РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500019 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЗЕАД "БУЛСТРАД Виена Иншуранс Груп"
с ЕИК- *********,подадена чрез пълномощника му адв.Събева против съдебно решение №
2525 от 10.11.2022г., постановено по гр.д.№747/2022г.по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която
районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивното дружество регресен иск срещу
Агенция "Пътна инфраструктура" чрез ОПУ-Бургас за осъждането му да заплати на ищеца
сума в размер на 271.19 лева,представляваща платено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди по автомобил "Рено Лагун" с рег.№ В 0883 ВВ
вследствие попадане на 14.06.2021г.в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно,находяща се на републикански път !!-73 в посока от север на юг в Ришки
проход,ведно със законната лихва върху главницата,считано от депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в
частта му,с която е отхвърлен предявеният регресен иск. Въззивникът е направил анализ на
събраните по делото доказателства,като счита,че те безпротиворечиво сочат на извод,че
водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушения на ЗДвП.Оспорен е решаващият
мотив на районния съд,че е налице противоречие между показанията на свидетеля Д. и
писмените доказателства,тъй като в застрахователната преписка се сочи "процес на
изпреварване и увеличаваща се скорост",а в показанията на свидетеля- че произшествието се
е осъществило в процес на изпреварване,което е невъзможно да се осъществи без
увеличаване на скоростта и навлизане в насрещното пътно платно. Прави довод,че
свидетелят не е твърдял,че произшествието се е осъществило в платното за насрещно
движение,а напротив. Свидетелят ясно е заявил,че то се е случило,когато автомобилът е
1
тръгнал да изпреварва,който израз сам по себе си сочи началото на процеса на
изпреварването,а не такова в ход.Възможността и вероятността описаните повреди на
автомобила да настъпят съгласно описания от водача механизъм на ПТП се потвърждава от
експертното заключение,на което е направен подробен анализ в жалбата.В заключение се
прави довод,че дори водачът действително да е предприел маневра изпреварване,не е
задължително то да е осъществено със скорост,надвишаваща максималната за участъка от
пътя,като в този смисъл изводът на съда,че водачът е увеличил скоростта си е самоволен,но
дори и това да е така,то не доказва автоматично нарушение на ЗДвП. Моли за отмяна на
решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде
уважен предявеният иск ,претендира разноски,няма доказателствени искания.
Въззиваемата Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощника си
юрисконсулт Папизова е оспорила въззивната жалба в депозирания отговор. Посочва,че
обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и събрани
доказателства,обсъдени подробно в решението на БРС.Намира за правилни изводите на БРС
за противоречие между представените от ищеца писмени доказателства и показанията на
св.Д.,както и изводът на съда,че е налице неяснота относно наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат.Изложените от ищеца
твърдения,че ответната Агенция не е изпълнила задълженията си за поддържане на
пътищата от РПМ ,отворени за обществено ползване в добро експлоатационно състояние
счита за опровергани от събраните по делото доказателства и заключението на притета по
делото САТЕ. Направен е подробен анализ на заключението,като въззиваемата страна
счита,че дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси са съобразени от
районния съд,който в решението си правилно и законосъобразно е приел,че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на АПИ и предвид това,че не е установено
по делото противоправно деяние/действие или бездействие/ от страна на АПИ,свързано с
неизпълнение на задължението за поддръжка на пътищата от РПМ. За пълнота на
изложението се отбелязва,че застрахователят е платил сумата 45.95 лева,видно от
преводното нареждане,представено по делото,поради което претендираното обезщетение в
размер на 271.19 лева освен недоказано по основание,се явява недоказано и по размер.
Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество редовно уведомено,не изпраща
представител. Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.Събева, в която се
сочи,че се поддържа въззивната жалба,не са направени доказателствени
искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
уведомена се представлява от юрисконсулт Папизова,която оспорва въззивната жалба и
моли за потвърждаване на решението на БРС като правилно и законосъобразно.Не сочи
нови доказателства,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество „Пътстрой ВДХ“ЕАД-трето лице
помагач на ответника,се представлява от адв.Колева,която оспорва въззивната жалба,няма
доказателствени искания.
Останалите трети лица помагачи на ответника не изпращат представители и не
изразяват становище по въззивната жалба.
При служебната проверка по реда на чл.270 ГПК въззивният съд намери атакуваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД,с който ищецът е поискал осъждане на
Агенция“Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 271.19 лева-изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „ Каско стандарт” на
2
МПС по застрахователна полица № 472721212101556, валидна от 22.03.2021г. до
22.03.2022г., а предявеният акцесорен иск - за осъждане на ответника да заплати законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане е
с правно основание чл.86 ЗЗД.
БРС е дал правилна правна квалификация на предявените искове,в съответствие с
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
В исковата молба ищецът е твърдял,че уврежданията по автомобила,за които е
заплатил застрахователно обезщетение са настъпили на 14.06.2021г. в Ришки проход,на
около 1 км.преди разклона за гр.Айтос/комплекс „Хан Крум“/. Посочил е,че при движение в
дясна лента по републикански път ІІ-73, с допустима,невисока скорост, автомобилът „Рено
Лагуна“ с рег.№ В 0883 ВВ е попаднал в неравност на пътното платно- дупка,която не е
била сигнализирана и обезопасена. В резултат на попадането в дупката на предната лява
гума на автомобила,същият е бил увреден- увредена предна лява гума и предна лява лята
джанта,преден ляв амортисьор,ведно с тампон,предна решетка,лагер на амортисьор,кора под
двигател и панта преден капак. Ищецът е твърдял,че виновният причинител на
вредите,резултат от ПТП е АПИ/Областно управление гр.Бургас/,тъй като не е изпълнила
нормативно вмененото и с чл.30 ал.1 ЗП задължение да осъществява поддръжката на
пътищата от Републиканската пътна мрежа,което задължение включва следните дейности:
полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя
и осъществяването на мерки за защита на негови съоръжения и принадлежности,като
стопанисването на републиканските пътища следва да се осъществява така,че да бъдат
осигурени условия за сигурно и бързо придвижване,поддържането им в изправно
състояние,сигнализирането незабавно за препятствия по тях и др.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил по делото преписка по щета
съдържаща документи относно индивидуализиране на уврежданията и тяхното репариране
на собственика на автомобила,както и свидетелски показания. Ангажирана е била и съдебна
автотехническа експертиза.
С отговора на исковата молба ответната АПИ е оспорила иска,като е твърдяла,че не са
доказани механизмът на ПТП и обстоятелствата,при които е настъпило. Ответникът е
поискал конституиране на трети лица помагачи,като е предявил обратен иск срещу тези
трети лица,приет за съвместно разглеждане от БРС и с правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД.
Производството по обратните искове е прекратено от БРС със съдебното решение,поради
оттеглянето на обратните искове от ищеца.Решението в тази му част не е обжалвано и е
влязло в сила.
БРС е обсъдил ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е
достигнал до извод,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. В
решението си обаче районният съд не е обсъдил възражението на ответната АПИ,което е в
смисъл,че ищецът не е представил доказателства за изплатено на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 271.19 лева.Това възражение се поддържа и пред
въззивната инстанция.
Съгласно чл.410 ал.1 т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски. Следователно,първата предпоставка за уважаване на иска е ищецът-
застраховател да е представил доказателства за плащане на застрахователно обезщетение за
настъпилото твърдяно застрахователно събитие. В случая ищецът е представил опис-
заключение по претенция №51-05060-00244/21 от 14.06.2021г.,в което са описани
щетите,оценката им и общата сума,която застрахователят следва да изплати на
застрахования- 271.19 лева.Представен е доклад по щета,от съдържанието на който е
видно,че е било извършено прихващане на дължимата от застрахования следваща
застрахователна премия – 225.84 лева,с част от дължимото обезщетение и е посочено,че
3
дължимата сума за изплащане след прихващането възлиза на 45.95 лева.Сумата от 45.95
лева е изплатена на застрахованото лице,видно от представеното платежно нареждане.При
това положение,неоснователно е възражението на въззиваемата АПИ,че ищецът не е
представил доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение.
За да отхвърли предявеният иск БРС е приел,че не са налице предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на ответната агенция,тъй като е налице противоречие
между фактическата обстановка,описана от св.Д./водач на застрахованото МПС/ и
писмените доказателства.Посочено е,че св.Д. при завеждането на щетата не е заявил,че
автомобилът е бил в процес на изпреварване и увеличаваща се скорост,а в показанията си
пред съда е заявил,че произшествието е станало в процес на изпреварване,което е
невъзможно да стане без увеличаване на скоростта и навлизане в насрещното платно. Приел
е,че в този смисъл СТЕ потвърждава прекъсването на причинно-следствената връзка между
обективните факти и поведението на водача.
Въззивният съд не споделя това становище,като намира за основателни доводите
във въззивната жалба относно неправилността му. В заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение и декларацията,представена пред застрахователя,св.Д. е
посочил,че ПТП е настъпило при движение на автомобила посока Шумен-Лозарево,в
Ришкия проход на 1 км.от разклона за гр.Айтос при преминаване през необозначена дупка.
Същите факти и обстоятелства са заявени и от свидетел на произшествието,пътувал в
автомобила- Ж. К. К.,в представена през застрахователя декларация. Този свидетел е
заявил,че на 14.06.2021г.,при пътуване за работа около 6.50 часа,в Ришкия проход,на 1
км.преди комплекс“Хан Крум“ ,при насрещно движение автомобилът е попаднал в серия от
дупки по пътното платно,една от които се е оказала много дълбока. Разпитан като свидетел
по настоящото дело по делегация пред РС-Варна,водачът на автомобила Д. Д. е посочил,че в
Ришкия проход е претърпял няколко произшествия ,като при едното през 2021г.е имало
спукана гума и джанта,а при второто,което е било по-тежко,освен спукана гума и джанта е
имало огънат амортисьор,повреда на капака и кората. Съпоставката на уврежданията на
автомобила,посочени в опис-заключението по процесната щета с показанията на св.Д. води
до извод,че процесното произшествие е второто,по-тежкото,за което е разказал свидетелят.
По отношение и на двете произшествия той е посочил,че е управлявал автомобила със
скорост 50-60 км./ч.,което било обичайно заради многото дупки по пътната настилка. ПТП
са се случили при натоварен трафик ,с много тирове,като и двете произшествия са се
случили в момента,в който свидетелят е започвал маневра изпреварване. Св.Д. е заявил
следното: „Там има няколко места за изпреварване,където спокойно може да се изпревари и
аз ги следя.Изчаквам тировете и в момента,в който се появи възможност да изпреваря тира-
излизам.Когато тръгвам да го изпреваря и точно тогава се получава ПТП,особено втория
път.“ По отношение мястото и механизма на настъпване на ПТП,повредите на
автомобила/лява гума,джанта,окачване/,мястото на дупката на пътното платно,натовареният
трафик, пътуващите лица,часовият диапазон и всички останали факти и обстоятелства,
показанията на св.Д. кореспондират изцяло с изложените от него в заявлението и в
декларацията на Жулиян Костадинов.Неправилно БРС е приел,че е налице противоречие
между показанията на св.Д. и писмените доказателства,тъй като свидетелят не е заявявал
пред съда,че автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение в процеса на
4
извършването на маневра изпреварване и тогава е попаднал в дупка. Свидетелят
безпротиворечиво е посочил,че преди навлизане в насрещната лента за движение
автомобилът е попаднал в дупка,намираща се според показанията му: „по средата на
платното,отдясно на осевата линия,в моята посока на движение,в посоката на движение“.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП и посоченото място,на което е била
разположена дупката на пътното платно кореспондират със заявеното пред
застрахователя,включително и с посоченото от св.Д. на схемата в заявлението място спрямо
осевата линия,на което е била разположена дупката. В приетата по делото САТЕ вещото
лице е посочило,че от техническа гледна точка механизмът на посоченото ПТП и описаните
щети са в причинно-следствена връзка,при наличие на неоспорими факти.При внезапно
попадане в неравности/дупка/,върху колелата на автомобила възниква внезапна радиално
насочена сила,съсредоточена в контактното петно на гумата с ръба на дупката.При
определени стойности на параметрите на дупката и гумата/посочени от вещото
лице/,прилагането на тази сила води до скъсване на теловете и пластовете на гумата,в
резултат на което гумата се разкъсва.Същата тази сила е в състояние да предизвика
деформация или дори счупване на джантата,а в по-тежки случаи и да доведе до повреди в
окачването на автомобила. От техническа гледна точка вещото лице счита за вероятно в
пътния участък да е имало дупка с размери,които да причинят описаните щети на
автомобила,като достатъчно условие за поява на дупка е фактът,че по този път преминават
тежкотоварни автомобили. Посочено е,че максимално допустимата скорост по второкласен
път ІІ-73 е 90 км/ч.,като има сигнализирани участъци,в които скоростта е ограничена до 40
км./ч.,но за конкретния участък експертът не сочи да има ограничения на скоростта.
Вещото лице е приложило към заключението си снимки от Гугъл карта- изглед на пътното
платно към месец август 2021г.,от които е видно,че върху пътното платно,преобладаващо
около осевата линия са видими дупки,изронване,неравности и кърпежи.Според
заключението водачът би могъл да предотврати ПТП,като избегне или заобиколи
дупката,ако я възприеме от по-голяма дистанция,при съобразена скорост и с повишено
внимание.В заключението се посочва,че е възможно посочената щета да настъпи и в
резултат на по-ниско налягане на гумата от зададените от производителя норми.Събраните
по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност според въззивния съд водят до
безпротиворечив извод,че механизмът на ПТП съответства на посочения от ищеца в
исковата молба. Показанията на св.Д. съдът кредитира,тъй като същите кореспондират с
писмените доказателства,както и със заключението на САТЕ,в което е посочено,че от
техническа гледна точка процесните увреждания могат да настъпят в резултат на внезапно
попадане в неравност/дупка/ на колелата на автомобила. Мястото на уврежданията- в лявата
предна част на автомобила/гума,джанта,амортисьор и др./ съответства на описания от св.Д.
механизъм на настъпване на ПТП. Съдът изключва вероятността уврежданията да са
настъпили в резултат на по-ниско налягане на гумата,тъй като няма нито едно доказателство
по делото,което да подкрепя такъв извод,а точно обратното.
Не се спори между страните, че пътят, на който се е случило произшествието е
републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗП,поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
5
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта му е именно ответната Агенция“Пътна инфраструктура“. Агенцията,като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението.В конкретния случай именно бездействието
на последните по ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът следва да носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, които са последица от неизпълнението на
задълженията на служители на ответната агенция или други изпълнители.
Произходът на препятствието на пътната настилка е неотносим за ангажиране на
деликтната отговорност на ответната АПИ, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на
безопасен пътен трафик – виж и чл. 167, ал. 1 ЗДвП.Неоснователни са и аргументите
относно съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като се касае за необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно. Не се установява от доказателствата по
делото водачът на лекия автомобил да е допуснал нарушения на ЗДвП,които да са в
причинна връзка с процесното увреждане.
В контекста на изложеното въззивният съд счита, че ответната АПИ следва да
носи отговорността по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за непозволеното увреждане.Ищецът
застраховател е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил
обезщетение за причинените с деликта имуществени вреди и за него е възникнало регресно
право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният
съд съобрази,че в приетата по делото САТЕ вещото лице е дало заключение/изложено в
съдебно заседание/,че заплатената от застрахователя сума съответства на размера на
нанесената щета.При това положение,предявеният иск се явява основателен,както и доказан
в пълния си размер и следва да бъде уважен,а решението на БРС,с което искът е отхвърлен
следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
изхода от спора основателно е искането на въззивника,който е представил списък по чл.80
ГПК за сторени разноски в първоинстанционното производство в размер на 520 лева,от
които 300 лева адвокатско възнаграждение,150 лева –възнаграждение на вещо лице,разходи
за свидетел- 20 лв. и държавна такса -50 лева. Представени са доказателства за реалното
извършване на разноските,в това число и заплащане в брой на адвокатското
възнаграждение. Във въззивното производство са претендирани разноски 425 лева,от които
400 лева адвокатско възнаграждение и 25 лв.държавна такса.Въззиваемата Агенция“Пътна
инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество
горепосочените суми,представляващи разноски за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският Окръжен Съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ съдебно решение № 2525 от 10.11.2022г., постановено по
гр.д.№747/2022г.по описа на БРС,с което е отхвърлен предявеният от въззивното
дружество„ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК- 00069286 със седалище и
адрес на управление гр.София,район Триадица,пл.“Позитано“№5, регресен иск срещу
Агенция "Пътна инфраструктура" чрез ОПУ-Бургас за осъждането на ответната Агенция да
заплати на ищеца сума в размер на 271.19 лева,представляваща платено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди по автомобил "Рено Лагун" с рег.№ В 0883
ВВ,настъпили в резултат на попадане на 14.06.2021г.в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно,находяща се на Републикански път ІІ-73 в посока от север на юг в
Ришки проход,ведно със законната лихва върху главницата,считано от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане и вместо него в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", с адрес: гр.София,ул.“Македония“№3
чрез Областно пътно управление гр.Бургас ,с адрес: гр.Бургас,ул.“Цариградска“№30 на
основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД да
ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК- ********* със седалище
и адрес на управление гр.София,район Триадица,пл.“Позитано“№5, представлявано от
Недялко Димчев Чандъров и Пламен Шинов сумата от 271.19 лева, представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по
автомобил "Рено Лагун" с рег.№ В 0883 ВВ,по договор за застраховка „ Каско стандарт” на
МПС по застрахователна полица № 472721212101556, валидна от 22.03.2021г. до
22.03.2022г.,настъпили в резултат на попадане на застрахования автомобил на 14.06.2021г.в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,находяща се на Републикански
път ІІ-73 в посока от север на юг в Ришкия проход,на 1 км. преди комплекс „Хан Крум“,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-
04.02.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Агенция "Пътна инфраструктура", с адрес:
гр.София,ул.“Македония“№3 чрез Областно пътно управление гр.Бургас ,с адрес:
гр.Бургас,ул.“Цариградска“№30 да ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД с ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление гр.София,район
Триадица,пл.“Позитано“№5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Пламен Шинов
сумата от 520 лева разноски,направени в първоинстанционното производство пред БРС и
сумата 425 лева разноски,направени във въззивното производство пред БОС.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника- „Пътстрой ВДХ“ЕАД с ЕИК-********* /правоприемник на „Пътстрой
Бургас“ЕООД с ЕИК-*********/,“Сет къмпани“ЕАД с ЕИК-*********,“Бургаспътстрой“АД
с ЕИК-*********,“Инфра Експерт“АД с ЕИК-*********,“Щрабаг“ЕАД с ЕИК-*********,в
качеството им на участници в Консорциум „ТРП-Бургас-2019“,с код по Булстат *********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7