Решение по дело №1344/2018 на Районен съд - Провадия

   Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Провадия, 10.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Катя Савова

 

при секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1344 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В.М.И. ЕГН:********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с № 47620.23.61, ЕКАТТЕ 47620, местност „Ясак“, с площ от 1.453 дка, находящ се в землището на с .М., общ. Дългопол, обл. Варна при граници: ПИ № 47620.23.950, № 47620.23.68 и № 47620.23.69, с номер по предходен план 023061.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

В исковата молба ищцата твърди, че е придобила собствеността по отношение на процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност по твърдения, че ищцата е упражнявала явно и непрекъснато владение, необезпокоявано от никого в периода 1954г. – 19.10.2018 г. като към своето владение присъединява и това на нейния наследодател М.М. Е., като твърди, че последният е започнал да владее имота  от 1954 г., като през 1994г. го е подарил на ищцата, като последната е започнала да го владее като собственик от този момент и го владее и понастоящем като собствен. Твърди, че процесният имот бил записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, което поражда правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде уважен.

Ответникът – Община Дългопол не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 

От събраните по делото писмени доказателства: Скица №15-916957-07.12.2018г.; Удостоверение за данъчна оценка №********** от 20.03.2019г., разписен лист /л.5/ удостоверение за наследници изд. от кметство с.М. №25/03.06.2016г., удостоверение за идентичност на имена №58/27.11.2018г. на Община Дългопол,  се установява, че поземлен имот с № 47620.23.61, ЕКАТТЕ 47620, местност ,,Ясак,, находящ се в землището на с .М., общ. Дългопол, представлява урбанизирана територия, с площ 1.453 дка, с граници имоти №№№ 47620.23.950, № 47620.23.68 и № 47620.23.69, с номер по предходен план 023061 и се стопанисва от община Дългопол /неиндефицирана собственост/.  Данъчната оценка на процесния имот е 3263.10 лева.

От заключението на вещото лице Ш.Х. по извършената съдебно техническа експретиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена се установява, че процесният поземлен имот с № 47620.23.61 и имот пл.№88 по кадастралния план  на с.М. /записан в разписния лист към проекта за дворищна регулация на с.М. на името на М. М. Е./ се припокриват – съвпадат. За този имот не е бил съставян акт за  държавна собственост. Няма данни за имота да е имало реституционни претенции от други лица. Вещото лице дава заключение, че процесният имот е заграден от всички страни, като се ползва, а именно засят е с люцерна.

От показанията на свидетелите Х. О. и Ме. М., които са от с.М. и имат непосредствени и преки впечатления за имота, които съда кредитира като обективни и непротиворечащи си едно с друго се установява, че процесния имот е ползван само от ищцата, а преди това от  родителите й. Никой друг не ползва имота. Твърдят, че владението е продължило повече от двадесет години. Свидетелите знаят, че имота е на ищцата. 

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

  Предявен е установителен иск за собственост с правно основание с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.82 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 1954г. – 19.10.2018 г.  – предявяване на исковата молба, в която е включено присъединено владение на бащата на ищцата в периода 1954г. – 1994г.

За основателност на иска ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, а именно че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато и че в периода 1954г.-2018г. имота е владян от бащата на ищеца, а след неговата смърт от ищцата.

Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че имота бил определен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ и се стопанисва от община Дългопол. Според чл.19 ЗСПЗЗ земите останали след възстановяване на правата на собствениците се стопанисват от общините, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и на картата за съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. По делото няма представени доказателства дали е завършена процедурата по чл.19 ЗСПЗЗ т.е. Община Дългопол да е  станала собственик на процесната земя. Според представената скица ответника само стопанисва земята. За процесния имот няма данни за реституционни претенции.

От изслушаните по делото свидетели безспорно се установи, че първо бащата на  ищцата, а след това и тя е владяла процесния имот и то повече от 10 години. Според показанията на св.Х. О.  имота бил владян от родителите на ищцата, а след това и от нея самата от както свидетеля се помнел. Предвид възрастта на свидетеля – роден 1955г. и обстоятелството, че е съселянка на ищцата и има преки наблюдения върху процесния имот, както и от приложените писмени доказателства, съда намира че от около 1954г. процесния имот се владее от родителите на ищцата, а след това и от 1994г. от нея самата, като владението продължава и към момента на предявяване на исковата молба. Ищцата ползвала имота като събирала плодовете му. Владението е било явно, спокойно, необезпокоявано, непрекъснато и продължило повече от 10 години и двамата свидетели заявяват, че процесния имот е на  ищцата. Ищцата  се позовава на присъединяване към своето давностно владение това и на баща си на основание чл.82 ЗС. От събраните по делото устни доказателства се установи, че имота е владян от родителите на ищцата и от нея самата. Предвид това иска се явява основателен и доказан.

По делото няма представени доказателства, според които процесния имот да е бил публична държавна или общинска собственост, поради това забраните за придобиването му по давност посочени в чл.86 от ЗС и по чл.29 от ЗСГ (отм.) са неприложими. Процесния имот е бил придобит от ищцата още преди определянето му като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Съобразно гореизложеното съдът намира, че ищцата е придобила право на собственост върху процесния имот в резултат на давностно владение в периода 1954г. – 19.10.2018 г. /пресъединявайки към своето владение и това на родителите си/, поради което и  предявения иска следва да бъде уважен.

 Предвид основателността на претенцията ищцата има право на присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 1240.00 лева, и които следва да бъдат заплатени от ответника.

   

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Дългопол, със седалище и адрес на управление гр.Дългопол, ул.“Г.Димитров“ № 105, че В.М.И. ЕГН:********** е собственик на поземлен имот с № 47620.23.61, ЕКАТТЕ 47620, местност ,,Ясак,,, с площ от 1.453 дка, находящ се в землището на с .М., общ. Дългопол, обл. Варна при граници: ПИ № 47620.23.950, № 47620.23.68 и № 47620.23.69, с номер по предходен план 023061 придобит въз основа на давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 от ЗС.

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Община Дългопол с адрес гр.Дългопол, обл.Варна, ул.“Георги Димитров“ № 105, ЕИК: ********* представлявана от Георги Киров Георгиев – кмет на Община Дългопол да заплатят на В.М.И. ЕГН:********** сумата в размер на  1240.00лева  - разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.      

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………