№ 1295
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503469 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 3469/20 г.
С решение по делото № 351/15.01.20 г. СГС присъдил на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца А.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
4 000 лв., ведно със законната лихва от 21.11.18 г., като за разликата до претендираните
30 000 лв. и съразмерните лихви искът е отхвърлен.
Присъдено е обезщетение за имуществени вреди – 1500 лв. – заплатен
адвокатски хонорар за защита в наказателното производство по внохд 4366/18 г. по
описа на СГС, удостоверени като реално заплатени от договор за правна помощ от
26.08.18 г., ведно със законната лихва от 21.11.18 г., а за разликата до заявените 3 500
лв. искът е отхвърлен поради констатация на съда, че адвокатски хонорар над сумата
от 1500 лв., не е доказано платен.
Ответникът оспорва решението изцяло в осъдителната му част.
Твърди, че спрямо ищеца, като обвиняем, е било повдигнато обвинение
за нетежко престъпление, че наказателното производство е било относително
кратко, а взетата мярка за неотклонение – възможно най-леката – подписка.
Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства
на принципа на чл. 52 ЗЗД.
Ищецът оспорва жалбата и пледира постановеното решение да бъде
потвърдено като правилно.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с
допустима жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед
императивните законови разпоредби и доводите на страните за неправилност,
1
съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени
към първоинстанционното дело и във въззивното производство,
настоящият състав прави следните изводи:
Безспорно установено по делото е, че на ищеца било повдигнато
обвинение за престъплението „хулиганство“ за това, че на 09.09.15 г. пред
сградата на Народното събрание, с други лица осъществил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като хвърлял домати и яйца към сградата на Народното
събрание. Самото изпълнително деяние – хвърляне на продукти към сградата
на Народното събрание, е заявено от ищеца в исковата молба като реално
осъществено.
Не се спори, че двукратно по делото е постановявано оправдателно
решение, с което ищецът е оправдаван по повдигнатото обвинение, като
двукратно при пледиране в съда, Прокуратурата не е поддържала
обвинението. Поради постъпил протест от прокурора, изготвил обвинителния
акт, производството е разгърнато във въззивната фаза на съдебното
производство и е приключил с оправдателно решение.
По делото, като свидетел, е разпитан К. Ч. (друго обвиняемо лице в
същия наказателен процес). Според свидетеля ищецът е притеснителен и
чувствителен човек. След предприемане на полицейски и прокурорски мерки
свидетелят възприел ищеца като объркан и уплашен. Прави се извод, че
свидетелят бил под сериозно напрежение и тормоз. Близо 3 години
продължило наказателното преследване. Ищецът споделил със свидетеля, че
планира да напусне страната, защото се „чувства омерзен“. Твърдял, че има
проблем с работодателя си. На свидетеля не е известно къде и какво работи
ищецът.
Като втори свидетел по делото е разпитан Н. Г. К. . Към датата 09.09.15
г. той не познавал ищеца. Запознал се с него след ареста (осъществен по едно
и също време спрямо двамата). Ищецът участвал за първи път в протест и
тежко понесъл задържането. Чувствал се несигурен и не бил убеден, че съдът
ще постанови оправдателна присъда. Свидетелят се срещнал още два пъти с
ищеца. Определя го като чувствителен човек, на когото наказателното
преследване било „неприятно“.
При така установените вреди настоящият състав споделя мнението на
ответника, че обезщетението, присъдено от СГС, е завишено.
Според настоящия състав хвърлянето на предмети към обществена
сграда преминава мярката на мирен политически протест (на какъвто има
право всеки гражданин) и ако съдът е приел, че не са осъществени белезите
на престъпния състав „хулиганство“, то деянието би могло да се квалифицира
като „дребно хулиганство“.
Спрямо ищеца не е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление. Самият той в исковата молба определя, че на фона на чистото
му съдебно минало, извършеното би могло да се квалифицира само като
административна простъпка.
2
Задържането на ищеца в Първо районно управление на МВР е
полицейска мярка, несанкционирана от ответника.
По време на разследването спрямо ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение – „подписка“. Тя ограничава единствено свободното
движение на лицето през време на процеса. Ищецът не е доказал, че тази
мярка е препятствала негови лични или професионални дейности.
Емоционалната реакция на ищеца спрямо дейността по разследване и
поддържане на обвинение свидетелите свързват главно с характерови
особености на ищеца. Това обосновава липса на причинна връзка на тази
реакция с поведението на ответника.
Не се доказа накърняването на трудовото правоотношение на ищеца.
Като цяло свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, за които са
получили информация от ищеца или правят обобщения и изводи (че ищецът
понесъл „тежко“ обвинението, че му било „неприятно“), които не дават опора
на съда да направи собствени изводи с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД.
Доколкото, без съмнение, всяко обвинение, за което последва
прекратяване или оправдателна присъда, се явява съставомерно по ЗОДОВ е
стресогенен фактор спрямо невиновни лица, тъй като нарушава обичайния
ритъм на живот и предизвиква несигурност и тревога, настоящият състав
приема, че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. За разликата до присъдените
4 000 лв. решението следва да се отмени.
В частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
имуществени вреди, решението като правилно, следва да се потвърди.
Първостепенният съд е обсъдил кои разноски следва да се зачетат като
доказани и подлежат на възмездяване. Спрямо конкретния разход за адвокат е
съставен договор за правна помощ, имащ в частта за заплатения хонорар
естество на разписка за заплатената сума.
Липсата на доказани разноски на въззивника за въззивния процес
освобождава САС от задължение да се произнася на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 351/15.01.20 г., постановено по гр.д. 3469/20 г. по описа
на СГС в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на А. П. И. обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 1000 лв. до присъдените 4 000 лв., ведно със законната
лихва, съответстваща на обезщетение в размер на 3 000 лв. от 21.11.18 г.,
които вреди произтекли от повдигането и поддържането на обвинение за деяние по
чл. 325 НК за това, че на 09.09.15 г. пред сградата на Народното събрание, в
съизвършителство с други лица осъществил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
3
обществото, като хвърлял домати и яйца към сградата на Народното
събрание, за което с решение от 21.11.18 г. е оправдан и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предявен от А.
П. И. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за
неимуществери вреди над сумата 1000 лв. до сумата 4 000 лв. , ведно със
законната лихва, съответстваща на обезщетение в размер на 3 000 лв. от
21.11.18 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1,т. 3
ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. П. И.
обезщетение за имуществери вреди, произтекли от заплащането на 26.08.18 г. на
адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. за защита срещу повдигането и поддържането
на обвинение за деяние по чл. 325 НК, за което с решение от 21.11.18 г. е
оправдан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и
сл. НПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4