№ 1140
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501095 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано е по две въззивна жалба от
страна на ОБЩИНА – ВАРНА против Решение № 260653 от 25.02.202
година, постановено по гр.дело № 14651/2020 година, по описа на ВРС, с
която съдът е осъдил ответната Община, представлявана от Кмета на
общината, адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 да заплати в
полза на АТ. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 8 000 лева /осем хиляди/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания от счупване на
пателата закрито в дясно /счупване капачката на дясно коляно с умерено
разместване/, вследствие от спъване в неравност, причинена от счупени и
разместени тротоарни плочки и последвало падане на земята, станало на
18.02.2020г. в гр. Варна, при движение по тротоар на ул. «Ц.», ведно със
законната лихва считано от датата на деликта- 18.02.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.49 ЗЗД, както на съдебно –
деловодни разноски в размер на 1 931.34 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
В жалбата, се изразява несъгласие с постановеното решение и се
настоява съдът да постанови друго, с което атакувания акт да бъде отменен, а
претенцията - отхвърлена; излага се, че съдът не е обсъдил в цялост и пълнота
1
наличните по делото доказателства, както и че предявения иск е израз на
неоснователно обогатяване от страна ищеца; че не са били обсъдени
представените от тях писмени доказателства – а именно полагането на
асфалтобетон на въпросната улица; не е бил отчетен и механизма при
причиняване на увреждането и че липсват доказателства в тази насока.Твърди
се още, че разпитаните по делото свидетели са притежавали качеството
„заинтересованост“ от изхода на спора и че дадените показания не са
обективни.По същество се настоява съдът да отхвърли претенцията,
отменявайки решението, а в условията на евентуалност да намали размера на
присъденото обезщетение.
Отговор по делото е постъпил от страна на адв.К., като процесуален
представител на АТ. Г. Т. и с него се излага, че решението е правилно и не
страда от пороци.Искането е да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно
призована и се представлява от ю.к.П., която моли съдът да уважи жалбата.
Въззиваемата страна, в лицето на АТ. Г. Т., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.К., която настоява съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
От исковата молба става ясно, че е бил предявен иск от страна на АТ. Г.
Т., ЕГН ********** против Община Варна, с правно основание чл. 49 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 8 000 лева / осем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания от счупване на
пателата закрито в дясно, вследствие от спъване в неравност, причинена от
счупени и разместени тротоарни плочки и последвало падане на земята,
станало на 18.02.2020г. в гр. Варна, при движение по тротоар на ул. «Ц.»,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 18.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението. Според твърденията в молбата на
18.02.2020 година, около 12 часа, при излизане от двора на ОУ Н.Г., където
ищецът работел като преподавател, и при пешеходното си придвижване по
ул.“ Ц.“, внезапно кракът му се препънал в неравност от счупени, разместени
и надигнати тротоарни плочки.Въпреки ранния час и сухото време той е
паднал върху паважа върху десния си крак, при което усетил силна болка и
звук от счупване на кост. Бил подпомогнат от преминаващи случайно хора,
т.к. не съумял да се изправи самостоятелно.Ищеца незабавно е посетил
2
„Спешно отделение“ на МБАЛ Св. Анна Варна, където след направена
рентгенова снимка, било установено счупване на пателата, закрито в дясно.
При спинална анастезия на следващия ден – 19 февруари 2020 година е било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставена
гипсова имобилизация.Изписването се е състояло на 23.02.2020 година с
диагноза счупване на патела, закрито в дясно, а в април 2020 година е била
свалена гипсовата имобилизация.Ищеца е започнал рехабилитационни
процедури – курс, които продължил до юни 2020 година, като често
посещавал лекари ортопеди.Той излага още, че е приемал различни
медикаменти и провеждал процедури по раздвижване първоначално в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ Св.
Марина Варна, а впоследствие и други центрове.Изложил е още, че в периода
от 18.02 до 23.05.2020г. ползвал болнични.
Ищеца сочи, също така, че състоянието все още, въпреки изминалото
време не е добро; че е претърпял болки и страдания; бил ограничен във
възможностите си да се обслужва сам в ежедневието, че не е бил в състояние
да спи нормално, да поддържа лична хигиена и домакинството си.
Движенията на десния му крак били ограничени и мъчително извършвани,
като е ползвал патерици и придружител. Понастоящем все още имал болки в
коляното. Изпитвал силен стрес, неспокойствие, непълноценност,
потиснатост. Предстояла я му нова операция за отстраняване на импланти.
Движел се бавно и повече не можел да спортува. Сочи, че доколкото
инцидентът се е случил на тротоар на ул. Ц., то същият е в пределите на
Община Варна и нейно е задължението по поддържането му в изправно
състояние.
От фактическа страна пред решаващия съд е установено, че исковата
претенция се потвърждава от медицинските документи относно състоянието
на ищеца, а именно: Епикриза от 23.02.2020г. от МБАЛ Св. Анна Варна АД,
Епикриза от 23.06.2020г. от МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна, амбулаторни и
болни листи, от които се установява, че на 18.02.2020г. ищецът е постъпил в
Клиника по ортопедия и травматология с травма на дясна колянна става,
както и че на 19.02.2020г. му е извършена операция за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, патела, поставена е гипсова имобилизация с
препоръка за 28дни. Провеждан е курс на физиотерапия в доболнична помощ,
откъдето е бил насочен за долекуване. В периода 16-23.06.2020г. е
провеждано лечение в МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна. От 18.02 до 23.05.2020г.
е ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност.
По делото е била изслушана и неоспорена Съдебно медицинска
експертиза, от чието заключение става ясно, че вследствие на инцидента от
18.02.2020 година ищецът Т. е получил счупване капачката на дясно коляно с
умерено разместване; че е осъществена оперативна интервенция на
19.02.2020 година, когато е наместено счупването с вътрешна фиксация на
костта и наложена гипсова имобилизационна превръзка. Възстановяване
движението на крака след такава интервенция се случва в рамките на месец-
3
месец и половина, като известно ограничение в движението на крака е
продължило още два- два и половина месеца, съобразно наличната мед.
документация. Експерта е посочил още, че след възстановяване целостта на
костта се е наложило физиотерапевтично лечение до м.юни 2020г., като
понастоящем предстояща била операция за изваждане на остеосинтензия
материал. Понастоящем пострадалият се придвижвал без помощни средства,
наблюдавало се накуцване на психическа основа, но и предвид на факта, че
поради ковид обстановката не му е отстранен остеосинтезния материал,
което предизвиквало дразнене в коляното. Тъй като се касае за фрагментно
счупване, свързването на двата фрагмента е извършено чрез телчици /
остеосинтезен материал/. Счупването на капачката за разлика от счупването
на другите кости налагало хващане с въпросния остеосинтезен материал, за да
може костта да зарасне, като самото зарастване било по - трудно по
принцип. Понастоящем оздравителният процес е приключил, а накуцването
според в.л. ще отмине след премахването на въпросните телчици от костта,
когато ще стане възможно и ищецът да спортува. Според в.лице получената
травма е резултат на соченото от ищеца падане.
Изготвена е, и е неоспорена и Съдебно психиатрична експертиза, в
която в.л. Ц. излага, че след инцидента от 18.02.2020 година начинът на живот
на ищеца е бил негативно променен, като са налични данни и за
психотравмени преживявания, емоционално напрежение, несигурност,
очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност,
епизодични страхови очаквания, безпомощност; че все още се констатират
следи от преживяната травма, по- голяма предпазливост, което е установено и
нагледно от в.л. при наблюдение движението на ищеца по тротоара.
Благоприятстващите фактори за по- бързото възстановяване на ищеца, което
обичайно отнемало 6-12месеца, са били високият интелект на ищеца и
относително емоционалната му стабилност.
От разпита на свидетелката К.Р.Н., без дела и родство със страните,
става ясно, че на въпросната дата по обяд излизайки от училище „Н.Г.“, в
което работили с ищеца, и непосредствено малко след оградата на тротоара в
посока към пешеходната пътека и малко преди нея, го видяла паднал на
земята. Около него имало деца, които му помагали да стане. Дънките му били
скъсани, а едната обувка събута. Децата й казали, че се спънал и паднал.
Свидетелката го завела с колата си до Спешна помощ, като му помагала, тъй
като той не можел да върви. Коляното му било подуто. Останала цял следобед
с него. Посочва, че към нея дата ремонтни дейности на тротоара е нямало, а
4
плочките там били отдавна разместени и счупени. Ремонт бил направен, но
впоследствие, след обявяване на извънредното положение. Свидетелката го
прибрала от болницата. Седмица след като го изписали от болницата ходила
до дома му, за да го види и да му помага с училищни въпроси. Той не можел
да се движи, бил с турникет заради операцията на капачката. Доколкото
разбрала имал поставена пластина на коляното, за да може да зарасне.
Дъщеря му и зет му ходели непрекъснато да го обслужват, защото той не
можел сам. Бил с патерици около 40дена.
Пред ВРС ответната Община е онгажирала писмени доказателства
съобразно които с Договор от 26.09.2019г. сключен с ДЗЗД Черно море 2016
за основен ремонт на улична мрежа по плана на 6-ти и 25-ти м.р. м.р., район
Приморски, и на ул. Св.пророк Илия и ул. Св. Йоан Кръстител по плана на кв.
В., възлагателно писмо от 02.10.2019г., протоколи от 02.04.2020г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект
улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към м.03.2020г., от 10.07.2020г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект
улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към 01.06.2020г., от 25.09.2020г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект
улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към 10.09.2020г., тристранни
протоколи от 01.06.2020г. и 10.09.2020г. за установяване качеството на
изпълнените СМР и годност за ползване на строежа и разрешение за ползване
от 31.08.2020г. От така посочените писмени доказателства се установява, че
действително с договор от 26.09.2019г. Община Варна е възложила
извършване ремонт на уличната мрежа в т.ч. на ул. Ц., където е настъпил
инцидента.
Предвид изложеното до тук, ВРС е приел, че претенцията е основателна
и е присъдил търсеното обезщетение.
Виждането на ВРС е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили.Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
5
възниква, когато има вреди.Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги
когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа.Т.е. винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.С
оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това
в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – Съдебно медицинска и
Психиатрична експертизи и от разпита на свидетелката К.Н., съдът прави
извод, че именно в резултат на съприкосновение между повърхността на
тротоара и десен долен крайник на ищеца, е получено нараняването /
фрактурата/ посочена от вещото лице. Според експертизата тази фрактура е
на капачката на дясно коляно с умерено разместване; че тази фрактура е била
отстранена посредством оперативна интервенция с вътрешна фиксация на
костта и наложена гипсова имобилизационна превръзка.От данните
изложените в експертното заключение и защитени в съдебно заседание става
ясно още, че при тази интевренция възстановяване движението на крака е в
рамките на месец- месец и половина, като известно ограничение в
движението на крака е продължило още два- два и половина месеца,
съобразно наличната мед. документация.След възстановяването на костта се
налага и втора интервенция – за отстраняване на остеосинтензия
материал.Експерта още сочи, че се касае за фрагментно счупване, свързването
на двата фрагмента е извършено чрез телчици / остеосинтезен материал/.
Счупването на капачката за разлика от счупването на другите кости налагало
хващане с въпросния остеосинтезен материал, за да може костта да зарасне,
като самото зарастване било по - трудно по принцип.
В подкрепа на ищцовата теза е и наличната по делото Съдебно
психиатрична експертиза, неоспорена и съобразно която начинът на живот на
ищеца е бил силно променен, в негативна насока ; има данни за
6
психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност,
очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност,
епизодични страхови очаквания, безпомощност; че все още се констатират
следи от преживяната травма, по- голяма предпазливост, което е установено и
нагледно от в.л. при наблюдение движението на ищеца по тротоара. Вещото
лице обръща внимание и на факта, че благоприятстващите фактори за по-
бързото възстановяване на ищеца Т., което обичайно отнемало 6-12 месеца,
са били високият интелект на ищеца и относително емоционалната му
стабилност.
Не на последно място, разпитаната пред ВРС свидетелка сочи
множество и различни обстоятелства, които също потвърждават ищцовата
теза.Свид.Н. е очевидец на случилото се след непосредственото падане на Т.
на тротоара; именно тя е оказала и първа помощ, транспортирайки същия до
Спешен медицински център; посещавала го е в домът му и е имала преки и
също непосредствени наблюдения от медицинското му, и психическо
състояние.В контекста на въззивната жалба и като отговор на въведения там
довод, съдът намира, че този свидетел не притежава качествата
предубеденост и / или заинтересованост.Касае се за колегиални между нея и
пострадалия отношения, като няма данни да е налице база за сравнение, които
да изключат достоверността им.Напротив – тези показания кореспондират с
останалия наличен доказателствен материал – заключения на в.л.
Установен и изяснен в максимална степен е и механизма на настъпване
на увреждането.Този извод се налага категорично от заключението на вещото
лице, по проведената, а и неоспорена Съдебно медицинска експертиза.Като
отговор на втори въпрос, там е отразено, че фрактурата е пряка последица от
директен удар с или върху твърд , тъп предмет и изцяло отговаря на заявеното
в исковата молба.И този изтъкнат във въззивната жалба довод, следователно
се явява в противоречие с наличните по делото доказателства.
Другото защитно възражение във въззивната жалба – касаещо
рехабилитацията на този тротоарен участък е свързано с прилагането а
различни писмени документи – вж.л.57-л.86. От тях става ясно, че на базата
на сключен Договор за основен ремонт на уличната мрежа от м. септември
2019 година е предприет такъв, като в чл.2 от същия става ясно, че срокът за
изпълнение 6 месеца и той тече от датата на възлагателното писмо.Самото
възлагателно писмо е от м. октомври 2019 година, а от Протокол за
установяването и завършването на СМР от 02.04.2020 година / вж.л.76/ е
видно, че към тази дата СМР са били извършени.С втори Протокол от
10.07.2020 година е констатирано цялостното завършване на участъка към
01.06.2020 година.От изложеното до тук се налага извода, че към датата на
която е настъпило увреждането ремонтната дейност не е започнала, нито е
била завършена, още по – малко има данни за ограждения и / или
предупреждения да е забранено преминаването през този участък.Към датата
7
на увреждането са били налице неизправности в тротоарната настилка и
точно те са причинили самото увреждане.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
увреждането са недвусмислени.Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради неправилно поставени тротоарни плочи във въпросния
тротоарен участък.Доказано е и причиняването на неимуществените вреди на
ищеца в резултат на настъпилия инцидент.Последните вреди се изразяват в
претърпени от ищеца болки и страдания, както и допълнителни негативни
изживявания от преживените неудобства и социални ограничения.При
определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази
разпоредбите на чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, както и следните обстоятелства,
относими към тази преценка и установени от заключението на
Съдебномедицинската и психиатричната експертизи на вещите лица, както и
от приетите като писмени доказателства медицински документи, и намира, че
ВРС справедливо е уважил претенцията в пълен размер.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия Т. следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски, в размер на 850 / осемстотин и
петдесет/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260653 от 25.02.202 година, постановено
по гр.дело № 14651/2020 година, по описа на ВРС, седми състав.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета на общината, адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 да заплати в полза на АТ. Г. Т.,
ЕГН ********** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, пред
ВОС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
8
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9