РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Монтана, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., ДВ, бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) вр. с чл.647, ал.3 от КЗ вр. с чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция Серия Г
№ 0054791 на ОДМВР - Монтана е наложена на „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ,
гр.С., представлявано от управителите Д. Р. М. и Г.Н.Ч. (заедно и поотделно,
съгласно ТР), с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, чрез адв.А. М. Д. от АК –
Пловдив, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638,
ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Недоволно от наложената имуществена санкция „К.Д.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХ, гр.С., чрез адв.Д. от АК – Пловдив, моли да бъде отменен издадения
фиш. Чрез писмено становище адв.Д. пледира за отмяна на обжалвания
електронен фиш и се претендират разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок – данните по делото са, че обжалвания ЕФ е връчен на 13.06.2023г., а
жалбата е подадена на 26.06.2023г., подписана от адв.Д., чрез КЕП, който е
1
надлежно упълномощен.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 23.04.2023г. в 20:21 часа в област Монтана, РП 2 – 81 при км 96.988
при ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място, е
установено и заснето с техническо средство АТСС SITRAFFIC ERS 400 с №
003059047В8D, управление на МПС, регистрирано в РБ, което не е спряно от
движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка
„ГО“ относно МПС – т.а. „Р.М.“ с рег. № ХХХХХ.
За установеното административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на основание чл.638, ал.4 вр. с
чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 2000 (две хиляди) лева на
жалбоподателя „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С., като собственик по
регистрация на процесния т.а., съгласно справка от централна база КАТ за
регистрация.
Липсата на гражданска отговорност е установено чрез стационарна
видео – радарна система за наблюдение и регистрация тип SITRAFFIK ERS
400. Чрез процесното автоматизирано техническо средство се установят
едновременно превишение на максимално допустима скорост и липсата на
валидна сключена задължителна застраховка „ГО“. АНО е приложил по
делото доказателства, че процесното техническо средство е било годно да
установява административни нарушения по КЗ към 23.04.2023г. – Протокол
за проверка № 003 – СГ – ИСИС/01.02.2023г.
Жалбоподателят „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С., чрез адв.А. М. Д. от
АК – Пловдив, е навел в жалбата и чрез писмено становище следните доводи
за отмяна на обжалвания ЕФ:
На първо място, посочената липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ в обжалвания електронен фиш не отговаря на обективната
истина. Към 23.04.2023г., а и към настоящия момент за автомобил с рег. №
ХХХХХ и рама № ХХХХХХ е налице активна застраховка „Гражданска
отговорност“ при застраховател ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за което
представяме Застрахователна полица № ВС/23/122002557961 за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с
рег. № ХХХХХ и рама № ХХХХХХХ. Видно от застрахователната полица за
товарен автомобил „Р.М.“ с рег. № ХХХХХ, с рама № ХХХХХ има
застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност от 30.10.2022г. до
29.10.2023г. Наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ към
23.04.2023г. за описания по-горе автомобил е видно и от справка в
гаранционния фонд по рамата на товарния автомобил, а именно рама №
ХХХХХХХ.
Доколкото датата, сочена от контролните органи като такава на
извършване на нарушението - 23.04.2023г., попада в обхвата на
застрахователното покритие на Застрахователна полица №
2
ВС/23/122002557961 и е налична справка от гаранционен фонд (към датата, за
която се твърди, че е извършено нарушението), можем само да направим
извод, за това, че към 23.04.2023г. за автомобил с рег. № ХХХХХ е имало
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0054791,
издаден от ОДМВР - Монтана е незаконосъобразен.
За пълнота ще посочим, че малко след закупуване на автомобила от
„К.Д.“ ЕООД, регистрационните табели на „Р.М.“, с рама № ХХХХХХ са
сменени, като товарният автомобил вече е с рег. № ХХХХХ, за което е
уведомен застрахователят ЗАД ,,ОЗК Застраховане“ АД. Така новият
собственик, както и новият рег. номер са посочени в Застрахователна полица
№ ВС/23/122002557961 със същия срок на валидност. Изложеното е индиция,
че представената застрахователна полица при никакви обстоятелства не е
прекратявала действието си, а описания в ЕФ автомобил е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие от 30.10.2022г. до
29.10.2023г.
На следващо място, съобразявайки съдържанието на чл.647, ал.3 от КЗ,
която препраща към ЗДвП, намирам, че процесният Електронен фиш не е
съобразен с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно
тази норма, данните, които следва да се съдържат в процесния фиш са освен
териториалната структура на МВР, на територията на която е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, но и надлежно
описание на нарушението. От съдържанието на процесния Електронен фиш е
видно, че на 23.04.2023г. в 20:21 часа, в област Монтана, РП 2-81, при км.
96.988 при ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място. Така
е записано в електронния фиш, от което доверителят ми следва да остане с
единствено впечатление, че не е спазил ограничението на скоростта, посочено
в ЕФ. След посоченото до тук, в ЕФ е описано, че нарушението е установено
с АТСС Ѕitraffic ЕRЅ 400. Непосредствено след това, в обжалвания ЕФ се
сочи за това, че с АТСС (за нас не е ясно АТСС Ѕitraffic ЕRЅ 400 или друго
АТСС, доколкото в ЕФ не става ясно) е установено управление на МПС, за
което собственикът не е сключил задължителна застраховка „ГО“. От
съдържанието на процесния ЕФ не става ясно какво е извършеното
нарушение и с какво средство е установено то. Това е съществено
процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на „К.Д.“ ЕООД
и обжалваният фиш Серия Г № 0054791 следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
След всичко изложено до тук, в ЕФ Серия Г № 0054791 е описано, че ,,с
МПС „Р.М.“ вид „Т.А.", с рег. номер ХХХХХ е установено нарушение на
Кодекса на застраховането (КЗ)“. Този опит за описание на твърдяното за
извършено нарушение е несполучлив, тъй като отново не става ясно какво
нарушение точно е осъществено от доверителя ми, като съгласно трайната
практика на съдилищата на Република България, това непълното и неясно
3
описание на нарушението от фактическа страна, а в конкретния случай - и
липса на такова, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а и
препятства възможността на съда да прецени има ли извършено нарушение и
правилно ли е квалифицирано същото, поради което и обжалвания
Електронен фиш се явява незаконосъобразен.
На следващо място, нарушението следва да е установено с
автоматизирано техническо средство/система, за да се приложи хипотезата на
чл.638, ал.4 от КЗ, в противен случай подобни нарушения се установяват като
се състави АУАН, а след това и НП. В настоящия случай, от ЕФ не става ясно
дали нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство/система и кое е то. Това е така, доколкото е посочено, че
нарушението е установено с АТСС Ѕitraffic ЕRЅ 400, след това отново е
посочено, че това е установено с АТСС без повече пояснения. Изложеното е
основание за отмяна на процесния електронен фиш, доколкото не е ясно как е
установено твърдяното за извършено нарушение и дали правилно е
приложена хипотезата на чл.638, ал.4 от К3. В случай, че приемете, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система,
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол по образец относно мястото/участъка за контрол и началото
и края на контролирания участък. Този протокол е задължителен, защото той
е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението,
и относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая
твърдим, че липсва протоколът за използване на АТСС, поради което
последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни,
тъй като са предприети при съществени нарушения на разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и
системи за контрол на правилата за движение. По тези съображения
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени.
В случай, че считате, че нарушение е осъществено и електронния фиш
не страда от сочените в жалбата пороци, твърдим, че процесното деяние
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид (§ 1, т.4 от ДР на ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е
осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на
множество смекчаващи обстоятелства, а именно: нарушението е извършено за
4
първи път; при справка в Гаранционен фонд по рама № на автомобила ясно е
посочено, че МПС с рама № ХХХХХХХ има активна застраховка гражданска
отговорност, както и при закупуване на автомобила от „К.Д.“ ЕООД,
доверителят ми е уведомен, че МПС с рег. № ХХХХ има застраховка
„Гражданска отговорност“, за което им е предоставен документ. Същата е
сключена още на 28.08.2022г. от „У.Л.“ ЕАД - Клон Пловдив и в
предоставената им застрахователна полица е посочено, че е валидна от
30.10.2022г. до 29.10.2023г., което изключва подбудите за извършване на
процесното нарушение да са свързани с избягване плащане на сочената
застраховка), деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това
положение, считаме че налагането на имуществена санкция, се явява
несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
След справка от съда с официалният сайт на Гаранционен фонд, е
видно, че към дата 23.04.2023г. за т.а. „Р.М.“ с рама № ХХХХХХХ ИМА
активна застраховка „Гражданска Отговорност“.
Видно от писмо № 103000-15669/25.07.2023г. на Сектор ПП, Отдел
„Охранителна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, писмо № 433200-
86864/02.08.2023г. на СДВР, Отдел „ПП“ и писмо № 301000-
13139/25.08.2023г. на ОДМВР – Монтана, ведно с приложения, ЕФ Серия Г №
0054791 е връчен на 13.06.2023г. Съгласно приложенията към писмото на
Сектор ПП, Отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Пловдив и писмо
№ 433200-86864/02.08.2023г. на СДВР, Отдел „ПП“, е видно, че
първоначалната регистрация на т.а. „Р.М.“ с рама № ХХХХХХХ e извършена
в Сектор ПП – Пловдив на 30.10.2020г. като е поставен рег. № ХХХХХ ,
собственост на У.Л. ЕАД КЛОН ПЛОВДИВ и ползвател Б.Е. БГ ЕООД
ПЛОВДИВ. Пререгистрация по причини смяна на собствеността, е извършена
на 26.04.2023г., като е поставен регистрационен № ХХХХХ, със собственик
жалбоподателя „К.Д.“ ЕООД гр.С..
Жалбоподателят „К.Д.“ ЕООД гр.С. чрез адв.Д. от АК – Пловдив е
приложил по делото заверени копия на застрахователни полици №
BG/23/122002557961/24.08.2022г., издадени от ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидни от 00:00:00 часа на 30.10.2022г., до 23:59:59
часа на 29.10.2023г., касаещи рег. № т.а. „Р.М.“ с рег. № ХХХХХ и рег. №
ХХХХХХ.
С оглед на прецизност следва да се посочи, че настоящият съд не
споделя доводите за отмяна на обжалвания ЕФ, в частта им където се твърди,
че ЕФ е издаден в нарушение на предвидената процедура и ред, при неясно
посочване на нарушението и неспазване изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. Тези доводи са бланкетни и не намират опора в
доказателствата по делото. Изрично в обжалвания ЕФ е посочено, че се касае
за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – „Договор за застраховка
5
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;“
Съгласно чл.638, ал.4 от КЗ – „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1.
Съгласно чл.638, ал.1, т.2 от КЗ – „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага: т.2. имуществена санкция от
2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“.
Съгласно чл.461, т.1 от КЗ – „Задължителни застраховки са:1.
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква „А“
от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“;
Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ – „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага“.
Като се имат предвид горе цитираните разпоредби, настоящия съд
установява, че е изпълнена от начало до край предвидената законова
процедура по КЗ, който относно образец на ЕФ препраща към чл.189, ал.4 от
ЗДвП, с изричното уточнение, че не се прилага разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП.
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, определящ минималното
законово съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ
съдържа точни данни за нарушението и описанието му. Според настоящият
съд с обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е определен субекта на
нарушението в лицето на собственика по регистрация на т.а., който видно от
данните от Централна база КАТ е жалбоподателя „К.Д.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХ, гр.С..
Съгласно писмо № 301000-13139/25.08.2023г. на ОДМВР – Монтана,
6
заради възражение на жалбоподателя и по искане на съда, ОДМВР – Монтана
е посочило, че за СИ SITRAFFIC ERS 400 не се попълва протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2025г.
Не е налице процесуално нарушение и с оглед липсата на протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно посочената
разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението. Видно от бланката-образец от протокола
(Приложение № 1 към чл.10, ал.1), в него се попълват данни касаещи
установяване на нарушение по чл.182 от ЗДвП - превишаване на разрешената
максимална скорост, а именно: общо ограничение на скоростта, пътен знак за
ограничение в км/ч, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до
АТСС в метри, режим измерване и др. Тези данни са от значение при
установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като посредством тях се
установява, както извършването на нарушението, така и че при неговото
установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл,
посредством протокола, който се явява официален документ, се установяват
ограничението на скоростта, начина по който е определено, мястото на
нарушението, АТСС с което е установено нарушението, неговия обхват и
техническа изправност, които са неотносими към процесното нарушение за
което е предвидена санкция в нормата на чл.638, ал. 4 от КЗ, касаещо
управлението по ППС без необходимата за това застраховка „ГО“. За да е
налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е достатъчно да бъде
установено управлението на автомобила и липсата на изискващата се
застраховка, които се установяват и без наличието на протокола по чл.10, ал.1
от Наредбата. Ето защо, липсата на такъв протокол не е съществено
процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издадения
електронен фиш.
Съдът намира, че процесния ЕФ е издаден съгласно утвърдения образец
при условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но при НЕСПАЗВАНЕ изискванията
на чл.647, ал.3 вр. с чл.638, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от КЗ. След справка с
официалният сайт на Гаранционен фонд, е видно, че към дата 23.04.2023г. за
т.а. с рама № ХХХХХ ИМА активна застраховка „Гражданска Отговорност“.
В същата насока са и представените и приети по делото заверени копия на
застрахователна полица № BG/23/122002557961/24.08.2022г., издадена от
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, валидна от 00:00:00 часа на 30.10.2022г. до 23:59:59 часа
на 29.10.2023г., касаеща т.а. „Р.М.“ с рег. № ХХХХХ, преди и след смяната на
собствеността и преди и след новата регистрация на 26.04.2023г. в СДВР,
Отдел ПП, чрез получаване на новия рег. № ХХХХХ. От цитираните данни,
се установява, че към 23.04.2023г., 20:21 часа относно процесния т.а. е имало
активна и валидна задължителна застраховка „ГО“ и поради липсата на
нарушение, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.
Поради изложеното по – горе, безпредметно е да се навеждат доводи за
това дали е приложим чл.28 от ЗАНН, който подлежи на обсъждане, ако
нарешението е извършено и доказано, а това не е налице в процесния случай.
7
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „К.Д.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С. съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано
чрез адв.А. М. Д. от АК - ПЛОВДИВ адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Поисканите
разноски от адв.Д. от АК - ПЛОВДИВ са в размер на 500 (петстотин) лева,
които следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд не установява
прекомерност. Възражение за прекомерност НЕ е направено от въззиваемата
страна. Въпреки това съдът посочва, че като размер поисканите разноски са
съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя
„К.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С. на сумата 500 (петстотин) лева разноски
за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ Серия Г № 0054791 на ОДМВР - Монтана, с който на „К.Д.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С., представлявано от управителя Д. Р. М. (заедно и
поотделно, съгласно ТР), с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, чрез адв.А.
М. Д. от АК – Пловдив, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2000 (две хиляди) лева на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с
чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя „К.Д.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХ, гр.С., представлявано от управителите Д. Р. М. и Г.Н.Ч.
(заедно и поотделно, съгласно ТР), с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив,
чрез адв.А. М. Д. от АК – Пловдив, сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
8
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9