Решение по дело №414/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 65
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20215200600414
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
в присъствието на прокурора Паун Бориславов Савов (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ Х.рактер № 20215200600414 по описа за 2021 година
С Присъда №260028 от 26.05.2021 година по НОХД № 351/2020 година по описа на
Велинградския районен съд е признат подсъдимия И.Х. А. за виновен в това,че на
10.05.2020 година на път PAZ 3070,на разклова с път II-84, управлява моторно превозно
средство - ***, марка „********“ с *****, което не е регистрирано по надлежния ред
съгласно чл.2 от Наредба № І-45/24.03.2000г, за регистриране, отчет, пускане в
дв********ение и спиране от дв********ение на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за дв********ение
по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР)по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или
по адреса на регистрация - за стопанските субекти ,като на основание чл.345 ал.2 от НК ,
,
във връзка с ал. 1 от НКвъв връзка с чл.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 година е осъден на
,
наказание Глоба в размер на 700 лева.
Признат е подс.С. за виновен в това,че на 10.05.2020 година на път PAZ 3070 ,на
разклона с път ІІ-84, противозаконно е пречил на орган на власт - на полицейските
служители младши инспектор Т.И.Г. - младши автоконтрольор I-ва степен в група
„Охранителна полиция“ към РУ- Велинград при ОД на МВР-Пазарджик и младши
1
инспектор В.П.Р. - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - Велинград при
ОДМВР - Пазарджик, да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закон за
дв********ение по пътищата: контролират спазването на правилата за дв********ение от
участниците в дв********ението, техническата изправност и обезопасяването на товарите
на дв********ещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са
длъжни да извършат проверка по безопасен начин, осигурявайки необходима видимост“
,като в хода на провеждащата се полицейска проверка, след като не е представил документи
за самоличност и за управляваното от него МПС : ***, марка „********“, предприел активни
действия с цел осуетяване на провеждащата се проверката : запА.л и подал рязко газ на
управлявания от него *** и избягал в неизвестна посока с цел да се укрие, като на основание
чл. 270, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца , като е
признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.270 , ал.1 от НК , в
частта – че при потеглянето е ударил в областта на лявата ръка полицейския служител
мл.инсп. Т. Г..
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години , считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.23,ал.1 и ал.3 от НК е наложено на подс.С. едно общо най-тежко
наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като е присъединено
към него и наложеното наказание ГЛОБА в размер на СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното общо
наказание лишаване от свобода - за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от
влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс.И.Х. А.-адв.А.Д. от АК-Благоевград.Твърди се,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,нарушение на материалния закон и поради авна несправедливост.Иска се отмяна на
присъдата.Не се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило и допълнително писмено изложение от адв.Д.,в което се
твърди,че не са нА.це безспорни доказателства по делото,от които да се направи извода,че
на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал ***,нерегистриран по надлежния
ред.Липсвала справка в този смисъл,а и не могло да се извърши такава поради липсата на
конкретен индивидуА.зиращ белег на ***а.Твърди се,че неправилно било прието от съда,че
поставените върху ***а табели от стар образец водели до извода,че липсва регистрация на
***а в системата на Пътна полиция.Това би могло да води и до извода,че табелите не са
предназначени за този *** и е нА.це престъпление по чл.345,ал.1, а не по ал.2 от НК.
Твърди се,че по отношение на обвинението по чл.270,ал.1 от НК е нА.це съществено
противоречие в показанията на полицейските служители относно извършените от тях
2
действия.Твърди се,че не е било нА.це пречене по време на извършената полицейска
проверка-напротив,тя е била извършена.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова присъда,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.Не се сочат нови
доказателства.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че
жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди първоинстанционната присъда. Не се
сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт,
съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И.Х.. С. на
10.05.2020 година на път PAZ 3070,на разклова с път II-84, управлява моторно превозно
средство - ***, марка „********“ с *****, което не е регистрирано по надлежния ред
съгласно чл.2 от Наредба № І-45/24.03.2000г, за регистриране, отчет, пускане в
дв********ение и спиране от дв********ение на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за дв********ение
по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР)по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или
по адреса на регистрация - за стопанските субекти .
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел също, че подсъдимият И.Х.. С.
на 10.05.2020 година на път PAZ 3070 ,на разклона с път ІІ-84, противозаконно е пречил на
орган на власт - на полицейските служители младши инспектор Т.И.Г. - младши
автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ- Велинград при ОД на
МВР-Пазарджик и младши инспектор В.П.Р. - старши полицай в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Велинград при ОДМВР - Пазарджик, да изпълнят задълженията си по чл.
165, ал. 1, т. 1 от Закон за дв********ение по пътищата: контролират спазването на
правилата за дв********ение от участниците в дв********ението, техническата изправност
и обезопасяването на товарите на дв********ещите се по пътя пътни превозни средства,
като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверка по безопасен начин,
осигурявайки необходима видимост“ ,като в хода на провеждащата се полицейска проверка,
след като не е представил документи за самоличност и за управляваното от него МПС : ***,
марка „********“, предприел активни действия с цел осуетяване на провеждащата се
проверката : запА.л и подал рязко газ на управлявания от него *** и избягал в неизвестна
3
посока с цел да се укрие.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал
показанията на свидетелите Г.,Р.,Б. и Х.,като обосновано не е кредитирал обясненията на
подс.С. и показанията на св.Ю..Съдът обосновано е кредитирал и приетите по делото
писмени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.05.2020 година св.Г. и св.Р. – служители на РУ-Велинград били
смесен автопатрул и в около 5 ч. и 20 минути с патрулния автомобил били на разклона на
път PAZ 3070 и път II-84.ЗабелязА.,че по път PAZ 3070 в посока от ********** към тях се
дв********и *** без включени светлини. ***ът бил управляван от подсъдимия С.,който бил
без поставена предпазна каска. Св.Г. подал сигнал със „Стоп-палка“ и подсъдимият завил в
указаната му посока и спрял за проверка.
По време на полицейската проверка полицаите установили,че ***ът е марка
„********“, с червен на цвят резервоар, с табели от стар образец –елипсовидни,черни на
цвят. В задната част на ***а била поставена щайга и чанта с инструменти. По време на
проверката подс. С. не представил документи – лични и за ***а.Казал на полицаите трите си
имена,но за ЕН се обадил по телефона,за да му бъде съобщен.
Полицейските служители направили справка чрез ОДЧ към РУ Велинград ,но не са
получили справка и за това съобщили на подс.С.,че следва да ги последва с ***а до РУ на
МВР Велинград,за да се извърши проверка на процесното МПС.Водачът-подс.С. обаче не
изпълнил това полицейско разпореждане,дадено му в хода на извършваната полицейска
проверка – веднага се качил на ***а,запА.л двигателя,отправил се през път II-84,а след това
избягал по черен път.
Била извършена проверка в масивите на МВР и била уточнена самоличността на
подсъдимия С. и той бил извикан в сградата на РУ Велинград,където е разпитан от св.Б. и
са му съставени два АУАН по ЗДвП,както следва:
- бл. № 042768 от 29.05.2020 година – за това, че на посочените по-горе
дата и час управлява МПС,което не е регистрирано по съотв. ред – нарушение на чл. 140,ал.1
от ЗДвП;
- бл.№ 042769 от 29.05.2020 година – за това,че на посочените по-горе
дата и час осуетява извършване на полицейска проверка,като в момента
на проверкатая напуска,бяга и се укрива с цел да избегне наказателна отговорност –
нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
Подсъдимият е отказал да подпише и двата АУАН,като свидетел на отказа е св.Б..
Относно явяването на подсъдимия в РУ на МВР Велинград на 29.05.2020 година
4
св.Б. установява,че го е призовал,той се е явил и са му снети обяснения,при които
подсъдимият е твърдял,че не той,а лице на име Х. е управлявал процесния
***.Същевременно полицейските служители свидетелите Г. и Р. са категорични и
непротивочиво установяват,че по време на проверката именно подсъдимият е бил водач на
***а и за това са му съставили два АУАН за нарушения на ЗДвП.Освен това св.Б.
установява,че веднага след разпита на подсъдимия е разбрал,че посоченото от подсъдимия
лице – Х. М. Х. е починало,като по досъдебното производство е приложено и копие от Акт
за смърт,от който е видно,че това лице е починало на 29.05.2020 година в 5:00 часа,в
**********.
По делото е разпитан и внукът на починалото лице-св.Х. М. Х.,който установява,че
от близо година преди смъртта си дядо му е бил онкологично болен,ходил е по
болници,като един месец преди смъртта си е бил на легло,не е излизал по това време,бил е в
състояние само да ходи до тоалетната. Същият свидетел е категоричен,че дядо му не е имал
мотор.Свидетелят е представил по делото и са били приети Епикризи ,от които е видно че
на Х. М. Х. е поставена диагноза злокачествено новообразувание на стомаХ. и вторично
злокачествено новообразувание на петпоперитонеума и перитонеума,като е лекуван за
същото,провеждане му е оперативно лечение през м. ноември 2019 год.,като на 17.12.2019
година е насочен към Обща клинична онкологична комисия.
По делото е разпитан и свидетелят Ю. Х..л Ю.,който твърди,че е съселянин на
подс.С.;че подсъдимият нямал ***.Твърди също,че двамата с подсъдимия пиели кафе вътре
в заведение в центъра на селото през месец май миналата 2020 година – на 4 или 5 май,като
при тях бил дошъл Х. Х.,който казал на подс.С.,че са го спрели полицаите,нямал
документи,взели му чантата с ключовете и на тях той казал името на подсъдимия,при което
подс.С. се бил ядосал и двамата се скарА..Този свидетел твърди,че лицето Х. Х. е имал
мотор – червен,както и че в момента лицето е починало.
От приложена Справка от сектор ПП при ОД МВР Благоевград е видно,че
подсъдимият притежава СУ на МПС,вА.дно до 06.04.2022 година и че
му налагано административно наказание за нарушения на ЗДвП – с 2 наказателни
постановления.Същият сектор е уведомил съда,че няма регистрирани ППС бивша и
настояща собственост на Х. М. Х. и на М. Х. Х. .НА.це е регистрация на лек автомобил ВАЗ
на името на подсъдимия С. от 1998 година до 2006 година.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа на
кредитираните и от първоинстанционния съд гласни доказателства-показанията на
свидетелите Г.,Р.,Б. и Х.,както и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства.Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията
на свидетелите Г.,Р.,Б. и Х..Показанията на тези свидетели си кореспондират,не си
5
противоречат и се допълват.Първите трима свидетели възпроизвеждат факти и
обстоятелства,които са възприели лично по време на изпълнение на служебните си
задължения.Първите двама свидетели са категорични относно авторството на подсъдимия
С., като единодушно установяват,че именно той,а не някое друго лице е управлявало на
процесната дата процесния ***.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.С.,че той
не бил управлявал процесния *** и не бил спиран за проверка от полицаите,а било спирано
друго лице на име Х..Тези му обяснения се опровергават както от показанията на
свидетелите Г. и Р.,така и от показанията на св.Х.,който установява какво е било
здравословното състояние на дядо му и че същото не е позволявало той да управлява *** на
процесната дата,какъвто той поначало и е не притежава.Показанията на св.Х. кореспондират
с приетата по делото медицинска документация относно здравословното състояние на дядо
му Х. Х..Видно е също така от приетите по делото писмени доказателства,че соченото от
подс.С. в обясненията му лице Х. Х. е починало рано сутринта в деня,в който подсъдимият
се е явил в РУ Велинград и е дал обяснения.
Предвид горното обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията
на подс.С.,както и показанията на св.Ю..В показанията си този свидетел твърди,че Х. Х. е
заявил в кафене в селото на 4 или 5 май 2020 година,че е управлявал ***а.Установено е от
медицинската документация по делото,че към този момент Х. е бил тежко болен на легло и
не е бил в състояние изобщо да управлява ***,както и да ходи в кафенето на селото,за да
съобщава този факт на подсъдимия.Освен това св.Ю. коментира в показанията си по-ранни
дати/4 и 5 май/ от датата 10.05.2000 година,за която е повдигнато обвинение на
подс.С..Показанията на св.Ю. се опровергават и от показанията на свидетелите Р. и Г.,които
са тези,които лично са спрели управляващия на процесната дата процесен ***,като и
двамата свидетели са категорични,че лицето,което го е управлявало,е именно подс.С..
Съдът приема за безспорно установено по делото и обстоятелството,че на процесната
дата подс.С. е управлявал процесния ***,който не е бил регистриран по надлежния ред.От
показанията на свидетелите Г. и Р. се установява по делото,че ***ът е бил с регистрационни
табели по стар образец - следователно към датата 10.05.2020 година не е бил регистриран по
реда на чл.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 година,цитирана по-горе.В този смисъл напълно
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че от обективна и
субективна страна подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл.345,ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.Доводите на защитата във въззивната жалба,че не било доказано
авторството му в извършване на горното престъпление са неоснователни.Неоснователни са
и доводите,че би могъл да се направи извода,че е нА.це престъпление по чл.345,ал.1 от НК
не по ал.2,за каквото липсват каквито и да било доказателства по делото и в този смисъл се
касае само до предположения,направени от защитата във въззивната жалба.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подс.С.
е осъществил на 10 май 2020 година от обективна и субективна страна е състава на
6
престъплението по чл.270,ал.1 от НК,като противозаконно е пречил на свидетелите Г. и Р.
като полицейски служители да изпълнят задълженията си по чл.165,ал.1,т.1 от ЗДвП,като в
хода на провеждащата се спрямо подс.С. полицейска проверка е предприел активни
действия с цел осуетяването на тази проверка - запА.л е управлявания от него ***,дал е газ и
е избягал с цел да се укрие.Горните обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Г. и Р.,както и от показанията на св.Б..
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че подс.С.,след като на посочената
дата е управлявал процесния ***,бил е спрян за проверка от двамата полицаи,е избягал
преди още да е била приключила започналата проверка,включително идентифицирането на
процесното МПС по номер на двигател и по номер на старите регистрационни
табели.Неоснователно е възражението на защитата във въззивната жалба,че не било нА.це
твърдяното пречене по време на полицейската проверка и че същата била извършена.От
показанията на свидетелите Г. и Р. се установява обратното – че по време на проверката,след
установяване на старите табели на матоциклета, подсъдимият е бил предупреден от двамата
полицаи,че трябва да ги последва до РУ-Велинград,където да бъде извършена справка на
мотора и да му бъде извършен оглед от дежурната група.Противно на дадените му
полицейски разпореждания в хода на проверката подс.С. е осуетил същата да продължи по
указания му от полицаите начин,като е избягал.В този смисъл обосновано
първоинстанционният съд е признал подс.С. за виновен и в извършване на престъплението
по чл.270,ал.1 от Нк,за което е обвинен,като обосновано го е признал за невиновен и го е
оправдал по това обвинение в частта,че при потеглянето е ударил в областта на лявата ръка
полицейския служител Г.,излагайки аргументи в тази насока,които настоящата инстанция
споделя изцяло.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че и двете
престъпления - по чл.345,ал.2 във връзка с ал.1 и по чл.270,ал.1 от НК подс.С. е извършил от
субективна страна при пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния Х.рактер на
деянията си,предв********дал е настъпването на общественоопасните им ппоследици и ги е
искал.

Относно наказанието на подс.С.:

Наказанието,което съдът е наложил на подс.С. за престъплението по чл.345,ал.2 във
връзка с ал.1 от НК,е по-лекото,предвидено в закона за това престъпление – глоба/другото
алтернативно предвидено наказание е лишаване от свобода/.Размерът на глобата – 700 лева е
определен при превес на скекчаващите отговорността обстоятелства – ниската степен на
обществена опасност на деянието и дееца и чистото съдебно минало на подс.С./същият е
реабилитиран/.При определяне размера на глобата съдът е взел предвид и семейното и
материалното му положение – същият е пенсионер,вдовец и няма дв********имо и
7
недв********имо имущество.От друга страна като отегчаващо отговорността му
обстоятелства съдът обосновано е взел предвид негативните Х.рактеристични данни за
подсъдимия.
За престъплението по чл.270,ал.1 от НК съдът е наложил на подс.С. наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца,отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства.Така наложеното наказание е близко до минималния
размер,предвиден в закона и е определено при явен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Предвид горното настоящата инстанция счита,че са неоснователни доводите на
защитата за несправедливост на наложените на подс.С. за извършените от него две
престъпления наказания.
Обосновано съдът е приложил и нормата на чл.23,ал.1 и 3 от НК,като е определил на
подс.С. едно общо най-тежко наказание-лишаване от свобода за срок от 6 месеца,като към
него е присъединил и наказанието глоба в размер на 700 лева,приемайки,че по този начин
ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил спрямо подс.С.
и нормата на чл.66,ал.1 от НК,отчитайки чистото му съдебно минало/същият е
реабилитиран/,като му е определил изпитателен срок от 3 години,който е
минималният,предвиден в закона. Този срок е съобразен и с напредналата възраст на
подс.С.,който в момента е на 75 години.
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди - като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без уважение
депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени процесуални
нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
решаването на делото,и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260028 от 26.05.2021 година по НОХД № 351/2020
година по описа на Велинградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9