Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
.........03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III- ти въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ
ДРАНДАРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Колева в.н.ч.х.д.№ 4153
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С
присъда от 17.09.2020г., постановена по НЧХД № 17 892/2018г. по описа на СРС,
НО, 102- ри състав съдът е признал подсъдимата Б.Д. Ф.-П., за виновна в това, че на 28.06.2016г. около 22,00-
22,05 часа, в гр.София, бул. „Княз *********във входното антре на апартамент №
24, чрез нанасяне на удари по лице в областта на горна устна и и по лявата ръка
и чрез стискане на дясна ръка, е причинила на частната тъжителка Е.Д.К.
травматични увреждания: кръвонасядане
на горна устна
вляво, кръвонасядане на лява
мишница (с размер 1х1см.) и
кръвонасядания в областта на
дясна предмишница (три ивицовидни червеникави кръвонасядания, леко
ветрилообразно разположени, с размери отгоре надолу 1х0,8см., 3,5х0,4см. и
2,5х0,5см., разположени съотв. на 1,5 и 1см. едно от друго), които осъществяват
медико- биологичните признаци на лека телесна повреда, изразяваща се
причинени болка и страдания, поради което и на основание по чл.130, ал.2 от НК
й наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил за изпитателен срок от три години, като я оправдал по внесеното с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът е признал подсъдимата Б.Д. Ф.-П. за виновна в това, че на
28.06.2016г. около 22,00 часа, в гр.София, бул.„Княз *********във входно антре
на апартамент № 24, противозаконно останала в чуждото (собствено при 1/2 идеална
част и обитавано от тъжителката Е.Д.К.) жилище, въпреки изричната покана от
тъжителката Е.Д.К. да напусне жилището (останала в жилището и нанесла телесни
наранявания на тъжителката и след предупреждение от полиция го напуснала),
поради което и на основание чл.170, ал.4, вр. чл.54 ал.1 от НК й наложил наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66,
Решение по ВНЧХД № 4153/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 2 стр.
ал.1
от НК отложил
за изпитателен срок от три години, като я оправдал по внесеното с
тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.170, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е
определил на подсъдимата Б.Д. Ф.-П. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за
срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три
години.
На основание чл.189, ал.З от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Б.Д. Ф.-П. да заплати в полза на частната тъжителка Е.Д.К. направените
от последната разноски
по делото в размер на 1 393,90 лева, както и 5,00
лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъдата е постъпила въззивна
жалба от подсъдимата Б.Д. Ф.-П., чрез адв.В.П., в която се релевират доводи, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът не е изпълнил
задължението си за всестранно, пълно и обективно изследвана и анализ на
събраните по делото доказателства. Поддържа, че неправилно съдът е изключил от
доказателствения материал показанията на полицейските служители и е отказал
разпит на свидетеля Я.Н.. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена
и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимата Б.Д. Ф.-П. за
невиновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК и
по чл.170, ал.4 от НК.
Защитата на подсъдимата моли съдът да постанови решение,
с което да отмени присъдата на СРС и прекрати наказателното производство поради
изтекла погасителна давност на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал., т.3 от НПК. Претендира направени по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът
на частната тъжителка поддържа жалбата и моли присъдата да бъде отменена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като се запозна с
материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, всички
доказателства, събрани по делото и сам служебно провери атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че тъжителката
Е.К. и подсъдимата Б.Ф. (сестри), били единствени наследници по закон на баща
си- Д.И.П., починал на 09.10.1995г. и на майка си- Е.К.П., починала на
22.05.2016г., като всяка от тях придобила по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху апартамент, находящ се в гр.София, бул.”*********
Тъжителката Е.К. била с постоянен и настоящ
адрес:***.
Подсъдимата Б.Ф. била с постоянен адрес ***
и настоящ- в Република Германия.
До смъртта й на 22.05.2016г. в апартамента,
находящ се гр.София, бул.”Княз *********, живеела Е.П.(майката на тъжителката и
подсъдимата).
Към датата на процесното събитие в жилището,
находящо се в гр.София,
Решение по ВНЧХД № 4153/2020г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
3 стр.
бул.”Княз
********* живеела тъжителката, заедно със съпруга си- свидетелят К.К..
На 28.06.2016г., в периода между 17,00-19,00
часа, в кафене „Естерхази”, находящо се в гр.София, на бул.„******се е състояла
среща между тъжителката Е.К. и подсъдимата Б. Ф.-П., като на нея присъствали
свидетелите Я.Н. К.К.. Поводът за тази среща е бил обсъждане на въпроси във
връзка със съсобствени наследствени имоти на подсъдимата и тъжителката и приключила
без да е било постигнато съгласие по въпросите на разговора между подсъдимата и
тъжителката.
След срещата тъжителката Е.К. се прибрала в
жилището, което обитавала заедно със свидетеля К.К. (съпруг), находящо се в гр.София,
бул.”*********
Около 22,00 часа на същата дата тъжителката
и свидетелят К.К., които се намирали в антрето на посочения по-горе недвижим
имот, чули удар по входната врата на апартамента, при което свидетелят К.К.
решил да види какво става, отворил вратата и видял подсъдимата Б.Ф. да стои
пред вратата. След като свидетелят К.К. отворил вратата подсъдимата влязла в
апартамента и в същото антре, в което преди това се намирали свидетеля К.К. и
тъжителката, между последната и подсъдимата Б.Ф. започнал разгорещен спор по
повод съдбата на наследствените имоти, върху които всяка една от тях имала
равен дял, и които били предмет на по-рано състоялата се среща между въпросните
лица в кафене „Естерхази”.
Тъжителката Е.К. помолила подсъдимата да
напусне апартамента, като придружила словесно отправената покана с действия-
отворила входната врата на апартамента, при което подсъдимата вместо да излезе
от въпосното жилище пристъпила към физически действия по отношение на
тъжителката, които се изразили в нанасяне на удари с ръце по лицето и тялото на
пострадалата Е.К..
Свидетелят К.К., който по това време също се
намирал в антрето на апартамента, виждайки че подсъдимата Б.Ф. нанася удари на
тъжителката Е.К., се намесил във възникналия физически конфликт между двете,
като по този начин прекратил физическото съприкосновение между пострадалата и
подсъдимата, но последните продължили словесния си двубой, който се изразил във
викане и каране. Високият тон, с който тъжителката и подсъдимата спорели, от
една страна, и отворената врата, при която протекло процесното събитие- от
друга, станали причина „виковете” и „крясъците”, които идвали от апартамент №
24, находящ се на четвъртия етаж на жилищната сграда, находяща се в гр.София,
бул.”******, да бъдат чути от свидетеля Г.А., който живеел в апартамент на
втория етаж от същата сграда.
Свидетелят Г.А. се качил на четвъртия етаж
на посочената жилищна сграда, за да види на какво се дължи чутия от него шум,
тъй като до този момент не се било случвало подобно нещо, и качвайки се, видял
че вратата на апартамент № 24 била отворена и в антрето на същия се намирали
четири лица- свидетелят К.К., тъжителката Е.К., подсъдимата Б.Ф. и още един
мъж, когото свидетелят Г.А. не познавал.
По времето, когато свидетелят Г.А. се озовал
пред апартамент №
Решение по ВНЧХД № 4153/2020г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
4 стр.
24,
скандалът между подсъдимата Б.Ф. и тъжителката Е.К. бил затихнал, поради което
скоро след това се върнал в своя апартамент.
През това време подсъдимата Б.Ф. влязла от
антрето в хола на апартамент № 24, седнала на един фотьойл и се обадила на свидетеля
Я.Н., като го помолила да отиде на адреса, на който се намирала същата, като му
съобщила, че между нея и тъжителката възникнал спор във връзка с наследственото
жилище, находящо се на адрес гр.София, бул.”********* Когато свидетелят Я.Н.
пристигнал на посочения адрес заварил в апартамента тъжителката, свидетеля К.К.,
подсъдимата Б.Ф. и братът на съпруга на подсъдимата.
През това време тъжителката Е.К. се обадила
на телефон за спешни обаждания 112 и съобщила за инцидента. На място бил
изпратен дежурен патрул от 05 РУП, който включвал свидетелите Х.В.и К.Н.. След
пристигането на последните на адреса, същите установили, че общественият ред в
жилищната сграда, находяща се на адрес бул.”княз *******е нарушен вследствие на
възникнал спор между подсъдимата и тъжителката за наследствен апартамент,
намиращ се в същата сграда, и в който бил възникнал споменатия спор.
Свидетелите Х.В.и К.Н. съставили два протокола за предупреждение на тъжителката
Е.К. и подсъдимата Б.Ф. да не се саморазправят една с друга и да не нарушават
обществения ред, които били подписани и от двете. След като били предупредени
от служителите на реда и подписали протоколите за предупреждение, подсъдимата,
заедно със свидетеля Я.Н. и братът на нейния съпруг напуснали жилището на бул.”*********
Непосредствено след инцидента тъжителката Е.К.,
посетила УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, като била приета и прегледана в спешен
неврохирургичен кабинет, вследстие на което й е бил издаден медицински документ
№ 000829 от 28.06.2016г. с диагноза- повърхностна травма на окосмената част на
главата, а по отношение на обективното състояние на пациентката е било
отбелязано, че има оток на горната устна вляво, който по данни на пациетката Е.К.
е бил получен вследствие на нанесен й побой и удар по лицето, около два часа
преди самия преглед, като час на прегледа в медицинския документ е отразен 23,25
часа на 28.06.2016г.
На 29.06.2016г. тъжителката Е.К. посетила
съдебномедицински кабинет в гр.София, ул.„*******Специалистът по съдебна
медицина, в резултат на извършения преглед на тъжителката Е.К. установил
наличието на подкожен хематом и кръвонасядане в областта на горната устна
вляво, кръвонасядания в областта на лява мишншца и дясна предмишница, като
медицинското лице дало заключение, че установените травматични увреждания се
дължали на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са могли да бъдат
получени по начин и време, както били съобщени от пациентката. На пациентката Е.К.
е било издадено медицинско удостоверение № V-200/2016г.
На 29.06.2016г. тъжителката Е.К. подала молба
до началника на 05 РУП- СДВР за предприемане на законни мерки срещу подсъдимата
Б.Ф..
Материалите били докладвани на СРП и образувана
прокурорска преписка №
Решение по ВНЧХД № 4153/2020г.,
СГС, НО, III-ти въззивен състав,
5 стр.
33816/2016г.
В хода на извършената проверка не били установени достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер и с Постановление от 17.08.2016г. на СРП било
отказано образуване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1
от НПК, което било обжалвано от Е.К. пред СГП. С Постановление от 12.11.2018г.
прокурор от СГП потвърдил Постановлението на СРП от 17.08.2016г. за отказ за
образуване на досъдебно производство.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка,
е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по
категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно
доказани.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията
на свидетелите Я.Н., К.К., Х.В., К.Н. и Г.А., съдебно медицинско удостоверение
№-200/2016г., амбулаторни листове, разширена справка, справка за съдимост,
заверено копие на материалите по прок. преп. № 33816/2016г. на СРП, фактура,
издадена от немски лекар, превод на български език на фактура, издадена от
немски лекар, писмо от Дирекция „НС 112”-МВР, медицински документ № 000829/28.06.2016г.,
издаден от УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ”, един брой оптичен носител, съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни и по допълнителната съдебно- медицинска
експертиза по писмени данни, техническа експертиза, както и приобщените по реда
на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е
приел за установено, че подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност, с добри характеристични данни.
Повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК обуславя, че
наказателното преследване обективно може да бъде проведено във времевите рамки,
определени от чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК.
В санкционната част на разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК
са предвидени наказания „Лишаване от свобода“ до шест месеца или „Пробация“,
или „Глоба“ от 100,00 лева до 300,00 лева, а в чл.170, ал.4 от НК- „Лишаване от
свобода“ до една година. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три
години. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на посочения давностен срок, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. в конкретния случай– ако надвишава четири години и шест месеца.
Срокът по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК
представлява максимално допустимата продължителност на наказателното
производство за процесното обвинение, освен ако подсъдимият не пожелае изрично
то да продължи, а в случая е налице изрично воляизявление от страна на
подсъдимата наказателното производство да бъде прекратено.
Същевременно НПК не придава никакво правно значение на
причините, поради
Решение
по ВНЧХД № 4153/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав,
4 стр.
които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е бил достатъчен за
приключване на съдебното разглеждане с окончателен акт, като констатацията за
изтичането му е достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК и прекратяването на производство е неизбежна последица. Поради това
въззивният съд намира, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване
за престъпленията по чл.130, ал.2 и чл.170, ал.4 от НК, извършени на 28.06.2016г.,
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а наказателното производство-
прекратено. В тази връзка и на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителката следва
да бъде осъдена да заплати на подсъдимата Б.Д. Ф.-П. направените от нея разноски в размер на 1 686,00 лева
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положоние,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, тъй като настоящото наказателно производство не е сред изрично
посочените в цитиранана разпоредба.
При
извършената на основание чл.313 от НПК
служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира
основания за нейното отменяне или
изменяне, нито допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид
изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 13.07.2020г., постановена
по н.ч.х.д.№ 1661/2019г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство, образувано по тъжба на Е.Д.К. против Б.Д. Ф.-П. за извършени на
28.06.2016г. престъпления по 130, ал.2 от НК и по чл.170, ал.4 от НК.
ОСЪЖДА Е.Д.К. да заплати на
Б.Д. Ф.-П., направените от нея разноски в размер на 1 686,00
лева.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно прекратяване на
наказателното производство подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от
събщаването му на странита пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.