№ 27
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 262443/ 04.03.2022 г от „Б.“ ЕООД
против решение № 260020/09.02.2022 г. ,постановено по гр.д. 2533/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив ,в частта ,в която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Л. Д. А., ЕГН **********, М. В. П., ЕГН ********** и
А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. № ****** искове за
заплащане от всеки един от ответниците на следните суми, представляващи
вреди от неизпълнение на задължението за заличаване на договорни ипотеки:
528,53 лева, представляващи платени данък сгради и такса смет за четирите
ипотекирА. имоти за периода 28.08.2017г. – 30.10.2019г.; 1846,41 лева –
стойност на разходите за извършен ремонт и почистване в четирите
ипотекирА. имоти; 17498,14 лева – пропуснати ползи в размер на законната
лихва за периода 28.08.2017г. – 28.10.2019г., вследствие нереализирА.
продажби на четирите ипотекирА. имоти. Във въззивната жалба си
представената писмена защита се излагат подробни съображения относно
неправилността ,незаконосъобразността, необосноваността на решението в
неговата обжалвана част като се заявява искане същото в тази негова част да
1
бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което така предявените искове
бъдат отхвърлени. Претендират за присъждане на разноски.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „Б.“ ЕООД
против определение № 260360/13..07.2022 г. ,постановено по същото гр.д. по
реда на чл.248 от ГПК като е оставено без уважение искане на жалбоподателя
за изменение на решението в частта ,касаеща присъдени разноски в полза на
въззиваемите за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част на исковете,както и за заплатени разноски за
възнаграждение на вещи лица.По съображенията ,изложени в частната жалба
жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно и
заявява искане да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде
уважено искането им за изменение на решението в частта ,касаеща разноските
пред първоинстанционното разглеждане на делото.
От въззиваемите Л. Д. А., ЕГН **********, М. В. П., ЕГН **********
и А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. № ****** са постъпили
отговори по въззивната и по частната въззивна жалба , с които ги оспорват и
заявяват искане обжалвА.те актове да бъдат потвърдени.Претендират
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид събрА.те по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове за осъждане ответниците Л. Д. А., ЕГН **********, М. В.
П., ЕГН ********** и А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. №
****** да заплатят на „Б.“ ЕООД всеки един от тях следните суми,
представляващи вреди от неизпълнение на задължението за заличаване на
договорни ипотеки: 528,53 лева, представляващи платени данък сгради и
такса смет за четирите ипотекирА. имоти за периода 28.08.2017г. –
30.10.2019г.; 1846,41 лева – стойност на разходите за извършен ремонт и
почистване в четирите ипотекирА. имоти; 17498,14 лева – пропуснати ползи в
размер на законната лихва за периода 28.08.2017г. – 28.10.2019г., вследствие
нереализирА. продажби на четирите ипотекирА. имоти.
Производството по гр.д.2533/2019 г. по описа на ОС – Пловдив е
образувано по искова молба от „Б.”ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. М. Д. № * против Л. Д. А., ЕГН **********, М.
2
В. П., ЕГН ********** и А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. №
****** като ищецът е твърдял, че между него от една страна като изпълнител
и ипотекарен длъжник и Л. Д. А., А. Й. П.,починала през 2017 г. ,чиито
наследник е ищцата А., М. В. П., и А. Н. И., всяка от тях като възложител и
кредитор са подписА.: нотариален акт №***********г., нотариален акт
№***********г., нотариален акт №4********, д.№*******., нотариален акт
№1***********г., нотариален акт №**********
Твърдял е, че с посочените сделки ищцовото дружество е поело
задължение срещу придобИ.ето на собственост на имоти и части от тях от
собствениците на земята, да проектира и построи 3 сгради в имот №********
по кадастралния план на гр.Пловдив за собствениците, както следва: сграда
№1 - 8 апартамента и 6 гаража; секция В – 15 апартамента и 5 гаража; секция
Г-15 апартамента и 5 гаража; половината от подземен гараж с 11 броя
паркоместа; по 1 апартамент, завършен до ключ във всяка сграда за всеки
един от собствениците на земята ,като за обезпечаване вземА.ята на
собствениците за извършване на възложените на дружеството СМР, в тяхна
полза е учредена ипотека върху 11 броя обекти.Посочил е, че сградите на
ответниците са завършени изцяло през м.август 2017г. ,ответниците от своя
страна предприели действия по заличаване на част от наложените ипотеки, но
отказали да сторят това по отношение на:
1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*********** по
кадастралната карта на гр.П., **********, с предназначение на обекта – гараж
в сграда №1, брои нива на обекта – 1, площ от 22.64 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №**********, под обекта –
няма, над обекта – *******, ведно с 2.435% ид.части от общите части на
сградата /ипотеката по отношение на този имот е учредена с нотариален акт
№4********, д.№*******./;
2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*********** по
кадастралната карта на гр.П., **********, с предназначение на обекта – гараж
в сграда №3, брой нива на обекта – 1, площ 22.50 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №********, №**********,
под обекта – няма, над обекта – *******, ведно с 2.420% ид.части от общите
части на сградата /ипотеката по отношение на този имот е учредена с
нотариален акт №4********, д.№*******./;
3
3.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*********** по
кадастралната карта на гр.П., находящ се в гр. П. *******************, с
предназначение на обекта – жилище, апартамент №2, брой нива на обекта – 1,
площ 100.83 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - №***********, под обекта – №***********3, №***********4,
№***********2, над обекта – №********, ведно с избено помещение №2 с
площ 4.26 кв.м., ведно с 11.304% ид.части от общите части на сградата блок
3/ипотеката по отношение на този имот е учредена с нотариален акт
№1***********г./;
4.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №******** по
кадастралната карта на гр.П., находящ се в гр. П. ********* с предназначение
на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта –
1, площ 70.42 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - №*********** под обекта – няма, над обекта - №*********, ведно с
избено помещение №15 с площ 9.09 кв.м., ведно с 4.347% ид.части от общите
части на сградата секция А / ипотеката по отношение на този имот е учредена
с нотариален акт нотариален акт №**********/.
При така заявените твърдения ищецът е предявил искове за
установяване спрямо ответниците ,че ипотечното им право по отношение на
гореописА.те четири имота не съществува ,тъй като е погасено поради
изпълнение на задълженията ,за чието обезпечаване са били учредени
договорните ипотеки и съдът , с решението постановено по делото , е
уважил тези искове . В тази му част решението като необжалвано ,е влязло в
сила.
Във връзка с гореизложените твърдения ищецът още е твърдял, че от
28.08.2017г. ,когато обектите на ответниците са били изцяло завършени,до
подаване на исковата молба, е претърпял имуществени вреди ,резултат от
виновното неизпълнение на задължението на ответниците по ипотечните
договори да заличат ипотеките, които са следните: 1/заплатил е сума в общ
размер на 1585,59 лева – данъци за имотите, както следва: за имот
№*********** – 100,80 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№*********** – 100,80 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№*********** – 221,79 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№******** – 1162,20 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; 2/извършил е
4
освежителен ремонт и основно почистване на обща стойност 5 539,24 лева, от
които: за имот №*********** – 549,56 лева в периода 04-08.03.2019г., за
имот №*********** – 557,26 лева в периода 04-08.03.2019г., за имот
№*********** – 2687,73 лева в периода 11-15.03.2019г., за имот №********
– 1744,70 лева в периода 18-22.03.2019г.; 3/не е могъл да продаде
ипотекирА.те имоти, поради което да периода от 28.08.2017г. до 28.10.2019г.
е претърпял вреда /пропусната полза/ в размер на 52 494,42 лева,
представляваща законна лихва върху средната пазарна цена, на която би
продал четирите имота в размер на общо 122 000,00 евро с левова
равностойност 238 611,00 лева. При така соченото от ищеца същият е
предявил искове за заплащане на обезщетение за вреди по равно от всяка
една от ответниците ,които искове са отхвърлени и които са предмет на
въззивно разглеждане в настоящето производство.
Ответниците Л. Д. А., ЕГН **********, М. В. П., ЕГН ********** и А.
Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. № ****** на първо място са
оспорили твърденията за изправност на ищеца по отношение на поетите от
него договорни задължения като са поддържали, че той не е изпълнил
задълженията си в количествено, качествено и времево отношение и това е
причината да не са поискали заличаване на ипотеките. Оспорили са и
осъдителните искове като при условията на евентуалност, ако същите бъдат
уважени, са заявили възражение за прихващане на вземА.ята на ищеца с
техните вземА.ята против него, които са както следва: вземане за неустойка в
общ размер на 23 000,00 лева, дължима въз основа на споразумение от
13.02.2017г. и обезщетение в общ размер на 80 143,91 лева за вреди от
неизпълнение на задълженията за извършване на СМР, подробно описА. в
приложена към отговора на исковата молба количествено-стойностна сметка.
Съдът, с решението в неговата обжалвана част , е приел ,позовавайки се
на мотивите на Тълкувателно решение №3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№3/2012г., че доколкото по делото няма данни за процесните имоти
ищецът да е договарял с конкретни лица като евентуални купувачи,а
хипотетичната възможност за продажба да не може да обоснове извод, че
строителят е пропуснал да реализира печалба ,то исковете за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи са неоснователни и като такива ги е
отхвърлил. По отношение на другите два иска е приел ,че за периода на
забавата ищецът е заплащал данъци за ипотекирА.те имоти ,но това е било
5
негово задължение като собственик на същите ,поради което не може да се
приеме, че неизпълнението на задължението за заличаване на ипотеките е
довело до намаляване на имуществото като аналогични са и мотивите по
повод влагането на средства в освежителни ремонти от ищеца за собствените
му имоти ,което също не може да се разглежда като последица от
неизпълнение на задължението на ответниците по отношение на ипотеките.
При тези аргументи е отхвърлил и другите две искови претенции. При този
резултат не се е стигнало до разглеждане на заявеното от ответниците
възражение за прихващане.
Скрепени със сила на присъдено нещо в отношенията между стрА.те са
погасяващите ипотечното право факти ,а именно ,че дружеството –
ипотекарен длъжник ,е построило и предало на ответниците –ипотекарни
кредитори,договорените обекти в уговорената между тях степен на
завършеност на жилищните сгради /включително извършване на
довършителни работи/,за изпълнение на които задължения са били учредени
ипотеките .
Ищецът е настоявал както с исковата молба ,така и с въззивната жалба
,че от неизпълнение на задължението за заличаване на договорните ипотеки
от страна на ответниците същият е претърпял имуществени вреди ,първата от
които е под формата на пропуснати ползи като същият счита ,че ползата
,която е пропусна да реализира в резултат на това неизпълнение се
съизмерява със законната лихва върху сумата ,която би получил като средно
пазарна цена при продажбата на процесните имоти за периода от предаването
им на ответниците до завеждане на настоящия иск .
Този иск е изначално неоснователен . И в доктрината ,и в практиката се
приема ,че пропусната полза е неосъществено увеличение на имуществото на
кредитора . Както самият ищец подчертава ,същият е търговско дружество
,чиято стопанска дейност се изразява в строителство и продажба на
недвижими имоти.При това положение възпрепятстването същият да се
разпореди с процесните имоти при изгодни за него условия поради наличие
на учредени ипотеки би осуетило възможността същият да увеличи
имуществото си като тук не се споделя становището на ответниците ,че за
ищеца не е имало пречка да се разпореди с процесните имоти доколкото
ипотеката не съставлява такава.Последното действително е вярно , учредена
6
ипотека върху недвижим имот не съставлява юридическа пречка
собственикът на ипотекирА.я имот да се разпореди с него ,но съставлява
житейска такава предвид правните последици на ипотеката ,бидейки вещна
тежест върху имота . В конкретния случай предмет на ищцовата претенция е
законна лихва върху сумата ,която би получил като средно пазарна цена от
продажбата на поцесните имоти ,която обаче не е ползата ,от която се е
лишило неговото имущество. Това ,с което не е могъл да увеличи същото в
резултат на неизпълнение на задълженията на ответниците да заличат
ипотеките би била печалбата ,която е пропуснал да реализира от продажбата
на тези ипотекирА.те имоти ,каквато претенция обаче не е заявявана и не е
предмет на настоящия спор.
С оглед казаното и доколкото предендираната законна лихва ,така
както е очертана от ищеца ,не съставлява ползата ,която ищецът е пропуснал
да реализира в резултат на неизпълнение на задължението на ответниците да
заличат учредените в тяхна полза договорни ипотеки при погасено ипотечно
право ,то така предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
Предмет на осъдителни искови претенции са иск от ищцовото
дружество против ответниците за заплащане на заплатен данък върху
имотите в общ размер от 1585,59 лева – данъци за имотите, както следва: за
имот №*********** – 100,80 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№*********** – 100,80 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№*********** – 221,79 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г.; за имот
№******** – 1162,20 лева общо за 2017г., 2018г. и 2019г. , както и иск за
заплащане на суми за извършени освежителен ремонт и основно почистване
на обща стойност 5 539,24 лева, от които: за имот №*********** – 549,56
лева в периода 04-08.03.2019г., за имот №*********** – 557,26 лева в
периода 04-08.03.2019г., за имот №*********** – 2687,73 лева в периода 11-
15.03.2019г., за имот №******** – 1744,70 лева в периода 18-22.03.2019г.
Тези искове са неоснователни. Заплатените от ищеца данъци за
претендирА.я период ,от една страна, са в изпълнение на негово публично
задължение като собственик на имотите , а не последица от неизпълнението
на задълженията на ответниците, като от друга страна по делото липсват
каквито и да е данни ,че същият със сигурност би се разпоредил с
7
процесните имоти в процесния периода ,за да се обоснове евентуален извод
,че при точно изпълнение от страна на ответниците на задължението им да
заличат ипотеките ,то ищецът не би намалил имуществото си със заплатените
от него публични задължения.
Аналогични са мотивите на настоящия съд и по повод третата
претендирана имуществена вреда ,а именно направени разходи за освежаване
и почистване на процесните имоти ,които разходи също са в негова тежест
доколкото е собственик на последните, а не са последица от неизпълнение на
задължението на ответниците да заличат своевременно ипотеките. От друга
страна тук следа да се сподели като състоятелно възражението на
ответниците , че строителните правила и норма императивно уреждат
гаранционни срокове на изпълнени СМР ,при което положение
отговорността за ремонт ,наложил се в рамките на тези гаранционни срокове
е за изпълнителя ,в случая за ищеца.
При тези съображения настоящата инстанция намира ,че тук
разглеждА.те искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
като последица от неизпълнение от страна на ответниците – тук въззиваеми
на задължението да заличат договорни ипотеки при погасено ипотечно
право,са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд и като е
отхвърлил така предявените искове е постановил правилно решение , което
следва да се потвърди.
Предмет на въззивно разглеждане е и определение № 260306/13.07.2022
г. ,постановено по гр.д. 2533/2019 г. по реда на чл.248 от ГПК , с което е
оставено без уважение искане на „Б. „ ЕООД за изменение на решението
,постановено по делото в частта на разноските ,възложени в тежест на ищеца
и свързА. със заплатени разходи от ответниците за вещи лица и присъдени в
тяхна полза такива за заплатено адвокатско възнаграждение.Ищецът ,в чиято
тежест са възложени направените от ответниците разноски за вещи лица в
размер на 950 лв. ,както и за адвокатско възнаграждение ,е настоявал ,че
първите разноски са недължими доколкото са направен във връзка с
направеното от ответниците възражение за прихващане ,до разглеждането на
което не се е стигнало и затова са недължими.Недължими счита да са и
вторите присъдени разноски тъй като установителния иск ,чиято цена е по –
8
висока в сравнение с осъдителния ,е уважен и следователно на ответниците
не следва да се присъждат такива.
Съдът ,с определението ,предмет на обжалване , е приел разглежданото
искане на „Б. „ ЕООД по чл.248 от ГПК за неоснователно ,тъй като на
ответниците се дължат разноските ,направени от тях ,във връзка с
осъдителните искове ,които искове са отхвърлени и които разноски се явяват
заплатените възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
присъдено съобразно отхвърлената част на исковете.
Определението е правилно. Ответниците имат право на разноски
,направени във връзка със заявеното от тях възражение за прихващане
независимо ,че до неговото разглеждане не се е стигнало.Възражението за
прихващане е форма на защита за ответниците в процеса и доколкото по него
се формира сила на присъдено нещо ,същите са длъжни да ангажират всички
подкрепящи го доказателства , какъвто е настоящия случай .До неговото
разглеждане не се е стигнало ,тъй като исковете ,по които ответниците са се
защитавали посредством него, са отхвърлени като неоснователни ,но това е
без значение за отговорността за разноски ,право на които ответниците имат
при позитивен за тях резултат.
Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение ,заплатено
от ответниците за адв.Н. ,при присъждането им съдът изцяло се е съобразил с
отхвърлената част на исковете и съразмерно с нея и като не е възприел за
основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение ,е определил дължимите такива от ищеца на ответниците
,които първият е бил осъден да заплати.
С оглед гореизложеното съдът намира искането на жалбоподателя за
изменение на първоинстанционното решение в частта ,в която е осъден да
заплати разноски на ответниците за неоснователно доколкото такива са
дължими съобразно изхода на делото и правилно са определени и присъдени
от съда,поради което крайният извод е ,че определението ,обжалвано тук, с
което така заявеното искане е оставено без уважение е правилно и следва да
се потвърди.
На въззиваемите Л. Д. А., ЕГН **********, М. В. П., ЕГН ********** и
А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.Пловдив, ул.“О, № **, следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция ,а именно разноски за заплатено
9
адвокатско възнаграждение в размер на по 2 900 лв. за всяка съобразно
представен списък ,което възнаграждение не следва да се редуцира като
прекомерно , тъй като е съобразено с минималния размер на адвокатските
възнаграждения съобразно Наредба № 1 от 01.07.2004 г.
Ето защо ,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/09.02.2022 г. ,постановено по
гр.д. 2533/2019 г. по описа на ОС – Пловдив ,в частта ,в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против Л. Д. А., ЕГН **********, М. В. П.,
ЕГН ********** и А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. №
****** искове за заплащане от всеки един от ответниците на следните суми,
представляващи вреди от неизпълнение на задължението за заличаване на
договорни ипотеки: 528,53 лева, представляващи платени данък сгради и
такса смет за четирите ипотекирА. имоти за периода 28.08.2017г. –
30.10.2019г.; 1846,41 лева – стойност на разходите за извършен ремонт и
почистване в четирите ипотекирА. имоти; 17498,14 лева – пропуснати ползи в
размер на законната лихва за периода 28.08.2017г. – 28.10.2019г., вследствие
нереализирА. продажби на четирите ипотекирА. имоти.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260306/13.07.2022 г. ,постановено
по гр.д. 2533/2019 г. по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.”ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. М. Д. № * да заплати на Л. Д. А., ЕГН **********, М.
В. П., ЕГН ********** и А. Н. И., ЕГН ********** – всички от гр.П., ул. О. №
******, на всяка една от тях сумата от 2 900 представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на стрА.те с касационна
жалба .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11