РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Тетевен, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20234330100569 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Първоначално е образувано по искова молба на М. М. М., ЕГН **********, с адрес в
гр. Тетевен, кв. „Полатен“, ул. „Асен и Петър“ № 11, чрез адв. М. Г., САК, с която са
предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и
присъждане на издръжка за малолетното дете Е. М.ова М.а, срещу Й. С. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. Тетевен, ж.к. „Пеновото“ , бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 1.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 189/ 20.12.2016 г. по гр. дело № 627 по
описа на РС - Тетевен е било утвърдено постигнатото между страните по чл. 127, ал. 1 от
СК.
Сочи се, че съгласно постигнатото споразумение родителските права по отношение
на роденото през време на съвместното съжителство дете Е. М.а, с ЕГН ********** са били
предоставени на нейната майка, при която е определено и местоживеенето на детето. На
ищеца е определен режим на лични отношения както следва: всяка седмица от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата, както и един месец
през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ищецът заявява, че от постановяването на съдебното решение до подаване на молбата
са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи претенцията му да иска от съда да измени
постановените по - рано мерки и да определи нови такива, а имено:
1. Изминал период от време - близо седем години, през които детето вече е
пораснало и форМ.ло се като личност, изразяващо вече и собствено мнение.
2. През сочения период от време майката няколко пъти сменяла жилищата, в
които живее и напрактика поставяла ищеца в невъзможност да упражнява режима си на
лични контакти, така както е постановен в съдебното решение, относно мястото където е
определено детето да живее.
1
3. Майката възпрепятствала контактите на ищеца с детето, като не изпълнявала
съдебното решение, така както е постановено. Най-драстичните неизпълнения касаят летния
период, когато бащата има тридесет дни през лятото да контактува с детето, с едно
единствено ограничение и то е за периода, в който майката е в платен годишен отпуск.
Ответницата отказвала (включително и за изминалото лято) да посочи, кога ще ползва такъв,
което поставяло в невъзможност ищеца да контактува с детето си. Периодът от време
определяла ответницата, когато реши и то за срок определен от нея. Това неудобство
поставяло ищеца в невъзможност да организира времето и си и почивката си с детето и
било повод за дразги между страните, които ищецът се опитва да избегне.
4. През 2022 г. за да си „купи“ напрактика време с детето, по настояване на
майката ищецът започнал да заплаща издръжка (150 лв. определна от съда) в размер на 250
лв., като подпомага и в разходите за училищни принадлежности, здраве и други свързани с
детето. Въпреки това обаче повечето му срещи с детето били свързани с напрежение и
скандали породени от майката, която до последно не отговаря дали контактите ще бъдат
осъществени. Реакциите на ответницата се твърди, че били негативни и обикновено
придружени с тормоз, включително и над детето, която тя прави съпричастно с нежеланието
си то да общува с баща си. Ищецът закупил на детето часовник „Майки“, посредством,
който да могат да комуникират без тази комуникация да става през майката, която
умишлено не вдигала телефона си за да инфорМ. бащата как е детето. Ищецът твърди, че за
съжаление часовникът бил в повечето време изключен, като детето в последствие
споделило, че майка й го е счупила и изхвърлила. Детето споделяло и споделя, че
закупените от доверителя ми дрехи и обувки, били демонстративно нарязани от майка й
пред нея и изхвърлени. Споделя, че майка й дори била направила снимка на унищожените
вещи и казала на детето Е., че това била най-хубавата снимка. Счита, че поведението, на
ответницата, взело връх на 23.07.2023 г. - неделя, когато пред баба му - по бащина линия,
която детето посетило в режима на лични контакти с баща си, дошла и започнала да
убеждава детето, че трябвало да го вземе, но след като то отказало, тя му свалила
„кроксовете“ (обувките, с които било обуто) и заявила, че тя ги е купила, а то да ходи босо и
баба му да му купи нови. Започнала да крещи и да обижда бабата, че била наркоманка и лека
жена след което се качила на колата с която дошла и оставила детето босо пред смаяния
поглед на бабата и наМ.щите се наблизо хора.
Заявява, че поведението на ответницата излязло извън контрол, когато ищецът
заживял с друга жена. И към момента родителите са в конфликт, в който майката вкарва
детето, като го прави съпричастно към него. На планувана почивка в чужбина, майката
казвала на детето, че ще прецени в последния момент, дали ще предаде задграничния й
паспорт на бащата, за да отиде с него на море, от което детето страда и бил поредния
психически тормоз на собственото й дете. Поради близките отношения на детето със
съжителстващата с баща му жена, която детето търси, майката решила да ограничи тези
контакти, като ги нарича неправомерни и несъгласувани с нея действия.
5. Сочи се също така, че майката, ответник в производството, работи с норМ.но
работно време от 09.00-18.00 ч. и има 20 дни отпуск през годината. Бащата е с плаващо
работно време и много свободно такова, което може да посвети на детето си, особено, когато
то е във ваканция.
Ищецът сочи, че е дома си детето Е. разполага със самостоятелна детска стая,
обзаведена според нуждите и възрастта й. Разполага с много детски играчки, дрехи, книги и
бюро, компютър. Детето има изградена трайна и стабилна емоционална връзка с баща си, с
когото тя се чувства изключително добре. От него среща разбиране и подкрепа. Времето,
което прекарват заедно е изпълнено с разнообразни игри и забавления, пътувания и
почивки.
Счита, че Е. е изключително привързана и към жената, с която ищецът живее на
2
семейни начала. Двете са изградили прекрасни приятелски взаимоотношения. В дома на
баща си Е. никога не била лишена от грижи и внимание. Ищецът сочи, че работи с
ненорМ.но работно време, което му позволява постоянно да е с детето и да подпомага дори
в учебния процес. Майката работи целодневно, което предполага трайното й отсъствие от
дома, а детето да се „самоотглежда“, особено, когато не е заето с учебен процес.
Ищецът заявява, че винаги е изразявал становище и търсил диалог с майката по
въпросите свързани с детето, за неговото отглеждане и възпитание, но за съжаление не се
постигало общо съгласие. От своя страна майката ограничавала контактите баща - дете, като
омаловажава ролята на бащата и необходимостта и потребността на детето от пълноценна
връзка и с таткото и независимо, че не е в състояние да полага лични грижи за детето, не го
допуска в дома на баща му и да контактува с него дори в постановения режим.
Ищецът моли съда да измени постановените по-рано мерки, като предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. М.а на нейния баща -
ищец по първоначалният иск - М. М., при когото да бъде определено местоживеенето на
детето.
Моли съда да определи широк режим на лични контакти на майката с детето, какъвто
счетете, че ще са в интерес на детето Е.. Относно задължителния обективно съединен иск за
издръжка, моли същата да бъде определена в размер, платим от ответницата.
В условията на евентуалност, моли съда да измени постановените по-рано мерки като
определите детето Е. М.а да има равновремнено разпределение на времето и с двамата
родители касаещо учебното време, ваканциите й, както и семейните и личните празници.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника, с който отговор е
предявен и насрещен иск, касаещ изменение на режима за лични контакти и размера на
присъдената сума за издръжка.
В отговора на исковата молба ответната страна заявява, че оспорва изцяло
предявените от Ищеца искове, по-специално за предоставяне в негова полза на ежедневното
упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете на страните Е. М.А, на
8 години, с ЕГН **********, тъй като е необоснован, несъобразен както с интересите на
Детето, така и с конкретните реалности.
Счита, че от постановяване на предходно съдебно решение не са настъпили каквито и
да било нови обстоятелства, в състояние да обосноват предоставяне за в бъдеще
упражняването на родителските права върху Детето в полза на Ищеца.
Ответната страна за заявява, че ищецът базира иска си за предоставяне в негова
полза на упражняването на родителските права върху Детето основно върху оплакванията
си, че майката създавала препятствия за реализиране на предвидения в Предходното
съдебно решение режим на лични контакти между него и Детето. Такива оплаквания обаче,
дори да са основателни не могат, сами по себе си да послужат като основание за изменение
на вече постановената мярка за предоставяне упражняването на родителските права върху
Детето. Извън въпросните оплаквания за препятстване на режима на лични контакти, в ИМ
липсват каквито и да било относими твърдения, още по-малко доказателства, в състояние да
защитят петитума в ИМ.
В отговорът се сочи, че по отношение на основните твърдения на Ищеца - относими,
но изцяло неверни и недоказани, като се твърди, че не отговаря на обективната истина
твърдението на Ищеца, че майката е с „нисък родителски капацитет“ и представлява
„емоционално нестабилна личност без задръжки“, с „неадекватно поведение“. Освен, че
било невярно, това твърдение било и напълно произволно, доколкото нито Ищецът, нито
процесуалният му представител имали експертизата да направят подобно заключение.
Ответницата заявява, че раздялата на страните през 2015 г., както и окончателната
раздяла на страните през 2021 г. са били инициирани от ответницата в резултат от системни
3
прояви на физическо насилие и психически тормоз от ищеца над ответницата, включително
докато същата е била бременна с Детето, както и по-късно в присъствието на Детето и трети
лица. Ответницата твърди, че е подавала няколко сигнала до тел. 112, търсела е защита по
ЗЗДН, консултирала се е с организации за защита от домашно насилие и множество пъти е
била прибирана с детето, от своята майка след тежки семейни скандали.
В отговора на исковата молба се сочи, че независимо от няколкото раздели между
страните, окончателната от които през февруари 2021 г., тормозът от страна на Ищеца върху
ответницата продължил и продължил. В продължение на осем години Ищецът непрекъснато
притеснявал ответницата под всякаква форма: - с гневни съобщения, заплахи и обиди
спрямо нея и семейството й, следене, вадене на разпечатки от телефонните й разговори,
достъп до фейсбук профила й и електронната й поща, искане на обяснения, заплахи да убие
всеки, който се доближи до нея.
На следващо място в отговора се сочи, че след окончателната раздяла през февруари
2021 г., ответницата съумяла да придобие самостоятелен етаж от къща, находяща се в гр.
Тетевен, ул. „Костина“ 1, направила основен ремонт там и така най-после си осигурила
собствено подходящо пространство за отглеждане и възпитание на Детето. Понастоящем
Детето разполага със самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо, според
възрастта и интересите й.
Твърди се, че за времето от окончателната раздялата на страните до момента - близо
2,5 години, както и през целия период от раждането на Детето дотогава - всички грижи
около Детето, включително, но не само: водене и взимане до/от детска градина/училище,
извънкласни занимания и други ангажименти, организация и провеждане на рождени дни,
осигуряване на медицински прегледи и лечение, както и снабдяване с необходимите
лекарства са били и са и до момента грижа само и единствено на ответницата, с помощта
понякога на нейната майка.
В отговорът се сочи, че ищецът пътува често в чужбина и до гр. София, където се
наМ. седалището на управляваното от него търговско дружество. Освен това през
последните 3 (три) години не пропускал уикенд през ловния сезон (около 5 (пет) месеца в
годината) през който може да ходи на лов. При това положение той сам се е поставял във
физическа невъзможност за лични контакти с Детето през повечето време, предоставено му
за такава цел, съгласно Предходното съдебно решение. Ето защо, в преобладаващия брой
случаи, за удобство на Ищеца и в удобно за него време, ответницата, сама и за своя сметка, е
водила Детето при него за лични контакти, след което пак сама го е прибирала.
Споменава се, че през 2022 г. Ищецът водил Детето в Гърция и Италия, както и на
ски, без каквито и да било пречки от страна на ответницата.
Ответната страна заявява, че е отказвала на Ищеца личен контакт с Детето само при
наличие на основателна причина, с оглед интереса на Детето - тогава, когато във времето на
искания от Ищеца контакт (често извън посоченото в Предходното съдебно решение време)
Детето е имало уговорено извънкласно занимание или поет друг ангажимент или просто не
е желаело или не е било в кондиция за лични срещи с баща си. В такива случаи обаче
Ищецът не бил склонен да проявява разбиране и да се съобразява с нуждите и
потребностите на Детето, свикнал да не получава отказ. Така обичайната реакция на Ищеца
била да не пита никога дали може, дали е удобно и дали Детето точно в този момент желае
да се вижда с него, а да нареди Детето и ответницата да са готови на изхода, което било и
продължавало да бъде постоянен източник на стрес, освен, че прави невъзможен какъвто и
да е опит на ответницата и Детето за планиране на време и събития.
Ответната страна счита, че не отговаря на обективната истина твърдението на Ищеца,
че ответницата умишлено препятства комуникацията му с Детето по други начини. Заявява,
че Ищецът дал на Детето въпросния часовник (с италианско меню), за да следи Детето по
GPS и да му нарежда кога и къде ще дойде да го вземе (предимно извън установеното в
4
Предходното съдебно решение време за лични контакти), без да съгласува това с майката и
поставяйки я пред свършен факт - Ищецът първоначално дал достъп на ответницата до
приложението, след което обаче сменил паролите и я игнорирал.
На следващо място се сочи, че не отговаря на обективната истина твърдението на
Ищеца, че поведението на ответницата излязло „извън контрол“, причинявайки психически
тормоз върху Детето, след като Ищецът заживял с друга жена, която установила близки
отношения с Детето. Сочи, че още през декември 2022 г., когато разбрала за новата връзка на
Ищеца, ответницата заявила на Ищеца, че няма против да продължи живота си с нови жена
и деца, но трябвало да обясни това на дъщеря си по адекватен начин и да се държи
съзнателно и отговорно към всички. Ответницата се запознала лично с въпросната жена през
февруари 2023 г. и й декларирала волята си да общуват нормално в името на децата. Казала
й също така, че няма против връзката им, но че Ищецът трябва да има своите отговорности
и ангажименти към дъщеря си. Скоро обаче ответницата разбрала, че Ищецът е делегирал
почти всички свои задължения, като родител във времето за лични контакти, именно на
новата си партньорка.
В отговорът на ИМ се сочи, че не отговаря на обективната истина твърдението на
Ищеца, че помага на Детето в учебния процес и че докато е при майка си Детето е на
самоотглеждане. Счита, че въпреки уверенията на Ищеца, че пише домашни, чете и прави
упражнения с Детето, в повечето случаи Детето е оставяно да се готви само или под надзора
на новата партньорка на Ищеца, като коментарът на Ищеца е „Ми майка ти що не те е
научила, нали има големи претенции!“. Ответницата твърди, че при опити да получи
обяснение, обичайната реакция на Ищеца е да се оправдае, че Детето било излъгало.
В тази връзка, счита за необходимо да отбележи, в отговора си, че по време на
многото случаи на психически тормоз, упражняван от Ищеца спрямо ответницата, Ищецът
многократно е давал воля на истинското си отношение към жените, като към по-низши
същества, независимо, че ответницата има две дипломи за висше образование и владее три
чужди езика - подобни знания и умения на жените, според Ищеца били нещо тъпо и лишено
от смисъл, тъй като, според него, жените не били способни за изкарват много пари и
четенето на книги само мътело мозъка им. Следвайки това си убеждение, Ищецът бил
склонен Детето да учи и в училището на с. Черни Вит – „нищо нямало да му стане“.
В допълнение ответната страна заявява, че не отговаря на обективната
действителност внушението на Ищеца в ИМ, че Детето чувства по-голяма привързаност и
по-силна емоционална връзка към Ищеца и дори към неговата сегашна партньорка,
отколкото към майка си. Сочи, че предвид крехката му все още възраст и най-вече пола му,
Детето Е. е много силно привързано към своята майка. От раждането му до момента
изключително ответницата е полагала грижи за него, по-специално ежедневните грижи по
неговото отглеждане и възпитание, включително хранене, обличане, водене и взимане от
детска градина и училище, контакти с учители, възпитателни и обслужващ персонал в
детските заведения, посещения при личния лекар на детето, пазаруване за нуждите на
детето, осигуряване на забавления и т.н. В тези грижи, ответницата винаги могла да разчита
на майка си и баща си, които от бебе проявяват грижи за Детето и които живеят в близост до
жилището, което понастоящем ответницата и Детето обитават (на практика на 5 мин.
разстояние). Жилището, което ответницата и Детето обитават понастоящем представлява
самостоятелен етаж от къща, напълно обзаведен с всички удобства за Детето.
Предвид изложеното, ответната страна в производството, считам, че няма каквото и
да било правно основание, още по-малко каквото и да е съображение с оглед по-добрия
интерес на Детето, да бъде уважено искането на Ищеца да бъде сменен досегашния титуляр
на ефективно упражняване на родителските права върху Детето - ответницата, с Ищеца.
Категорично възразява и срещу предявеното в условията на евентуалност, искане на
Ищеца в ИМ, при неуважаване на иска за предоставяне родителските права върху Детето в
5
полза на Ищеца, съдът да постанови „равновременно разпределение на времето и с двамата
родители, касаещо учебното време, ваканциите, както и семейните и личните празници“.
С Насрещна искова молба предявена от Й. С. П., срещу М. М. М., се сочи, че към
настоящия момент е налице нужда от изменение на установения режим на лични контакти.
Твърди се, че действащият Режим на лични контакти очевидно не е в интерес нито на
Детето, нито на бащата, а още по-малко на майката. До голяма степен, липсата на прецизна
формулировка и точен регламент, както и напълно лишеното от елементарна логика
разрешение на такъв основен въпрос като контактите на Детето с неживеещия с него
родител, в конкретния случай са превърнали въпросния режим в постоянен източник на
спорове, недоразумения и стрес за страните и за Детето.
Заявява, че от една страна, действащият Режим на лични контакти предполага Детето
да не може да прекара нито един уикенд с майка си, или разширеното й семейство или по
друг начин, различен от това да е с Ищеца по първоначалния иск, както и да не може да
участва в каквито и да било занимания или уговорки през седмицата, в очакване
нарежданията на Ищеца по първоначалния иск за компенсаторни срещи, в удобно само за
последния време.
От друга страна, Ищецът по първоначалния иск на практика, поради описаните по-
горе други свои интензивни занимания, като пътувания в чужбина, ходене на лов и т.н. не се
възползвал от възможността да използва цялото предоставено му време с Детето, а вместо
това решава самоволно да се самокомпенсира, като изисква срещи с детето в друго удобно
за него време и по негова собствена преценка.
От трета страна, ищцата по насрещния иск, няма право на каквото и да е време с
Детето през уикенда, както и не е в състояние да планира времето си с Детето нито през
седмицата, нито през уикенда, тъй като винаги бива изненадвана от внезапните нареждания
на Ищеца по първоначалния иск кога и къде да получи Детето в удобно само за него време и
под риска, ако откаже да бъде за пореден път обвинена от него, че умишлено препятства
контакта му с Детето.
Предвид гореизложеното, ищцата по насрещния иск, моли съдът да постанови
изменение на установения с Предходното съдебно решение Действащ Режим на лични
контакти, като установи нов режим на лични контакти, в интерес най-вече на Детето.
На следващо място с насрещния иск е предявена нужда от изменение на присъдената
месечна издръжка. Сочи се, че съгласно предходно съдебно решение, на база постигнато
споразумение между страните, одобрено от съда, Ищецът по първоначалния иск е длъжен за
заплаща на Детето, чрез неговата майка – първи ответник, месечна издръжка в размер на
150.00 лв. ответницата и ищец по насрещния иск, счита, че така определеният размер на
месечна издръжка за нуждите на Детето, към настоящия момент, е под минимално
допустимия такъв, следователно определената месечна издръжка за Детето, чрез неговата
майка, при всички случаи подлежи на повишаване.
Сочи, че към настоящия момент общата месечна издръжка на Детето Е., на 8 /осем/
години, възлиза на около 1000.00 лв., като обхваща следните месечни разходи: Учебни
помагала и консумативи - 50 лв.; Извънкласни занимания - ок. 240 лв.; Ортодонтски
прегледи и консумативи - ок. 167 лв.; Храна - ок. 250.00 лв.; Дрехи и обувки - ок. 200.00 лв.;
Джобни пари - 80 лв.; Телефон-ок. 15.00 лв.; Собствен транспорт до училище - ок. 50.00 лв.
Предвид изложеното ответницата и ищец по насрещния иск моли съда да осъди
бащата М. М. М., ЕГН ********** да заплаща за в бъдеще ежемесечна издръжка на
малолетната Е. М.А, с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й. С.
П., ЕГН **********, по банкова сметка, посочена от последната или чрез пощенски запис, в
размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, до 25-то число на съответния месец, за който
издръжката се дължи.
6
На следващо място с Писмен отговор на насрещен иск от М. М. и Молба –
Становище по повод отговора от Й. С., страните възразяват и се противопоставят на
направените с насрещната искова молба и отговора на насрещния иск искания и аргументи
на страните. Сочат се аргументи, които до голяма степен приповтарят изложените от
страните аргументи в първоначално предявения иск, в отговора на искова молба и в
предявения насрещен иск.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2024 г. съдът, по повод
предявения насрещен иск е посочил на страната - П., че съгласно съдебно Решение №
109/05.05.2016 г. на ВКС – трето гражданско отделение, по Гр.Д.№ 2162/2015 г., „Титуляр
на правото на издръжка е детето. Издръжката е необходима за задоволяване на жизнено
важните му потребности, които са ежедневни, поради което споровете относно
упражняването на родителските права не следва да рефлектират върху неговото право на
издръжка от родителя, който не я предоставя – в натура или парично. Родителят който не е
лишен от родителски права и полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, може да предяви иск за издръжка от името на малолетното си дете
като него законен представител, както и да даде съгласие непълнолетното дете да предяви
иск за издръжка срещу другия родител“.
Въз основа на изложеното, съдът е намерил, че предявеният насрещен иск от Й. П. в
лично качество иск по реда на чл. 150 от СК за изменение на присъдена издръжка следва да
бъде оставен без движение. На ищцата по насрещният иск, съдът е указал, че същата би
могла да отстрани нередовностите по исковата си молба като същото може да бъде сторено,
както в съдебно заседание така и с писмено изявление в седмодневен дневен срок, считано
от датата на проведеното заседание.
След допълнително искане за изменение петитума на насрещната искова молба, с цел
прецизност, от страна на П. и процесуалният й представител адв. С., съдът на основание чл.
214, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявеният насрещен иск от
ищцата Й. С. П. по реда на чл. 150 от СК, като същият следва да се счита за предявен от
името на малолетното дете Е. М.а, чрез нейната майка и законен представител Й. С. П..
Последното е сторено от страна на съдебния състав, при съобразяване с постановеното в
Решение № 30 гр. София, 01.02.2019 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение, гр. дело №
3060 по описа за 2018 г., докладваното от съдия Боян Цонев, Производство по чл. 290 от
ГПК, където е посочено, че когато съдът е сезиран само с искане за определяне на режим на
лични отношения между родител и дете, следва да се произнася служебно и по останалите
въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК (предоставяне упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са
повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото. В
цитираното, имащо задължителен характер съдебно решение, върховната инстанция сочи:
„Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението
между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация –
с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в
тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях.
Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от
съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на
съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК
на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и
пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на
ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение
за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на
детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно
упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи,
когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или
7
унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при
установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да
предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените
ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при
когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето,
като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния
да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага
непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно
предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно
упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от
пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното
препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при
липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно
да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично
сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в
случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и
постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно
чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на
лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето
налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като
измени вече постановените и по тях мерки“. Предвид изложеното и най-вече, с оглед
съблюдаване висшият интерес на детето съдебният състав е допуснал до съвместно
разглеждане насрещният иск да преразглеждане на определеният режим на лични контакти
на бащата с детето Е. М.а и частта, с която се иска изменение на размера на определената
издръжка.
На следващо място с изрична молба по делото /л. 287 от делото/, първоначалният
ищец М. М. е изразил желанието си да оттегли предявеният от него иск, с правно основание
чл. 59, ал. 9 от СК. Във връзка с направеното искане с протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 18.04.2024 г., съдът е прекратил производството на основание чл.
232 от ГПК поради оттегляне на иска, производството по гр. д. № 569/2023 г. по описа на
Районен съд Тетевен, в частта с която е предявен иск на основание чл. 59, ал. 9 от СК от М.
М. срещу Й. П.. На следващо място съдът е посочил, че производството по гр. д. № 569/2023
г. по описа на Районен съд Тетевен, следва да продължи по предявеният насрещен иск от
Йона П. срещу М. М., касаещ режим на лични контакти, както и размер на сума за
издръжка, касаещо малолетното им дете Е. М.а.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК съдът е предоставил възможност на страните да бъдат
изслушани в производството, за да изложат своите становища.
Ищец Й. С. П., в хода на изслушването си, заявява, че Е. М.а е нейна единствена
дъщеря, откакто е родена се грижи основно за нея, мисли, че добре се справя с тази задача.
Сочи, че детето е такава възраст в момента, в която счита че един по-разширен режим не би
бил в неин интерес. С оглед и на това, че отношенията на родителите са доста влошени,
имайки предвид малките стъпки които били предприети предишния ден, има нагласата да
работи за споразумение и е склонна дори и извън това формулирано като съдебно решение,
евентуално ще бъде, да предоставя детето на бащата. Заявява, че настоящият режим, имайки
предвид, че детето е на целодневна форма на обучение, т.е. на училище е до 17:00 ч., а
ищцата е на работа до 18:00 часа от понеделник до петък, съответно бащата има право на
определен режим за лични контакти всяка събота и неделя, това не е в интерес на детето и в
този случай се ограничават правата им като цяло. Сочи, че доста пъти бащата не се е
появявал да упражни това свое право, поради това че е бил препятстван поради пътувания,
лични ангажименти и хобита. Имало е и желание от негова страна да се види с детето
8
примерно в събота след обяд и да я връща да кажем в неделя в 14:00 часа след обяд, без да
уведомява майката. Мисли, че ключовото в случая са техните взаимоотношения, така че
какъвто и да е друг режим, то би бил причина и всяка една тяхна среща, дори бащата да
взема и оставя детето в училището може да предизвика конфликт и недоволство на една от
страните. Относно издръжката, сочи, че настоящото действащо решение е една сума от 150
лв., която в процес на времето е ясно, че нуждите на детето доста са се променили, най-
малкото е факта, че от 01.01.2024 г. минималният размер е 234,00 лв., счита, че една сума от
250,00 лв. е ощетяваща. Наясно е, че детето не може да се гледа с такава парична сума,
имайки предвид също, че майката поема един сериозен разход от нейна страна също.
Имайки предвид също, че за в бъдеще нуждите ще нарастват, не счита, че удачно сумата да е
250,00 лева.
Ответник М. М. М., заявява, че относно настоящият режим както за майката и така за
него не смята, че ги удовлетворява и трябва да бъде променен по някакъв начин, това за
събота и неделя, ясно е на всички да бъде разпределен по равно. Въпросът е, спора е за част
за останалите дни през седмицата. Сочи, че има достатъчно свободно време да прекарвам с
детето си, то се чувства добре при баща си, не го отрича, грижи се добре за него, има и
живее в голям дом, нищо че не е на негово име, не вижда причина да бъде лишен от
упражняването на контактите с дъщеря му, има какво й даде, което вижда че липсва от
страна на майката, заявява, че и обратното не е, има неща от които детето е лишено,
например от физическа дейност – казва го като пример, спортни дейности което също влияе
към психиката на едно дете, не само психически, а и физически. Относно издръжката,
заявява, че има още едно дете, което има нужда от същото, не живее сам, има съпруга, майка
и т.н., не е съгласен издръжката, в техният иск да бъде 400,00 лв., може да заплаща 250,00
лв., ако сключат споразумение за по-широк режи, е склонен с много леко изменение на тази
издръжка.
По делото са събрани достатъчно гласни доказателства, чрез разпит на свидетел по
делото. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Б. К. П.; Ц. Й. С..; Д. Х. М.А и
Ц. Ц. Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Цветелина
Стоева и Деница М.а по реда на чл. 172 ГПК, тъй като първата е майка на ищцата П., а
втората е съпруга на ответника М., наМ. същите за обективни, непротиворечиви и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
По делото са изискани, представени и приложени множество социални доклади,
касаещи спора и малолетното дете Е. М.а от Дирекция „Социално Подпомагане“, Отдел
„Закрила на детето“ – Тетевен. В същите последователно и неотменно социалните
работници са заявявали, че за да има трайно подобрение, в отношенията между двамата
родители, в това число и в спазването на режима за лични контакти е необходимо да бъде
подобрен диалога между П. и М.. Сочи се, че при изследването се установява, че детето е
привързано както към майка си, така и към баща си, обича ги и й е приятно да прекарва
време с тях. От Д „СП“ О“ЗД“ – Тетевен сочат, че бащата следва да има възможност да
прекарва повече време с дъщеря си, в сравнение с определения режим до този момент.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, съдът наМ. за установено следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. 127, ал. 2 СК. За да бъде уважен е
необходимо след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права, да са
настъпили обстоятелства които са променили съществено обстановката и начина на
отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето се
налага изменение на мерките и определяне на нови такива. Такива могат да бъдат различни
фактически обстоятелства, изменения, произтичащи от изгубили смисъл мерки, фактическа
промяна на определените мерки и други.
9
В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на решението за упражняване на родителските права, с което този режим е бил
определен, които са променили съществено обстановката и начина на отглеждането на
детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето.
Производството е по спорна съдебна администрация и законодателят възлага на съда
служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата,
като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата,
в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси
се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното
начало.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване
на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права", при допукането на такива във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето /децата/ и на
ефикасността на мерките, които определят същото. Към промените, засягащи положението
на детето, и обстоятелствата спадат: а) влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под
условия на живот се разбират не само жилищни и битови условия, но и социалната среда и
другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; б) изпадане в невъзможност на
родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване,
осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без
разрешение и други такива; в) загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в
състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: а)
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б) нерационален
режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други подобни случаи.
Съгласно съдебната практика /вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., I гр.
отд. на ВКС/ "Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества,
съдът в интерес на детето трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата
психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му
обезпечаване. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е
израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна
на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки
съобразно изменените обстоятелства".
В настоящия случай се доказва, че след влизане в сила на Решение № 189/20.12.2016
г. по гр. д. № 627/2016 г., по описа на Районен съд - Тетевен, 3 състав са настъпили
обстоятелства, които налагат промяна и определяне режима на лични отношения между
бащата и детето и издръжка. Същото безпротиворечиво се заявява и от ищцата П. и
ответника М., в дадените от тях обяснения по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, че определеният и
действащ до момента режим на лични контакти е „неработещ“.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и
на компетентните Д „СП“, събраните писмени и гласни доказателства и най-вече съобрази
интереса на детето, счита, че следва да бъде променен режимът на лични контакти на
10
бащата с детето Е. М.а. Съдът взе решението си като съобрази възрастта и пола на детето,
емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите, полаганите до момента
грижи за него, възможностите на всеки от родителите да полага грижи за детето, подкрепата
на разширените им семейства в отглеждането на детето. В тази връзка настоящият съдебен
състав наМ., че при анализа на събраните по делото доказателства и след като съобрази
възрастта на детето, възможността за доброто му отглеждане, установената близка връзка
между детето и майката и бащата, съдът наМ., че за бащата следва да бъде определен режим
на лично контакти с детето, в по голям времеви интервал от определеният до момента.
Установи се, че и бащата разполага с подходящи условия за отглеждането на детето и може
да разчита на помощта на своето разширено семейство при режимите на лични контакти.
Съдебният състав не споделя предложеният от страна на бащата режим на лични
контакти да започва от ден сряда, в нечетна седмица и да продължава до ден неделя до 18.00
часа. Съдебният състав, в това си становище се ръководи от висшият интерес на детето, като
счита, че разширен режим от ден сряда няма да е в интерес на детето. Детето Е. М.а, към
момента на устните състезания е дете завършило трети клас и предстоящо започване на
четвърти клас. Съдът, счита, че с оглед правилното протичане на учебния процес на Е. и с
цел неоткъсването й от правилното му провеждане, детето следва, през учебната част на
седмицата да бъде при един от родителите си. Родител, който да е наясно, с случващото се с
детето, в училище, както с учебния план, така и с останалите класни и извънкласни
дейности, в които детето е ангажирано. Преминаването на детето в средата на учебната
седмица от един родител, при друг, създава предпоставка за размиване отговорностите,
които има детето, в хода на учебния процес. Затова и настоящият съдебен състав, споделя
изразеното становище от Д „СП“ – Тетевен за необходимостта от увеличаване на личните
контакти на детето с баща му, но не счита, че това трябва да става за сметка на
образованието му. Пред детето Е. М.а предстои важна в образователен аспект учебна
година, а именно четвърти клас, в края на която учебна година, детето ще трябва да се яви на
НВО /Национално външно оценяване/, което е сериозна тема за учениците, като от
образователен, така и от емоционален аспект. С оценките от НВО, детето ще има право да
кандидатства в профилирани средни училища, с оглед което, правилното провеждане на
учебния процес, в това число в училище и извън него, съдът счита, че е в интерес на детето.
В тази връзка, съдебният състав, наМ., че детето Е. М.а, следва през цялата учебна
седмица да бъде при един от родителите си, който да следи за правилното провеждане и
подготовка на учебните занятия. И тъй като майката Й. П. е определена за родител, който
приоритетно е избран да упражнява родителските права, спрямо Е. М.а, и това не е спорно
по делото, то съдът, счита, че тя следва да упражнява родителските права през цялата
седмица, докато бащата М. М. да взима детето от 12.00 часа в петък, след края на учебните
занятия и да прекарва време с детето до 18.00 на ден неделя, с преспиване на детето при
бащата. Що се касае до коледно-новогодишни празници; великденски празници; летни
месеци; ваканции на детето; рождени дни на детето и лични празници на родителите, то
съдебният състав, счита, че родителите следва поравно, или заедно, да прекарват време с
детето, което многократно е заявявано и в изготвените социални доклади. При
осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема детето от адреса му
на местоживеене при майката, в гр. Тетевен и да го връща там.
От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства:
Удостоверение за раждане от 29.06.2023 г., издадено от Община Тетевен, въз основа на Акт
за раждане № 0034 от 11.03.2015 г. и Решение № 189/20.12.2016 г. по гр. д. № 627/2016 г. по
описа на Районен съд – Тетевен, 3-ти състав, се установява, че ответникът М. М. М., ЕГН
********** е баща на малолетното дете Е. М.а, с ЕГН **********, родена на 13.01.2015 г. С
решението по посоченото гражданско дело - съгласно което упражняването на родителските
права върху детето Е. М.а е предоставено на майката - ищцата Й. С. П. и е определено
местоживеенето на детето Е. М.а да е по местоживеенето на майката Й. П.. Определено е
11
бащата да заплаща на детето Е. М.а, чрез неговата майка и законен представител Й. П.
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.12.2016 г. до настъпване на
обстоятелства за изменяването или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска. Определен е режим на лични отношения на бащата с детето.
От приетите по делото доказателства е видно, че детето Е. М.а е записано и посещава
учебното заведение за учебната 2023/2024 г.
Видно от изготвената служебна справка за действащи трудови договори е, че майката
Й. П. работи в „Концентрикс СРЕВ България“ ООД гр. София, чрез отдалечен достъп, от
домът си в гр. Тетевен.
От разпита на свидетеля на ищцовата страна се установява, че след раздялата и до
настоящия момент /т. е. през последните почти осем години/ основните грижи за
отглеждането, възпитанието и образованието на детето Е. М.а полага неговата майка Й. П.,
подкрепяна от своите близки и роднини. Понастоящем майката и детето живеят в гр.
Тетевен, област Ловеч, в собствено жилище
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявения иск за
увеличение на присъдената издръжка е доказан и частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на
обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на
издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за
нейното плащане.
В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката на Е. М.а от
влизането в сила на решението по споразумението за родителски права, с което е определена
месечна издръжка на детето в размер на 150 лева до настоящия момент са изминали почти
осем години. През това време детето безспорно е пораснало. Понастоящем детето Е. М.а е
ученичка в трети за четвърти клас. Съответно са нараснали съществено нуждите на детето от
храна, дрехи, спортни екипи, обувки, помагала и пособия, извънкласни дейности и хобита.
Освен изложеното съдът отчита и факта, че през последните години съществено се
промениха социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то
значително цените на стоките и услугите.
В този смисъл, съдът наМ., че от присъждането на издръжката до настоящия момент
е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането, възпитанието и
обучението на малолетното дете – обстоятелства, обуславящи увеличението на размера на
присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към момента последната е в размер на 933 лева или
минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 233.25 лева. Определената към
момента месечна издръжка на детето е 150 лева и е далеч от този минимален размер.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
12
време, а и понастоящем, преките и непосредствени ежедневни грижи за детето са
осигурявани от неговата майка, при която то живее и която работи и реализира месечен
доход от трудовото си правоотношение. Бащата-ответникът получава месечен доход от
развитие на търговска дейност. Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от
29.08.2023 г., в каквато насока е искането на ищцовата страна /датата е датата на подаване
на насрещната исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 от СК следва да бъде
уважен до размер от 300 лв. при определяне на размера на дължимата издръжка съдебният
състав съобрази факта, че ответникът М. има семейство за което да се грижи, има и друго
дете Теа М.а, която също издържа, но съобрази и необходимостта на дължима справедлива
издръжка на Е. М.а, както и фактът, че макар и ответникът да е осигуряван на минимална
работна заплата, по делото се събраха доказателства за реализиране на имотни сделки, през
процесния период, които предполагат възможност от страна на М. да заплаща издръжка на
дъщеря си, в размер на 66.75 лева над минималният определен от разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК. Този размер ще се дължи, считано от датата на подаване на иска – 29.08.2023 г.,
до настъпване на обстоятелство налагащо изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, а за остатъка до 400 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 59, ал. 9 СК не следва да бъдат
присъждани разноски и те следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране, че естеството
на първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не предполага
присъждане на разноски, освен в предвидените случаи. Производствата по спорна съдебна
администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК, макар да не са
изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за упражняването
на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни
нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на съответните
отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в производствата
по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като правораздавателна в
същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на
гражданските права. При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва
съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права
по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност на съда са
производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно упражняването на
родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични отношения с дядо и
баба (чл. 128 СК) /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение 3/2023 г. от
27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78
ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях.
Също така се допълва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща
воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
13
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в
общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да
заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по
правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение
на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. В конкретния случай,
съдът не се е съобразил с конкретните искания на някоя от страните, в пълнота, а е
постановил своето решение, съблюдавайки висшият интерес на детето. С оглед последното
не е налице пълно уважаване не претенцията, респективно пълно отхвърляне на същата, с
оглед на което разноските по това производство следва да останат в тежест на страните,
така, както са направени.
На следващо място предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 216.00 лв., за държавна такса върху
тригодишните платежи от увеличения размер на издръжката /150х36х4%/, дължима на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК,
във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният с влязло в сила Решение №
189/20.12.2016 г. по гр. д. № 627/2016 г. по описа на Районен съд – Тетевен, 3-ти състав,
режим на лични отношения между детето Е. М.а, ЕГН ********** и нейния баща М. М. М.,
ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ НОВ, както следва:
Всяка нечетна седмица от годината - от 12.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, детето Е. М.а, ЕГН **********, род. на 13.01.2015 год. в Р. Италия ще бъде при
баща си М. М. М., ЕГН **********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата М. М. М., ЕГН ********** ще взема
детето Е. М.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24 Декември и ще го
връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата М. М. М., ЕГН ********** ще взема
детето Е. М.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го
връща в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване
на учебния процес.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата М. М. М., ЕГН ********** ще взема детето
Е. М.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по
църковния календар на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на
Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата М. М. М., ЕГН ********** ще взема
детето Е. М.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще го
връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
14
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август детето Е. М.а, ЕГН
**********, род. на 13.01.2015 год. в Р. Италия ще бъде при майка си Й. С. П., ЕГН
**********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август Е. М.а, ЕГН **********,
род. на 13.01.2015 год. в Р. Италия ще бъде при баща си М. М. М., ЕГН **********.
Рождения ден на детето, както и празника на детето - 1 юни, родителите ще
прекарват заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години детето ще бъде с
майка си Й. С. П., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 13 - то число до 10.00 ч. на 14 -
то число на м. Януари, а с бащата М. М. М., ЕГН ********** за празника на детето, считано
от 10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06 число, а през нечетни години детето ще бъде с
баща си М. М. М., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 13-то число до 10.00 ч. на 14-то
число на м. Януари, а с майка си Й. С. П., ЕГН ********** за празника на детето, считано от
10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06 число, като в този случай няма да се прилага общия
режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като детето ще бъде всяка година, с всеки от тях както следва: за майката Й. С. П., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 05.11 до 10.00 ч. на 06.11, както и от 10.00 ч. на 08.03. до 10.00 ч.
на 09.03, а за бащата М. М. М., ЕГН ********** – от 10.00 ч. на 25.09 до 10.00 ч. на 26.09.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с детето, както и не дават на
майката и бащата право на компенсация на времето, през което детето Е. М.а не е било при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката в град Тетевен.
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 189/20.12.2016 г. по гр. д. №
627/2016 г. по описа на Районен съд – Тетевен, 3-ти състав, месечна издръжка, дължима от
М. М. М., ЕГН ********** на малолетното детето Е. М.а, ЕГН **********, род. на
13.01.2015 год. в Р. Италия, чрез неговата майка и законен представител Й. С. П., ЕГН
********** като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева /сто и петдесет лева/ на 300 лева /триста
лева/ месечно, считано от датата на исковата молба - 29.08.2023 г. до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане на основание чл. 150 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 300 лева до претендираната сума от
400 лева.
Издръжката да се заплаща до 25-то число на месеца за който се отнася по банкова
сметка на майката Й. С. П., ЕГН ********** или пощенски запис.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, кв. „Полатен“, ул. „Асен
и Петър“ № 11 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Тетевен държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 216.00 лева
/двеста и шестнадесет лева/ изчислена за тригодишните платежи съобразно увеличеният
размер за издръжка на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Решението в частта на допуснатото предварително изпълнение
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ловеч в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
15
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
16