Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1963 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни изискуеми вземания към
кредиторите си „Ш.Б.“ ЕАД в размер на 64 016,20 лева; към „УниКредит
Булбанк“ АД по договори за кредит и публични вземания на дружеството към
държавата. Предвид изложеното иска спрямо „В.Т.2.“ ЕООД да бъде открито
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „В.Т.2.“
ЕООД. Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
По делото са приети като
доказателства счетоводни баланси и годишни финансови отчети за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и оборотни ведомости.
От приложената по делото
справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че на името на дружеството
са регистрирани 6 бр. МПС. Установява се от извършената справка ИКАР по имотния
регистър на Република България, че няма данни за вписвания на името на „В.Т.2.“
ЕООД.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0052686/25.07.2018 г. са наложени
запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, както и запор върху
МПС във връзка с установено изискуемо публично вземане в общ размер
32 611,45 лева. Видно е от удостоверение изх. № 220201900274402/22.10.2019
г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, че към 22.10.2019 г. задълженията
на „В.Т.2.“ ЕООД към НАП са в общ размер на 47 309,10 лева.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
през анализирания период активите на „В.Т.2.“ ЕООД са били преобладаващо
текущи. Към края на различните отчетни периоди този вид активи е заемал между
80 % и 100 % от активите на дружеството. В структурата на текущите активи не
присъстват материални запаси /с изключение на 2016 г., когато в края на периода
е отчетено наличие на суровини и материали с балансова стойност 3 хил. лв. или
1,36 % от стойността на текущите активи/. До 2015 г. се наблюдава тенденция на
намаляване размера на краткосрочните вземания – от около 74 % до малко повече
от 8 % от стойността на текущите активи, след което следва бързо нарастване на
техния относителен дял до 98-99 %. Това означава, че след края на 2017 г.
основен фактор за възможността на молителя да обслужва текущите си задължения е
събираемостта на вземанията. Паричните средства са със значим относителен дял
през периода 2014 г. – 2016 г., докато през последните два годишни отчетни
периода, а така също и през 2019 г., същите рязко намаляват до 1-2 % от
стойността на текущите активи. Нетекущите активи са структурирани от
нематериални запаси /до края на 2015 г., след което такива липсват/ и от ДМА,
посочени по балансовата статия „Съоръжения и други“. Последните присъстват в
балансите до края на 2018 г., когато балансовата им стойност е 37 хил. лв.
Вещото лице установява, че собственият капитал на
молителя заема между 21 и 36 % от общата сума на пасивите на дружеството.
Същият е формиран от отчетените печалби през периода от 2013 г. – 2017 г.
включително, които не са разпределяни. През различните отчетни периоди е налице
относително равновесие между нетекущите и текущите задължения. Първите са
формирани от задължения към финансови предприятия по договори за банкови
кредити, а преобладаващи сред краткосрочните задължения са тези към доставчици,
както и публичните задължения.
Установява се от обобщените данни от вещото лице, че
до 31.12.2016 г. стойностите на всички показатели на ликвидност са в допустими
граници или значително превишават максималните си референтни стойности. Към
края на останалите два годишни отчетни периода, както и към 30.09.2019 г.
коефициентите на обща и на бърза ликвидност не претърпяват качествени
изменения, но поради незначителните суми на паричните средства в сравнение с
размера на текущите задължения, стойностите на коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност са многократно по-ниски от референтните.
При съобразяване счетоводните данни стойностите на
показателите за финансова автономност на дружеството са в допустими граници.
През целия анализиран период балансовата стойност на имуществото на „В.Т.2.“
ЕООД е превишавало общия размер на паричните задължения на дружеството.
По делото са налични данни за
наличие на краткосрочни задължения към кредитори на дружеството, с общ размер
към датата на подаване на исковата молба 27.09.2019 г. 128 329,13 лева. В
счетоводния баланс към 30.09.2019 г. са посочени краткосрочни задължения в общ
размер 86 хил. лв. Налице е разлика между размерите на задълженията, установени
въз основа на документите по делото и тези, отразени в счетоводния баланс, в
размер на 42 хил. лв. При включване на тези задължения показателните за
ликвидност намаляват стойностите си, но не претърпяват качествени изменения в
сравнение с тези, изчислени по данни от счетоводния баланс, докато
коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост към 30.09.2019 г. се
влошават и излизат извън границите на референтните си стойности.
Установява се, че през периода от
2013 г. до 2018 г. „В.Т.2.“ ЕООД е отчело следните текущи финансови резултати:
за 2013 г. – печалба 17 хил. лв.; за 2014 г. – печалба 19 хил. лв.; за 2015 г.
– печалба 42 хил. лв.; за 2016 г. – печалба 10 хил. лв.; за 2017 г. – загуба 1
хил. лв. и за 2018 г. – загуба 8 хил. лв.
От приетото заключение е видно, че
към 31.12.2018 г. „В.Т.2.“ ЕООД е притежавало имущество с балансова стойност
405 хил. лв., състоящо се от ДМА /транспортни средства/ - 37 хил. лв.,
краткосрочни вземания – 360 хил. лв. и парични средства – 8 хил. лв. На
11.11.2019 г. от СДВР – отдел „Пътна полиция“ е получена информация, че към
08.11.2019 г. в централната база на АИС – КАТ са налице данни за 1 брой МПС,
регистрирано на името на „ВИП Т.****“ ЕОД – влекач марка DAF, с рег. № ******,
чиято регистрация е прекратена служебно. Не се установяват недвижими имоти,
собственост на дружеството. За събиране на суми е образувано изпълнително дело
№ *********/2018 г. по описа на ТД на НАП – София, като към датата на изготвяне
на експертизата няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на
ДОПК.
При анализ на счетоводните данни се
доказа, че влошаването на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност
е започнало през 2017 г., към края на която „В.Т.2.“ ЕООД е разполагало с
незначителни суми парични средства в сравнение с размера на изискуемите
задължения. През този период, както и през следващите, коефициентите на обща и
на бърза ликвидност запазват високите си стойности благодарение на наличието на
краткосрочни вземания в значителни размери, които съставляват 98-99 % от
текущите активи на дружеството. Очевидно е, че в случая обслужването на
краткосрочните задължения е изцяло зависимо от събираемостта на вземанията. При
условие, че същите не могат да бъдат събрани, молителят не е в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения, считано от 31.12.2017 г.
Съгласно данните от счетоводния
баланс към 30.09.2019 г., „В.Т.2.“ ЕООД е притежавало текущи активи на стойност
365 хил. лв., от които вземания – 360 хил. лв. и парични средства – 5 хил. лв.
Паричните средства са разпределени по разплащателни сметки – 4 хил. лв.
/запорирани от НАП с постановление за налагане на обезпечителни мерки от
25.07.2018 г./ и касови наличности – 1 хил. лв.
Следователно без събиране поне на чест от вземанията си, молителят не е
в състояние да осигури заплащане на разноски в производство по несъстоятелност.
По делото е изслушано допълнително заключение
на съдебно-икономическата експертиза, от което се установява, че вземанията на „В.Т.2.“
ЕООД към 30.09.2019 г. са в общ размер на 360 хил. лв., от тях към клиенти
и доставчици 46 хил. лв., с относителен дял 12,78 %; вземания по записани
дялови вноски 308 хил. лв. и разчети за гаранции 6 хил. лв., последните два
вида с относителен дял 87,22 %. Установява се, че вземанията от клиенти,
осчетоводени по сметка 411 „Клиенти“, са възникнали на основание извършени
доставки и издадени за тях фактури за периода от 31.05.2016 г. до 31.10.2018 г.
Вземанията по записани дялови вноски са възникнали през периода 2016 г. – 2018
г. и представляват парични средства, предоставяни на управителя на дружеството
за закупуване на основни средства, суровини и материали, необходими за
дейността на фирмата. Сумата от 6 хил. лв. по сметка 492 „Разчети за гаранции“
е осчетоводена на 01.09.2014 г. и представлява депозит по договор с „Ш.Б.“ ЕАД.
В заключението си вещото лице посочва, че вземанията отразени по сметки 402
„Доставчици по аванси“, 411 „Клиенти“ и 492 „Разчети за гаранции“, са осчетоводени
правилно в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Относно вземанията, осчетоводени по сметка
426 „Вземания по записани дялови вноски“, чрез която предприятията отчитат
сметните си отношения със съдружниците за записаните от тях, но невнесени
дялови вноски, и предвид обстоятелството, че записаният капитал по партидата на
„В.Т.2.“ ЕООД в размер на 10 лева е внесен и след учредяването на дружеството
не е променян, то това обстоятелство води до извода, че осчетоводяването на
вземанията в размер на 307 600 лева по сметка 426 „Вземания по записани
дялови вноски“ не е в унисон с изискванията на приложимите счетоводни
стандарти. В представените от счетоводството на молителя аналични регистри на
сметка 426 „Вземания по записани дялови вноски“ за периода от 2014 г. до 2019
г. включително не се съдържат данни /записи/ в съответната графа, указваща
дебитора /длъжника/ по отделните вземания. Според получените обяснения,
осчетоводените по сметката суми представляват парични средства, суровини и
материали, необходими за дейността на фирмата. Това предназначение на
въпросните парични средства кореспондира по-точно с друга разчетна сметка от
група 42 „Персонал и съдружници“, а именно със сметка 422 „Подотчетни лица“. По
данни от изготвена от „УниКредит Булбанк“ АД справка за наличностите по банкови
сметки на „В.Т.2.“ ЕООД, към 31.12.2019 г. по четирите броя сметки е имало обща
наличност от 5,07 лева.
Съдът намира, че от приетите заключения – основно и
допълнително може да се направи извод, че счетоводството на ответника е редовно
водено, при отчитане, че вземанията в размер на 307 600 лева е следвало да
се отчетат в друга разчетна сметка. Доказа се, че през последните отчетни
периоди 98-99% от активите на дружеството „В.Т.2.“ ЕООД са от вземания така,
както са конкретизирани в допълнителното заключение и обсъдени по-горе. В практиката на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на актива и пасива,
залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е достатъчно,
за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не. От значение
е да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни
активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични
средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични
суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е
длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси
и вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се
прецени тяхната реализуемост, т.е. дали материалните запаси са продаваеми на
пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са
решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. Ето защо в
разглеждания случай трябва да се съобрази дали вземанията, които формират 98-99
% от краткотрайните активи на ответника са реално събираеми, което е от
значение за извода дали търговецът е платежоспособен. Безспорно се установи, че
вземанията към клиенти и разчети за гаранции са с настъпил падеж и не са събрани
повече от една година, след като е настъпила тяхната изискуемост. Същите не са
погасени и към настоящия момент. Относно вземанията в размер на близо 308 хил.
лв., същите са предоставени на управителя на дружеството през периода 2016 г. –
2018 г. като липсват данни да могат да бъдат реализирани. Ето защо съдът
намира, че вземанията на „В.Т.2.“ ЕООД не могат да бъдат реално събрани в
кратък период от време и съответно трансформирани в парични средства, с които
да бъдат погасени задълженията към кредиторите. Както се установи и от вещото
лице, влошаването на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност е
започнало през 2017 г., към края на която „В.Т.2.“ ЕООД е разполагало с
незначителни суми парични средства в сравнение с размера на изискуемите задължения.
През този период, както и през следващите, коефициентите на обща и на бърза
ликвидност запазват високите си стойности благодарение на наличието на
краткосрочни вземания в значителни размери, които съставляват 98-99 % от
текущите активи на дружеството, но без те реално да могат да бъдат събрани в
кратък срок.
С оглед изложеното съдът намира за доказано при
наличните данни, че молителят няма възможност да покрива краткосрочните си
задължения, тъй като реално вземанията му от трети лица, които формират 98-99 %
от текущите активи са загубили характеристиката си на краткотраен актив,
предвид невъзможността за тяхното събиране в рамките на една година. Съгласно
константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл. 290 ГПК,
като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест
на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона
презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни
задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. От данните
по делото се потвърждава становището на молителя, че затрудненията му за покриване
на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по
несъстоятелност.
При съобразяване изложените мотиви, съдът намира, че
са налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемите си задължения, поради което спрямо „В.Т.2.“ ЕООД следва да бъде
открито производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност
да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на
плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността на
длъжника „В.Т.2.“ ЕООД следва да се приеме 31.12.2017 г., към която дата,
съгласно заключението на вещото лице, дружеството не е притежавало достатъчно
парични средства, с които безпроблемно да извършва плащания на текущи
задължения.
От приетото заключение, както и представените от
молителя доказателства за наличност по сметки на дружеството, съдът намира, че молителят
не разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. С
оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че
следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят
ще бъде осъден с решението да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В.Т.2.“
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „В.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „В.Т.2.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „В.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 1963/2019
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
84, т. 1 ГПК „В.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: