№ 39
гр. Кюстендил, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Татяна Хр. К.а
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Валери Пенков
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20211500600390 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХVIII НПК- чл. 378, ал.5 НПК вр. глава ХХI-
”Въззивно производство”.
Адв.В.У., защитник на подс. С.С. П., обвиняем по НАХД № 872/20 г. на ДнРС
обжалва решение № 260166 на Дупнишкия районен съд, постановено на 26.04.2021 г. по
описа на същия съд. С посоченото решение П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК, като му е наложено адм.
наказание „*********” в размер на *********** лева. Със същото решение е осъден да
заплати и разноските по делото. В жалбата се релевират се съображения за неправилно
приложение на закона и неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна
на решението на ДнРС и оправдаване на подсъдимия.
Окръжна прокуратура- Кюстендил чрез своя представител изразява становище, че
жалбата е неоснователна и че решението на ДнРС следва да се потвърди.
Защитникът на подсъдимия П. адв.В.У. поддържа жалбата и пледира за отмяна на
постановеното решение и за оправдаване на подсъдимия.
1
Жалбоподателят П.,редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не взема
становище по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и
при пределите, установени в чл.314 НПК, като провери на осн.чл.313 НПК правилността
на решението, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна
страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ДнРС е съгласно правилата, установени в глава ХХVIII
НПК- чл. 375 и сл. от НПК. Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение
за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието, неговото
авторство, механизма на осъществяването му. Доказателствата по делото, проверени и
приобщени от съда по реда на НПК, не са тълкувани превратно или изопачено, поради
което и ДнРС е направил обоснован извод за доказаност на обвинението, поради което и
постановеното решение следва да бъде потвърдено на осн. чл. чл.378, ал.5 НПК вр. чл.334
т.6 вр. чл.338 НПК.
От събраните по делото доказателства ДнРС е приел следната фактическа
обстановка, споделена и от въззивния съд:
През 2019 г. св.Г. бил ученик. На 20.12.2019 г. със свои съученици отишли на дискотека
за Коледните празници, като заедно със св. Г.Г. останал и до ранните часове на 21.12.2019 г.
След ******* часа двамата излезли навън. Пред дискотеката две компании, състоящи се от
пияни младежи, започнали да се бият и св. Г. се намесил.
По същото време от дискотеката излязъл подс. П., който също се опитал за разтърве
биещите си. Св.Г., отстъпвайки, го ударил, без да иска. Като ответна реакция подс. П.
започнал да го удря с юмрук по лицето, в корема, в ръката, като последният не отговорил на
ударите. Той влязъл в дискотеката заедно със св. Ж., за да си вземе якето. Подс. П. го
последвал и го ударил с два удара с юмрук в лицето. Св.Г. тръгнал да излиза по стълбите,
подс. П. го последвал и продължил да му нанася удари. Тези действия продължили и при
излизането на св. Г. навън, като св.Г. през цялото време се опитвал да се предпази с
вдигнати ръце от ударите в корема и в лицето от подс. П.. След излизането подс. П.
продължил да го заплашва- че ще му свали гащите и ще го изнасили. Тези действия били
преустановени от намираща се отвън непозната жена. Св.Ж. също вървял след тях, но не се
намесил, тъй като се страхувал от подс. П., за който знаел, че е кикбоксьор.
2
След побоя сн. Г. и Ж. отишли в дома на Г.. Той се измил и се обадил на св.
М.Игов.Помолили го да го закара в ЦСМП, което последния сторил. Там не му обърнали
внимание и св. Г. се прибрал у дома си.
На следващия ден майката на св. Г.- св.М.И., видяла сина си със засъхнала кръв по
лицето; установила, че плюе кръв, както и че има такава по тапетите. Закарала го в МБАЛ „
***********“, където той бил настанен на лечение. Подала и жалба в РПУ Дупница.
От СМЕ, изготвена на ДП от в.л. д-р Н. се установява, че пострадалият е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата в областта на лицето- разкъсно-
контузни рани; кръвонасядане и оток на меките тъкани по клепачите на дясно около и около
окото; кръвоносядане на кожата в основата на носа; мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието; контузия/натъртване на меки тъкани и болка на стената на
гръдния кош вляво. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на
удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени по съобщения начин и
време- нанесен му побой с юмруци, възможно и с крак от друго лице, блъскане и събаряне
по стълби. Те са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота, а
кръвонасядането в основата на носа- болка и страдание. Възстановителният период е в
рамките на 20-25 дни без последици за здравето на пострадалия.
ДнРП е преценила, че са налице предпоставките по раздел IV от глава ХХVIII на НК
и делото е внесено в ДнРС с мотивирано постановление, с което е направено предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание.
ДнРС е приел, че обв.П. е нанесъл на пострадалия Г. лека телесна повреда по
хулигански подбуди, с което е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. чл.130,
ал.1 НК, признал го е за виновен и го освободил от наказателна отговорност на осн. чл.78а
от НК, налагайки му административно наказание „*********” в размер на ************
лева.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на посоченото престъпление. Сторените в същата насока изводи
на ДнРС са съобразени с доказателствения материал, доколкото този съд се е позовал на
последователните и идентични показания на свидетелите Г., и Ж., на заключението на СМЕ
и медицинската документация, обосноваваща наличие на травматично увреждане у
пострадалия Г.; от пок. на св. К., който в с.з. сочи, че е видял физическата саморазправа
между подсъдимия и пострадалия и намесата на непозната жена; откосвените показания на
св.Б.Лумбев, видял, че пострадалия е бил ударен; от пок. на св. М.И., възприела няколко
часа след побоя видими следи от същия у пострадалия. ДнРС е дал вяра на напълно
последователните показания на независимия св. Ж., който се е намирал в непосредствена
близост с пострадалия през времето на целия инцидент и лично е възприел поведението на
подс. П., респ. обективните следи от побой върху Г.. Тези показания подкрепят изцяло
3
показанията на пострадалия по отношение на времето, мястото и механизма на
увреждането. Няма основание за изключване на показанията и на пострадалия св. Г., които
са изцяло идентични с показанията му от ДП (приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК) по отношение на протичането на конфликта, начина и
механизма на увреждането, и които се потвърждават от обективно установените
травматични белези, респ. тези следи са възприети и от майката на пострадалия св. И..
Косвено обвинението се потвърждава и от показания на св.Лумбев; какпто и от тези на св.
К.. В този аспект довода в тази насока, въведен във въззивната жалба, се отхвърля. В
показанията на тези свидетели се съдържат преки факти относно релевантните за
обвинението обстоятелства, доколкото същите имат лични непосредствени възприятия за
случилото се в отделни отрязъци от време. Показанията им са изцяло непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и със съдебно-медицинската
експертиза и медицинската документация. Тези последователни и взаимно потвърждаващи
се доказателствени средства се кредитират от настоящата инстанция като напълно
достоверни и логични.
От друга страна ДнРС не пренебрегнал показанията на другите посетители на
заведението- св.М., А., А., В., сочещи, че подсъдимия П. е бил ударен от пострадалия Г..
Несъмнено подобно поведение е било налице, което е било напълно в контекста на началния
побой между други лица и което не оправдава последващото поведение на подсъдимия.
Посочените лица предават свои възприятия в отделни отрязъци от време и в техните
показания, независимо от оправдаващите поведението на П. действия, не следва да се
кредитират- както поради противоречието с показанията на първата група свидетели, така и
с оглед претърпените от пострадалия Г. увреждания, които са изцяло идентични с неговите
показания и показанията на св. Ж.. Обясненията на подс. П. също са обсъдени, като е
съобразен двойнствения им характер- като на годно доказателствено средство и като израз
на защитна позиция, като ДнРс е изтъкнал доводи за причините, поради които ги отхвърля.
От съществено значение в случая е и обстоятелството, че пострадалият Г.
своевременно е посетил непосредствено след инцидента медицинско заведение- спешен
кабинет на МБАЛ „***********“ в Дупница, че посещението му е отразено в амбулаторен
дневник, че на следващия ден е постъпил в болнично заведение и му е издадена епикриза, в
което са отразени обстоятелства във връзка с придобиването на увреждането, които
съвпадат като механизъм на получаването му (установено от СМЕ) и които съвпадат с
възприетите от св.Ж. и св. И. следи от побой. В този аспект твърденията за липсата на
доказателства относно авторството на деянието са изцяло несъстоятелни и се отхвърлят като
такива.
Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на
наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху
доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той
нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които
4
би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК.
Анализираните от ДнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в
съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за наличие на
деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК. НК.
В тази насока ДнРС е изтъкнал обосновани доводи за деянието както от обективна,
така и от субективна страна, които се споделят изцяло от въззивната инстанция. От
обективна страна на датата 21.12.2021 г. около ***** часа в гр. Дупница пред дискотека
„***********“ подс. П. е причинил разстройство на здравето на пострадалия Г., извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, имащо характер на лека телесна повреда.
Изпълнителните деяние са две, доколкото са нанесени на две различни места- вътре в
дискотеката и отвън пред нея, но са причинени при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко представлява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го, респ. налице е хипотезата на чл.26 от НК.
Изпълнително деяние е извършено чрез нанасяне на многобройни удари с юмруци в
областта на лицето на пострадалия и в областта на гръдния кош на св. Г.. Вследствие на тези
удари се е получило съприкосновение между ръцете на подсъдимия и тялото на пострадалия
св.Г.. Посредством упражненото въздействие върху организма на пострадалия е
предизвикано изменение в анатомическата цялост на организма. Увреждането има характер
на леко такова по см. на чл.130, ал.1 НК с разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалият е претърпял болки и страдания, продължили около 20-25 дни. Полученото
увреждане е довело до леко увреждане на анатомическата цялост на тъканите на
пострадалия, които са се изразили в неприятни усещания, произтичащо от физическото
въздействие, доколкото е налице засягане на физическата му цялост. Тези увреди
представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, доколкото не
са завинаги, постоянни, трайни или временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/
27.09.1979г. на Пленума на ВС.
Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 НК- доколкото
деянието е извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са налице, доколкото мотивите
за същото свързани с пренебрежение на правилата на обществото и човешката личност, в
явно неуважение към нея и са израз на демонстрация на грубото незачитане на обществения
ред и конкретната личност. Деянието е извършено на публично място, без да е налице
съществена причина и поведение от страна на пострадалия. То е извършено с демонстрация
на физическа сила и пълно пренебрежение към личността на пострадалия и останалите
членове на обществото. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подс.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Съзнавал е, че нанася увреждане на пострадалия от вида на
действително полученото, че то е на публично място, че е бил водени от желанието да
демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и към
установения обществен ред. Независимо от това е насочил всичките си усилия към
5
извършване на деянието, искайки постигането на противоправния резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил разпоредбата на чл.78а от НК, доколкото предпоставките,
предвидени в този текст са налице- П. не е осъждан /налице е реабилитация спрямо
предходна постановена присъда/, за умишленото престъпление се предвижда наказание ЛС
до 3 години и по този начин ще се постигнат целите на наказанието. ДнРС правилно е
приложил разп. на чл.78А от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „*********” в размер на *********** лева.
Размерът на *********та е определен в минимално предвидения от закона размер и е
справедлив, съобразен е с имотното състояние на обвиняемия, поради което няма
основания за неговата корекция.
Не се споделя довода на защитата за незаконосъобразност на решението поради
позоваване на разпоредбата на чл.78а, ал.6 НК. Действително при приложение на института
на чл.78 а от НК, ДнРС е посочил, че освобождава подс. П. от наказателна отговорност на
основание на тази разпоредба, принципно приложима по отношение на непълнолетните.
Несъмнено, подс. П. не е бил непълнолетен; в случая е налице техническа грешка,
свидетелство за което и самото наложено административно наказание, сочещо, че в случая е
била приложена разп. на чл.78а, ал.1 НК, а не на ал.6 (ако същата бе приложена, то на подс.
П. би следвало да се определи наказание „обществено порицание“). От друга страна в
мотивите изрично е посочено, че е приложена разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК. Този
пропуск на съда не представлява нарушение от вида на съществените, което до доведе до
отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане.
Законосъобразно и в съответствие с разп. на чл.189, ал.3 НПК подс.П. е осъден да
заплати и разноските по делото.
По тези съображения атакуваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 НПК вр. чл.338
НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260166 на Дупнишкия районен съд от 26.04.2021 г.
по НАХД № 872/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7