№ 172
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503139 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 17701/15.08.2022 г., подадена от К. П. Д.
за допълване на решение №842/08.06.2022г., постановено по възз. гр. д. №
3139/2020 г. по описа на САС. В молбата е изложено, че липсва произнасяне
на въззивния съд по направените възражения от процесуалния представител
на молителя в открито съдебно заседание за наличие на нищожни клаузи в
договора за банков кредит, по който се твърди той да е длъжник, поради
неравноправност на клаузите.
Моли да бъде допълнен и диспозитива на решението съобразно
мотивната част на същото, като се посочи, че се отнася до задължение,
установено с решение №1526/18.07.2018г., постановено по т.д. № 8514/2016
г. по описа на СГС.
В предоставения срок не е постъпило становище по молбата от
насрещната страна.
Съдът като прецени доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Спазен е от молителя предвидения в чл.250, ал. 1 от ГПК едномесечен
преклузивен срок. Молбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на първото искане за допълване на решението, а именно –
за произнасяне по релевираното пред въззивната инстанция в открито съдебно
заседание възражение от жалбоподателя за наличие на неравноправни клаузи
1
в договора, от който произтичат задълженията му, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно.
Следва да се има предвид, че така релевираното възражение има
отношение единствено към установяване качеството кредитор на ищеца по
предявения Павлов иск. Настоящият съдебен състав при постановяване на
решението си е изложил мотиви досежно това, че качеството кредитор на
банката се установява от влязло в законна сила решение № 1526/18.07.2018г.
по т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС, с което е прието за уставновено, че
К. П. Д. дължи солидарно с „Д. къмпани“ ЕООД сумата от 200 000 евро,
представляваща главница по договора за банков кредит от 16.07.2008 г. на
банката.
В мотивите на постановеното по настоящото дело решение, е изложено
още, че оплакванията и възраженията на жалбоподателя К. Д. относно
наличието на задължения по договора за банков кредит са били предмет на
производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, но не и на настоящото
производство по предявения Павлов иск. Отделно от това, в откритото
съдебно заседание от 14.05.2021г. въззивният съд, за да остави без уважение
доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, е посочил, че възражението за наличие на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит е неотносимо към
предмета на делото. За пълнота следва да се отбележи, че съдлъжник по
договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговец, не може да
се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи в договора за кредит по
Закон за защита на потребителите.
Съгл. разп. на чл. 250 ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане.
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че не е бил
сезиран с надлежно и допустимо искане за произнасяне за наличие на
неравноправни клаузи в договора, от който произтичат задълженията на
молителя, което искане да е било прието за разглеждане от съда, поради
което и съдът да дължи произнасяне по това искане.
Молбата по чл. 250 ГПК, като неоснователна, следва да бъде оставена
без уважение в частта, в която е поискано допълване на решението чрез
произнасяне по изложеното пред въззивната инстанция в открито съдебно
заседание възражение от жалбоподателя за наличие на неравноправни клаузи
в договора, от който произтичат задълженията му.
По отношение на искането за допълване на диспозитива на съдебното
решение, като се посочи, че се отнася за задължение, установено с решение №
1526/18.07.2018 г. по т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС, настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно. Формираната в
съобразителната част на решението воля за правилност на
първоинстанционното решение е отразена изцяло в диспозитива на
решението, с който се потвърждава първоинстанционното такова. Молбата с
правно основание чл. 250 ГПК следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна и в тази ѝ част.
2
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 10 -ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на решение №
842/08.06.2022г., постановено по възз. гр. д. №3139/2020г. по описа на САС,
ГО, 10-и състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло молба с вх. № 17701/15.08.2022г.,
подадена от К. П. Д. като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3