Решение по дело №473/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 28.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ:   АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 473/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 2702/10.01.2014 г., предявена от „У.Б.“ АД ***, против М.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът „У.Б.“ АД  твърди, че на 16.11.2007 г., е сключил с М.С.Ч., Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г., по силата на който „У.Б.“ АД  предоставило на ответницата кредит в размер на 30 000 евро, която сума била усвоена от кредитополучателя. Вземанията на банката били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент № 6, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“.

 Съгласно условията на Договор № 95/16.11.2007 г., погасяването на отпуснатия кредит следвало да се извършва чрез месечни погасителни анюитетни вноски, със срок на погасяване 15.11.2032 г.

Ищецът твърди, че редовното обслужване на кредита било преустановено считано от 15.02.2011 г. Поради това за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тя изпратила до ответницата покана за доброволно изпълнение, с която изрично обявила кредитът за предсрочно изискуем. Ето защо, според „У.Б.“ АД  ответницата му дължи:

-                 сумата от 26 464.65 евро – главница по Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г., и

-                 сумата от 6 979.94 евро – договорна възнаградителна лихва, за периода от 15.02.2011 г. до 22.08.2013 г.

За посочените суми, на 23.08.2013г., „У.Б.“ АД   подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 35785/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, по което, на 16.10.2013 г., за посочената главница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК, ответницата предявила възражение по чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че ответникът му дължи сумата от 26 464.65 евро – главница по Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г.

Ищецът претендира и направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.С.Ч. е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва, че е сключила с ищеца Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г., по силата на който е получила от „У.Б.“ АД   кредит в размер на 30000 евро, както и че задълженията ѝ по договора за кредит са били обезпечени с договорна ипотека.

Ответницата оспорва иска с възражението, че е неоснователен. М.Ч. смята, че не е допускала посоченото от ищеца неизпълнение и е заплащала вноските по кредита, съобразно уговореното с договора. Същевременно, обаче, „У.Б.“ АД не спазвала уговореното в Договора за кредит и от месец ноември 2008 г., при начисляване на възнаградителната лихва по кредита, прилагала по-висок лихвен процент от уговорения в Договора за кредит, без за това да е налице съгласие от страна на кредитополучателя. Ответницата твърди и че банката е начислява без правно основание и наказателни лихви, в резултат на което е събрала суми без правно основание. Счита, че клаузите на т. 11.2.1.1, т. 11.2.1.2 и на т. 11.2.3 от договора са нищожни. Твърди, че банката не е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Евентуално прави възражение за неизпълнен договор срещу банката, като твърди, че банката не е изпълнявала задълженията си по договора за банков кредит и е прилагала лихвен процент, различен от уговорения.

Евентуално прави възражение за прихващане със свое вземане към ищеца – сумата от 2 580,79 евро, представляваща сбора от заплатените без правно основание възнаградителни и наказателни лихви, за периода от 16.11.2007 г. до 31.01.2011 г., както и законната лихва върху тях от датата на заплащането им до 31.01.2011 г., описани в справка (л. 203-204).

Ответницата твърди и че след месец февруари 2011 г. е извършвала плащания по кредита и до датата на предявяване на отговора на исковата молба на 28.03.2014 г. е платила 3 913,72 евро от главницата.

Предвид всичко това М.Ч. моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск. Счита, че направените от ответника оспорвания са изцяло неоснователни, а и твърденията на ответницата досежно дължимите лихви и начина на определянето им, били неотносими в настоящото производство с оглед предмета му – вземането за главница по процесния договор.

В отговора на допълнителната искова молба, ответницата заявява, че възраженията относно неправилното изчисляване на лихвите касае предмета на делото, тъй като поради неоснователното завишаване на задълженията по кредита, банката е  погасявала неоснователно начислени лихви и е отчитала като неизпълнени задълженията за дължимите вноски по главницата.

 

Съдът приема следното от фактическа страна:

На 16.11.2007 г., между „У.Б.“ АД, като кредитор и  М.С.Ч., като кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в размер на 30 000,00 евро. За този факт страните не спорят и същият е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията им (с определението от 29.08.2017 г., л. 282-283). Не е спорно по делото и, че банката е изпълнила задължението си и сумата от 30 000,00 евро е постъпила по разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя (определение, л. 282-283).

Видно от представения по делото Договор за банков кредит от 16.11.2007 г. (л. 13-17), страните са уговорили, че кредитът ще бъде погасен с месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 16.11.2007 г. до 15.11.2032 (т. 4.1.б от договора). Така посоченият падеж и брой на погасителните вноски е възпроизведен и в погасителен план, подписан от страните по договора и приет като доказателство по делото (л. 18-25). Видно от него е, че страните са определили, че кредитът ще се погасява на вноски, които се състоят от главница в постоянен размер и лихва, която прогресивно намалява до края на срока на договора.

Съгласно т. 4.1.б от договора, за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 6,29 %. Лихвата се формирала от фиксирана надбавка от 2,133 % плюс променлива стойност, формулирана като „Базисен лихвен процент“ (БЛП). Това е уговорено от страните в посочената разпоредба, както и в т. 11.1. от договора. Страните са определили БЛП в размер на едномесечния EURIBOR (Юрибор) (така - чл. 4 от договора).

Съгласно клаузата на т.11.1.1 от договор за кредит № 95/16.01.2007 г., „приложимия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент […] за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица.  Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращането му по пощата.”

В т.11.1.2 от договора е предвидено, че „с промяна на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на „У.Б.”АД и/или оторизиран орган/лице, лихвените условия по Раздел І, т.4.1 до т.4.5 от настоящия договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор“.

По кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се определя в размера на базисния лихвен процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в раздел І т.4.1 б.„б”, валидна за съответния договорен период по лихвения план. При промяна на базовия лихвен процент, считано от влизането ѝ в сила съгласно установеното в т.10.3 от Условията на „У.Б.”АД по кредитите на физически лица, годишният лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план (т.11.1.4 от договора за кредит).

Съгласно т. 16.1.1. от договора, когато кредитополучателят допусне просрочие на погасителна вноска, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, заедно с лихвите и разноските в пълен размер.

По делото са приети и условия по кредити за физически лица (л. 26-27). От тях се установява, че за ипотечни кредити в евро БЛП за съответният период на олихвяване е равен на едномесечния Юрибор. БЛП се определя в размер на посочения индекс, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страницата на EURIBOR REUTERS в 11:00 ч. централноевропейско време, два работни дни преди първия работен ден на следващия месец (т. 10.3.2 и т. 10.4 от Условията).

На 16.01.2008 г., страните по договора за кредит са променили срока за ползване на сумата (Анекс, л. 28). На 07.03.2008 г. те са приели нов погасителен план по кредита, с който са променили размера на лихвения индекс (едномесечен Юрибор), но не са променили размера на лихвения процент за останалия период, който е останал 6,29 %.

Така определеният годишен лихвен процент по кредита е променян неколкократно. Причина за тази промяна до м.10.2008 г. е нарастването на стойностите на прилагания по кредита лихвен индекс 1-месечен Юрибор. Считано от 28.11.2008 г. в структурата на БЛП е включен компонент „премия“ (задача № 4 от ССчЕ, л. 384 и допълнителното заключение, л. 407 от настоящото дело). Първоначално този компонент е бил 0 %. Считано от вноската с падеж на 15.12.2008 г. премията е увеличена на 1 % и постепенно е увеличавана, докато е достигнала до 4 %, считано от вноската с падеж на 15.07.2009 г. Тя е останала в този ѝ размер до 06.10.2011 г. (вж. таблица № 4 към 8-ма задача на ССчЕ, л. 386-387 от настоящото дело).

Видно от отговора на вещото лице на задача № 4 от ССчЕ (л. 384 от настоящото дело), включването на новия компонент като част от БЛП е сторено по решение на УС на банката. По делото липсват доказателства за това страните да са установили премията като част от приложимия по кредита лихвен процент. Няма данни това да е станало посредством Общи условия, приети от кредитополучателя или чрез Анекс към договора за кредит. Напротив, по делото са събрани като доказателства писма, изходящи от ответницата и получени от банката, в които М.Ч. изрично е възразила срещу включването на компонента „премия“ като формиращ БЛП (писма и нотариална покана, л. 197-205). Затова съдът приема, че този компонент е добавен като част от БЛП едностранно от УС на „У.Б.“ АД , без длъжникът да се е съгласил с това.

От приетите писма, които ответницата е изпратила на банката е видно, че за пръв път тя е тя е възразила срещу включването на компонента „премия“ в структурата на БЛП на 04.11.2009 г. (л. 197-198). Според М.Ч. това е станало без основание и също без основание тя е заплащала суми, представляващи лихва, изчислена от банката с прилагане на „премия“. Така на 26.05.2010 г., ответницата е поканила банката да ѝ възстанови надплатените суми до този момент (л. 199-200). На 02.02.2011 г. ответницата е изпратила до банката ново писмо и нотариална покана, с които е поканила банката да ѝ върне недължимо заплатените суми за възнаградителни и наказателни лихви, както и законната лихва върху тях, в размер на общо 2 580,79 евро. М.Ч. е заявила, че ако банката не ѝ възстанови сумата тя ще преустанови плащанията по кредита и ще започне да прихваща следващите вноски от до изчерпване на надвнесената сума. Ответницата е представила и подробна информация на сумите, които тя е счела, че са надвнесени. Това според М.Ч. са били 2 063,00 евро за възнаградителна лихва; 306,88 евро – наказателна лихва и 210,92 евро – законна лихва  (писмо и покана, л. 202-205).

Видно от заключението на вещото лице (3-та задача и таблица № 2, л. 382) М.Ч. е заплащала редовно вноските в определения от банката размер до тази с падеж на 15.01.2011 г., включително. За периода от 15.03.2008 г. до 15.01.2011 г. вкл. ответницата е заплатила 3 535,35 евро - главница и 5 274,56 евро – възнаградителна лихва.  (отговор на 1-ва задача от ССчЕ, л. 379-380). За периода от 01.11.2008 г. до 31.01.2011 г. начислената по кредита възнаградителна лихва от „У.Б.“ АД  е 4 115,52 евро, колкото е и реално платената (отговор на 10 задача от ССчЕ, л. 387).

В случай, че между страните се прилагаше лихва, формирана от едномесечния Юрибор и фиксираната надбавка от 2,133 пр.пункта, то за периода от началото на договора до 31.01.2011 г., тя би била в размер на 2 081,36 евро. Това означава, че, поради включването на третия компонент „премия“ от страна на банката, до 31.01.2011 г. ответницата е платила 2 034,16 евро повече (вж. отговорите на задачи 9 и 11, л. 387-388).

Считано от вноската с падеж на 15.02.2011 г., М.Ч. е спряла да плаща погасителни вноски по кредита (видно от вноските бележки, л. 170-191 и допълнителното заключение и приложение № 2 към него, л. 432). До 06.10.2011 г. (датата на която банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем) М.Ч. не е платила главница в размер на 808,08 евро (колона 8 на таблица 2 от ССчЕ, л. 382) и възнаградителна лихва, която в размера ѝ съгласно първоначално уговореното би била в размер на 625,44 евро (колона 18 на приложение 2, л. 399). Така общо тя би дължала 1 433,52 евро до 06.10.2011 г., ако банката не бе добавила „премия“ към приложимия към кредита лихвен процент.

Преди да спре да плаща М.Ч. е платила 2 034,16 евро в повече поради това, че банката е включила компонента „премия“. Тази сума е по-голяма от сумата от 1 433,52 евро, която тя не е заплатила до датата, на която банката е отнесла кредита за предсрочно изискуем. Освен това за периода от 01.12.2008 г. до 31.01.2011 г., платената от ответницата наказателна лихва върху просрочена главница е в общ размер на 2,54 евро (отговор на 13-та задача от ССчЕ, л. 389).

От заключенията на вещото лице не се установява ответницата да е надплатила 306,88 евро, както тя е посочила в справката ѝ за формиране на сумата от 2 580,79 евро (справка, л. 203).

Видно от 12-та задача на ССчЕ (л. 388-389) изчислената законна лихва върху надплатената възнаградителна лихва за периода 01.11.2008 г. - 31.01.2011 г. е в размер на 209,78 евро.

На 06.10.2011 г., банката е отразила счетоводно кредита като предсрочно изискуем (отговор на 1-ва задача от ССчЕ, л. 379-380). До тази дата, „У.Б.“ АД  е начислявала възнаградителна лихва. От заключението на вещото лице се установява, че до 06.10.2011 г. М.Ч. е имала задължения, отразени в счетоводството на банката за: 1/ главница в размер на 808,08 евро по 8 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода 15.02.2011 г. - 06.10.2011 г.; 2/ възнаградителна лихва в размер на 1 390,83 евро по 8 броя месечни вноски с настъпил падеж към 15.09.2011 г., за периода 15.02.2011 г. - 15.09.2011 г. и допълнително начислена възнаградителна лихва от 112,00 евро за периода 15.09.2011 г. - 06.10.2011 г.; (3-та задача, л. 381-384).

След 06.10.2011 г., банката е отнесла целия остатък от кредита като предсрочно изискуем. Това е главница в размер на 25 656,57 евро. Върху тази сума банката е започнала да начислява наказателна лихва, считано от датата, на която тя е отнесла кредита като предсрочно изискуем – 06.10.2011 г. (отговор на 3-та задача, л. 384 и приложение № 1 към ССчЕ, л. 396). Така за периода до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение банката е начислила 4 341,35 евро неустойка, от която 159,71 евро - неплатена лихва за периода 15.02.2011 г. - 23.08.2013 г. върху просрочени вноски за главница (общо 808,08 евро) и 4 181,65 евро - неплатена лихва за периода 06.10.2011 г. - 23.08.2013 г върху остатъчна редовна главница (25 656,57 евро) (вж. отговор на 6-та задача, л. 385).

На 15.06.2012 г. М.Ч. е уведомила „У.Б.“ АД, че все още ѝ дължи 46,46 евро след извършените прихващания, за което е приложила справка (писмо и справка, л. 224-225). Ответницата е подновила плащанията по кредита считано от вноска с падеж на 15.06.2012 г. (вж. вносните бележки, л. 206-219 и приложение 3 към заключението на ССчЕ, л. 400-406). За периода през който тя не е погасявала суми по кредита са падежирали 16 вноски. Ако по договора банката е прилагала лихвен процент, изчисляван съгласно първоначално уговорените клаузи, то вноските биха били в общ размер на 2 717,14 евро[1]. След приспадане на 2 034,16 евро -надвнесена от ответницата сума за възнаградителна лихва и 2,54 евро -  надвнесена неустойка, остават неплатени 680,44 евро (2717,14-2036,7). Това са вноските с падежи от 15.01.2012 г. до 15.06.2012 г.

От така установените факти,  не се установява ответницата да е надплатила 306,88 евро, както тя е посочила в справката ѝ за формиране на сумата от 2 580,79 евро. Затова тази сума не следва да се приспада от дълга ѝ.

За периода от м.06.2012 г. до 23.08.2013 г., М.Ч. е внесла общо 2 209,89 евро за погасяване на кредита. Тази сума е била с 11,43 евро[2] повече от дължимите при прилагане на първоначалните условия (отговор на 16-та задача, л. 391 и разпита на в.л. в с.з., л. 442 и следващите).

На 08.08.2013 г. банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до М.Ч. (л. 332 от настоящото дело и л. 6 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). Поканата е получена от ответницата на същата дата (разписка, л. 333 от настоящото дело и л. 7 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). С нея банката е заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължими суми.

Към 15.08.2013 г., при прилагане на първоначалните условия по кредита, остатъкът от редовната главница е бил в размер на 23 434,35 евро (видно от таблица към допълнителната ССчЕ, л. 426). В случай че тези условия биха се прилагали в отношенията между страните, то именно тази сума би станала предсрочно изискуема при редовно упражняване на това право от страна на банката. От нея ще следва да се приспадне и сумата от 11,43 евро, за която се установи, че е била платена в повече до 23.08.2013 г. Така главницата, която би била предсрочно изискуема възлиза на 23422,92 евро.

На 23.08.2013 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение (л. 8-10 от настоящото дело и л. 1-3 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). Банката е поискала издаването на заповед за 26 464,65 евро – главница, 6 797,94 евро - договорна лихва и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На 16.10.2013 г. съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за търсената главница от 26 464,65 евро, ведно със законната лихва от 23.08.2013 г., както и за 1 035,21 лева разноски за държавна такса (заповед и изп.лист, л. 42-43 от настоящото дело и л. 111 от ч.гр.д. 35785/2013 г. на СРС). За останалите суми (за лихва и за възнаграждение за адвокат) е отхвърлил заявлението с влязло в сила разпореждане (л. 45-47 от настоящото дело и л. 106-108 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС и определение № 25088/08.12.2014 г. по ч.гр.д. № 14992/2014 г. на СГС).

Към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК, съгласно прилаганите от банката условия по кредита М.Ч. е дължала главница в размер на 26 464,65 евро, формирана от падежирала главница от 808,08 евро (8 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода 15.02.2011 г. - 06.10.2011 г.) и неплатена остатъчна главница, станала изискуема на 06.10.2011 г. от 25 656,57 евро (3-та задача на ССчЕ, л. 381-384).

Банката е подала молба до ЧСИ Неделчо Митев за образуване на изп.дело срещу ответницата за събиране на сумите по издадената заповед и изп.лист (молба, л. 38-41 от настоящото дело). На 25.11.2013 г. ЧСИ е връчил на М.Ч. покана за доброволно изпълнение (л. 129 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). На 28.11.2013 г. ответницата е подала възражение срещу заповедта (л. 117 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). СРС е указал на банката (определение, л. 208-211 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС), че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, което е станало на 16.12.2013 г. (разписка намираща се между л. 211 и 212 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС). „У.Б.”АД е депозирала исковата си молба, с която е образувано настоящото производство на 10.01.2014 г. (л. 212 и следващите от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС).

В отделно производство, М.Ч. е предявила иск за прогласяване нищожността на т.4.2, т.9.1, т.11.1.1, т.11.1.2, т.11.1.4, т.11.2.2, т.12.4 от договора за кредит и на т.10 и т.16.3 от Условия за кредити на физически лица, както да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 2 580,79 евро като платени без основание (искова молба, л. 179-192 и уточнение, л. 193-197 от ч.гр.д. 35785/2013  г. на СРС).

СРС е обявил за недействителни клаузите на т.4.2, т.11.2.2, т.11.1.1, т.11.1.2, т.11.1.4 от договора и е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на т.9.1 и т.12.4 от договора за кредит и на чл.10 и чл.16.3 от Условия на „У.Б.”АД за кредити на физически лица.

Решението на районния съд е обжалвано от „У.Б.“ АД  в частта, с която е уважен иска по чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.143 ЗЗП и са обявени за недействителни т.4.2, т.11.2.2, т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.4 от Договор за кредит № 95/16.11.2007 г. Въззивната инстанция е приела, че клаузите на т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.4 от процесния договор не се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП. Поради това, СГС е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска в тази му част.

Освен това, в частта, в която съдът е прогласил за нищожни клаузите на т.4.2. и т.11.2.2 от Договор за кредит № 95/16.11.2007г., решението на СРС е потвърдено. В другата част, с която е отхвърлен иска за обявяване на недействителността на т.9.1 и т.12.4 от договора за кредит, решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила (решения на СРС и СГС и определение на ВКС, л. 351-368 от настоящото дело).

С влязло в сила определение производството по искането за установяване недължимостта на сумата е прекратено, тъй като за М.Ч. липсвал правен интерес от иска, предвид възможността ѝ да предяви осъдителен за връщането на паричните суми по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

След подаването на заявлението и издаването на изп.лист М.Ч. е продължила да плаща вноските по кредита, в размера, в който тя е смятала, че дължи. Плащанията са извършвани периодично около и на падежа, съгласно уговореното в договора за кредит (15-то число). Първата вноска след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е направена на 23.09.2013 г. Тя е била в размер на 146,47 евро. (вж. вносна бележка, л. 215). В случай че банката е упражнила редовно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 08.08.2013 г., то за периода 23.08.2013 г. - 23.09.2013 г. законната лихва върху главницата, която би била предсрочно изискуема, ако банката не бе прилагала допълнителен компонент „премия“ (23 422,92 евро), би била  208,60 евро (изчислена чрез електронен калкулатор: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp - за периода 23.08.2013 г. - 23.09.2013 г. върху 23 422,92 евро). Следващите вноски са били в по-малък размер от направената на 23.09.2013 г. (вносни бележки, л. 215-219 и колона № 17 на приложение № 1 към доп. ССчЕ, л. 426-429). Затова, ако се приеме, че банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за период от един месец би била повече от вноската с най-голям размер, направена от длъжника и не би била достатъчна да я погаси изцяло. За периода до 15.04.2019 г. М.Ч. е заплатила общо 9 170,33 евро (допълнителното заключение, л. 422 и приложение № 2, л. 430-433).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 26 464,65  евро - главница по договор за банков кредит;

По допустимостта на иска по чл. 422 ГПК:

Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да съобрази допустимостта на производството. Извършвайки проверка в тази насока, съдът приема, че предявеният иск е  допустим – след депозираното в срок възражение от длъжника, на 16.12.2013 г. районният съд е указал на банката, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, а на 10.01.2014 г. „У.Б.”АД е депозирала исковата си молба.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 26 464,65  евро - главница по договор за банков кредит:

Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

В случая, ищецът претендира, че главницата от 26 464,65 евро е формирана от падежирала главница от 808,08 евро и останалата до края на срока на договора за кредит, за която ищецът твърди, че е предсрочно изискуема и е в размер на 25 656,57 евро.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в негова полза на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която ответникът е бил уведомен.

Установи се по делото, че на 16.11.2007 г., страните са сключили Договор за кредит, по силата на който „У.Б.“ АД  е предоставил на   М.С.Ч., кредит в размер на 30 000,00 евро, а ответницата е поела задължението да погаси задълженията по кредита на месечни вноски до 15.11.2032 г.

Установи се и че банката е увеличила лихвения процент. М.Ч. е поддържала, че това е станало на основание на клаузи, които са неравноправни и затова – нищожни. Това възражение обаче не следва да се обсъжда от настоящия състав, тъй като е било предмет на разглеждане по гр. дело № 14325/2012 г. на Софийски районен съд, 42 състав. Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е прието, че оспорените и в настоящото производство клаузи на т. т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.4. не са неравноправни. 

Ответницата е възразила още, че включването на „премия“ като компонент, съставляващ БЛП, е сторено без основание – банката не е имала право да променя едностранно уговореното в договора между тях. Предвид това, за да се извърши преценка на размера на дължимото от страна на кредитополучателя, респ. дали за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, следва да се съобрази дали ответницата е заплащала суми без основание, т.е. в повече от колкото е дължала, в който случай не би изпаднала в просрочие.

Установи се по делото, че промяната в лихвения процент до м.10.2008 г. е била в резултат на промяна на индекса (Юрибор), който е включен като компонент в определянето на БЛП. Включването на този индекс е направено още в договора. Той е пазарен и промяната му не зависи от волята на банката.

Същевременно се установи, че считано от 28.11.2008 г. в структурата на БЛП е включен допълнителен компонент „премия“. Това е направено по решение на УС на банката, за което кредитополучателят нито се е съгласил нито е бил уведомен. Това решение не е било оформено нито като анекс към договора, нито по друг начин се установява да е станало част от приложимите между страните договорни отношения.

Основни принципи на частното право са тези за свободата на договаряне и автономията на волята. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 9 ЗЗД).

Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗКИ дава възможност на банката едностранно да измени лихвените проценти по кредитните договори, ако основанието за това е изрично предвидено в методиката за това и следователно приета от страните още при подписване на договора.

В случая изменението на лихвения процент е станало по решение на УС на банката, т.е. едностранно от страна на кредитора. Действително в т. 11.1.1 от договора е описано, че „приложимия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент […] за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица.“. Това право, обаче, не означава, че чрез него банката може произволно да определя приложимия БЛП, без съобразяване с уговорените и изрично разписани между страните основания за това. За това говорят разпоредбите на т. 10.3.2 и т. 10.4 от Условия по кредити на физически лица. Според тях БЛП по кредит като процесния се определя в размер на посочения индекс (EURIBOR), закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страницата на EURIBOR REUTERS в 11:00 ч. централноевропейско време, два работни дни преди първия работен ден на следващия месец (т. 10.3 и т. 10.4 от Условия по кредити на физически лица). Изрично в т. 4 от договора е посочено, че БЛП е определен по реда на т. 10.3 и т. 10.4 от Условията за кредити на физически лица в размер на едномесечния Юрибор. Ето защо, правомощието на УС на банката да определя „приложимия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент“ е вътрешен въпрос на това кой орган ще определя приложимите проценти, които зависят от променлива величина и се предполага, че динамично се променят. Съдът приема, че посоченото правомощие не се простира до промяна на компонентите, съставящи БЛП, тъй като това не е уговорено между страните.

Предвид изложеното следва, че едностранната промяна на условията, приложими към договора за банков кредит, чрез която се въвежда така наречената „премия“ в ГЛП, е направено в противоречие с правилата на ЗКИ и на договора. Ето защо, след като изменението е без правно основание, то не обвързва насрещната страна и не следва да се прилага в отношенията между страните. Затова по отношение на дължимата възнаградителна лихва страните са обвързани от първоначалното съгласие, постигнато в клаузата на т. 4.1. от Договора за банков кредит (едномесечен EURIBOR + 2, 133%).

Така съдът следва да съобрази дали съгласно тези правила ответницата е изпаднала в просрочие. По делото се установи, че банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем на 06.10.2011 г.

Съгласно т. 16.1 от договора, когато кредитополучателят допусне просрочие на погасителна вноска, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, заедно с лихвите и разноските в пълен размер.

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то, за да настъпят последиците от упражняването на това право, е нужно изявлението да е достигнало до насрещната страна. Предвид това, предсрочната изискуемост има действие и настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до кредитополучателя. Съгласно т. 18 от ТР N 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. N 4/2013 г. предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В случая се установи, че към 06.10.2011 г. М.Ч. е надплатила 2 034,16 евро - надвнесена от ответницата сума за възнаградителна лихва и 2,54 евро - надвнесена неустойка. Ето защо към датата, на която банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем не са били налице предпоставките за това.

Установи се също, че банката е изпратила покана, която е получена от М.Ч. на 08.08.2013 г., с която „У.Б.“ АД  е обявил целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Установи се още, че към тази дата ответницата е имала задължения към банката за 680,44 евро по четири пълни и една частична вноска, падежирали в периода 15.1.2012 г. - 15.5.2012 г. Погасяването на тези вноски не е било възможно, тъй като надвнесеното от М.Ч. не е било достатъчно да покрие и тях. Така към датата на която ответницата е получила изявлението на банката, че упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита са били налице и предпоставките за това – тя не е била платила 680,44 евро по кредита. Ето защо остатъка от главницата до края на срока в размер на 23422,92 евро е станал предсрочно изискуем с упражняването на правото на банката да обяви кредита за такъв.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК съдът по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК.

В случая се установи, че след подаването на заявлението и до приключването на диренето пред настоящата инстанция ответницата е заплатила 9 170,33 евро по кредита. Тези суми са внасяни от М.Ч. за погасяване на дължими вноски включващи главница и възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Това правило се прилага и за вземането за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение (т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС). Т.е. с внасяните от ответницата суми следва да се извърши погасяване първо на вземането на банката за законна лихва и след това, ако има остатък, той да се отнесе за погасяване на предсрочно изискуемата главница.

По делото се установи, че считано от 23.08.2013 г. ответницата дължи 23 434,35 евро – предсрочно изискуема главница и законната лихва върху изискуемата главница. Тази лихва за периода до първото погашение, извършено от М.Ч. след издаването на заповедта (на 23.09.2013 г.) е била в размер на 208,60 евро. Установи се, че тя е повече от внесените 146,47 евро. Останалите вноски са били в по-малък размер, т.е. те също не биха могли да покрият законната лихва и да остане нещо за погасяване на главницата. Ето защо цялата сума от 9 170,33 евро следва да се отнесе за погасяване на законната лихва от 23.08.2013 г., която върху сумата от 23422,92 евро. Тя е достатъчна да погаси лихвата до 29.06.2017 г., която е в размер на 9 167,00 евро[3].

Предвид изложеното ответницата дължи предсрочно изискуемата главница от 23 422,92 евро. За разликата до пълния размер на главницата от 26 464,65 евро искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

По възражението за неизпълнен договор:

Възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД е защитно средство на длъжника, който има насрещно вземане от своя кредитор. То е предназначено да прегради временно възможността да бъде осъществено принудителното изпълнение от кредитор, докато той отказва да изпълни свое насрещно задължение. Упражняването на това право няма отношение към необходимостта да бъде обезпечено изпълнението на насрещното задължение, тъй като реализирането на възможността то да бъде защитено по-слабо, не изключва възможността същото да бъде защитено и по-силно.

За да бъде уважено възражението за неизпълнен договор на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 90, ал. 1 ЗЗД, е необходимо наличието на няколко предпоставки: да съществуват две насрещни вземания от едно и също правоотношение, като е без значение дали правоотношението е договорно или извъндоговорно; насрещните вземания да са изискуеми; предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.

В настоящият случай не се установява между страните да има две насрещни вземания. Твърдението на М.Ч., че след като банката прилага лихвен процент, който не я обвързва, то тя има право да откаже да изпълнява задълженията си по договора за кредит, без да търпи негативи от това, е неоснователно. Предвид изложеното, такова е и възражението на ответницата по чл. 90 ЗЗД.

По възражението за прихващане:

Предвид основателността на иска, съдът следва да разгледа евентуалното възражение за прихващане, което ответницата е направила. Тя е заявила, че има вземане към ищеца за сумата от 2 580,79 евро, формирана от надвзета възнаградителна лихва от 2 063,00 евро; надвзета наказателна лихва от 306,88 евро; законна лихва от 210,92 евро.

Съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Ето защо, за да се извърши прихващане следва да се установи, че ответницата има вземане срещу ищеца, което е ликвидно и изискуемо.

При решението си по иска за главницата, претендирана от „У.Б.“ АД, съдът взе предвид възраженията на ответницата, че е заплатила възнаградителна лихва в повече от договореното. Имайки предвид това, че ищцата е заплатила възнаградителна лихва без да има основание за това в договора за кредит, е определен и размера на вземането на банката за предсрочно изискуемата главница от 23 422,92 евро и искът е отхвърлен за разликата до 26 464,65  евро. Ето защо ответницата няма вземане за сумата от 2 063,00 евро и не следва да се извършва прихващане с тази сума.

Освен това при разглеждането на главния иск се установи, че ответницата не е платила наказателна лихва в размер на 306,88 евро, а само 2,54 евро. Последната сума също е взета предвид при определянето на задължението на ответницата. Ето защо със сумата от 306,88 евро също не следва да се извършва прихващане, тъй като ответницата няма вземане за нея. 

На следващо място М.Ч. е направила възражение за прихващане и с вземане за законна лихва върху платените без основание възнаградителни лихви. За тях съдът намира, че също важи вече отбелязаното, по-горе. След като съдът е взел предвид постъпилите в повече суми при преценката си дали е настъпила предсрочна изискуемост, т.е. дали ответницата е в забава с плащането и с каква сума точно, то за тези надплатени суми М.Ч. няма вземане. Затова тя няма вземане и за законната лихва върху тях.

С оглед на всичко това възражението за прихващане е изцяло неоснователно.

Относно разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 1 143,84 лева от общо направените разноски в размер на 1 285,21 лева (1285,21 х 0,89[4]), включващи платена държавна такса в размер на 1035,21 лв. (л.91) и  250 лв. депозит за ССчЕ (л. 309).

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен  по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Разноските на ищеца в заповедното производство са за които има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист са за 1035,21 лева - държавна такса. С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното производство е основателно за сумата от 921,34 лева (1035,21 лв. х 0,89).

Ответницата е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 4 600 лева. От тях в настоящото производство са: 2 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на лист 331 от делото и 250 лева депозит за ССчЕ (л. 311). От тези разноски на М.Ч. следва да се присъдят 302.50 лева (2750 х 0,11). На ответницата се дължат и направените в заповедното производство разходи за адвокат, които съразмерно с отхвърлената част на иска са в размер на общо 203.50 лева (1850 х 0,11).

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 23 422,92 евро  - главница по Договор за банков кредит № 95/16.11.2007 г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 23 422,92 евро  до пълния предявен размер от 26 464,65 евро, като неоснователен,

за която сума, на 23.08.2013 г., в производството по ч.гр.дело № 35785/2013  г. на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от М.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, възражение за прихващане със сумата от 2 580,79 евро – надплатени суми за възнаградителна лихва (2 063,00 евро), за наказателна лихва (306,88 евро) и законна лихва върху тях от 210,92 евро за периода от всяко плащане до 01.02.2011 г., като неоснователно.

ОСЪЖДА  М.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „У.Б.“ АД , ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от  1 143,84 лева - разноски в исковото производство и сумата от 921,34 лева - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на  М.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 302.50 лева - разноски в исковото производство и сумата от  203.50 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                            СЪДИЯ: