Р
Е Ш Е
Н И Е
№156 21 .ХII.2018 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд , Наказателна колегия,
в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря: Росица Тодорова
прокурора: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело
№ 525 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 45 от 17.VIІІ.2018 год. по нохд № 288/2018 год. РС– Димитровград в
производство по реда на глава ХХVІІ
- чл.370 и сл. и при условията на
чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия В.С.Р. от роден в
гр.********, живущ *** за виновен в това, че в периода от 30.I.2017 год. до 8.II.2017 год. в градовете Враца, Хасково и Димитровград, при условията на
продължавано престъпление и в съучастие с неустановено по делото лице като извършител, с цел да набави за себе си и
за другиго /неустановеното лице/ имотна облага, възбудил и поддържал у Г.П.А.
***, Е.К.С.от гр.Хасково и К.Н.С. *** заблуждение, че трябва чрез даване на
пари да съдействат при полицейски акции
за залавяне на телефонни измамници и с това на 30.I.2017
год. в гр.Враца причинил на Г.П.А. *** вреда в размер на 3 300 лв., на 7.II.2017 год. в гр.Хасково причинил на
Е.К.С.от същия град имотна вреда в размер на 2 000 лв. и на 8.II.2017 год. в гр.Димитровград причинил на К.Н.С. имотна вреда в размер на
3 760 лв., като общата стойност на причинените вреди възлиза на 9 060
лв., поради което и на основание чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и
вр. чл.54 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 2 /две/ години.
На основание чл.
25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил на подсъдимия В.Р. едно общо наказание
измежду така наложените му по настоящата присъда, по нохд №897/2017 год. на РС -
Стара Загора и по нохд № 291/2017 год. на РС – Радомир във вида и размера на
най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като не е
приложил чл. 24 от НК, и постановил същото да се изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
С присъдата
предявените и приети за съвместно разглеждане по делото граждански искове са
били уважени и подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди както следва: на Г.П.А. – в пълния предявен размер от 3 300 лева, а на К.Н.С. –
също в пълния предявен размер от 3 7600 лева.
Поставил е в
тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, произнесъл се е и по
веществените доказателства.
Недоволен от така
постановената присъда, и то в частта само досежно размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ и неприлагането на чл.66 ал.1 от НК е останал
подсъдимият, който чрез своя защитник в законния срок я обжалва като неправилна
и необоснована в тази ѝ част. По жалбата се отправят алтернативни искания
– за приложение на чл.66 ал.1 от НК и отлагане изтърпяването на наложеното
наказание, или за намаляване на неговия размер.
В подробно
изложение - допълнение към въззивната
жалба, изготвено след обявяване на мотивите на първоинстанционния съд,
оплакванията се конкретизират. Твърди се, че необосновано са приети факти, за
които липсват доказателства – напр., че на подсъдимия е обещано „щедро
възнаграждение“ за престъпната му дейност, че същият не проявил никакво
съчувствие към жертвите, докато той всъщност не контактувал с нито един
пострадал и нямал представа за възрастта им и пр. Недооценено било
обстоятелството, че още в деня на задържането си, подс.Р. направил подробни
самопризнания и оказал пълно съдействие на органите на досъдебното
производство, вкл. чрез участие в следствен експеримент, като се поддържа
несъобразяване с указания, дадени по ТР №1/2009 год. на ОСНК на ВКС, според
които „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на разследващите органи, самопризнанието би
могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, вкл. в пределите на
отговорността по чл.55 от НК.“ В мотивите на присъдата не бил направен анализ
на доказателствата, като не било изложено кои доказателства подкрепят
самопризнанието, с което било допуснато съществено процесуално нарушение.
Необосновано било прието, че подсъдимият е личност с висока степен на
обществена опасност, а поради това неправилно било постановено ефективно
изтърпяване на наложеното наказание.
Потвърждават се
алтернативните искания за изменение на присъдата.
В законния срок против
жалбата не е постъпило възражение.
В с.з. пред
въззивната инстанция прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково дава становище за
неоснователност на жалбата. Намира присъдата обоснована и законосъобразна.
Приема, че при подробно изложени, при това обосновани мотиви за приложението на
чл.58а от НК, а не на чл.55 от същия, наказанието било отмерено справедливо и
съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Частен обвинител и
граждански ищец Г.П.А. не се явява, а повереникът му също намира присъдата
справедлива и съобразена с целите на генералната и индивидуалната превенции.
Смекчаващите обстоятелства по делото били отчетени, но следвало да се държи
сметка и затова, че всички пострадали били възрастни хора, понесли не само
материални щети, но и психически травми.
Частен обвинител и
граждански ищец К.Н.С. също не се явява. Нейният повереник моли да се потвърди обжалваната присъда като
правилна и законосъобразна, а наложеното наказание да се оцени като
справедливо. Оплакването за неприложение на чл.55 от НК не намирало подкрепа в
събраните доказателства.
Подсъдимият лично
и неговият защитник пледират да се уважи жалбата, като се оценят като
основателни оплакванията по нея. Заключенията на първоинстанционния съд били
неправилни и не кореспондирали на събраните доказателства. Липсвали
доказателства подсъдимият да е възприел и разбрал на каква възраст са
пострадалите. Било безспорно установено, че той не е получил никаква материална
облага от деянията си, не му било платено дори за таксиметрова услуга. Всички
деяния били извършени в рамките на 11 дни.
Пълноценното изясняване на фактическата обстановка по делото било
немислимо без неговите пълни и подробни самопризнания, направени непосредствено
след задържането му, поради което оказаното от него съдействие следвало да се
оцени като изключително. Досежно размера на наложеното наказание било налице
противоречие между присъда и мотиви. В присъдата било посочено наказание от 2
години „лишаване от свобода“, а в мотивите – че същото се намалява с една трета
– т.е. следвало да е в размер на 1 година и 4 месеца.Подсъдимият бил неосъждан,
поради което целите на наказанието щели да се постигнат и с отлагане на
изтърпяването му. Поради това поддържат горепосочените алтернативни искания за
изменение на присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във
въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и
изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима.
Преценена по същество е частично основателна.
По фактическата
обстановка:
Подс. В.Р. е на **** год.,***, *** гражданин, родом от
гр.******, живущ ***. Неженен, но съжителства на ******** ******, от което
съжителство има едно ******* дете – ***** на ** год. Грамотен, със ******
образование. Неосъждан. ******** по *****, но работи като ******* ******* със
собствен автомобил „****** *****“, рег.№ ******.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговият
защитник, като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и
при условията на чл. 371 т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил за същите да не се събират доказателства, за тях да се ползват
доказателствата, събрани на ДП, а самопризнанието му да се ползва при постановяване
на присъдата. Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се
подкрепя от събраните на ДП доказателства. При това положение фактическата
обстановка по делото правилно е била възприета съобразно изложеното и
поддържано по обвинителния акт.
Съобразно същата,
през м.януари 2017 год. подс.Р. работел като ***** **** с гореописания лек
автомобил. Ползвал мобилен телефон с номер ******, регистриран на Г.Ц.С.,
жената, с която ***** на ***** ****. На същия номер в средата на месеца му се
обадил непознат мъж, който му предложил да извършва междуградски курсове, при
които да получава и доставя колетни пратки от и на различни места из страната.
Подсъдимият приел.
На 27.I.2017 год. непознатият позвънил и му възложил курс до гр.Радомир, ул.“*****
****“ №**. Докато пътувал натам, подсъдимият получил второ обаждане с
указания, че пред входната врата на
посочения адрес ще намери пакет, който да вземе и отнесе в София, а
допълнително ще му бъде казано къде да го достави. Подсъдимият намерил пакета
на адреса, взел го и го занесъл у дома си в София, без да го отваря. Зачакал
обаждане с указание къде да го достави, обаче още преди това в дома му дошли полицейски служители от РУ –
Радомир, открили пакета и установили съдържанието му – златни накити, съвпадащи
по описание, дадено от жертва на телефонна измама – *** - годишната В.Ф.от
Радомир, ул.“***** ****“ №**, която била дала показания, че по указание на
телефонен измамник е опаковала същите и оставила пред входната врата на дома
си, бидейки въведена в заблуждение, че по този начин съдейства на полицейска
операция по залавянето на измамници.
По този случай
било образувано ДП №35/2017 год. по описа на РУП – Радомир, по което на подс.Р.
било повдигнато обвинение в престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Същото завършило със Споразумение, одобрено с Определение №188/10.VII.2017 год. по реда на нохд № 291/2017 год. по описа на РС – Радомир, с
което подсъдимият по настоящото дело се е признал за виновен по така повдигнатото
му обвинение и е получил при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е било отложено
със срок от 3 години. Стойността на причинената имотна вреда по това дело
възлиза на 977.90 лв.
След задържането
му по този случай, подсъдимият не преосмислил поведението си, а решил само да
стане по-предпазлив и се снабдил /по неустановен по делото начин и неустановено
от кого/ със СИМ-карта с телефонен номер **********, която е регистрирана на името на С.Б.В.Д.С., титуляр на множество
СИМ-карти, ползвани за извършване на телефонни измами.
На 30.I.2017 год., броени дни след случая в Радомир, той получил нова поръчка от
неустановения си съучастник да отпътува за гр.Враца. Около 10:00 часа същият ден
живущият на
ул.“*****“№*-*-** в този град ** - годишен Г.А.
получил телефонно обаждане, че са необходими 10 000 лв. за лечение на
дъщеря му, която е много болна и трябва да бъде оперирана. Свид.А. заявил, че няма
толкова пари и затворил. Веднага след това обаче последвало второ обаждане от
мъж, представил се като полицай от „криминалната полиция“, който осведомил А.,
че е в ход полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и го
помолил за съдействие, като предостави мобилния си телефонен номер и даде пари,
с които измамниците да бъдат задържани. Свидетелят се съгласил, предоставил
номера си – ********** и осведомил „полицая“, че у дома разполага с едва
300 лв., но в банка има 3 000 лв. Следвайки инструкции, той отишъл до
банката, изтеглил спестените си 3 000 лв., прибрал се и приготвил два
пакета, единият с 300 лв., другият – с 3 000 лв. Увил ги в найлонова
торбичка и ги хвърлил през терасата, а сам се скрил в банята, за да "не
бъде видян“ и защото „при залавянето имало опасност от престрелка“. Под
терасата на пострадалия чакал подсъдимият, който прибрал найлоновата торбичка и се отправил обратно
към София. След като не получил ново обаждане кога и къде ще му бъдат върнати
парите, свид.А. осъзнал, че е бил измамен. Подс.Р. пък, по указания от
неустановения си съучастник, скрил пакета с 3 000 лв. под крайпътна табела
близо до София, а този с 300 лв. получил за себе си.
В изпълнение на
следваща поръчка, на 7.II.2017 год. подсъдимият пристигнал в Димитровград.
Паркирал автомобила си и отишъл пеша до посочен му адрес. Там трябвало да
прибере пакет, който ще бъде хвърлен от тераса на жилищен блок. Тъй като това
не станало, неустановеният му съучастник го изпратил в Хасково. Там около 16
часа живущата на ул.“***** ****“ №** ет.* ап.* в същия град **- годишна
Е.К.С.получила телефонно обаждане от непознат, че ако не плати 5 000
щатски долара, тя и синът ѝ ще бъдат убити. Ужасена, тя затворила, но
последвало ново обаждане от друг мъж, представил се за полицай. По аналогичен
на случая със свид.Г.А. *** начин, той я уверил, че се провежда полицейска
операция по залавянето на обадилия се преди малко телефонен измамник и я
помолил за съдействие, изразяващо се в това да даде пари, с които същият да
бъде заловен. След като се съгласила, свид.С. последвала дадените ѝ
инструкции и събрала наличните в дома ѝ 2 000 лв., сложила ги в плик
и ги хвърлила през терасата, скривайки се, за да „не пострада при евентуална
престрелка“. Под терасата чакал подсъдимият, изпратен от съучастника си, който
прибрал плика и се върнал в Димитровград. Съобразно получени нови инструкции,
там той си наел стая в хотел „*********“, защото на
следващия ден щял да има работа в този град.
На 8.II.2017 год. около 9 часа на свид.К.Н.С., на ** години, живуща *** –* -** в
Димитровград се обадил по телефона непознат мъж, който се представил като
полицай П.П.и по познатата схема я помолил за съдействие при операция против
телефонни измамници. Тя се съгласила и веднага последвало ново обаждане от плачеща
непозната жена, която казала, че е със счупен крак, а след това слушалката взел
мъж, който заплашил свидетелката, че ако не получи от нея 50 000 лв., ще
ѝ отреже ръцете и краката. След това отново се обадил „полицай П.“ и
следвайки неговите инструкции, свидетелката опаковала наличните си 1 760
лв. в найлонова торбичка, която хвърлила през терасата. След това се
отправила към банка „ДСК“АД, изтеглила
2 000 лв. от спестяванията си, върнала се у дома, опаковала и тях и също
ги хвърлила от терасата. Изпратеният на място подсъдим прибрал и двете
торбички. След това по указания от
съучастника си отпътувал за гр.Стара Загора, но по пътя спрял и скрил двете
торбички под посочена му крайпътна табела на излизане от Димитровград. Бил
уведомен от съучастника си да не взема от тези пари, защото своя дял ще получи
от „работата“ в Стара Загора.
Като пристигнал
там същият ден, подсъдимият паркирал автомобила си и отишъл на съобщен му от
неизвестния съучастник адрес, където зачакал от терасата да бъде хвърлен пакет.
В момента, в който вземал от земята найлонова торбичка, бил задържан от
полицейски служители. В торбичката имало парична сума, която **-годишната
Й.Г.Р.от Стара Загора опаковала и хвърлила в изпълнение указанията на мним
полицай, който я въвел в заблуждение, че му дава заем.
За този случай
било образувано ДП №46/2017 год. по описа на ОД МВР – Стара Загора, по което
наблюдаващият прокурор от РП – Стара Загора отказал да присъедини материалите и
разследва предходните три случая и деянията, извършени от
подс.Р. във Враца, Хасково и Димитровград, както предвижда НПК, вместо което
бързо постигнал споразумение с него, одобрено с Определение №98/29.III.2017 год. по нохд № 897/2017 год. по описа на РС – Стара Загора. По силата
на същото подс.Р. се признал за виновен в престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК и получил при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изтърпяване било отложено със срок от 3
години. Стойността на причинената имотна вреда по това дело възлиза на 7 090
лв.
Въззивният съд на
свой ред, отделно и независимо от преценката на първоинстанционния приема, че
така предприетото самопризнание на подсъдимия кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях. В този смисъл
обоснована е била и преценката на първоинстанционния съд досежно фактическата
обстановка.
Въпреки това по
така възприетата фактическа обстановка има някои оплаквания по въззивната
жалба, които настоящата инстанция следва да обсъди.
Възразява се, че
необосновано първоинстанционният съд приел за установено, че подс.Р. приел да
изпълнява възложеното му от неизвестния съучастник срещу обещано му „щедро
възнаграждение“. На ДП такава информация не била събрана. Оплакването е
неоснователно. Прокурорът изрично е приел и описал в обстоятелствената част на
обвинителния акт този факт /първа
страница, втори абзац, трето изречение/. На проведеното предварително
изслушване – условие за провеждане на
производството по чл.371 т.2 от НПК – подсъдимият е заявил, че признава
за установени всички факти, изложени по обвинителния акт. Това впрочем е
изрично условие, за да се допусне съкратено съдебно следствие в тази му
разновидност. Така предприетото от него изявление се отнася и обхваща вкл. този
изрично описан от прокурора факт. А както е известно „изявленията на подсъдимия
по чл.371 т.2 НПК не могат да бъдат оттегляни след постановяване на съдебното
определение по чл.372 ал.4 от НПК /ТР №1/2009 на ОСНК на ВКС – т.8 in fine/.
Ето защо като неоснователно следва да се оцени и оплакването, че в мотивите
на присъдата не бил направен анализ на доказателствата, като не било изложено
кои доказателства подкрепят самопризнанието, с което било допуснато съществено
процесуално нарушение. По същество то съставлява на практика оттегляне на
изявлението на подсъдимия за искане и съгласие делото да се разгледа по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVII от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК, което е недопустимо
през въззивния съд. Все пак доколкото теоретично е възможно самопризнанието
наистина да не се подкрепя от събраните на ДП доказателства, настоящият съдебен
състав следва да подчертае, че настоящият случай не е такъв. Подробно описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните на ДП доказателства и
подкрепя напълно самопризнанието на подсъдимия.
Последно е
оплакването, че първоинстанционнният съд нямал основание да приеме, че
подсъдимият не проявил никакво съжаление и съчувствие към пострадалите, които
предвид възрастта си били доведени до „екстраординерно психическо
състояние“, защото той не контактувал с
никого от тях и тяхната възраст не му станала достояние. Последното е вярно,
фактите по делото не сочат подсъдимият да е могъл да възприеме възрастта на
жертвите на телефонните измами. В случая обаче се отнася не за извод на съда по
фактите, нито за проблем във връзка с възприетата фактическа обстановка, а за
обстоятелство, което е било ценено като отегчаващо и най-вече – като аргумент
да не се отлага изтърпяването на наложеното наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК. То наистина е такова и не е могло да не бъде обсъдено и взето предвид при
определяне на наказанието.
По правната квалификация на деянието:
В тази насока няма оплаквания по въззивната
жалба. Правната квалификация на деянието е дадена коректно по обвинителния акт
– по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и напълно обосновано и
правилно е била споделена от първоинстанционния съд. Правилно и съответно на
установените факти е повдигнато обвинение, респ. постановена присъда за деяние,
осъществяващо обективните признаци на основния състав на престъплението
„измама“ и извършено при условията на
продължавано престъпление и в обикновено съучастие
с неустановено по делото лице, като подсъдимият се явява съизвършител.
Относно вида и размера
на наложеното наказание:
Именно в тази
насока са оплакванията по въззивната жалба, както и алтернативно отправените
искания – да се приложи нормата на чл.66 ал.1 от НК и се отложи изтърпяването
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, или се намали неговият размер.
Пред скоби следва
да се изтъкне, че е абсолютно неоснователно оплакването за допуснато
противоречие между присъда и мотиви относно размера на наложеното наказание,
тъй като в присъдата било посочено наказание от 2 години „лишаване от свобода“,
а в мотивите – че същото се намалява с една трета – т.е. следвало да е в размер
на 1 година и 4 месеца. Изложени са изрични и съвсем ясни мотиви, че
наказанието следва да се наложи при условията на чл.54 ал.1 от НК около средния
размер, поради което съдът приема за справедлив такъв от 3 години, но след
приложение на правилото на чл.58а ал.1 от НК неговият окончателен размер е
равен на 2 години, какъвто е и в присъдата.
Измежду изрично
наведените по жалбата доводи са, че цялата престъпна дейност на подсъдимия
продължила едва 11 дни, вкл. периодът на извършване на двете деяния в градовете
Радомир и Стара Загора, които не са предмет на настоящото производство, както и
че от трите деяния, за които е подсъдим по настоящото дело, той не получил никаква
материална облага. Последното не е вярно, тъй като подсъдимият е получил сумата
от 300 лв. от единия от двата пакета, които свид.Г.А. *** е хвърлил през
терасата си – такива указания му е дал неустановения съучастник. Не е ясно и
защо трябва относително краткият период на осъществяване на престъпната дейност
да се оценява като някакво смекчаващо обстоятелство, напротив, това означава,
че същата е доста интензивна и наситена. Три жертви, от различни краища на
страната, общо 9 060 лв. нанесени вреди и всичко това само за десетина дни
– налице е сериозна упоритост и решимост за извършване на престъпни действия.
Впрочем в мотивите, които настоящата
инстанция трябва да провери, тъкмо тези обстоятелства са отчетени напълно
правилно като отегчаващи такива, заедно с коментираното по-горе обстоятелство,
че всички пострадали са възрастни хора, които поради това са по-лесно
манипулируеми и податливи на внушения. Като смекчаващи обстоятелства са взети
предвид - чистото съдебно минало и
оказаното на практика съдействие от подсъдимия на разследващите органи и съда.
В крайна сметка
след обсъждане на така фиксираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства,
първоинстанционният съд е мотивирал, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК и при баланс между тях, а поради това да се отмери в
размер около средния, предвиден от закона. При установени от нормата на чл.209
ал.1 от НК рамки на наказанието „лишаване от свобода“ от една до шест години,
такъв се явява 3 години и шест месеца. Избрал е да го наложи за срок от 3
години, а, както се изтъкна по-горе, след приложение на законово изискуемата
редукция с 1/3 – в окончателен размер от 2 години.
Отказът си да
приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК пък районният съд е мотивирал с две
групи аргументи – цитираните по-горе „никаква проява на съчувствие, съжаление,
причастност, присъщи на нормално човешко същество с изграден социален минимум“,
което е оценено от съда като „асоциално поведение, демонстриращо чувство за
безнаказаност“ и поради това налагащо ефективното изтърпяване на наказанието за
постигане целите на индивидуалната превенция - поправително въздействие върху
дееца. От друга страна е посочено, че следва да се държи сметка и за
генералната превенция, като се прояви строгост и непоколебимост спрямо конкретния
вид престъпления – т.нар. „телефонни измами“.
В
контекста на гореказаното следва да се обсъдят изричните оплаквания и искания
по въззивната жалба.
На първо
място – очевидно е, че по делото липсват законни основания за приложение на
чл.55 от НК и напълно правилно наказанието е наложено при условията на чл.54 от НК. Смекчаващи обстоятелства са налице, същите са съществени, но не и такива,
при които и най-малкото, предвидено от закона наказание, да се окаже
несъразмерно тежко.
Настоящата
инстанция напълно споделя извода, че отлагане изтърпяването на така наложеното
наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК е неприемливо. В тази насока мотивите на
районния съд са лаконични, но красноречиви.
Отнася се за
престъпление, което предизвиква изключително широк и силно негативен обществен
отзвук, бидейки най-актуалната, модерна форма на престъпна дейност, която все
още не може да бъде ограничена по мащаби от правозащитните органи вече близо
десетина години. То е спечифично,
получило твърде широко разпространение, характеризира се с изключителни
дързост, арогантност, престъпна находчивост, безцеремонност и пренебрежение към
правата на другите и закона, което е и в основата на формираната висока степен
на обществена нетърпимост. Като последица от това са налице и завишени
обществени очаквания към правоохранителните органи за предприемане на радикални
действия за преустановяването тъкмо на тази форма на престъпна дейност. Пресъпления от този вид се извършват ежедневно
в страната, а пострадалите са най-често лица над ** – годишна възраст, което не е странно, предвид естествената им уязвимост,
обусловена от възрастови и здравословни
фактори. При огромния обем информация, която ежедневно се изнася в медиите за
тези престъпления, наивно е да се навежда аргумент, че подсъсдимият не
контактувал лично с никого от пострадалите по делото и нямал представа за
възрастта им. Действително за постигане целите на иднивидуалната и генерална
превенции е налице обществена необходимост съдът да прояви непоколебимост в
отказа си да отлага изтърпяването на наказанието, наложено за такива
престъпления.
Съдът
обаче намира основание във фактите по делото да сподели друга част от
аргументите по жалбата, а с това – да уважи второто, алтернативно искане по
същата. Ако има наведен от защитата довод, който трудно би могъл да бъде
опроверган и без съмнение е основателен, той е, че без пълните и подробни
самопризнания на подсъдимия, обхващащи и отнасящи се до всички релевантни за
цялостното и пълноценно изясняване на обективната истина факти, направени още в
момента на задържането му, а и след това при всички проведени с него
процесуални действия и без оказаното на органите по разследването съдействие,
вкл. чрез участие в следствен експеримент, за прокурора би било невъзможно да
изложи по обвинителния акт толкова подробна, ясна и конкретна фактическа
обстановка. За съжаление обективно подсъдимият не е могъл да уличи своя
неустановен по делото съучастник, тъй като е контактувал с него само по телефона,
а както се е оказало, това е ставало от предплатени румънски СИМ – карти.
Настоящата
инстанция оценява като основателен доводът, че е налице указана в ТР №1/2009
год. на ОСНК на ВКС хипотеза, а именно – в конкретния случай самопризнанието на
подс.Р. по своите характеристики и съдържание следва да се оцени като форма на
съдействие за установяване на обективната истина, спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпно посегателство и неговия извършител
/самият той/ и то още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от
вече извършена ефективна дейност на компетентните органи. В този случай то може
да обоснове налагане на наказание в по-нисък размер.
Като
последица от гореизложеното, въззивният съд приема, че наказанието на подс.Р. следва
да се отмери вместо при баланс на отегчаващи и смекчаващи, при известен превес
на смекчаващите обстоятелства, в размер между минималния и средния, предвиден
от закона, т.е. между 1 година и 3 години и 6 месеца, а именно – 2 години и 3
месеца /27 месеца/. След редукцията му с 1/3, то следва окончателно да възлиза
на 1 година и 6 месеца /18 месеца/. В посочения смисъл следва да се измени
обжалваната присъда, като се намали размера на наложеното наказание.
Правилно и
при наличие на законните основания затова, районният съд е приложил чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК и е определил на подс.Р. едно общо наказание измежду
наложените му по: настоящото дело и по
нохд №897/2017 год. на РС – Стара Загора и нохд №291/2017 год. на РС –
Радомир в размер на най-тежкото от тях.
Такова е било наказанието по настоящото дело – «лишаване от свобода» за срок от
2 години. Изменението на присъдата в частта относно размера на това наказание,
налага изменението ѝ и в частта досежно определеното общо наказание,
което също следва да се намали на 1 година и 6 месеца, като си остава
най-тежкото измежду трите кумулирани.
По отношение на предявените и уважени граждански
искове и против гражданско-осъдителната част на присъдата няма оплаквания, нито
искания по жалбата, няма и основания за нейното изменение или отмяна. Такива
настоящият съд не намира и по реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 45 от 17.VIII.2018 год. на РС– Димитровград,
постановена по нохд № 268/2018 год. по описа на същия съд в наказателно-осъдителната
й част като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.В.С.Р. за престъпление
по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК наказание „лишаване от
свобода“ от 2 /две/ години на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;
НАМАЛЯВА размера на определеното на осн. чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подс.В.С.Р. общо наказание „лишаване от свобода“
измежду наложените му по: нохд №268/2018 год. на РС – Димитровград, нохд
№897/2017 год. на РС – Стара Загора и нохд №291/2017 год. на РС – Радомир
- от 2 /две/ години на 1/една/ година и
6 /шест/ месеца;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: