Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Първомай, 16.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 646 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12,
изр. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът Г. ф., ЕИК: ***, с адрес: ***,
представляван заедно от Б. М. и С. С. в качеството на Изпълнителни директори и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт Т. Д. М.и адв. С.Ф.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
моли съда да осъди ответника И.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Ж.С.З., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** „У.
Б.“ АД сумата от 1 971, 48 лева (хиляда деветстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща изплатено обезщетение по Щета № ****г.
за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка и модел „**** *“ с рег.
№ **** в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****г. в гр. Я.на кръстовище между обходен път „И.“ и ул. „Т.“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Излагат се фактически твърдения, че на ****г. в гр. Я.при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Ф. п.” с рег. № *** без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на кръстовище между обходен път „И.“ и ул. „Т.“ ответникът не
пропуснал и блъснал движещия се по път с предимство и притежаван от М. А. Д.
лек автомобил марка и модел „**** *“ с рег. № ****, в резултат на което виновно
му нанесъл имуществени вреди. На ***г. ищецът изплатил за тях на увреденото
лице обезщетение в размер на 1 971, 48 лева и за доброволното му
възстановяване отправил до виновния водач Регресна покана изх. № ***г., която
не била връчена.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № ***г. (по описа
на Районен съд – Пловдив), с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник
оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му с доводи за изтекла
погасителна давност на вземането. Счита размера на изплатеното обезщетение за
прекомерно завишен, по съображения че липсва причинна връзка между процесния
инцидент и обезвредените материални щети.
Страните претендират присъждане и на сторените в производството
съдебноделоводни разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът не се представлява, като със Становища вх. № № ***г. и ***г., постъпили
от пълномощника му адв. М., поддържа иска, а ответникът лично и чрез
процесуалния си представител пледира за отхвърлянето му, като признава твърдените обстоятелства относно
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и вината си за
нанесените вреди.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на обявеното по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
фактическо съвпадение и неоспорения
Протокол № ***/****г.
за пътнотранспортно произшествие (ПТП), съставен от младши автоконтрольор при Областна дирекция „Полиция” (ОДП) – Ямбол, се установява, че на ****г. на кръстовище между обходен път „И.” и ул. „Т.”
в гр. Я.при
управление на собствения
си лек автомобил марка и модел „Ф. п.” с рег. № *** без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, което се потвърждава от приобщената Справка, изотвена
на 10.07.2014 г. от базата данни на Информационен център към Г. ф., ответникът не пропуснал и блъснал движещия се по път с
предимство лек автомобил марка и модел „**** *“ с рег. № ****, управляван и
притежаван съгласно Свидетелство за регистрация – част ІІ № ***, издадено на ***г.
от КАТ – МВР, от М. А. Д., ЕГН: **********.
Посетилият
мястото на злополуката полицейски
служител удостоверил в гореспоменатия протокол констатации за деформирани съответно
предница на първото моторно превозно средство и средната лява част на второто –
леви врати и др.
По
постъпило от М. Д.искане за обезщетяване на щетите по автомобила му по
експертна оценка, обективирано в Уведомление от ***г., ищецът завел Щета № ***г.,
а след като повредите били описани и фотографирани от негов представител в Опис на претенция № ***г. от ***г. и остойностени от технически експерт в Техническа и Заключителна експертиза по
щета № ***г. от ***г. на 1 971, 48 лева, съгласно Доклад по щета
за имуществени вреди № ***г. на ***г. изплатил на увреденото лице по банков път
обезщетение в същия размер, в уверение на което е приложено Преводно нареждане
за кредитен превод, издадено на ***г. от „У. Б.” АД, като за доброволното му възстановяване отправил на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) до виновния водач Регресна покана изх. №
***г., която била върната невръчена с отметка в Известие за доставяне ***, че
адресът не съществува.
Според
заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-автотехническа
експертиза, което задълбочено, всестранно и професионално отговаря на
поставените въпроси и се ползва с доверието на съдебния състав, в пряка
причинна връзка с настъпилото по механизма, отразен в полицейския протокол,
произшествие, на лек автомобил марка и модел „**** *” са причинени вреди,
съвпадащи по характер и степен с тези по Опис на претенция № ***г. от ***г. и
оценени от вещото лице на 2 356, 00 лева към датата на инцидента.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира съдебна защита на
регресното си вземане срещу незастрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач за платеното застрахователно
обезщетение на увреденото лице.
Визираното право се
поражда по силата на законовата норма на
чл. 288, ал. 12, изр. 1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., и отм., бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.), действала
към настъпването на вредоносното събитие на ****г. (в този смисъл Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г., II т. о., и Решение № ***г. на ВКС по т. д. № ***.),
при наличие на предвидените в нея предпоставки.
Разпоредбата
гласи, че след като изплати обезщетението по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди
на чуждо имущество в случаите по чл. 288, ал. 1 и в частност на този по т. 2,
б. „а”, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България по вина на незастрахован с такава застраховка водач на моторно
превозно средство, което обичайно се намира в страната, Фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 от
същия член.
При указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на
разглеждания регресен иск е предпоставено от пълно доказване от ищеца, че е
изплатил на потърпевшия обезщетение за вредите, които ответникът му е причинил
виновно при управление на моторно превозно средство, без гражданската му
отговорност да е била обект на застрахователно покритие по задължителна
застраховка на автомобилстите. От ответната страна се очаква да установи
своите възражения.
Приобщените доказателства с висока степен на убедителност разкриват
елементите от фактическия състав на претендирания регрес, сред които и тези на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
противоправно деяние, вреда, причинна връзка помежду им и вина на дееца.
Изяснено е
от Протокол № ***/****г. за
пътнотранспортно произшествие (ПТП), съставен от полицейски орган при ОДП – Ямбол, който не е оспорен и като официален свидетелстващ документ, съобразно чл.
179, ал. 1 от ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно извършените от и пред неговия автор действия и изявления и в
частност непосредствено възприетите от него факти, относими към механизма на злополуката
– индивидуализацията на участниците и катастрофиралите автомобили, завареното им
местоположение, видимото им увреждане, пътните знаци и маркировката на местопроизшествието,
представените документи, взетите проби за наркотични вещества и алкохол и резултатите от тях (в този смисъл Решение №
11/24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., ІV г. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1506/2013 г., І т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г. , II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г. , I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о.), а и изрично се признава
от ответника, че на ****г. на кръстовище между обходен път „И.” и ул. „Т.” в гр. Я.при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Ф. п.” с рег. № ***, виновно не е спазил правилото на чл. 50, ал. 1
от Закона за движението по пътищата да пропусне
движащия се по път с предимство лек автомобил марка и модел „****
*“ с рег. № ****, управляван
от притежателя си М. А. Д., ЕГН: **********, блъснал го е и в резултат на това му е
причинил материалните щети, описани и оценени от назначената
съдебно-автотехническа експертиза на стойност 2 356, 00 лева. Сред тях
попадат и тези, които ответната страна неоснователно оспорва да са следствие от
инцидента.
Тъй
като към датата му виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което е удостоверено
в представената Справка от базата данни на ищеца към 10.07.2014 г., на ***г.
последният изплатил на собственика на увредената вещ по отправена от него
претенция обезщетение за въпросните щети в размер на 1 971, 48 лева.
Обосновава се
извод, че в правната сфера на ищеца е възникнало срещу ответника регресно
вземане по чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.) за 1 971, 48 лева,
изискуемо от момента, в който е бил нареден преводът на сумата по сметка на увреденото
лице на ***г. Именно от тогава по правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е
започнала да тече давността за погасяване на това притезание, която е
петгодишна, съобразно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл Постановление на ВС №
7/04.10.1978 г. и Решение № 127/18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о.). Респективно
до съдебното завеждане на иска на 23.08.2019
г., когато се прекъсва според чл. 116, б. „б”, предл. 1 от ЗЗД, не е изтекла.
Гореизложеното мотивира съда да уважи главния иск изцяло,
като присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, с изключение на интервала от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., през който мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.) дерогира
юридическите последствия на просрочието.
С отговора си и с Молба вх. № 3201/30.06.2020 г. ответникът обективира евентуално
искане за разсрочване на процесното задължение, която се преценя за неоснователно,
тъй като липсват доказателства в подкрепа на условията по чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Текстът му допуска при постановяване на
решението съдът да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
Визираната привилегия е въведена в интерес на материално
затруднени лица, в която категория, видно от ангажираните писмени доказателства,
ответникът не попада. Информацията, документирана
в Служебни бележки, издадени на 18.09.2019 г. съответно от Председателя
на ВСК при ОДП – Стара Загора и Директора на ОД на МВР – Стара Загора,
Удостоверение изх. № 5490/30.09.2019 г., издадено от „Б.” ЕАД, и Погасителен
план към 27.07.2019 г. към Договор за потребителски кредит № ***г., сочи, че за
периода от 01.01.2019 г. до 31.08.2019 г. в качеството си на държавен служител
при Първо районно управление при ОД на МВР – Стара Загора същият е получил
нетно възнаграждение от общо 9 281, 92 лева и че е обременен
с дълг към ВСК при ОДП – Стара Загора, който към месец септември 2019 г.
възлиза на 4 500, 00 лева и за погасяването на който ежемесечно от заплатата му се
удържа сумата от 275, 00 лева, както и с такъв към „Б.” ЕАД за възстановяване
на отпуснат кредит от 32 000, 00 лева за срок от десет години при месечна
вноска от 352, 70 лева.
Заключава се, че постоянната му трудова заетост на държавна служба му
гарантира сигурен, редовен и задоволителен по величина доход, достатъчен за
пълно издължаване на цялата процесна сума, която не е голяма, като този извод
съвсем не се опровергава от обстоятелството, че доброволно е увеличил пасива си
със задължения към трети лица, още повече че е договорил разсроченото им погашение.
При указания изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да репарира ищцовите съдебноделоводни разноски от общо 278, 86
лева, от които 78, 86 лева – внесена държавна такса за разглеждане на иска, и 200,
00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-автотехническа
експертиза.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ж.С.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да
заплати на Г. ф., ЕИК: ***, с адрес: ***,
представляван заедно от Б. М. и С. С. в качеството на Изпълнителни директори и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт Т. Д. М.и адв. С.Ф.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „О.” АД, сумата от 1 971, 48 лева (хиляда деветстотин седемдесет и един
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща изплатено обезщетение по
Щета № ****г. за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка и модел „****
*“ с рег. № **** в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****г. в гр. Я.на кръстовище между обходен път „И.“ и ул. „Т.“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, с изключение на периода от 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г. вкл., както и сумата от 278, 86 лева (двеста седемдесет и осем лева и осемдесет
и шест стотинки) – съдебноделоводни разноски за внесена държавна такса за
разглеждане на претенцията и за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разсрочване изпълнението на решението.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД