Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадена искова молба от Б. В. К., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Т. А. К., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] против С. В. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и В. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Г. В. Ч., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и Т. Й. Ч., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, с която е предявен иск за допускане и извършване на делба на съсобствен на страните недвижим имот: при квоти за страните както следва: 8/10 ид. ч. за ищците Б. В. К. и Т. А. К., 1/10 ид. ч. за ответниците С. В. М. и В. М. и 1/10 ид.ч. за ответниците Г. В. Ч. и Т. Й. Ч., а именно на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.601.149, по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в [населено място], целия с площ 1599 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), който имот е с номер по предходен план: парцел 5, имот с пл.сн № 7143, кв. 44 по плана на [населено място] при съседи: имот с № 04279.601.148, № 04279.601.156, № 04279.601.155 и № 04279.601.150, който имот по документ за собственост представлява бивша НИВА с площ от 1592 кв.м., девета категория, находяща се в местността „Б.-БЛ2В“, заснета с № 7143 по кадастралния план изработен през 1994 г. за четвърти микрорайон на [населено място] при граници (съседи): от североизток имот с № 7779, от изток имот с № 8138, от юг и от запад общински имоти и от северозапад имот с № 7142. В исковата молба се твърди, че ищците и ответниците са съсобственици на описания имот, като съсобствеността помежду им е възникнала по следния начин: Б. В. К., Г. В. Ч. и С. В. М., по силата на наследяване по закон от общия им наследодател В. Г. К., бивш жител на [населено място], починал на 19.06.1990 г. са придобили по 1/10 идеална част за всеки един от тях от процесния имот, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по реда на ЗСПЗЗ с № 70, том IV, дело № 1884/1996 г. по описа на СВ при PC Б.. Сочи се, че след това ищците по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том VII, дело № 1947/1996 г. по описа на СВ при PC Б. са придобили в законов режим на общност 7/10 идеални части от процесния имот, които са им продадени от Л. Г. К. и К. В. К., майка и брат на първия ищец. Посочва се, че с договор за продажба на имот частна общинска собственост от 23.05.2013 г. вписан в СВ при PC Б., с вх.рег.1832/27.05.2013 г. акт с № 89, том VI Б. В. К., Г. В. Ч. и С. В. М. са закупили от [община] 7/1599 идеални части от процесния имот, които се придават към същия. Тези 7/1599 идеални части и тримата приобретатели по договора са придобили в законов режим на общност със съпрузите си. Вследствие на изложеното се твърди, че страните са станали съсобственици на процесния имот при следните квоти: 8/10 ид.ч. за ищците Б. В. К. и Т. А. К., 1/10 ид.ч. за ответниците С. В. М. и В. М. и 1/10 ид.ч. за ответниците Г. В. Ч. и Т. Й. Ч.. Излага се, че до настоящия момент съсобствеността помежду им не е прекратена поради което са предявили иска за делба. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С разпореждане № 199/10.01.2014г. след като е извършил проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата да се изпрати на ответниците за отговор в едномесечен срок от получаване на събщенията. Изпратените съобщения до ответните страни са връчени на 22.01.2014 г. лично на ответниците - С. В. М. и В. М.. Съобщението до ответниците - Т. Й. Ч. и Г. В. Ч. са връчени на 04.02.2014 г. на Т. Ч.. Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от получаване на съобщенията е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който ответниците на първо място са направили искане на основание чл.341, ал.2 от ГПК в делбената маса да се включи и следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.609.15.3.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.609.15, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор № 04279.609.3.19 и имот с идентификатор № 04279.609.15.3.21; под обекта 04279.609.3.17, над обекта-04279.609.23, ВЕДНО с прилежащо МАЗЕ № 19, КАКТО и по 5.3715% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по документ за собственост представлява - жилище-апартамент 20, находящо се на 7 етаж, [жилищен адрес][жк]/„С“/ в [населено място], улица „..., състоящо се от три стаи, кухня и прилежащо избено помещение № , както и по 5,3715% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочи се в отговора, че жилището е наследствено от родителите на първия ищец, първата и третата ответници В. Г. К., и Л. Г. К. придобито на основание покупко-продажба по време на брака им в режим на законова общност с нотариален акт № 101, том I, дело № 107. Сочи се, че бракът между родителите е сключен на 15.09.1958 г. като делбата следва да бъде допусната при квоти: 6/10 ид.ч. за Б. К. В. и Т. А. К. в режим на съпружеска имуществена общност и по 1/10 ид.ч. за Б. В. К., С. В. М., Г. В. Ч. и К. В. К. по 1/10 ид.ч. по наследствено правоприемство от бащата В. Г. К., починал на 19.06.1990 г. Според ответниците, ищците са придобили 6/10 ид.ч. на основание прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане с нот. акт № 25, том 5, дело № 1610/1993 г. вписан на пар.книга том 94, стр. 336. В отговора ответниците твърдят, че тъй като съсобственик на описания по горе имот по наследство от В. Г. К. е и К. В. К., същият следва да бъде конституиран като страна в настоящето делбено производство. В отговора ответниците не оспорват обстоятелството, че първия и втория ответник са съпрузи и страните са съсобственици на описания в исковата молба имот с идентификатор 04279.601.149, с площ от 1599 кв.м., както и придобиването на 7/1599 ид.ч. на основание покупко-продажба в режим на имуществена общност за ищците и двете групи ответници, но ответниците оспорват посочените от ищците квоти. Ответниците оспорват съществуването на удостоверените с нот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996г. права на съсобственост. Според ответниците имотът представлява индивидуална собственост на починалия В. Г. К. по смисъла на чл. 20, ал. 1 от СК/отм/- аналогична на чл. 22, ал. 1 от СК, тъй като е придобит на основание покупко-продажба, обективирана с нот.акт № 26, том 1, дело № 49/1954 г. преди сключването на гражданския брак с Л. Г. К.. Сочи се, че с решение № 42/11.04.1994 г. по преписка с вх.№ Г 1954/27.02.1992 г. ПК Б. се възстановява собствеността на наследниците на В. Г. К.. В този случай се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругата наследява поравно заедно с децата на починалия, тоест всеки наследник придобива по 1/5 ид.ч., а не както е посочил ищеца квотите на съсобственост в издадения констативен нот.акт - за Л. Г. К. 6/10 ид.ч., а за останалите К. В. К., С. В. М., Г. В. Ч. и Б. В. К. по 1/10 ид.ч. Наведни са възражения, че в т. 2 на тълк. реш. № 1 от 04.11.1998 г. се приема, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя, който в случая е починал на 19.08.1990 г. и е оставил пет наследника - съпруга и четири деца, като всички наследници наследяват по равни части от наследствения имот. Сочи се, че К. В. К. е син на В. К. от предишен брак. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ответниците са направили искане да бъде отменен нот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996 г. за над 1/5 ид.ч. за починалата Л. Г. К.. Сочи се, че квотата на съсобственост на наследника К. В. К. е 1/10 ид. част. На следващо място е заявено възражение за нищожност на сделката обективирана в нотариален акт № 20, том VII, дело № 1947/1996 г., на основание чл.26, ал. 2 предл. второ от ЗЗД, тъй като същия не е подписан от Л. Г. К. и от Б. В. К.. Подписите не са положени от тях и не са автентични, т.е липсва волеизявление съгласие на прехвърлителката и на купувача. Поради нищожността на сделката делбата на имот с идентификатор 04279.601.149 следва да бъде допусната при квоти, както следва: 161,51/1599 ид. части за Б. В. К., и Т. А. К. в режим на съпружеска имуществена общност, по 424,53/1599 идеални части за Б. В. К., С. В. М. и за Г. В. Ч. по наследствено правоприемство, 159,2/1599 идеални части за К. В. К., за С. В. М. и В. Я М. в режим на съпружеска имуществена общност 2,35/1599 идеални части, за Г. В. Ч. и Т. Й. Ч. 2,35/1599 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи се, че К. В. К. не наследява починалата Л. Г. К. защото той не е неин син. Към отговора на исковата молба са приложени писмени документи. С определение № 4115/06.06.2014г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като е съобщил на страните проект на доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищците поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба. В първото по делото съдебно заседание пълномощника на ищеца е заявил допълнително основание за придобиване на собствеността върху недвижимия имот от ищците при посочените в исковата молба квоти, а именно по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност текла в периода от 1996г. до подаване на исковата молба. Ответниците чрез процесуалния си представител адв. Ю. оспорват иска по отношение на квотите в съсобствеността, поддържат изцяло писмения отговор с всички възражения, наведени в него. Поддържат направеното искане за включване в делбената маса на основание чл. 341, ал. 2 от ГПК на описания самостоятелен обект жилище. В първото по делото съдебно заседание съдът е конституирал в качеството на съделител в производството лицето К. В. К., както и на основание чл.341, ал.2 от ГПК е включил в делбената маса следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.609.15.3.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.609.15, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор № 04279.609.3.19 и имот с идентификатор № 04279.609.15.3.21; под обекта 04279.609.3.17, над обекта-04279.609.23, ВЕДНО с прилежащо МАЗЕ № 19, КАКТО и по 5.3715% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по документ за собственост представлява - жилище-апартамент 20, находящо се на 7 етаж, [жилищен адрес][жк]/„С“/ в [населено място], улица „“ №, състоящо се от три стаи, кухня и прилежащо избено помещение № , както и по 5,3715% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По делото са събрани като доказателства представените от страните документи, изслушано е заключение по допуснатата и назначена основна и повторна съдебно- графологична експертиза. Проведен е разпит на доведените от страните свидетели. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. №2122/30.09.2013г., издадено от О Б. се установява, че В. Г. К., починал на 19.06.1990 г., след смъртта си е оставил следните наследници по закон: съпругата му Л. Г. К. – починала на 25.04.2010 г.; дъщерите му – С. В. М. и Г. В. Ч. – ответници в производството и синовете му – Б. В. К. – ищеца и К. В. К.. /л. 3 от делото/ Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за данъчна оценка № ДО003914/01.10.2013 г., издадено от О Б., Дирекция местни данъци и такси, по искане на ищеца Б. К., данъчната оценка на целия процесен имот към 01.10.2013 г. е в размер на 40 346,00 /четиридесет хиляди триста четиридесет и шест/ лева. /л. 4 от делото/ По делото е представен като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по реда на ЗСПЗЗ № 70, том IV, дело № 1884/1996г. по описа на Районен съд – Благоевград, на нотариус И К., с която въз основа на представени писмени доказателства Л. Г. К., К. В. К., С. В. М., Г. В. Ч., и Б. В. К. са признати за собственици, първата от тях на 6/10 идеални части, а останалите молители на по 1/10 идеална част от следния недвижим имот : НИВА с площ от 1592 кв.м., девета категория, находящ се в местността „Б.-БЛ2В", заснета с пл.№7143 по кадастралния план изработен през 1994 г. за четвърти микрорайон на [населено място] при граници (съседи): от североизток имот с №7779, от изток имот с № 8138, от юг и от запад общински имоти и от северозапад имот с №7142. /л.6 от делото/ От представения и приет като доказателство по делото Н..акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 20, том VII, дело №1947/1996 г., по описа на СВ при РС-Благоевград /л. 7 от делото/ се установява, че ищците Б. В. К., и Т. А. К. са придобили 7/10 идеални части от процесния имот, които части са им продадени от Л. Г. К. и К. В. К. /майка и брат на първия ищец видно Удостоверение за наследници с №2122/30.09.2013г., издадено от Община Б. - л. 3 от делото/. С договор за продажба на имот частна общинска собственост от 23.05.2013 г. вписан в СВ при PC Б., с вх.рег.1832/27.05.2013г., акт с № 89, том VI Б. В. К., Г. В. Ч., С. В. М. са закупили от [община] 7/1599 идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.601.149, целия с площ от 1599 кв.м. които се придават към същия. /л. 8 -9 от делото/ Видно от декларация за гражданство и гражданско състояние, ищцата Т. К. е декларирала семейното си положение, а именно че е омъжена, и няма предишни бракове. /л.10 от делото/ С решение № 42/11.04.1994 г. по преписка с вх. № Г 1954/27.02.1992г. ПК Б. е възстановила правото на собственост на наследниците на В. Г. К. в съществуващи стари реални граници на нива 1,592 дка, девета категория, находяща се в землището на Б., м.”Б.”, [жилищен адрес] пл.№7143, IV микрорайон от кадастрален план изработен 1994г. /л. 25 от делото/ Видно от Н..акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том 1, дело № 49/1954 г. се установява, че В. Г. К. на основание покупко-продажба е придобил описания в посочения нотариален акт недвижим имот, който е предмет на процесната делба, както и че същия е придобил имота преди сключването на граждански брак с Л. Г. К., видно от описания по-долу акт. /л. 27 от делото/ Представено и прието като доказателство по делото е Удостоверение за граждански брак № от 15.IX. 1958 г. издадено от Градски народен съвет Б., от което се установява, че на дата 15.09.1958г. между В. Г. К. и Л. Г. К. е сключен граждански брак, който за В. К. е втори. /л. 28 от делото/ От представения и приет като доказателство по делото Н..акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № , том 1, дело №/1978 г. се установява, че В. Г. К. и Л. Г. К. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в [населено място], местност ,,С“, ул. ,,А. В.“ № 3, ап. 20, ет. 7, [жилищен адрес] състоящо се три стаи, кухня и мазе № 19, както и 5,37, 151 процента идеални части. /л. 29 от делото/ Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №25, том V, дело №1610/1993г., вписан на парт. книга том 94, стр. 336 се установява, че Л. Г. К. е прехвърлила на сина си Б. В. К. собствените си 6/10 ид.ч. от съсобствено жилище съставляващо апартамент № 20, находящ се в [населено място], комплекс ,,С“, ул. ,,А. В.“ № , на ет. в сграда [жилищен адрес] състоящо се три стаи, кухня и толкова идеални части от принадлежащо към апартамента мазе № и припадащите се ид.ч.от общите части на сградата, като Б. К. се е задължил да гледа и издържа майка си лично и чрез друго лице до края на живота й. /л. 32 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото кадастрална схема № 15-18249-06.02.2014г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.609.15.3.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С. се установява, че описания в горепосочения нотариален акт имот, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.609.15.3.20, който се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.609.15, с предназначение - ЖИЛИЩЕ, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-имот с идентификатор №04279.609.3.19 и имот с идентификатор №04279.609.15.3.21; под обекта 04279.609.15.3.17, над обекта-04279.609.15.3.23, ВЕДНО с прилежащо МАЗЕ №, КАКТО и 5.3715% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. /л. 34 от делото/ От удостоверение да наследници № 1306/31.05.2013г. издадено от Община Б. се установява, че Л. Г. К. след смъртта си на 25.04.2010г. е оставила следните наследници по закон: С. В. М. /дъщеря/, Г. В. Ч. /дъщеря/ и Б. В. К. – син. /л.37 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото Декларация от С. М. се установява, че същата декларира, че Л. Г. К. и Л. Г. К. са имена на едно и също лице - на майка й – Л. Г. К.. /л.38 от делото/ От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот чрез дарение № 24, том V, дело 1609/1993г. се установява, че К. В. К. е дарил на брат си Б. В. К. съсобствената си 1/10 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в [населено място], местност ,,С“, ул. ,,А. В.“ № 3 ап. , ет. , [жилищен адрес] състоящо се три стаи, кухня и мазе № 19. /л. 64 от делото/ Представени и приети като доказателство по делото са: акт за женитба № 289, от който се установява, че през 1950 г. общия наследодател на процесните страни В. К. е сключил брак с лицето Е. Г. К., за която се установява, че е първа съпруга, видно от акт за женитба № 297 и удостоверение за сключен граждански брак № 297, от които се установява, че през 1958 г. общия наследодател на процесните страни В. К. и Л. Б. са сключили граждански брак, който брак е втори за него. /л.65, 66 и 67 от делото/ От удостоверение за наследници, издадено от Община Б. изх. № 1312/16.06.2014 г. се установява, че съпругата от първия брак на В. К. -Е. Г. Х. след смъртта си на 17.10.1984г. е оставила за наследник по закон К. В. К. – син. /л. 68 от делото/ От представеното като доказателство по делото удостоверение за граждански брак, се установява, че ищецът Б. В. К. е сключил граждански брак с ищцата Т. А. К. на 22.11.1981г. /л.69 от делото / В. от представения и приет като доказателство по делото предварителен договор за делба на недвижим имот от 21.01.2010 г. се установява, че страните Б. В. К., С. В. М. и Г. В. Ч. са сключили предварителен договор за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №04279.601.149, по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота в [населено място], целия с площ 1599 кв.м., с трайно предназначение на територията :урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), който имот е с номер по предходен план: парцел 5, имот с пл.сн №7143, кв.44 по плана на [населено място], в който предварителен договор страните са приели квотите, които притежават, подробно описани в същия. /л. 70 от делото/ От представеното и прието като доказателство по делото заключение на назначена съдебно – графологична експертиза, извършена от вещото лице В. С., което е оспорено от страна на ответниците, в частта по отношение положените подписи от Л. К. се установява, че подписите положени за „купувач“ в НОТАРИАЛЕН АКТ №20, том VII, дело № 1947/1996 г. /стр.7 от делото, фото-1 до 4/ и „приобретател“ в НОТАРИАЛЕН АКТ №, том , дело № /1993 г. /стр.33 от делото, фото-5/ са изписани от Б. В. К.. Установява се, че подписът положен за „продавач“ срещу № 1 в НОТАРИАЛЕН АКТ №, том , дело № /1996 г. /стр.7 от делото, фото-1 до 4/ е изпълнен от Л. Г. К.. /л. 86 от делото/ Разпитаното в о.з. на 25.09.2014 г. Вещо лице В. С. твърди, че поддържа заключението във варианта, в който е депозирано, като прави едно уточнение в заключението на лист 5 от заключителната част, втори абзац, като посочва, че вместо Б. Г. К. следва да се чете Л. Г. К.. Вещото лице сочи, че подписът, който се изследва, който е върху копието, представено към исковата молба и който е уголемен като фото 1 от заключението не е изследван. Вещото лице твърди, че на стр. 4 от заключението, сравнителните образци от подписа на Л. Г. К. се характеризират със среден темп, средна координация на движенията, смесена транскрипция /подписа се състои от читаеми букви "Л" и "К" и щрихови свързваща и парафна части, средна структурна сложност, като подписа е изпълнен с прекъсване на пишещия прибор. Твърди, че така е посочило и в заключението. Посочва, че на стр. 5 от заключението е посочил наличие на овален елемент в средата на свързващата част /отб. с 5/, посока на движение при изписване на полуовалния елемент - дясноокръжна/отб. с 6/. Твърди, че за сравнителен материал е ползвал подписа върху НА № 25 и документа - заявлението за издаване на документи за самоличност в база на МВР /лична карта/. Твърди, че този Нотариален акт бил в Службата по вписвания, точно преди този нотариален акт, където е обект предходния, като посочва, че в него има подпис на това лице, сделката е изповядвана същия ден и го взел за сравнителен материал. Посочва, че е снимал само подписа и него е приложил към заключението. Твърди, че фото три е подписа на предишния нотариален акт, който е преди обекта. Посочва, че този подпис е положен от лицето 2000 г. Твърди, че това е сравнителен материал, като посочва, че е изследвал и е работил по документи от Службата по вписвания. Посочва, че това е изследвания подпис, но едно време са полагани по три подписа за страните и за Службата по вписвания. Твърди, че е работил по документите от Службата по вписвания. Твърди, че е налице прекъсване на движението на химикала, а не самият химикал, като посочва, че натиска е общ признак изписани са с нормален натиск подписите в сравнителните образци. Твърди, че е изследвал всички общи признаци, наклон на натиск, но не ги е споменал в изследваната част, защото е установил съвпадение, не е счел за необходимо, има вариантност на изписване на лицето, но вариантност се дължало при полагане на подписите. Посочва, че няма един и същ подпис, винаги има някакви разлики. Твърди, че в случая няма никакво съмнение като в обекта подписа е положен от лицето Л. Г. К.. Твърди, че е категоричен в извода си, че подписите, положени за "купувач" в НА № 20, том VII, дело № 1947 от 1996 г. и "приобретател" в НА № 25, том V, дело № 1610/1993 г. са изписани от Б. В. К.. Видно от представеното и прието като доказателство по делото повторно заключение на назначена съдебно – графологична експертиза, извършено от вещото лице Д. Ц. се установява, че подписът срещу т.1 за „ПРОДАВАЧИ“ в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том VII, дело №1947/1996 г. е положен от Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН]. Вещото лице е посочило, че подписът за „Заявител“ в заявление с вх. №1954/27.02.1992 г. до Общинска поземлена комисия Б. и подписите в заявление с вх. № 104299/11.10.2000 г. за издаване на български документи за самоличност на името на Л. Г. К., с ЕГН [ЕГН] НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от едно и също лице. /л. 124 от делото/ Разпитаното в о.з. на 25.11.2014 г. Вещо лице Д. Ц. твърди, че поддържа представеното писмено заключение по делото на 13.11.2014 г., като посочва, че няма какво да променя и допълва към него. Твърди, че изводът му е категоричен и е описан подробно в експертизата. Вещото лице посочва, че по първата задача трябвало да се установи дали подписът е на тази жена. Твърди, че там не разсъждава за тези букви О и С, защото тези букви не съществуват. Сочи, че там разсъждава върху частните признаци на буквата Л, като посочва, че подробно е анализирал и буквата К. Твърди, че в буквата О не открива такъв елемент. Сочи, че подписите в ПК са друга задача в случая. Твърди, че в тези сравнителни материали, които ползвал - това е подписът на Л. К. в НА №25 и подписите й, най-вече изписани с химикална паста в заявлението за БДС. Сочи, че няма като сравнителен материал при анализ от поставената задача подписите на Л. К. от ПК. Твърди, че при отговор на първи въпрос е ползвал заявлението на лицето в БДС за издаване на лични документи. Сочи, че в експертизата и тук на снимката не анализира подробно подписа на Л. К. положен в снимката за БДС, като посочва, че това е защото тези подписи били полагани преди време с едни специални фолмастри върху жълто поле, като се получавало едно разливане на химикалната паста и не можело от тези подписи да се установи къде е начало и къде е края, къде е по силен натиска, не може да установи категорично, че това е буквата О, а може би е някаква щриха, която наподобява на буквата О. Твърди, че тъй като това е специален фолмастер има сливане на линиите, изследвал този подпис като цяло, като обща схема на подписа, наклон, и го сравнява с подписите най-вече при получаване на документите в ОД на МВР, които са изписани с химикална паста и където лицето със сигурност се е подписало. Сочи, че там не фигурира никаква буква О. Твърди, че дори да се приеме, че във фото № 7, че има изписване на овал, близък до буквата О този подробно описан овал не го приема за буква О на 100 процента, и не го анализира като буква О. Посочва, че се прави първо разделно изследване на сравнителния материал. Твърди, че това цели задачата на това разделно изследване, а именно да се установят някои случайни изписвания на букви и щрихи, както е в случая да се установят вариантности на подписите от сравнителния материал и след като се установят характерните повтарящи се частни признаци, тези признаци се изследват и се сравняват с подписа на един или няколко обекти, ако има няколко обекти. Вещото лице посочва, че за да достигне до този извод, че подписът, положен в изследвания обект НА е положен от Л. К. използвал целия сравнителен материал - това са подписите от заявлението за БДС, и подписът в НА № . Твърди, че подписът в заявлението е изследвал като общи признаци, като обща схема, които не зависят от химикалната паста. Сочи, че за да отговори на втората задача е посетил ПК Б. където е проверил всички документи. Съдът приема като компетентни и обективни и двете изготвени заключения от вещите лица, доколкото изводите в тях по отношение положения подпис от лицето Л. К. напълно съответстват. За изясняване на спора от фактическа страна досежно твърдението за изтекла придобивна давност по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели. Разпитаният в о.з. на 25.11.2014 г. свидетел З. В. сочи, че познава Б. К. от дете. Твърди, че знае, че в м. "Б." имали лозе, с овощни дръвчета. Сочи, че това лозе е с площ около 2 дка. Твърди, че тези неща ги знае, тъй като е ходил там, работили са и като деца, като посочва, че и сега ходи да си помагат, Б. му помагал, а той помагал на него да копаят лозето. Сочи, че в този имот има посадени овощни дръвчета - орехи, ябълки, една череша, има лозови насаждения малко, има маруля, кромид също посадени. Твърди, че този имот Б. К. го имал след 90-те години, когато му бил възстановен. Сочи, че след възстановяването на имота Б. го е викал там да му помага, да му копаят мястото. Твърди, че го е викал да му помага пролетно време, когато бил тук, защото бил на работа и в чужбина. Сочи, че от миналата година Б. не обработвал мястото, а тази пролет не го е викал да му помага. Твърди, че познава сестрите на Б.. Сочи, че като бил на мястото не са се засичали със сестрите на Б.. Твърди, че познава лично сестрите на Б. - Г. и С.. Сочи, че Б. споделял, че имат проблем за имота със сестрите му, като посочва, че това било само негов коментар. Твърди, че до имота в близост е хотел "С.", а покрай него се минавало по една пътечка, като посочва, че не е врата, а махали се поставени съчки и се влизало в имота на Б.. Сочи, че от там не може да мине трактор. Твърди, че от горната страна на имота може да влезе трактор, а покрай строежите може да влезе трактор в имота. Сочи, че това място е оградено с тръни, от северната страна като жив плет е оградата, като посочва, че на времето от там се влизало, а сега се влизало откъм страната на хотел "С.". Твърди, че са се събирали и са си помагали с Б. за ограждане на имота. Свидетелят твърди, че работил в чужбина, а през 2002 година заминал за И..... и се върнал 2004 година месец май, 2009 година -пак излизал за една година в чужбина и се върнал пак м.май 2010 година, година и четири месеца и се върнал. Сочи, че познава майката на Б. - Баба Л.. Твърди, че Баба Л. ходила на нивата, като посочва, че я е виждал докато можела да ходи, като след това пострадала с колената и спряла да ходи там. Мисли, че когато починала Баба Л. бил в чужбина. Сочи, че Б. му споделил, че има проблеми със сестрите му за този имот, за делба, не по повод на делото, а още преди това, преди около 7-8 години, когато били заедно, като посочва, че Б. му казал, че има проблеми с тях. Твърди, че никога не е присъствал с Б. и неговите сестри и да е ставало въпрос за този имот. Сочи, че не е виждал нито Г., нито С. на място, когато ходил на мястото. Твърди, че няма информация дали сестрите на Б. са ходили на имота. Свидетелят сочи, че не са говорили с Б. дали пуска сестрите си или не в имота. Твърди, че когато му помагали на Б. където е казал, там са работили. Сочи, че където е лозето са копали, около дръвчета също са копали. Твърди, че са влизали в целия имот, не е частично, като посочва, че никога не е виждал разделен имота, да има някаква граница за разделяне. Разпитаният в о.з. на 25.11.2014 г. свидетел А. Д. сочи, че познава Б. К. още от дете, като посочва, че живеят в една махала. Сочи, че знае, че Б. има земя зад Ю., в местността „Б.“. Твърди, че до това място има жилищни сгради, има и в близост хотел, но не му знае името. Сочи, че тази земя е с площ около декар и половина. Твърди, че Б. има тази земя още от както майка му и баща му били живи, имал лозе, както и дръвчета на същото място. Сочи, че след смъртта на майка му и баща му Б. обработвал лозето до миналата година. Твърди, че майка му починала преди пет години, а баща му по-отдавна. Сочи, че на това място е ходил, помагал му, като посочва, че взаимно си помагат с Б.. Твърди, че заедно се събират, копаят го, заедно събират продукцията. Сочи, че Б. си работи мястото повече от 10 години. Твърди, че познава сестрите на Б.. Сочи, че когато е бил на мястото тях не ги виждал. Твърди, че работили цялото място. Сочи, че не му е казвал Б., че от това място има и на сестрите му дял. Твърди, че незнае дали са ходили изобщо сестрите на Б. на това място. Сочи, че разбрал от миналата година от Б., че имат спор със сестрите му и той престанал да го обработва. Твърди, че в това място се влиза като се свие от хотелчето в ляво има една пътечка, а по-рано входът бил от долния край на лозето. Сочи, че е от другия край на пътя. Твърди, че Б. вкарвал вътре в мястото машини да го орат. Сочи, че на това място машина влизала от горния край на имота да оре. Твърди, че в близост до мястото има сгради. Сочи, че при строителството, което било направено в съседство била разрушена една цяла ограда от мястото на Б.. Твърди, че тази ограда е възстановена от Б.. Свидетелят сочи, че тази ограда, която възстановил Б. е каменна зидария. Твърди, че тя е дълга над 100 метра. Сочи, че лично не е видял кога е била засегната оградата. Сочи, че то си личало, че е блъсната оградата почти цялата. Твърди, че стена имало преди това, тя също била блъсната, като посочва, че говори за нея. Сочи, че последно на имота ходил месец юни 2014 година. Твърди, че ходил на мястото за да помага на Б. за да коси, като посочва, че той от миналата година не го обработва, но не искал да остави мястото без надзор, искал да се вижда, че някои ходи и обработва мястото. Сочи, че има лозници в това място, десетина реда лозя. Твърди, че Баба Л. я познава. Сочи, че тя също ходила на това място заедно с Б.. Твърди, че Баба Л. садяла и копаела на това място, а Б. й помагал. Сочи, че тази нива е около декар и половина, като посочва, че по негови представи, може и да е повече. Твърди, че освен лозя и овощни дървета имало и една барака, а там Б. си оставял инструментите. Сочи, че В. М. и Т. Ч. по имена не ги познава. Твърди, че С. и Г., сестри на Б. ги познава. Сочи, че поне 7-8 години ходи на това лозе. Твърди, че е ходил след 2000 година на лозето. Сочи, че когато бил на това място не е видял да идват деца на сестрите на Б. да помагат. Твърди, че за един ден го обирали лозето, като посочва, че то не е голямо. Твърди, че никога Б. не е изоставял мястото, въпреки че е спорно, като посочва, че тази година пак отишли с него да го окосят и да оберат лозето. Сочи, че Б. е викал и други приятели, когато не е ходил да му помогне. Твърди, че есента на 2013 година не е ходил да помага на Б., тъй като бил опериран. Сочи, че миналата година ходил с Б. на мястото три дни и косили. Твърди, че 2012 година ходил три пъти на мястото, и през пролетта и есента за да помага на Б.. Разпитаният в о.з. на 25.11.2014 г. свидетел П. Б.сочи, че познава Б., С. и Г. още от деца, като посочва, че познава и Т.. Твърди, че В. не го познава. Сочи, че Баба Л., майката на Б., С. и Г. я познава още от дете. Твърди, че Баба Л. починала преди 5 години. Сочи, че Баба Л. ги водила като малки с Г. на нивата, която се намирала над АПК отгоре. Твърди, че тази местност незнае как я наричат. Сочи, че там на тази нива имало череши, орехи и кестени, имало и лозе. Твърди, че Баба Л. преди да почине са ходили заедно с нея с Г., събирали са орехи. Сочи, че Баба Л. ходила и сама на това място, и с нея и Г. ходили на нивата. Твърди, че две-три години преди да почине Баба Л. ходила и работила на това място. Сочи, че на това място имало посадени и зеленчуци. Твърди, че имало ограда на това място. Сочи, че заградено било с тел. Твърди, че друга по-масивна ограда нямало на мястото. Сочи, че преди 5 години починала Баба Л., а преди това ходила на този имот, като посочва, че ходила да чисти една кооперация, минавала от там, било изоставено това място. Твърди, че работила на тази кооперация преди 2-3 години, а два месеца работила на тази кооперация като посочва, че като сезон било месец септември или октомври, а това място било запустяло. Сочи, че наскоро ходила до тази кооперация до тази приятелка, като посочва, че преди 2-3 седмици видяла, че мястото било изчистено, оправено. Свидетелката твърди, че на този имот като малки с Г. са ходили с Баба Л.. Сочи, че има 10 години откакто не е ходила на това място. Твърди, че Г. незнае кога е ходила за последно на това място. Сочи, че около този имот има нови кооперации, като посочва, че само тяхното място е празно. Твърди, че незнае откъде може да се влезе в имота, като посочва, че само на място може да покаже. Сочи, че с Баба Л. и Г. са ходили като деца на това място. Твърди, че Г. е по-малка от нея. Сочи, че била на 10 години когато ходила на този имот. Твърди, че като възрастна не е ходила да помага на баба Л.. Сочи, че ходила само 2-3 пъти с Г. да събират орехи с Баба Л.. Твърди, че когато е ходил Б. с Баба Л. тя не е била на имота. Свидетелката сочи, че е ходила преди 10 години на имота. Твърди, че не може да си спомни с точност кога е ходила на имота. Сочи, че ходила на това място 2-3 пъти с баба Л. и Г. през пролетта и есента. Твърди, че са били малки с Г. тогава, когато са ходили с Баба Л. на имота. Сочи, чевтози период имало лозя. Твърди, че Баба Л. беряла лозето през този период. Сочи, че не е ходила с Баба Л. да прибират лозята, но като е ходила в тях е виждала, че тя си го прибирала сама гроздето от лозето. Твърди, че тя прибирала чувалите с грозде сама в къщи. Сочи, че тя й е казвала, че е ходила да копае лозето. Разпитаният в о.з. на 25.11.2014 г. свидетел И. С. сочи, че познава Т. Й. Ч., като посочва, че С. също я познава, знае, че С. има брат, но с него не са се виждали. Твърди, че с Т. Ч. са най-близки, като посочва, че с него се познават от 35 години. Сочи, че от 1979 г. живее в Б.. Твърди, че месец септември 1996 г. Т. Ч. го поканил да отиде да му помогне да берат лозе. Сочи, че през 2005 г. когато заедно работили с Т. Ч. в Мини Б. отишъл също да му помага на това лозе. Твърди, че този имот е около 1 декар или декар и половина. Сочи, че на брането на лозето 2005 г. са засичали майката на Г. и баща й, като посочва, че имало барака в горния край. Твърди, че през 2005 г. когато брали лозето, били с Т., а това грозде го занесли в Струмско, като посочва, че били около 200 кила грозде. Сочи, че освен лозе там имало и череши, а от долната страна имало сливи и бадеми. Твърди, че имало пътека отгоре, имало тръни и барака. Сочи, че след 2005 г. на този имот не е ходил. Твърди, че работил в една строителна фирма, но тогава видял, че този имот не се работи, като посочва, че това било 2011 -2012 година. Сочи, че минавал по пътеката и видял, че този имот не се обработвал. Твърди, че през 2005 г. бил с Т. Ч. на мястото за да берат грозде. Сочи, че на това място когато ходили с Т., той тогава живеел в апартамента, където живеела баба му, като посочва, че незнае чие е това лозе. Твърди, че незнае на кой е било това лозе, като посочва, че предполага, че е било тяхно, предполага, че е било на Г. на родителите, защото бил виждал там тях. Сочи, че през 2005 г. Т. Ч. се пенсионирал и тогава ходил на това лозе, а това било през есента на 2005 година. Твърди, че само 2005 година ходил на това място да бере лозе. Сочи, че към 2010 година ходили с Т. на лозето, но гроздето било малко, от сорта „памид“. Твърди, че на това лозе освен тези два пъти не е ходил. Сочи, че виждал родителите на Г. на това място. Твърди, че ги е виждал в период на копане родителите на Г. на това място. Сочи, че ходил на това лозе през 2005, 2010 година да берат грозде, сливи и череши, като посочва, че също брали на това лозе, но не се ангажира да кажа конкретно година. Твърди, че това било много отдавна, като посочва, че може да е било през 92-93 година брането на череши. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и В. като последователни, безпротиворечиви и дадени от лица незаинтересовани от изхода от спора. По отношение на показанията на свидетелите С. и Б. следва да се посочи, че същите на първо място са вътрешно противоречиви, непоследователни и недостоверни, поради което съдът не ги кредитира. При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от правна страна: Предявеният иск за делба на имотите е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това - ищците поддържат, че с ответниците са съсобственици на имотите и не могат да ги поделят доброволно, което определя активната и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса и интереса от воденото му. Предявен е при спазването на формалните изисквания, установени като процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск /чл. 127 и чл. 128 от ГПК /. Съгласно чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху имота, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е. да е налице съсобственост по см. на чл.30, ал.1 ЗС. По иска за допускане до делба на описания в исковата молба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ., по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота в [населено място], целия с площ 1599 кв.м.Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описания в исковата молба имот и основанието, въз основа на което е възникнала. Въведените в исковата молба твърдения са, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване по закон от общия наследодател В. Г. К., като Б. К., Г. Ч. и С. М. са придобили по 1/10 идеална част от поземления имот. По силата на покупко – продажба Б. К. и Т. К. са придобили в законов режим на общност 7/10 идеални части, от Л. К. и К. К.. С договор за покупко - продажба на имот частна общинска собственост Б. К., Г. Ч. и С. М. са закупули от О... Б. 7/1599 идеални части от процесния имот. Като и тримата приобретатели са били в законов режим на общност със съпрузите им страни по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че правото на собственост върху процесния имот е възникнало и съществува при дялове между страните, така както се твърди в исковата молба. Страните по делото не спорят, че са съсобственици на процесния имот. Доколкото обаче взаимно си оспорват квотите в имуществената общност, съдът следва да изследва правото на собственост на всеки от тях върху имота във времето. По силата на договор за покупко–продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №26, том I, дело №49/1954 г., бащата на страните Б. К., Г. Ч., С. М. и К. К. – В. Г. К. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Налице е и успешно приключила реституция в полза на наследниците на В. К. по отношение на същия имот. Не се спори по делото, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба, чиято делба се иска. Спорът е относно квотите в имуществената общност, които са обективирани в нот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996 г. От приетия като доказателство акт за женитба № 289 от 1950 г. се установява, че В. Г. К. и Е. Г. Х. са сключили брак през 1950г., като общия им наследодател - В. Г. К. е придобил този имот по време на брака си с Е. Г. Х. през 1954 г. Последната е починала на 17.10.1984г., установяващо се от удостоверение за наследници №1312/16.06.2014г., издадено от Община Б., като е оставила за наследник сина си К. В. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, поради което независимо, че В. Г. К. е закупил на свое име процесния имот през 1954 г., последният е имал валидно сключен граждански брак с Е. Г. Х., като последната по силата на по-горе визираната разпоредба е придобила право на собственост върху имота. Доколкото наследодателя В. К. е сключил втори брак през 1958г., то горния факт, означава, че бракът му с първата му съпруга е бил прекратен с развод, като придобития от тях имот по време на брака е останал в обикновенна съсобственост по 1/2 идеална част. В тази връзка, в настоящия случай, след смъртта на Е. Г. Х. през 1984г., същата е оставила за наследник единствено сина си К. В. К., като в патримониума на В. Г. К. са останали 1/2 идеални части от имота предмет на делбата, а останалата 1/2 по наследствено правоприемство е преминала към наследника К. В. К.. Видно от приложения акт за женитба № 297 от 15.09.1958 г. се установи, че общия наследодател В. Г. К. е сключил втори пореден граждански брак с Л. Б.. Същият е починал на 19.06.1990 г. видно Удостоверение за наследници с №2122/30.09.2013г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: съпругата му Л. Г. К., дъщерите му – С. В. М. и Г. В. Ч. и синовете му – Б. В. К. и К. В. К.. С откриване на наследството на В. Г. К. на 19.06.1990 г., негови наследници са синовете и дъщерите му – С. В. М., Г. В. Ч., Б. В. К. и К. В. К., както и съпругата от втория по ред брак Л. Г. К.. Съгласно нормата на чл.9, ал.1 ЗН, петимата наследници наследяват по равни части от наследството му, т.е. по 1/5 част от /1/2 от личното имущество на В. Г. К./. С оглед събраните по делото доказателства и изложените съображения К. В. К. притежава право на собственост върху процесния имот по наследствено правоприемство в размер на 6/10 ид.ч., от които 1/2 ид.ч. е получил по наследството от своята майка – Е. Г. Х. и 1/5 ид.ч. по наследство от баща си В. Г. К., собственик на 1/2 ид.ч., от които 1/10 ид.ч. по наследствено правоприемство са получили Л. Г. К., С. В. М., Г. В. Ч. и Б. В. К.. С нотариален Н..акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 20, том VII, дело №1947/1996 г., по описа на СВ при РС-Благоевград се установи, че Л. Г. К. и К. В. К. са прехвърлили собствените си ид.ч., общо 7/10 ид.ч., на Б. В. К., по време на брака му с Т. А. К., вследствие на което последните са придобили 8/10 ид.ч. от процесния недвижим имот. Следва да се отбележи по отношение на исканията за отмяна на нот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996 г. и обявяването за нищожен на гореописания нотариален Н..акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 20, том VII, дело №1947/1996 г., по описа на СВ при РС-Благоевград че същите се явяват неоснователни поради следните съображения: Съгласно Тълкувателно решение №3/29.11.2012г. на ОСГК на Върховния касационен съд, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. По делото безспорно бе установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Н..акт за № 20, том VII, дело №1947/1996 г., по описа на СВ при РС-Б страните формално са изразили волята за сключването й. С тези си действия се установи, че гореописаните страни, които са титуляри общо на 7/10 ид.ч., имащи правен интерес от предявяването от отмяната на нот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996 г., по отношение на техните квоти, за които има допусната техническа грешка, са удостоверили волеизявленията си, в гореописаният нот. акт, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права и те се явяват действителни. Л. Г. К. и К. В. К. са прехвърлили собствените си ид.ч., общо 7/10 ид.ч., на Б. В. К., и Т. А. К., които ид.ч. са материализирани в нот. акт № , том , дело № /1996 г. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Нормата на чл. охранява правата на третите лица, засегнати от издадения охранителен акт.В настоящия случайсъдът намира, че липсва правен интерес у ответниците за отмянатанот. акт № 70, том IV, дело № 1884/1996 г., тъй като се установи, че по отношение на техните квоти няма допусната техническа грешка при изписването им. Следователно, от гореизложеното, неоснователни се явяват исканията на ответниците за отмяна на нот. акт № , том , дело № /1996 г., както и за обявяването на нищожността на Н..акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 20, том VII, дело №1947/1996 г., по описа на СВ при РС-Благоевград, доколкото по отношение на последния се установи по един безспорен начин от заключенията на двете експертизи, че същия е подписан именно от Б. К. и неговата майка Л. К.. Доколкото ответниците са заявили тези претенции по пътя на възражения в отговора на исковата молла, съдът намира, че не дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт. Въпреки, че съдът намира, че по един безспорен начин се установи, че ищците са придобили 8/10 от процесния имот по гореописаните придобивни способи, съдът намира, че следва да вземе отношение и по отношение на твърдението за придобиване на 8/10 ид.ч от имота по давност от същите. Следва да се съобрази, че фактическа власт върху имота е доказана от събраните по делото доказателства, че ищецът Б. К. е упражнявал, от датата на договора за покупко-продажба – 1996 год. до завеждане на исковата молба непрекъснато владение върху имота, като в тази насока съдът кредитира показанията на двамата доведени от него свидетели. В съдебната практика и доктрината безпротиворечиво е възприето виждането, че чрез придобивна давност може да се придобие право на собственост и върху идеални части от недвижим имот. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Следва да се има предвид, че наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху наследниците. Владеенето на един от наследниците на имота, който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. В отношенията обаче между сънаследниците /в процесния случай съсобствеността по отношение на процесния имот е възникнала в резултат на наследяване/, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като се приема, че упражняването на фактическата власт от един от сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите идеални части е държател. За да владее само за себе си е необходимо сънаследникът да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната, т.е. отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Наследникът който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Следва да се отбележи, че в закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти чл.5 ,ал. (2) посочва, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, която е обнародвана в ДВ бр. 107 от 1997 г. от 18.11.1997г. и в сила от 21.11.1997г. С оглед гласните доказателства съдът също намира за установено явно и непрекъснато владение на процесния имот, продължило повече от 10 г., считано от 1996 г. до предяване на исковата молба. Като начален момент съдът приема времето след 21.11.1997 г.,т.к. въпреки, че както по горе се посочи в закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти чл.5 ,ал. (2) е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, която е обнародвана в ДВ бр. 107 от 1997 г. от 18.11.1997г. С оглед на горното съдът намира, че не само обективният елемент на владението (corpus), но и субективният елемент на давностното владение (animus) се доказа по делото по несъмнен начин по отношение на 8/10 идеални части от имота. Безспорно се установи, че страните по делото са станали съсобственици и на придобитите на основание покупко продажба 7/1599 идеални части в режим на имуществена общност за ищците и двете групи ответници. Предвид изложеното, съдът намира, че процесния недвижим имот следва да бъде допуснат до делба между съделителите, при следните квоти: 8/10 ид. ч. за ищците Б. В. К. и Т. А. К., 1/10 ид. ч. за ответниците С. В. М. и В. Я М. и 1/10 ид.ч. за ответниците Г. В. Ч. и Т. Й. Ч.. Доколкото се установи, че съделителят К. К. се е разпоредил в полза на ищеца със своята идеална част от имота придобита по наследство то, същия не следва да участва в делбата и искът спрямо него следва да бъде отхвърлен като неоснователен. ПО ВКЛЮЧЕНИЯ по реда на чл.341, ал.2 от ГПК в делбената маса недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.609.15.3.20. Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че този имот е съсобствен между страните, поради следното: По делото се установи, че между страните в спора Б. К., Т. К., С. М. и Г. Ч. е възникнала обикновена съсобственост по силата на наследяване и извършена прехвърлителна сделка. Установи се, че имота е придобит от В. К. по време на брака му с Л. К. през 1978г. като имота е даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот. След смъртта си общия на страните наследодател В. Г. К., е оставил като законни наследници съпругата си Л. Г. К., синовете си – Б. В. К. и К. В. К. и дъщерите си – С. В. М. и Г. В. Ч.. Така всеки от посочените законни наследници е получил в наследство от праводателя си съответна идеална част от делбения имот, при следните квоти: съпругата Л. Г. К. е станала собственик на 6/10 /шест десети/ идеални части от процесния имот, от които 1/10 /една десета/ идеална част на основание наследяване от съпруга ѝ В. Г. К. и 5/10 идеални части на основание прекратена съпружеска имуществена общност, а децата на наследодателя - Б. В. К. и К. В. К., С. В. М. и Г. В. Ч. съответно са получили по 1/10 /една десета/ идеална част от процесния недвижим имот. Приживе с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 25, том пети, дело №1610/1993 г., Л. Г. К. се е разпоредила със собствеността си върху притежаваните идеални части от този жилищен имот, като е прехвърлила собствените си 6/10 /шест десети/ идеални части от него на сина си Б. В. К.. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че Б. В. К. и Т. А. К. са имали сключен граждански брак към момента на извършването на тази възмездна сделка, по силата на която наред с Б. К., съсобственик на прехвърлените от Л. Г. К. идеални части е станала и неговата съпруга, при квоти – 3/20 /три двадесети/ идеални части за всеки един от двамата. Установи се, че с нотариален акт за дарение № , том , дело №/1993г. К. К. е дарил на ищеца Б. К. съсобствената си 1/10 идеална част от съсобственото жилище, поради което същия към настоящия момент не е съсобственик и не следва да участва в делбата, поради което искът спрямо него следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл и с оглед на така изложеното делбата на жилището следва да бъде допусната при съответните, полагащи се за всеки квоти, а именно за ищците Б. В. К. и Т. А. К. – общо 8/10 /осем десети/ идеални части, от които 6/10 /шест десети/ идеални части, на основание прехвърляне на идеални части от процесния имот и 1/10 /една десета/ идеална част за Б. В. К., в качеството му на наследник на В. Г. К., и 1/10 прехвърлена му чрез дарение от К. К., за ответниците С. В. М. и Г. В. Ч. - по 1/10 /една десета/ идеална част по наследствено правоприемство от В. Г. К.. По изложените съображения и на основание чл. 34 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК съдът, Р Е Ш И: ДОПУСКА на основание чл. 34 от Закона за собствеността да бъде извършена съдебна делба между Б. В. К., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Т. А. К., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и С. В. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и В. Я М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Г. В. Ч., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и Т. Й. Ч., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, на следния съсобствен между страните недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № , по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-....г. на ИД на АК, с адрес на имота в [населено място], целия с площ 1599 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), който имот е с номер по предходен план: парцел 5, имот с пл.сн № 7143, кв. 44 по плана на [населено място] при съседи: имот с № 04279.601.148, № 04279.601.156, № 04279.601.155 и № 04279.601.150, който имот по документ за собственост представлява бивша НИВА с площ от 1592 кв.м., девета категория, находяща се в местността „Б.-БЛ2В“, заснета с № ... по кадастралния план изработен през 1994 г. за четвърти микрорайон на [населено място] при граници (съседи): от североизток имот с № 7779, от изток имот с № 8138, от юг и от запад общински имоти и от северозапад имот с № 7142, при квоти, както следва:8/10 ид.ч. за ищците Б. В. К. и Т. А. К., 1/10 ид.ч. за ответниците С. В. М. и В. Я.. М. и 1/10 ид.ч. за ответниците Г. В. Ч. и Т. Й. Ч., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот по отношение на съделителят К. В. К., с ЕГН [ЕГН]. ДОПУСКА на основание чл. 34 от Закона за собственосттаизвършването на съдебна делба между Б. В. К., с ЕГН [ЕГН], Т. А. К., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. В. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г. В. Ч., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.609.15.3.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С., който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.609.15 с предназначение - ЖИЛИЩЕ, брои нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор № 04279.609.3.19 и имот с идентификатор № 04279.609.15.3.21; под обекта 04279.609.15.3.17, над обекта-04279.609.15.3.23, ВЕДНО с прилежащо МАЗЕ № 19, КАКТО и 5.3715% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по документ за собственост представлява - жилище-апартамент 20, находящо се на 7 етаж, [жилищен адрес][жк]/„Стадиона“/ в [населено място], улица „А“ №, състоящо се от три стаи, кухня и прилежащо избено помещение № 19, както и 5,3715% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти за съделителите, както следва – за ищеца Б. В. К. общо 2/10 идеални части /1/10 идеална част по наследство от В. К. и 1/10 идеална част по дарение от К. К./ за ищците – Б. В. К. и Т. А. К. общо 6/10 идеални части в режим на СИО/на основание прехвърляне срещу издържка и гледане/, а за ответниците С. В. М., Г. В. Ч.– по 1/10 /една десета/ идеална част, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот по отношение на съделителят К. В. К., с ЕГН [ЕГН]. Решението може да се обжалва пред Благоевградски окръжен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |