РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр. Пловдив, 12 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2536 по
описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на А.С.Щ., с ЕГН **********, с адрес,***, чрез
пълномощника си адвокат П., против Решение № Ц 2153-15-179/21.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Щ.
срещу Разпореждане № ********** Протокол № 2145-15-279/30.06.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. С оспореното Решение № Ц
2153-15-179/21.09.2020 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил без
уважение жалбата на Щ. срещу Разпореждане № ********** Протокол № 2145-15-279/30.06.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм., но
действала към датата на издаване на оспорения акт) на лицето е
спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.06.2020 г.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
С
разпореждане № ********** протокол № 174/30.06.2000 г. на А.С.Щ. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.12.1999 г. пожизнено по
условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.), чл. 46а ЗП (отм.) и § 25 ЗИДЗП/1996 г.
Пенсията е отпусната по заявление, подадено на 19.06.2000 г. при навършена
възраст 53 години и зачетен осигурителен стаж, приравнен към втора категория труд
32 г. 09 м. 12 дни.
На
основание §7 от ПЗР на КСО, считано от 01.01.2000 г., личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст е преизчислена по чл. 68 от КСО при осигурителен
стаж, както следва:
Осигурителен
стаж от втора категория труд - 24 г. 04 м. 00 дни;
Осигурителен
стаж от трета категория труд - 10 г. 06 м. 22 дни;
На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория
труд - 40 г. 11 м. 22 дни.
В
ТП на НОИ Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство
по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно
пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионно досие на А.С.Щ. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
архива на отдел „Пенсии“ не е открито оригинално пенсионно досие на лицето по
заявление вх. № 32761/19.06.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Във
връзка с горното е стартирана проверка относно правомерността на отпуснатата на
Щ. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
писмо изх. № 2175-15-271#3/08.06.2020 г. от осигурителя „Асо“ ЕООД - гр. Пещера
е изискано потвърждаване достоверността на положения осигурителен стаж и
получен осигурителен доход от А.С.Щ. за периода от 15.01.1998 г. до 30.11.1999
г. на длъжност „лаборант-химик“.
Съгласно
отговор с изх. № 17/15.06.2020 г. от „Асо“ ЕООД - гр. Пещера лицето не фигурира
във ведомостите на осигурителя.
Цитирана
е разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм.), съгласно която,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията,
когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до
нейното прекратяване, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Ако се установи, че няма
основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
Посочено
е също така, че с обжалваното разпореждане е спряна личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм.) до
приключване на описаната проверка, тъй като в рамките на стартиралото
административно производство, във връзка с постъпилата от Районна прокуратура -
Пловдив информация, са събрани достатъчно доказателства за неполагане на част
от зачетения при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Щ.
стаж, съответно непридобиване право на въпросната пенсия, което може да доведе
до прекратяването и по чл. 96, ал. 1 от КСО. Такова прекратяване е посочено, че
не може да бъде извършено към настоящия момент, тъй като не е приключило
производството по изясняване полагане от Щ. периоди на стаж, а съгласно чл. 35
от АПК административният орган следва да се произнесе след изясняване на всички
факти и обстоятелства по случая. Същевременно, продължаване изплащането на
същата би довело до осуетяване фондовете на ДОО.
С
тези съображения е обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм.), съответно за законосъобразност на процесното разпореждане.
6. В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от
ответния административен орган:
- копие на Писмо изх. № 2175-15-271#1/08.06.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, с което е изискано да бъде извършена проверка в предадените в ОА на
НОИ документи на осигурители с прекратена дейност – „Оранжерии“ ЕООД – гр.
Първомай, ОСП на заличено ТКЗС „Витоша“ – Симеоново, както и да се издадат
УП-3, УП-13 и УП-15, касаещи жалбоподателката, ведно с отговор – Уведомително
писмо изх. № Ц5506-15-593#2/03.07.2020
г. на Началник на Отдел ООА при ТП на НОИ – Пловдив, от който се установява, че
обр. УП-13 не може да бъде издаден за периода 01.01.1970 г. – 30.04.1974 г. от
осигурителя „Оранжерии“ ЕООД – гр. Първомай, непререгистриран търговец, тъй
като в намиращите се в ТП на НОИ – Пловдив документи за посочения осигурител,
липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход от Щ., за
периода 14.02.1963 г. – 31.12.1969 г. обр. УП-13 също не може да бъде издаден,
тъй като, поради изтичане на срока за съхранение /50 години/ документите са
унищожени по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд, а с Протокол
№ 3701-15/25.05.2017 г. е извършена приемо-предавателна процедура за
съхраняваните към този момент ведомости за заплати и трудово-правни документи
на осигурителя „Оранжерии“ ЕООД – гр. Първомай – непререгистриран търговец. ОА
на НОИ не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в
пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност и не носи
отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица /л.145-150/;
- Писмо изх. № 2175-15-271#4/08.06.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е
изискано извършването на проверка в осигурителя „Топлофикация – юг“ ЕАД,
досежно обстоятелството работила ли е като „работник кухня“ Щ. за периода
08.06.1974 г. до 15.02.1983 г., ведно със справка от АИС „Архимед“ и
Констативен протокол № КП-5-15-00788339/24.07.2020 г., от който се установява,
че Щ. не фигурира в нито една от конкретно посочени разплащателни ведомости и
Удостоверение с дата 24.07.2020 г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, както и
справка от АИС „Архимед“ и Констативен протокол № КП-5-15-00788281/23.07.2020
г. и Удостоверение изх. № ВхК-495-1/23.07.2020 г. от „НЕК“ ЕАД, Предприятие ВЕЦ
– Пловдив, от които се установява, че няма данни за положена трудова дейност от
Щ. за търсения период /л.151-157/;
- Писмо изх.
№ Ц5506-09-2033#2/21.07.2020
г. и Писмо изх. № Ц5506-09-2033#1/17.07.2020
г. и двете на Началник на отдел ООА при ТП на НОИ – Кюстендил, от които се
установява, че в отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП – Кюстендил
е приета разплащателна документация на осигурителя ТКЗС „Витоша – Симеоново“
гр. София с приемателно-предавателен протокол № 323/19.10.2007 г., която е с
крайна дата до м.12.1995 г., където за периода от м.01.1996 г. до м.03.1996 г.
липсват данни за А.Щ., поради което образци за осигурителен стаж и доход не
могат да бъдат издадени /л.158-159/;
- Писмо изх.
№ 2175-15-271#2/08.06.2020
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив до „Агростарт Корпорейшън“ ООД,
ведно с разпечатка от електронна поща, писмо изх. № 2175-15-271#6/06.07.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив и
писмо изх. № 2175-15-271#16/06.07.2020 г. на ТП на НОИ – Стара Загора, ведно с приложения,
от които се установява, че за времето от 15.01.1998 г. до 30.11.1999 г. на
длъжност „свинегледач“ А.Щ. не фигурира в разплащателните ведомости,
представените със заявлението за пенсия удостоверения обр.УП-2 и УП-3, не са
издавани от този осигурител на Щ., има такива удостоверения издадени, но същите
са били издадени на други лица и за друг осигурителен стаж и доход /л.160-165/; - заверени копия на 2 бр. молба-предложение за пенсиониране вх. №
32761/19.06.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадени от А.С.Щ. /л.176-182/;
- Писмо изх.
№ 60052/04.01.2021 г. на ПРС, Наказателна колегия, Трети състав, ведно с
Постановление за разделяне на досъдебно производство от 24.06.2020 г. на
прокурор при РП-Пловдив /л.184-188/.
Приложено по делото е за послужване и адм. дело №
1225/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Други доказателства в хода на съдебното производство
не се ангажираха от страните.
ІV. За
правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното
осигуряване“ в ТП на НОИ.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен
и се концентрира във въпроса налице ли са законоустановените предпоставки за
спиране на пенсията за ОСВ на жалбоподателката.
Процесното Разпореждане № **********/Протокол №
2145-15-279/30.06.2020 г., както вече се посочи, е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм.). За да стори това, административният орган е посочил, че по
повод постъпила информация от Районна прокуратура – Пловдив за образувана
прокурорска проверка № 2818/2019 г., е изискана проверка на правилността на
отпуснатата пенсия. До издаване на процесното разпореждане, такава проверка е
била извършена единствено и само досежно наличието или липсата на положен
осигурителен стаж при осигурител „Асо“ ЕООД – гр. Пещера за периода 15.01.1998
г. – 30.11.1999 г., като е установено, че лицето не фигурира във ведомостите на
този осигурител.
9. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде
съобразено следното:
9.1. Съгласно посочената като основание за спиране на
пенсията разпоредба на чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм., но
действала към датата на издаване на оспорения акт), длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде
разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96,
ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на
доказателствата, а ако се установи, че няма основание за прекратяване на
пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
С други думи казано, за приложението на чл. 95, ал. 2 от КСО (сега отм.) е достатъчно да е налице вероятност от установяване на такъв резултат. От значение за правилността на извода за наличие на това основание за спиране обаче, е относимостта на представените доказателства за обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията.
9.2. В конкретния случай, нито издателят на
разпореждането за спиране, нито Директорът на ТП на НОИ - Пловдив в обжалваното
решение са конкретизирали коя е относимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от КСО. От
текстовото съдържание на решението и потвърденото с него разпореждане може да
се направи извод все пак, че се визира хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за нейното
получаване. Ето защо, и с оглед конкретните данни по делото, обстоятелствата,
които могат да доведат до прекратяване на пенсията на Щ., са свързани с липсата
на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст пожизнено по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите /отм./.
В случая такива доказателства нито са представени,
нито са изложени мотиви в тази насока от административния орган.
9.3. Действително, цитирана е постъпила информация за
образувана прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура
– Пловдив, към която са приобщени писмени доказателствени средства, а именно
пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите пенсии, сред които е и досието на жалбоподателката, но кои са конкретните
доказателства, установяващи обстоятелства, водещи до прекратяване на
отпуснатата на Щ. пенсия за ОСВ, не е посочено.
9.4. До извод в обратната насока не водят и
представените Писмо изх. № 60052/04.01.2021 г. от ПРС и Постановление за
разделяне на досъдебно производство от 24.06.2020 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив, доколкото от постановлението се установява, че досъдебно
производство № 260/2019 г. е образувано за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 1 от НК, както и че в
хода на досъдебното производство са иззети с протокол за претърсване и
изземване от 02.12.2019 г. писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии,
като са отделени в отделно досъдебно производство заверени копия на
доказателства за образуване на производство за извършено престъпление по чл.
212, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК.
По делото обаче няма данни наказателното
производство да е водено против жалбоподателката Щ., както и против длъжностно
лице във връзка с неправомерно отпускане, съответно изменение на пенсията на Щ..
Отделно от това, цитираната извършена проверка в
осигурителя „Асо“ ЕООД също няма данни да доведе до прекратяване на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Това е така, защото,
видно от представеното по делото Разпореждане № ********** Протокол №
ПР-168/05.02.2014 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив /л.52-53/, както и от събраните доказателства в хода на
административното производство, приключило с неговото издаване, безспорно се
установява, че лицето има доказан осигурителен стаж за периода от 02.03.1971 г.
до 12.06.1997 г. на длъжност „акушерка“ с обща продължителност 26 години 03
месеца и 11 дни, удостоверен в образец УП-3 № 14/03.01.2014 г. /л. 38/. Съответно е налице и установен осигурителен доход, съобразно образец
УП-2 № 15/03.01.2014 г. за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. с общ
доход 9406,30 лв. и за времето от 01.01.1997 г. до 12.06.1997 г. с доход
205 158,03 лв. /л.37, л.39-40/. При така установените по
служебен път данни, административният орган е приел, че лицето придобива право
на лична пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на 10.04.2011 г. при
навършването на 65 годишна възраст. Действително, това разпореждане е отменено
в хода на проведено административно и съдебно обжалване, но установените факти
и обстоятелства няма данни към настоящия момент да са опровергани по някакъв
начин, т.е. лицето и към настоящия момент има доказани осигурителен стаж и
доход в посочените по-горе размери.
Както вече нееднократно се посочи, нито в
разпореждането за спиране, нито в потвърждаващото го решение са изложени мотиви
досежно конкретните доказателства, установяващи обстоятелства, които могат да
доведат до прекратяване на пенсията. Още повече, че към датата на постановяване
на това разпореждането от 05.02.2014 г. за лицето са били налице условията за придобиване
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /макар и на друго основание, различно от първоначалното такова/ и без
зачитането на стажа в „Асо“ ЕООД, поради което и с оглед липсата на мотиви в
тази насока, за съда остава неясно към датата на постановяване на процесното
разпореждане – 30.06.2020 г. с какво липсата на доказани осигурителен стаж и
доход, положен в „Асо“ ЕООД, би довело до прекратяване на пенсията.
Изискването за обосноваване на административния акт
обаче е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е
установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
страните съображенията, по които административният орган е издал съответния
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна
пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
9.5. Все в тази насока следва да се посочи още, че в
конкретния случай не е изследвано и обстоятелството какъв би бил резултатът от
така установените факти и не би ли довело това само до изменение размера на
пенсията на жалбоподателката, а не до нейното прекратяване, като следва да се
съобрази и фактът, че основание за спиране на пенсията би било само евентуално
нейно прекратяване, но не и изменение размера на пенсията.
9.6. Така установеното съставлява липса на конкретни
мотиви, обосноваващи наличието на предпоставките визирани в чл. 95, ал. 2 (сега
отм.) от КСО за постановеното спиране.
Извършването на проверка от пенсионните органи на
верността на удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, свързани с
отпускането, изменението или прекратяването на пенсия, не съставлява
самостоятелно предвидено основание за спиране на вече отпусната пенсия до
приключване на проверката, а спирането, доколкото рефлектира пряко и
неблагоприятно върху особено съществени лични права, следва всякога да е
обосновано с наличието на предвидените в чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от КСО, в
приложимата редакция, обстоятелства.
В случая такива доказателства не са били налице към
момента на постановеното спиране, които да свидетелстват за обстоятелства,
които биха довели до прекратяване на пенсията и то при което и да било от
условията на чл. 96, ал. 1 от КСО.
До извод в обратната насока не водят и допълнително
представени в съдебно производство доказателства, част от извършени след
издаване на процесното разпореждане проверки, доколкото, както вече се посочи и
по-горе, към 30.06.2020 г. Щ. има установени осигурителен стаж и доход, даващи
й право, считано от 10.04.2011 г. да получава пенсия на основание чл. 99, ал.
1, т. 5 от КСО, т.е. без значение е дали ще се установи положен осигурителен
стаж в „Оранжерии“ ЕООД – Първомай, ТКЗС „Витоша“ – Симеоново, „Топлофикация –
юг“ ЕАД, „НЕК“ ЕАД – Предприятие „Водноелектрически централи“, „Агростарт
Корпорейшън“ ООД и „Асо“ ЕООД, доколкото лицето има установен такъв при
осигурител МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД – гр. Пловдив, достатъчно, че да не
доведе до прекратяване на получаваната от лицето лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
След като не са били налице елементите от
фактическия състав, даващи право на административния орган да постанови спиране
на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, то същият е надвишил правомощията си, като
макар да е разполагал с оперативна самостоятелност, не е спазил изискването за
законосъобразност на издадения от него акт.
10. Изложените до тук съображения имат за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № Ц 2153-15-179/21.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********
Протокол № 2145-15-279/30.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО на лицето
е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.06.2020
г.
V. За
разноските:
11. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 350 лв.,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц
2153-15-179/21.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № ********** Протокол № 2145-15-279/30.06.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО на А.С.Щ., с ЕГН **********, с адрес,***, е
спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.06.2020
г.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт - гр. София, да заплати на А.С.Щ., с ЕГН **********, с адрес,***, сумата от 350 лв.,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: