№ 1247
гр. Пловдив, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 923 по
описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл.145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.167 ал.2 т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на Б.Л.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. В.М., против принудителна
административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително
блокиране Серия № 0121566 от 29.03.2023 г., издаден от блокиращ екип С.К.П.и Р.Д.Х.
към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" /ОП
"ПР"/ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл.26
ал.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив, е извършено принудително блокиране на автомобил "Пежо"
с рег. № ***.
Според
жалбоподателя наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна. Твърди се, че поради липса на достатъчно места за паркиране
за инвалиди, жалбоподателят е паркирал в синя зона, но на друго място с
надлежно поставен на предното стъкло инвалиден стикер № 372, издаден от общ.
Хисаря. Счита, че неправилно му е наложена процесната принудителна мярка,
поради което моли съда да я отмени като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
разноски по делото.В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.,
който поддържа жалбата.
Ответниците – С.К.П.и Р.Д.Х., се
явяват лично, и оспорват жалбата, като неоснователна.
Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От
фактическа страна е установено, следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.03.2023 г. в 09:51 ч., в гр. Пловдив по отношение на
МПС, марка "Пежо", с рег. № ***, е приложена мярка "принудително
блокиране", посредством поставяне на техническо средство, за което е
съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 0121566 от същата
дата.
По
делото са представени: 5 броя снимки; Заповед № 22 ОА 2347 от 05.10.2022 г. на кмета
на общ. Пловдив, с която на основание чл.167 ал.2 т.2, чл.168 и чл.172 от ЗДвП и чл.35 ал.1 т.1 във връзка с чл.15 ал.1 и чл.27 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на общ. Пловдив, с
която са определени длъжностните лица от ОП "ПР", които да използват
техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на
пътно превозно средство на територията на Община Пловдив; един брой трудов
договор и два броя допълнителни споразумения; Правилник за устройството и
дейността на ОП „ПР“ към общ. Пловдив; форма за отчет за м. март 2023 г.;2 бр.
справки, издадени от директора на ОП „ПР“; писмо от Агенцията за хората с
увреждания; схема на вертикална и хоризонтална пътна сигнализация; Наредбата за
организацията на движението и паркирането на територията на общ. Пловдив.
От страна на жалбоподателя са представени:
констативен протокол за принудително блокиране на ППС серия №
0121566/29.03.2023 г., копие за свидетелство за регистрация на МПС част II за
"Пежо" с рег. № ***, експертно решение № 1356/31.08.2021 г. на ТЕЛК
при МБАЛ „Св Пантелеймон“ Пловдив ЕООД.
В
съдебното производство не са приемани нови доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП службите за контрол,
определени от кметовете на общините, използват техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл.99 ал.3, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
В
чл.27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив е посочено, че поставянето на "скоба" може да се
извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на Кмета на
общината, на основание чл.167 ал.2 т.2 от
ЗДвП. По
правилото на чл.35 ал.1 във връзка ал.2 т.3 от същия подзаконов нормативен акт,
кметът на общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и
длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол
включва използването на техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В
случая, кметът на община Пловдив е издал Заповед № 22 ОА 2347 от 05.10.2022 г.,
с която на основание чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП са определени длъжностните
лица – служители на ОП "ПР", които да използват техническо средство
за принудителна задържане и блокиране тип „скоба“ на ППС на територията на
Община Пловдив, сред които са и ответниците – С.К.П.и Р.Д.Х.. Видно от
приложените по делото трудов договор и допълнителни споразумения, двамата са
лица, заемащи длъжност "контрольор, автомобилен транспорт"
осъществяват блокиране колелата на неправилно паркирали автомобили с техническо
средство тип "Скоба" за принудително задържане и на автомобили, чиито
водачи не са заплатили таксата за платено паркиране. От изложеното следва, че процесната
ПАМ е наложена от компетентен орган.
В
ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, според която изброените в
чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б."а", т.6 и 7 принудителните
административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното, за мярката
по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП не се изисква писмена форма.
Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство
за принудително задържане.
Жалбоподателят
не оспорва, че не е паркирал на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а е спрял на друго място на бул.
"Марица" поради липсата на свободно такова със знак Д21.
Според
чл.99 ал.1 от ЗДвП, в населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието. Според ал.2, местата за паркиране се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране, а съгласно ал.3 общинският съвет определя
цената за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за
плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл.14 ал.1 т.5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
С
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. Общински съвет Пловдив е
приел Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на
град Пловдив (наричана за краткост наредбата). Според чл.10 ал.1 от цитираната
наредба, на територията на града се определят райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране /"Синя зона"/ в
определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с
изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в
часовия диапазон от 08:30 до 18: 30 часа, като таксуването се определя
съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране. Според ал.2
на същата разпоредба, за паркиране в "Синя зона" се заплаща цена в
размер, определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на община Пловдив, с изключение на електрически
превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в
режим на зареждане от същата. А ал.3 гласи, че обхватът на "Синя
зона" се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък,
Приложение № 1 на настоящата Наредба, като условията и редът за паркиране в
зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от
съответните звена на община Пловдив, при спазване на действащите нормативни
разпоредби и действащия генерален план за организация на движението в гр.
Пловдив.
В
цитираното Приложение № 1 "Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)" към Наредбата, под
т.52 е включен бул. "Марица – юг“, гр. Пловдив.
В
чл.15 ал.1 и ал.2 от Наредбата е посочено, че във всяка "Синя зона" и
"Зелена зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със знак
Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране
на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, като на тези места
могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща
правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния
знак "Инвалид" и трябва да бъде поставена в
долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по
начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Според
чл.99а от ЗДвП карта за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания
и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната
община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението.
Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да отговаря на
изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г.
относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
В
случая, видно и от приложения по преписката снимков материал на предното стъкло
на процесния блокиран автомобил, е била поставена именно такава карта, чиято
валидност не е оспорена от ответника.
Необходимо
е да се отбележи, че по своята същност извършеното принудително блокиране е
принудителна административна мярка, чийто фактическият състав, съгласно чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, изисква да е налице
паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране,
във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към
установения за валидността му момент. За установяване законосъобразността на
мярката е необходимо по несъмнен начин да са установени всички елементи на
фактическия й състав. В случая, съставения по приложената мярка констативен
протокол не съдържа конкретни и коректни данни за мястото на извършване на
нарушението. Посочено е бул. „Марица - юг“ срещу № 106, като не става ясно дали
улицата е с име "Марица", дали е юг или север, дали е срещу № 106.
Според представената по делото схема на "Синя зона" на гр. Пловдив, в
действителност, на бул. "Марица – юг“" е установена територията за
платено паркиране, и то само от едната й страна. В случая липсва, яснота дали
на бул. "Марица - юг" е установен паркиралият автомобил.
На
следващо място, а и доколкото жалбоподателят посочва, че е паркирал в района на
„Синя зона“ град Пловдив следва да се отбележи, че за вертикалната сигнализация
по делото е представена схема на "Синя зона", но от снимковия
материал към констативния протокол не се установява хоризонтална маркировка на
"Синя зона", а според чл.10 ал.3 изр.2 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив, условията и редът за паркиране в "синя зона", се указват с
хоризонтална и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на община
Пловдив. Т. е. неможе да се установи дали автомобилът е бил на очертаните места
за паркиране или е бил паркиран така, че да е в друго нарушение на правилата за
паркиране, което пък да касае хипотеза на разпоредбата на чл.50 ал.2 т.3 от ППЗДвП, която изключва действието
на пътен знак В28 спрямо ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност.
От
снимките към констативния протокол се установява, че жалбоподателят е поставил
на предното стъкло на автомобила картата за инвалидност.
От страна на контролния орган не е установено, а и не се твърди на процесната
дата и място автомобилът да е бил използван за нужди, различни от тези на
лицето с трайни увреждания. Представената от оспорващия инвалидна карта не е оспорена от ответника и като
официален документ, същата има обвързваща съда материална доказателствена сила.
Съдът
намира и, че оспорваната мярка е непропорционална. От една страна, по силата на
чл.4 §1 б."а" от Конвенцията за
правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на
26.01.2012 г., обн. ДВ, бр.12 от 10.02.2012 г. /, държавите - страни по
конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки, с оглед гарантиране и
признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за
хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на
увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички
необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на
правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика
за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции
за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с
увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и
техните семейства. От друга страна, съгласно чл.53 ал.1 от Закон за хората с
увреждания/ЗХУ/, хората с увреждания имат право на
равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност,
транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и
комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и
услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според ал.2 т.1 на
цитираната разпоредба, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване
на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и
достъпни места за паркиране.
Действително,
от страна на ответниците са представени схема на вертикална и хоризонтална
сигнализация на бул. „Марица – юг“, не е представена схема на паркоместата,
обозначени със знак Д21, както и е
дадена информация колко са местата за паркиране в "Синя зона"
обозначение със знак Д21 "Инвалид"
на процесния булевард, както и общо местата за безплатно паркиране в „Синя
зона“ за територията на общ. Пловдив, видно от представените справки на
директора на общинското предприятие. От същите се установява, че за процесното
място на бул. „Марица – юг“ те са 3 бр. срещу № 6 и на ул. „Йоаким Груев“ – 2,
а за територията на общ. Пловдив – 175.
С
оглед липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за наличните
места в "Синя зона", обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на ул. "Марица
– юг“ срещу № 106 гр. Пловдив, по делото не може да се установи с
категоричност, че от страна на общинските органи са предприети достатъчно мерки
за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на
хората с увреждания. Според твърденията в жалбата, когато е паркирал, а и по
време на проверката, инвалидното място е било заето, преди да паркира
автомобила си.
От
приложените към констативния протокол снимки не се установява къде се намира
мястото, обозначено със знак Д21"Инвалид“, нито
къде точно е паркирана колата на
жалбоподателя. От изложеното следва изводът, че жалбоподателят е направил
всичко възможно да спре именно на място със знак Д21.
Отделно
от това, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ – Пловдив ЕООД, заболяването на жалбоподателя е придобита липса на
горен крайник - ампутация, т. е. налице е сериозна инвалидизация на лицето. В
този ред на мисли, следва да се отбележи, че целта на българското
законодателство в духа на Конвенцията за правата на хората с увреждания, не е да създава пречки и
затруднения на хората с увреждания, а напротив, да гарантира равнопоставеност
на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им,
включително и чрез достъпни места за паркиране.
Тук е мястото да се отбележи и още
едно обстоятелство, а именно: - действително, по административната преписка е
приложено писмо на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания при
Министерство на труда и социалната политика, от което се установява, че
агенцията е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията
на общ. Пловдив. От същото обаче не се установява, дали проектът на наредбата е
представен с представените пред настоящата инстанция схема за вертикална и
хоризонтална сигнализация, както и схема на паркоместата, тъй като от
Приложение № 1 на наредбата се установява, само и единствено, кои са местата с
разрешено краткотрайно платено паркиране. Или иначе казано, не става ясно и,
това съгласуване дали е извършено въз основа на анализ по отношение броя на
хората с увреждания в град Пловдив, ползващи ППС, както и анализ на
пътникопотока в града предвид развитието на Пловдив и като туристическа дестинация
през последните години, което обстоятелство също ограничава равнопоставеността
на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им,
включително и чрез достъпни места за паркиране.
Настоящият
съдебен състав счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който
не се твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е
бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се
явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като
водач на МПС, превозващо инвалид, спрямо
засегнатия защитен от закона обществен интерес. Действително, според чл.15 ал.8
от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив, при недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21–"Инвалид", паркирането се извършва при
режим на почасово платено паркиране, но тази разпоредба противоречи на чл.53 от ЗХУ, който нормативен акт е от
по-висока степен, а подзаконовите нормативни актове следва да са съобразени с
по-високия по степен нормативен акт – в случая ЗХУ, и при противоречие между
разпоредбите им, съдът прилага на основание чл.15 ал.3 от Закона за нормативните
актове
по-високия по степен акт. А и, както се отбеляза по-горе, ответният орган не
ангажира доказателства, дали определеният брой места в „Синя зона“, обозначени
със знак Д21 "Инвалид", е
съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи
правото на ползване на такова място.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наложената мярка е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
При
този изход на спора и претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива му се следват и същите се констатираха в размер
на 310.00 (триста и десет) лв., представляващи 10.00 лв. държавна такса и
300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ принудителна административна
мярка по принудително задържане на ППС марка „Пежо“ с рег. № ***, извършено на
29.03.2023 г. с техническо средство "скоба", обективирано в
Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0121566 от 29.03.2022
г., издаден от блокиращ екип С.К.П.и Р.Д.Х. към Общинско предприятие
"Паркиране и репатриране" при Община Пловдив.
ОСЪЖДА
общ. Пловдив да заплати на Б.Л.Г. сумата от 310.00 (триста и десет), лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: