на ответницата.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания, няма промяна в установените факти пред районен съд. При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Производството е по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. С ДВ бр 49/2014 г./. Този иск има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху част от земната повърхност към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като ищецът следва да установи, че към този релевантен момент е бил собственик на даден имот или на част от такъв, който въобще не е заснет в кадастъра или границите му са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота, съобразно обема на притежаваното право на собственост. Попълването, респ. поправката на плана става по административен ред или след съдебно решение, когато непълнотата на плана е резултат на спор за имуществено право.

Неоснователно е оплакването за недопустимост на постановеното решение, тъй като изменението на плана се извършва със заповед на кмета, а не по настоящия ред. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна, се приема, че провеждането на административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /чл. 54, ал. 2 ЗКИР след изм. от 2014 г./, който е напълно аналогичен с този по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./ /Решение № 15 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3499/08 г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 776/15.11.2010 г. по гр.д. № 982/09 г. на І ГО на ВКС/.

Предявеният от ищците иск се явява основателен. По категоричен начин се установи от представените по делото доказателства, че в действащата към момента кадастрална карта на с. П. е допусната грешка относно южната имотна граница между поземлен имот № 1224, за който е отреден УПИ .... и поземлен имот № ..., за който е отреден УПИ ..... При изготвянето на кадастралната карта през 1992 г. е възпроизведен кадастралния и регулационен план от 1976 г., който не съответства на действителното фактическо положение относно обема на правото на собственост на ищците. То се доказа категорично и безспорно от събраните по делото доказателства – представени нотариални актове, от които се установява приблизителния размер на имотите, разпитаните свидетели, които с оглед застрояването на спорната част, и подхода към имота недвусмислено, категорично и безспорно заявяват, че стопанската сграда се ползва от ищците и техните праводатели, и в годините се е ползвала също по този начин. Тези събрани доказателства кореспондират с констатациите на вещото лице, което мотивирано и професионално е изготвило своето заключение. Доколкото заключението е пълно и обосновано, както и предвид съответствието му с останалите събрани по делото доказателства, настоящият състав счита, че няма основание да се съмнява в неговата правилност и обективност, поради което заключението следва да се възприеме от съда. Ищците са били собственици на имот с площ от около 1,3 дка по наследяване и покупко - продажба, не е налице промяна в тези права по някой от предвидените начини в нормативните актове, действащи към момента на изготвянето на регулационния и кадастрален планове през 1976 г. и 1992 г. Позоваването във въззивната жалба на чл. 32 и чл. 33 ЗТСУ /отм./ като придобивно основание върху спорната площ от земната повърхност се явява неоснователно. Разрешението на въпроса за приложението на дворищно – регулационния план се извежда както по тълкувателен път от систематичното тълкуване на нормите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./, така и е дадено в ТР 3/1993 г. на ОСГК. Действително, нормата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ придава пряко отчуждително действие на дворищно – регулационния план. Това действие обаче е под условие, което има прекратителен характер, т.е. отчуждителното действие на регулационния план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде приложен, при наличие на предпоставките на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. В случай, че регулацията не бъде приложена, отчуждението отпада с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията е поставено в зависимост от основанието за изменение на влезлия в сила дворищно – регулационен план, съгласно чл. 32 ЗТСУ /отм./. В конкретния случай липсват данни на какво основание в изготвените нови планове е извършена промяна чрез включване на спорната площ в имот № 1223. С оглед на това не може да се прецени при коя от двете хипотези на чл. 33 ЗТСУ /отм./ и при кой фактически състав може да се приеме плана за приложен. И в двата случая обаче, необходима кумулативна предпоставка, за да се приеме плана за приложен, е завземането на имота по законоустановения ред. В настоящия казус от събраните доказателства е установено, че територията, придадена към имота на ответницата, респ. нейните праводатели, не е била в тяхна фактическа власт нито преди, нито след изменението на кадастралния и регулационните планове. По тази причина не може да се счете за доказано, че регулацията е приложена и въз основа на нея ответницата е придобила вещни права върху оспорваната площ от земната повърхност. С отпадането на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен регулационен план, правното положение на имотите се възстановява по предходния регулационен план, а ако той не е приложен – по още по-предходния план, за който се установи, че е приложен или до първоначалното положение на имотите. В този смисъл нито планът от 1992 г., нито този от 1976 г. са приложени по смисъла на чл. 33 ЗТСУ /отм./, поради което следва да се приеме за вярна имотната граница по кадастралния и регулационен план от 1920 г., по начина, по който е материализирана на място. В този смисъл е налице основанието на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за изменяне на кадастралната карта, тъй като регулационния и кадастралния планове, от който тези данни са пренесени, не отговаря на вярното местоположение на границите между този имот и имота на ответницата. С оглед на обстоятелството, че се спори собствеността на ищците в настоящия процес, както и предвид извънпроцесуалното поведение на ответницата /пасивното поведение при образуванÓта преписка за изменение на кадастралния план/, съдът приема, че констатираната грешка е свързана със спор за материално право, разрешим в настоящото производство. Както вече се каза правата на собственост на ищците са категорично установени, установено е, че те не съответстват на отразеното в кадастралния план, като неправилно част от имота на ищците е нанесен като попадаща в имота на ответницата. Всички тези съображения обуславят уважаването на предявения иск, до който извод правилно е достигнал и районния съд, към мотивите на който настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК.

С оглед съвпадението на крайния резултат по предявения иск, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено, тъй като предявеният установителен иск се явява основателен.

С оглед изхода на спора, отговорността за разноски лежи върху жалбоподателката, която следва да заплати на ответника по жалба Е. направените разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. Разноските за предишни инстанции са присъдени от районния съд, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 618/03.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1384/2014 г. на Районен съд Г. О.

ОСЪЖДА В. Г. Н., с ЕГН * от с. С., ул. Л. Т., 46, общ. О. да заплати на Е. Ц. Е., с ЕГН *, от с. П., ул. Ч. М., 5 сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

A48BA7345F213BA9C2257E7B0027753B