Р Е Ш Е Н И Е
№883
гр.Перник,
27.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Даниела Асенова,
разгледа гражданско дело № 9168 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Профи
Кредит България“ ЕООД иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК за установаване, че С.Н.А.
и Д.Л.А. дължат на ищеца следните суми: главница, представляваща сума в размер
на 628,42 лв. по договор за потребителски кредит **********, договорно
възнаграждение в размер на 113,42 лв. и възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги в размер на 217,76 лв. Твърди се в исковата молба, че
процесния договор за кредит е сключен при следните параметри: сума на кредита в
размер на 2000 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 123,64 лв. Посочено
е в исковата молба, че от страна на ответниците е закупен пакет за допълнителни
услуги в размер на 861,02 лв., размер на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги е 36,33 лв. Заявява се, че от ответницата С.Н.А. е подадено
заявление за промяна на погасителния план, с което същата е пожелала да отложи
една погасителна вноска. Посочено е, че длъжниците са погасили 2971,29 лв.,
като с тези плащания са погасени част от номинала по заема в размер на 2897,68
лв. Сумата от 93,10 лв. е отишла за погасяване на лихви за забава по кредита.
Направено е допълнително уточнение, с което са конкретизирани исковите
претенции.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответниците, чрез процесуален представител, дават становище за недопустимост, при
условията на евентуалност за неоснователност на ищцовите претенции. Релевират
се възражения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 4044/2018 г. по описа на ПРС ,
от което се установява, че на 10.04.2018 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението
е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите по заявлението. В приложение на разпоредбата на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК на ищеца - заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в
едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на
които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост
на сумите за главница и лихва.
С оглед допустимостта на производството следва да се
обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявен5ите искове.
От приложения по делото договор се установява, че между
страните на 05.11.2015г.е сключен договор за потребителски кредит №**********
за сумата от 2000лв., със срок на издължаване 24 месечни вонси, с месечна
погасителна вноска от 123,64лв. В договора е посочено, че от кредитополучателя
е избран и закупен пакет допълнителни услуги на стойност 861,02лв, като
дължимата месечна погасителна вноска по закупения пакет допълнителни услуги е в
размер на 36,33лв.
Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът
следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и
споразумение е 3807,79 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като
размерът на месечната погасителна вноска е 159,97 лв., а падежът й е до 15-тия
ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите
към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация
във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за
преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на
ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна
информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и
споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия.
Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и
подписан от страните погасителен план.
Приета е като доказателство справка за начислени лихви за
забава по процесния договор за потребителски кредит.
Установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, че на ответницата С.А. е преведена сумата от 2000лв.
Ответникът е платил погашение на поетите задължения по договора за кредит
сумата от 2971,29лв. Отразено е, че годишният процент на разходите е в размер
на 48,27%. Вещото лице е изчислило, че неплатената сума по кредита, е в
следните размери: 628,42лв. – главница, 113,42лв. – договорна лихва и 217,76лв.
– допълнителни услуги.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти.
Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за
недействителност на отделни клаузи.
Тъй като правните норми, които уреждат действителността на
правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то съдът служебно има
право да следи за неравноправния характер на договорна клауза.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по - голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 861,02лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че
"Видът, размерът н действието, за което се събират такси н/илн комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски
кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор,нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към
процесния договор за потребителски кредит,то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 861,02лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми - раз поредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
Ето защо предявеният иск за установяване на дължимост на претендираните суми за
погасяване на задължения по това споразумение следва да се отхвърли.
С оглед горното съдът
намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да
дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва, тъй като само същите
са действителни и обвързващи страните, но същите са платени от ответниците
преди образуването на производството.
Установи се по делото,
че ответникът е изплатил сума в размер от 2971,29лв. Предвид разпоредбата на
чл.76, ал.2 ЗЗД и с оглед даденото заключение на вещото лице, съдът намира, че ответниците
са погасили изцяло задълженията си към ищцовото дружество за главница и
възнаградителна лихва, поради което предявеният иск предвид обстоятелството, че
касае единствено остатъкът от посочения в договора пакет допълнителни услуги
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
От изложеното по горе може да се направи извод, че въпреки,
че предявеният иск за главница следва да се отхвърли поради погасяване чрез
плащане, доколкото същото е настъпило преди образуване на производството, то не
може да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане
на делото.
На основание гореизложеното съдът счита, че предявените
искове следва да се отхвърлят, като в полза на ответниците в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски. Всяка от ответниците претендира сумата от 350лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и по 300лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, които им се дължат изцяло.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: *** и Д.Л.А., с ЕГН **********, и адрес: ***, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 959,60лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №**********, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.4044/2018г. на ПРС,
като като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ПРОФИ
КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, да
заплати на С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 350лв., представляваща направени в исковото
производство разноски, както и сумата от 300лв. – разноски за заповедното
производство – заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА “ПРОФИ
КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, да
заплати на Д.Л.А., с ЕГН **********, и адрес: *** сумата от 350лв.,
представляваща направени в исковото, както и сумата от 300лв. – разноски за
заповедното производство – заплатен адвокатски хонорар.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № 4044/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: