Решение по дело №647/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №8

 

гр. ВРАЦА,  09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение в

публичното заседание на   11.12.2019 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар  Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.   дело N` 647 по описа за 2019   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4369/05.09.19 г. на ДП "Радиоактивни отпадъци", с ЕИК *********, гр. София срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 218/16.08.19 г. постановено по гр. дело № 352/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която предприятието въззивник е осъдено да заплати на ищеца Л.К.Х. *** работодателски вноски от м. януари 2016 г. до м. декември 2017 г. включително общо в размер на 880 лв. /24 вноски по 40 лв./

Въззивникът намира, че в обжалваната част решението на съда е неправилно и необосновано. Районен съд не следвало да присъжда на ответника Л.К. обезщетение за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, дължимо  по чл. 52, ал. 4 от КТД. Според въззивника това е така, тъй като обезщетението се полагало само на работници и служители на ДП "РАО", които са членове на синдикалните организации страни по КТД или са се присъединили към КТД. За периода от прекратяване на трудовото правоотношение на ответника Л.К. до възстановяването му от съда, той не е бил член двете синдикални организации страни по КТД и не се е присъединил към договора. При това положение според предприятието-въззивник, Л.К. не може да черпи права от КТД за посочения период и обезщетението по чл. 52, ал. 4 от КТД не му се дължи.

При наведените оплаквания, жалбоподателят моли за отмяна решението на районен съд в атакуваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне претенцията на ищеца за заплащане на сумата 880 лв. ДП "РАО" претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по жалба Л.К., редовно уведомен, не представя отговор.

Към настоящата инстанция няма заявени доказателствени искания.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на жалбоподателя, окръжен съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт подлежащ на обжалване пред въззивна инстанция.

Решението на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Първостепенният районен съд гр. Козлодуй е бил сезиран от работника Л.Х. с искова молба срещу ответника работодател ДП "Радиоактивни отпадъци" гр. София, с която ищецът е предявил два обективно, кумулативно съединени иска -  Първият за заплащане на сумата от общо 6 050 лв. представляваща социални плащания, които му се дължат и не са изплатени, на осн. чл. 50 от КТД на предприятието-ответник действащи в периода 2015 г. до 13.03.17 г.; Вторият иск е за заплащане на сумата 880 лв. /24 вноски по 40 лв./ за периода от м. І-20126 г. до м. ХІІ-2017 г. на осн. чл. 52, ал. 4 от КТД представляващи пенсионни вноски в доброволен пенсионен фонд "Съгласие", които е следвало да се внасят от предприятието работодател в полза на работника ищец, които неправомерно не са внасяни от работодателя.

С атакуваното в настоящото производството решение на първостепенния съд, първият от така предявените искове за сумата 6 050 лв. е отхвърлен, като в тази част решението не е атакувано от страните пред въззивния съд и е влязло в законна сила.

Ответникът работодател ДП "РАО" гр. София е обжалвал съдебния акт на районен съд постановен по вторият от обективно съединените искове, с който е осъден да заплати сумата 880 лв.

Във вр. с тази претенция, от фактическа страна по делото не се спори между страните относно следните обстоятелства: Работникът-ищец Х. първоначално работел по тр. договор в ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй, като на 01.03.13 г. при предпоставките на чл. 123 от КТ преминал на работа при ответника ДП "РАО". Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено от ДП "РАО" със запоед № ТП-284/21.12.15 г. на осн. чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ. Заповедта за уволнение е атакувана ред районен съд гр. Козлодуй, като съдът е одобрил спогодба по гр. д. № 284/16 г. и работникът Х. е възстановен на заемната преди уволнението длъжност, считано от 17.05.16 г. Трудовото му правоотношение отново е било прекратено от работодателя ДП "РАО" със заповед от 17.05.16 г. на осн. чл. 328, ал. 1 т. 12 от КТ. Със влязло в законна сила решение на районен съд гр. Козлодуй по гр. дело № 889/16 г. работникът е бил възстановен на заеманата длъжност, считано от 12.12.17 г. Със заповед от 28.11.18 г. работодателят ДП"РАО" прекратил отново трудовото правоотношение на работника Х. на осн. чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.18 г. Последната заповед за уволнение на работника-ищец Х. е влязла в законна сила и не е атакувана по съдебен ред.

По делото са представени КТДоговори с идентично съдържание действали, в периода от 2015 г. до  - 2017 г., приложими според чл. 3 към от същите за всички работници и служители в ДП "РАО" - членове на синдикатите, страна по този договор /фирмена синдикална организация при ДП "РАО" към национална федерация на енергетиците - КНСБ и фирмена синдикална организация при ДП "РАО"  към федерация "Атомна енергатика" КТ "Подкрепа"/, за времето, през което членуват в тях.  А в чл. 52, ал. 4 от КТД е посочено, че работодателят осигурява за своя сметка средства за застраховка "Живот" на работниците и служителите на ДП "РАО" или допълнително пенсионно осигуряване, в размер не по малко от нормативно определения необлагаем максимум  по ЗКПО. От представената на стр. 23 от делото индивидуална партида на ищеца Л.Х. в Доброволен пенсионен фонд "Съгласие", който документ не е оспорен в производството, се установява, че работодателят е внасял на във фонда, по сметката на ищеца суми във вр. с доброволното му пенсионно осигуряване по цитирания чл. 52, ал. 4 от КТД, за периода от 2013 г. до края на 2015 г., като работодателят не е внасял вноски в исковия период - 2016 г. и 2017 г. общо в размер на сумата 880 лв. /24 вноски по 40 лв./ Посоченото обстоятелства, а именно - че не са внасяни работодателски вноски в исковия период общо в размер на 880 лв., ответникът ДП "РАО" не оспорва.

Единственото правопогасително възражение за недължимост на думата от 880 лв. на предприятието работодател, направено  както в отговора на исковата молба, така и пред настоящата инстанция, се мотивира с твърдението, че ищецът Х. не е член на синдикалната организация страна по КТД и не се е присъединил към договора, при което не може да черти права от същия /КТД/.

Според окръжен съд това правопогасително възражение на ответника-работодател, за което той носи доказателствена тежест, е недоказано в производството. Периода, за който се претендират работодателски вноски по чл. 52, ал. 4 от КТД за допълнително пенсионно осигуряване в размер на 880 лв., е от 2016 г. и до м. ХІІ 2017 г. Както се посочи по-горе, в този период ищецът Х. е уволняван два пъти от работодателя, но е бил възстановяван на заемната преди уволнението длъжност с решения на районен съд гр. Козлодуй, което обстоятелство не се оспорва от ответника-работодател. В тази случаи, когато прекратеното трудово правоотношение е възстановено от съда в хипотезата на чл. 344, ал. , т. 2 от КТ, се възражда същото трудово правоотношение, което е съществувало между страните преди незаконното уволнение, което включва и правата на работниците по КТД, доколкото по делото няма твърдения от ответника-работодател, подкрепени с доказателства, че уставите на съответните синдикални организации страни по процесния КТД предвиждат, че синдикалното членство на работниците се прекратява "екс леге" с прекратяване на трудовото правоотношение със съответния работодател.

В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първостепенния районен съд, решението на последния в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
     При изхода от спора, на предприятието работодател не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Козлодуй № 218/16.08.2019 г. постановено по гр. дело № 352/19 г. по описа на същия съд ЧАСТТА, с която ответникът ДП "РАО" гр. София с ЕИК ********* е осъдено да заплати на ищеца Л.К.Х. с ЕГН ********** *** работодателски вноски от м. януари 2016 г. до м. декември 2017 г. включително общо в размер на 880 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател ......    Членове 1......     2.........