Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН

                             ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 8876 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №105704 от 02.05.2019 г., постановено по гр. д. № 24306/2014 г., по описа на СРС, 37 състав, са отхвърлени предявените от „Р.Б.“ ЕООД срещу Министерство на отбраната искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължими възнаградения по договори за охрана, както следва: по договор № 609 - сумата 7164 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 06.2013 г., както и лихва за забава в размер на 209,44 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г.; по договор № 752 - сумата 2808 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 03.2013 г., както и лихва за забава в размер на 112,64 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г.; и по договор № 1121 - сумата 4800 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 06.2013 г., както и лихва за забава в размер на 139,38 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.05.2014 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че ответникът Министерство на отбраната дължи на ищеца „Р.Б.“ ЕООД възнаграждение за охрана по договор № 608 - сумата 10 080 лв., дължима за периода м. 11.2012 г. - м. 03.2013 г., както и лихва за забава в размер на 447,17 лв. за периода 01.12.2012 г. - 23.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователни и недоказани. Предвид изхода на спора в полза на ответника са присъдени сторените в исковото производство съдебни разноски от 250 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Р.Б.“ ЕООД с доводи за неговата неправилност. Оспорва изводите на съда, че липсва приемане на извършената от ищеца дейност по охрана, както и че процесните суми по отделните договори не били осчетоводени от страна на ответника. Изтъква, че по направеното от Министерство на отбраната възражение, че ищцовото дружество не изпълнява стриктно задълженията си по договора, установени при съответните проверки, за които са съставени докладни записки, следвало да се приеме, че ако действително такива нарушения са били налице, ответникът е следвало да прекрати договорите за охрана, още повече че в същите се съдържат клаузи относно прекратяването на договора при неизпълнение от страна на изпълнителя на задълженията си. Счита, че СРС е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, без да се мотивира защо не е приел за достоверни и обективни свидетелските показания на ищеца. Независимо че издадените от него фактурите не били отразени в счетоводството на ответника, последният не ги е оспорил по надлежния ред в производството по оспорване по ГПК, което обстоятелство не е било взето предвид от първоинстанционния съд.

Предвид горните съображения въззивникът счита, че въззиваемият не е направил възражения за некачествено и неточно изпълнение на възложената работа или поне не е направил тези възражения съгласно нормите на чл. 258 от ЗЗД, поради което следвало да се приеме, че работата по договорите за охрана е приета от страна на Министерство на отбраната и договореното възнаграждение за охрана се дължи. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове за присъждане на неплатени възнаграждения по договори за охрана да бъдат изцяло уважени.

Въззиваемият ответник Министерство на отбраната оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Сочи, че по делото не са представени изискуемите по чл. 4 от договорите документи – двустранно подписани протоколи, представляващи предпоставка за заплащане на претендираното възнаграждение за процесния период м. 11.2012 г. – м. 06.2013 г., както и каквито и да било други документи, удостоверяващи изпълнението на договорните задължения от страна на „Р.Б.“ ЕООД през този период, а именно тетрадки за приемане и сдаване на дежурствата графици, от които да е видно точният брой на охранителите, които са осъществявали месечната охрана за процесиите периоди и други документи, свързани с броя на охранителите и качеството на предоставяната охранителна услуга. Сочи, че не е спазено задължението на ищеца за всеки от охраняваните имоти да осигурява определен брой охранители, както следва: съгласно Допълнително споразумение № ДС - 402 от 11.04.2005 г. към Договор за охрана № Д - 609/29.04.2003 г. - 6 броя, съгласно Договор за охрана № Д - 1121 от 07.04.2003 г. - 4 броя, съгласно Допълнително споразумение № ДС - 403/11.04.2005 г. към Договор за охрана № Д - 608/29.04.2003 г. - 10 броя, съгласно Допълнително споразумение № ДС - 397/11.04.2005 г. към Договор за охрана № Д - 752/20.06.2003 г. - 4 броя. Отделно от това, не било спазено и изискването на чл. 17 от договорите за охрана изпълнителят да предостави на възложителя списъка на охранителите и график на дежурствата за всеки календарен месец, с посочен брой охранители в тях, а по делото като доказателства относно претенцията на дружеството са приложени единствено фактури, издадени от „Р.Б.“ ЕООД. Представените от ищеца като писмени доказателства копия от трудови договори счита, че касаят вътрешноорганизационни отношения в „Р.Б.“ ЕООД и не са свързани с предмета на спора.

Счита, че изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на иска не се основават само на обстоятелството, че издадените фактури не са осчетоводени от ответника, а е отчетено обстоятелството, че по делото не са представени други важни доказателства, обуславящи наличието на основание за плащане, които се предоставят с копие за насрещната страна като констативните протоколи за извършената услуга, доколкото в самите договори изрично се посочва, че плащането се извършва за реално осъществена услуга, а при липсата на подписани протоколи и на качествено извършена услуга възложителят законосъобразно е отказал плащане.

Сочи, че според констативен протокол, изготвен във връзка с Договора за охрана № Д - 608/29.04.2003 г. от 08.11.2012 г., същият се съставя в четири еднообразни екземпляра, между които един за „Р.Б.“ ЕООД, от което следвало извод, че охранителното дружество следва да притежава екземпляр от констативните протоколи, в случай че претендира плащане на месечно възнаграждение в процесния период. От съдържанието на горепосочения констативен протокол, касаещ период извън процесния, са били отбелязани множество обстоятелства, свързани с неизпълнението на задълженията на „Р.Б.“ ЕООД относно воденето на документацията на охранявания обект, липсата на необходимия брой охранители, липсата на отличителни знаци, помощни средства и средства за комуникация. Предвид горното въззивникът поддържа, че ако са били съставяни констативни протоколи, за да послужат като основание за плащане, то същите следва да се представят от ищеца, тъй като той получава екземпляр от тях. При липса на отразена писмена констатация относно точния брой на охранителите, които са охранявали обектите в с. Райово, с. Скравена, гр. Сливница и гр. Самоков през процесните периоди, и то отразена в двустранно подписан при условията на договора документ, липсва и основание и предпоставка за извършване на плащане към дружеството - изпълнител.

Сочи, че по делото са събрани доказателства за некачествено и недобросъвестно изпълнение на задълженията на „Р.Б.“ ЕООД по процесните договори, като според свидетелските показания и на тримата разпитани свидетели П.Б., И.В.и К.К.причината за несъставянето или ненадлежното съставяне на констативните протоколи за качеството на извършваната услуга е неизпълнението на задълженията по договорите от „Р.Б.“ ЕООД. В хода на делото дружеството не доказало и дали по време на процесните периоди е осигурявало охрана и с колко на брой охранители, което е предпоставка за извършване на плащане. Не било установено и изпълнението на задълженията му по чл. 17 от договорите да води в охранявания обект Инструкция за действие на охранителите; Книга за предаване и приемане на наряда; Списък на охранителите и график на дежурствата за всеки календарен месец; Списък на длъжностните лица, имащи право да проверяват обекта: Книга за отразяване на извършените проверки. Обстоятелството, че в охраняваните имоти не се е съдържала необходимата документация е потвърдено и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, което е било и една от причините за несъставяне на констативните протоколи за качеството на извършената услуга. По делото липсвали данни дружеството да е инициирало проверки на имота, а от писмените доказателства и показанията на петимата разпитани по делото свидетели всички проверки на охраняваните имоти са били инициирани от представители на Министерство на отбраната.

Въззивникът не е установил и изпълнението на задължението си да охранява имота с точния брой охранители и налични средства, като въззивникът изтъква, че според свидетелските показания на П.Б. при извършваните от него проверки в процесия период на обекта в Сливница винаги са намирани по - малък брой охранители, като при извършваните внезапни проверки дори не е имало охранител, който да отвори вратата, а на обекта не са се намирали никакви охранители, като в някои от случаите е намиран само един охранител, който е живеел наблизо. Сочи, че самите ищцови свидетели също са заявили, че поверените за охрана имоти не са се охранявали с необходимия съгласно договорите за охрана брой охранители, както и че не разполагали с необходимите документи, които съгласно договорените условия са длъжни да съхраняват, като признавали, че в определен период от изпълнението на договора дори не са охранявали имота. В подкрепа на последното обстоятелство, се позовава на представено писмо peг. № 22 - 27 - 46/16.07.2013 г. от ищеца до Министерство на отбраната, в което твърди, че считано от 17.02.2013 г. е отстранен от охранявания обект и поради това не е осъществявал охранителна дейност.

Поддържа, че според условието на чл. 11 от процесните договори контролът по изпълнението им се осъществява от Министерство на отбраната чрез структурите на Централно военно окръжие - сектор „Недвижими имоти“ - София съгласно министерска заповед № 587/14.07.2011 г. и министерска заповед № 114/09.03.2012 г., като според т. 1.6 от последната контролът на изпълнението на охраната е обхващал всички налични документи, включително списък на охранителите, който се проверява за съответствие с този предоставен от ищеца в сектори „Регионална инфраструктура на отбраната“ и сектор „НИ“ - София и график на дежурствата за всеки календарен месец, утвърден от регионалния отговорник на изпълнителя. Именно поради многократно констатирано неизпълнение на задълженията, произтичащи от клаузите на сключените договори и липси, незаплатени от охранителното дружество, е било предложено охраната в охраняваните обекти да бъде свалена. Предвид гореизложеното счита, че ищцовото дружество не е установило да е изпълнило качествено дейността по охрана на обектите, поради което правилно районният съд е отхвърлил ищцовите претенции.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за изпълнение на договорно задължение на ответника да заплати възнаграждение за извършена от ищеца услуга по охрана на обекти, по четири сключени договора, а именно: 1) по договор № 608 от 29.04.2003 г. с допълнително споразумение от 11.04.2005 г. за обект Казармен район, гр. Сливница - сумата 10 080 лв., дължима за периода м. 11.2012 г. - м. 03.2013 г., ведно с мораторна лихва в размер на 447,17 лв. за периода 01.12.2012 г. - 23.07.2013 г.; 2) договор № 609 от 29.04.2003 г. с допълнително споразумение1 1.04.2005 г. за обект Казармен район, с. Райово - сумата 7164 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 06.2013 г., ведно с мораторна лихва в размер на 209,44 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г.; 3) договор № 752 от 20.06.2003 г. с допълнително споразумение от 11.04.2005 г. за обект Складов 1113 район, гр. Самоков - сумата 2808 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 03.2013 г., ведно с мораторната лихва в размер на 112,64 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г.; 4) договор №1121 от 07.11.2003 г. с допълнително споразумение от 11.04.2005 г. за обект Складов район, с. Скравена, общ Ботевград - сумата 4800 лв., дължима за периода м. 01.2013 г. - м. 06.2013 г., ведно с мораторна лихва в размер на 139,38 лв. за периода 01.02.2013 г. - 23.07.2013 г.

Ищецът е уточнил пред първата инстанция, че за вземанията по договор № 608 от 29.04.2003 г. се предявява установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване, че ответникът дължи на ищеца претендираните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2014 г. по гр.д. №43262/2013 г. на СРС, а по останалите три договора е заявено, че се предявяват осъдителни искове.

Възникналите между страните правоотношения по своята характеристика са такива, произтичащи от договора за изработка, регламентиран в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение за приетата работа (арг. и от чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да установи, че са налице валидно сключени договори, по които е изпълнил възложената му дейност по охрана съобразно уговореното, както и приемането на работата от възложителя.

Безпротиворечиво по делото е обстоятелство, че през процесните периоди страните в производството са били обвързани от горепосочените четири договора за охрана, като срещу договореното месечно възнаграждение „Р.Б.“ ЕООД е следвало да предоставя физическа охрана на посочените обекти на Министерство на отбраната. Последният своевременно е въвел възражение, че сумите са недължими поради липсата на съставени констативни протоколи, предвидени в чл. 4 от договорите, и тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да осигури охрана на обектите по четирите договора, включително да се грижи за опазването на охраняваното от него имущество, за което са констатирани посегателства.

Според идентичната по съдържание клауза на чл. 4 от четирите договора, за ежемесечното установяване на извършената работа, нейното качество и приемането ѝ, страните са предвидили нарочен за това ред – чрез съставяне на констативни протоколи. Ищецът, чиято е и доказателствената тежест, не ангажира такива документи, а събраните по делото писмени и гласни доказателства не подкрепят твърденията му, че охраната е осъществена според уговореното в договорите. В конкретиката на настоящото дело релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е изричното изявление на възложителя, че счита извършената дейност за съобразена с договора, или такива конклудентни действия, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Изтъкната от въззивника липса на едностранно изявление от страна на ответника за разваляне на договорите поради тяхното некачествено изпълнение не е аргумент, от който може да се направи еднозначен извод, че възложената работа е изпълнявана надлежно и не съставлява приемане по чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Издаваните от ищеца фактури, при безспорно установения факт, че не са осчетоводени от Министерство на отбраната, също не са доказателство за извършена, надлежно отчетена и приета работа. Характерът на фактурите на частни диспозитивни документи, едностранно издадени от ищеца, не им придава материална доказателствена сила. Ето защо е без значение дали ответникът ги е оспорил по реда на чл. 193 ГПК, още повече че последният не ги е приел, подписал или осчетоводил.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че в обжалваното решение не са изложени мотиви, поради които съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, а не тези на ищеца. СРС е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същият не може да даде конкретна информация за направените констатации по време на проверките, касаещи процесните обекти, твърденията му за подписани констативни протоколи в качеството си на представител касаят обекти, различни от тези по процесните договори, като за тези обекти свидетелят не възпроизвежда лични възприятия, а изказва предложения, че би трябвало констативните протоколи да са подписани.

Поради твърде общите и неконкретизирани показания на ищцовия свидетел Н.относно изпълнението на договорите, отчитайки несъответствието между съдържанието на клаузата на чл. 4 от Договорите и посоченото от свидетеля, че ищцовото дружеството нямало задължение да осъществява транспорт на проверяващите, в съвкупност с факта, че този свидетел е собственик на капитала на „Р.Б.“ ЕООД, съдът е изложил ясни мотиви, поради които не кредитира показанията му. Следва да се отбележи, че заявеното от свидетеля Н.подкрепя възраженията на ответника за некачествено изпълнение на възложените му охранителни функции, доколкото самият той признава, че са допускани кражби на охраняваните обекти, а конкретно за обекта в гр. Сливница сочи, че охранителите са били двама - трима за този голям обект, въпреки че според §1 от допълнителното споразумение към договора, охраната е следвало да се осъществява с 10 души. В този смисъл са и показанията на свидетелите на ответника Богданов и Велков, които са се занимавали с проверка охранителната дейност на обектите и сочат, че на тях не са откривани охранители или същите са били по-малко на брой от уговорените. За констатирани липси в охраняеми обект в гр. Сливница сочат и констативен оценителен протокол то 24.04.2013 г., съставен от представители на Министерство на отбраната и при отказ на представител на ищцовото дружество да го подпише, според който са налице подробно посочени липси по охраняваните сгради на обща стойност от 12 169,44 лв. с ДДС.
            Ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за реално извършения обем охранителна дейност за процесните периоди и обекти, а по делото липсват и изискуемите списъци по чл. 14, т. 5 от договорите за броя и самоличността на охранителите на отделните обекти, както и книга за предаване и приемане на наряда и списък на охранителите и график на дежурствата за всеки календарен месец, предвидени в чл. 17, т. 2 и т. 3 от договорите. Съдържанието на представените в производството пред СРС 9 бр. трудови договори и 10 бр. заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на охранители на ищцовото дружество, назначени за охрана на процесните четири обекта, не е доказателство, че такава дейност в действителност е осъществявана в релевантния по делото по делото периоди (м. 11.2012 г. - м. 06.2013 г.) и то денонощно (според изискването на чл. 14, т. 1 от договора).

Предвид гореизложеното съдът намира за правилен извода на СРС, че „Р.Б.“ ЕООД не е доказал фактическото изпълнение на предоставената услуга под формата на охранителна дейност съгласно уговореното по договора, нито тя да е приета надлежно от ответника, поради което последният не е дължал претендираните възнаграждения за процесните периоди. При съвпадане крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемия – ответник, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. с оглед отсъствието на фактическа и правна сложност на делото пред СГС.

Предвид цената на отделните исковете по всеки един от четирите договора за охрана и правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №105704 от 02.05.2019 г., постановено по гр. д. № 24306/2014 г., по описа на СРС, 37 състав.

ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, да заплати на Министерство на отбраната, с адрес гр. София, ул. „******, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.