Решение по дело №62/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „с. К. ЕООД енд Ко” КД, ЕИК *******, с адрес: гр. Видин, ПК 3700, бул.”Цар Александър II” № 120, представлявано от ген. директор В.П. Манева, действащо чрез пълномощника адв. В.Д. ***, кантора 4, против решение № 360/02.12.2020 г., постановено по АНД № 1115/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 05-0001087/28.09.2020 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ, във връзка с чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, като е наложеното наказание е намалено от 2000,00 лева на 1500,00 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че съставът на ВРС не е обсъдил всички събрани доказателства по преписката и по делото, както и че не е обсъдил направените възражения в жалбата и в хода на съдебното производство. Сочи се, че по делото съществуват убедителни доказателства, че на работника Венцислав Панталеймонов Динов своевременно е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, за което той е подписал собственоръчно декларация.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление. Претендират се направените в производството съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка по документи на 14.07.2020 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството - касатор, както и преглед на трудовото досие на работника Венцислав Панталеймонов Динов, е констатирано следното нарушение: ответното дружество, в качеството си на работодател, е допуснал до работа наетото лице преди да му е връчил копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, връчването на което се установява с подписа на работника срещу името му в справката за заверените уведомления.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта били направени възражения, които не били уважени, като ответникът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС била разпитана в качеството на свидетел актосъставителят Виктор Пламенов Цолов, която потвърдил установената в писмената документация фактология. Допълнително към жалбата в хода на производството пред ВРС са представени и приети като доказателства следните документи, в заверени ксерокопия: декларация за получаване на екземпляр от сключения със същото лице трудов договор, както и копие от заверено в ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, подписана от наетото лице на 16.03.2020 г., ведно с декларация за постъпване на работа от 13.03.2020 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 16.03.2020 г. на НАП, от която се установява, че уведомлението за горепосоченото наето лице е подадено в НАП на 16.03.2020 г. Представени са и други писмени доказателства, които не са относими към предмета на правния спор.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението, за което е санкциониран. Приел е още, че наказващият орган неправилно и необосновано е определил по размер предвиденото административно наказание, като е намалил същото до нормативно установения минимум, като е отчел липсата на доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ, съгласно които разпоредби работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, в това число и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. От доказателствата, събрани по преписката и пред първоинстанционния съд се установява по безспорен начин, че описаното нарушение е било извършено от обективна страна от дружеството - касатор. Работникът е постъпил на работа на 13.03.2020 г., а завереното в ТД на НАП-Видин уведомление по чл.62, ал.3 от КТ му е било връчено на 16.03.2020 г.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно същия текст, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100,00 до 300,00 лева. Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки – нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, както и да не попада в кръга на деянията, изрично изключени от приложението на тази разпоредба, сред които е посочено и процесното деяние. В случая съдът намира, че е налице материално правна пречка за прилагане нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, поради което същата правилно не е приложена от наказващия орган, респективно от състава на ВРС.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

Представените допълнително писмени доказателства от работодателя пред първата инстанция не сочат своевременно отстраняване на процесното нарушение. КТ в чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 изисква връчването на завереното в ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ да стане преди постъпването на наетото лице на работа, а не след този момент. Касае се за формално нарушение, което се счита за довършено с осъществяване на фактическия му състав, което обстоятелство е установено по безспорен начин от ответната страна.

С оглед изложеното решението на ВРС, с което е изменено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно, допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително невисоката правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360/02.12.2020 г., постановено по АНД № 1115/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е изменено НП № 05-0001087/28.09.2020 г. на директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София.

ОСЪЖДА „с. К. ЕООД енд Ко” КД, ЕИК *******, с адрес: гр. Видин, ПК 3700, бул.”Цар Александър II” № 120, представлявано от ген. директор В.П. Манева, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.