РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Русе, 30.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, IІ - ри състав, в публично заседание
на 02 юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СПАС
СПАСОВ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
административно дело № 150
по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейски
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
гр. Русе, против решение от 16.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган
(УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ (ОПОС) в частта, с която на основание чл. 64,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от същия закон е
отказано верифициране на средства в размер на 159 540,75 лв. безвъзмездна финансова помощ (БФП) и не е
призната сума в размер на 23 209,25 лв. от допустимото собствено
финансиране по искане за междинно плащане (ИМП) № 12/09.02.2022 г. на стойност
1 147 757,81 лв. по Административен договор за безвъзмездна финансова
помощ (АДБФП) № Д-34-62/31.07.2019 г. (с рег. номер от ИСУН 2020: BG16M1OP002-1.016-0001-C04) за изпълнение на проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената
територия, обслужвана от „ВиК“ ООД – Русе“.
В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на издадения акт
поради неговата немотивираност – липса на фактически и правни основания за
постановения отказ. Твърди се, че изложените от административния орган доводи
не кореспондират с посочените от него правни норми. В решението, според
жалбоподателя, липсват конкретни факти, както и изведени изводи въз основа на
такива факти и обвързването им с конкретни правни норми, които да обосноват
правомощието на административния орган да постанови оспорвания отказ за
верифициране на процесните средства.
По
подробно изложените съображения в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени решението
в оспорената част, като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Претендира
се присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък
на разноските.
Ответникът
по жалбата – главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ и
Ръководител на УО на ОПОС 2014 – 2020 г., чрез процесуалния си представител гл.
експерт Йордан Тодоров, в депозирани по делото писмени бележки, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с
което тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Русе, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Русе и министъра на околната среда и водите в качеството му на ръководител
на Управляващ орган на "Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г."
е сключен административен договор № Д-34-62/31.07.2019 г., по процедура
BG16М1ОР002-1.016 "Изграждане на ВиК инфраструктура", по приоритетна
ос 1 "Води" на Оперативна програма околна среда 2014-2020 г.".,
за изпълнение на проект ИСУН № BG16М1ОР002-1.016-0001 "Изграждане на ВиК
инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“.
Във връзка с изпълнението на
административния договор, жалбоподателят е провел множество обществени поръчки,
една от които е с предмет „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи в
гр. Русе; Етап І – „Реконструкция на канализационни колектори и прилежащи
водопроводи“ и за изпълнението й е сключен Договор № С-2019-0021-1 от
05.03.2021 г. на стойност 7 471 408,14 лв. без ДДС с изпълнител ДЗЗД
„ВиК Русе 2020“. Съгласно клауза 2 от Договорното споразумение (като елемент на
сключения договор), част от предмета на договора включва изготвяне на
инвестиционен проект във фаза технически проект за обект Инженеринг ва обект:
„Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе; Етап І – „Реконструкция на
канализационни колектори и прилежащи водопроводи“ в обем и съдържание съгласно
Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. За извършване
на проектирането ще бъде използван подизпълнител „Уотър Енвайро Проджект“ ЕООД
гр. София.
Съгласно клауза 4.2 от Договорното
споразумение Договорът (с изпълнителя ДЗЗД „ВиК Русе 2020“ влиза в сила при
осигурено финансиране, за което обстоятелство Изпълнителят се уведомява от
Възложителя. Според следващата клауза 4.3 датата на Започване от изпълнителя на
работите по Договора е съгласно Договорните условия – под клауза 8.1. Под
клауза 8.1 „започване на работа“ има следното съдържание „Датата на започване е
7 дни след датата на получаване на уведомително (възложително) писмо на
Възложителя за започване на изпълнението. Възможно е получаването на няколко
подобни писма (например в случай на въвеждане на етапност в строителството),
без това да влияе върху цялостното време на завършване“. В изпълнение на
посочените клаузи жалбоподателят е изпратил до изпълнителя ДЗЗД „ВиК Русе 2020“
две писма. С писмо рег. № ЗУП-76/05.03.2021 г. (л. 196 от приложенията към
жалбата), получено от изпълнителя на 08.03.2021 г. (видно от известие за
доставяне на л. 197 от приложенията към жалбата), което на основание под клауза
8.1 от Специфичните условия на договора да се счита от изпълнителя за
възложително писмо за започване изпълнението на договора. С друго писмо рег. №
ЗУП-96/15.03.2021 г. (л. 198 от приложенията към жалбата) на основание т. 4.2
от Договорното споразумение жалбоподателят е уведомил изпълнителя по договора,
че е осигурено финансиране за изпълнението му чрез сключения АДБФП.
На 09.02.2022 г. „ВиК“ ООД Русе е подало
до УО на ОПОС искане за междинно плащане № 12 за възстановяване на суми в
размер на 1 147 757,81 лв., към което искане са приложени изискуемите
технически и финансов отчет, ведно с документите, доказващи извършените разходи
и плащанията за тях.
С кореспонденция в ИСУН от 16.02.2022 г.
(л. 40 от приложенията към жалбата) УО на ОПОС е върнал на жалбоподателя
депозирания с пакет отчетни документи № 12 технически отчет на основание чл.
63, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Условията за
изпълнение на одобрения проект по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура“
„поради необходимост от нанасяне на корекции и представяне на допълнителни
документи“. Във връзка с изпълнението на Договор № С-2019-0021-1/05.03.2021 г.
указанията, дадени от УО на ОПОС са следните:
„2.1. Да се представи писмото на
Възложителя по т. 4.2. от договора, от което да е видно, кога е получено от
жалбоподателя.
2.2. Да се представи уведомителното писмо
на Възложителя по под-клауза 8.1 )Започване на работа) от специфичните условия
на договора, от което да е видно, кога е получено от изпълнителя;
2.3. Да се представи писмото на
изпълнителя за представяне на Програмата по под-клауза 8.3 (Програма) от
договорните условия на ФИДИК;
2.4. Да се представи одобрената от Инженера
Програма по под-клауза 8.3;
2.5. Да се представи кратко обяснение
относно хронологията на одобряване на Програмата.
2.6. Да се представят документите,
удостоверяващи предаването на Техническия проект на Възложителя
2.7. Съгласно Разрешение за строеж №
510/20.11.2019 г., същото се отнася за обект „Идеен проект реконструкция на ВиК
мрежи в гр. Русе“, Етап І – Реконструкция на канализационни колектори и
прилежащи“ водопроводи включва реконструкция на водопроводи с дължина 3,5 км,
съгласно приложение 1 и Етап ІІ – Реконструкция на главни и второстепенни
водопроводни клонове включва реконструкция на водопроводи с дължина 32 км,
съгласно приложение 2. От горецитирания договор с изпълнител е видно, че е
възложено изпълнението само на Етап І, като при изработване на техническия
проект, Етап І е разработен в 4 броя части /Конст. Протокол от 10.01.2022 г./.
В тази връзка е необходимо да се представи допълнителна информация относно
следното: на какво законово основание е подписан Акт образец 2а, част І само за
част І от Етап І на техническия проект.
2.8. Да се представят необходимите отчетни
документи, доказващи одобряването на всички 4 броя етапи/части на техническия
проект, съставляващи Етап І.“.
На жалбоподателя е даден срок до 25.02.2022
г. да представи необходимите корекции и допълнителни документи.
Това е сторено от „ВиК“ ООД Русе на 22.02.2022
г., като дружеството е представило отчетни документи за извършеното проектиране
от изпълнителя ДЗЗД „ВиК Русе 2020“, включително констативен протокол № Пр1 (л.
154 от приложените към жалбата документи) за приемане на изготвените от
изпълнителя проекти. Според този протокол дейността, обхваната от поз. 1
Проектиране и съгласуване на проекта от ценовото предложение на изпълнителя , е
изпълнена съгласно договора и подлежи на разплащане в размер на 215 000
лв. без ДДС. Видно от представения от изпълнителя отчет (л. 148- 150 от
приложенията към жалбата) техническият проект е изготвен в три части (обекти)
като четвъртата част, предвидена според одобрената по договора програма е
отпаднала, тъй като с решение № 1 на Инженера по под-клауза 3,5 от договора е
извършена промяна № 1 свързана с отпадане на новопроектиран клон 129 по ул.
„Борисова“ в участъка от ул. „Свети Георги“ до ул. „Давид“. Тези обстоятелства
са отразени и в представения становище и комплексен доклад от ДЗЗД „Консорциум
Скад“ гр. Варна (л. 187-195 от приложенията към жалбата).
От жалбоподателя са представени протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа – образец № 2 по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството и протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи от техническата
инфраструктура – образец № 2а за строеж Идеен проект реконструкция на ВиК мрежи
в гр. Русе Етап І – Реконструкция на канализационни колектори и подлежащи
водопроводи – Част 1, като в образец № 2а са попълнени един раздел І от
образеца за откриване на строителна площадка и два раздела ІІ за даване на
строителна линия и ниво на два отделни подобекта. Последният протокол (обр. №
2а) е представен и в коригиран вариант, според който раздел І Откриване на
строителна площадка се отнася за целия строеж, а не само за част 1 от Етап І.
Освен представените документи,
жалбоподателят е представил и обяснителна записка (л. 170-180 от приложенията
към жалбата), в която е описал подробно всички представени от него допълнително
документи, а така също е дал подробно разяснение относно причините за
отпадането на част 4 от техническия проект, като е обяснил, че останалите три
части са надлежно приети и одобрени от инженера и за тях да дадени становища за
съответствие, като когато това е било необходимо са издадени и заповеди за
допълване на издаденото разрешение за строеж.
След получаване на документите от
жалбоподателя, с решение от 16.03.2022 г. е отказано извършване на верификация
на средства в размер на 159 540,75 лв. от БФП и не е призната сума в
размер на 23 209,25 лв. от допустимо собствено финансиране. При излагане
на фактическите и правни основания за постановения отказ УО на ОПОС е посочил,
че по договор № С-2019-0021-1/05.03.2021 г. с изпълнител ДЗЗД „ВиК Русе 2020“
от фактура № **********/25.001.2022 г. от Акт за междинно плащане № 2, не се
верифицира цялата сума в размер на 215 000 лв. без ДДС или 258 000,00
лв. с ДДС. Поради неразплатени задържани средства в размер на 15%, сумата е в
рамките на поисканата такава, а именно: - 63 745,66 лв. по бюджетен ред
ІV.10.3 Разходи за проектиране на реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи и
ПОСВ; - 119 004,34 лв. по бюджетен ред ІV.10.4 Разходи за проектиране на
реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи и ПОСВ; - 14 998,98 лв. по
бюджетен ред VІІ.19.5 ДДС по раздел ІVа Разходи за услуги; - 28 001,02 лв.
по бюджетен ред VІІ.19.6 ДДС по раздел ІVа Разходи за услуги.
Предмет на съдебен контрол е този акт.
С решение от 25.03.2022 г. (л. 4-5 от
приложенията към жалбата) решението от 16.03.2022 г. е допълнено в частта на
верифицираните разходи като от тях е приспаднат размера на определена с друго
решение от 16.03.2022 г. финансова корекция. Допълнението не засяга средствата,
за които е постановен отказ за верификация и не се включва с оспорената в
настоящото производство част на решението от 16.03.2022 г.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, които съдът намира за
безспорно установени от представените по делото писмени доказателства и
съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена срещу
акт, притежаващ белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, засягащ права и
законни интереси на оспорващия, който като негов адресат има и правен интерес
от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок. С
оглед на това същата е допустима за разглеждане.
Съдът намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи
извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане от
бенефициента. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. 2 и 3 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
УО, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия
орган по ЗУСЕСИФ може да се упражняват и от овластено от него лице. В случая не
се спори, че Управляващият орган на Оперативна програма "Околна
среда" за програмен период 2014-2020 г. и по която е одобрен за изпълнение
проект BG16M1OP002-1.016-0001 "Изграждане на ВиК инфраструктура на
обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“ по процедура BG16M1OP002-1.016
"Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос "Води" на
ОПОС 2014-2020, съфинансирана в размер до 85% от Европейския фонд за регионално
развитие на ЕС е Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" в
МОСВ. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ се предвижда, че
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. Ръководител на администрацията, в която е
структурирана посочената дирекция, е Министърът на околната среда и водите.
Видно от приложената заповед № РД-13/06.01.2022 г. Министърът на околната среда
и водите оправомощава изпълняващата длъжността главен директор на ГД
"Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ, Галина Симеонова за
ръководител на УО на ОПОС, като й възлага да изпълнява функциите на такъв. Не
се спори, че именно въпросният служител Галина Симеонова заема конкретната
длъжност към датата на издаване на процесното решение, като и също е безспорно,
че процесното решение от 16.03.2022 г. изхожда именно от това длъжностно лице,
удостоверено чрез поставен от нея подпис, с оглед определянето й за Ръководител
на УО на ОПОС 2014-2020 г. Делегирането на тези правомощия е законово допустимо
(по арг. на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ), като съдът намира, че то е извършено
редовно. Това обосновава извод за валидност на процесния административен акт.
Същият не страда от отменително основание посочено в чл. 146, т. 1 от АПК
Оспорваното решение е издадено в писмена
форма като има изложени лаконични фактически констатации и посочени правни
разпоредби.
Съдът намира за нужно изрично да посочи,
че не споделя съображенията, изложени в писмените бележки на процесуалния
представител на ответника, за това, че макар мотивите за постановяване на
отказа за верификация да са кратки, същите са достатъчно конкретни и „се
базират на факта, че Бенефициентът познава достатъчно добре предвиденото за
изпълнение в собственото си проектно предложение, условията при които се
предоставя безвъзмездната финансова помощ, условията при които е сключил
договори с избраните изпълнители и приложимото законодателство“. Изискването за
мотивиране на административния акт е пряко свързано с възможността за
пълноценно упражняване правото на защита на засегнатите от акта лица, а също
така и с възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт. Предвиждайки изискване административният акт
задължително да съдържа фактическите и правни основания за издаването на акта,
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК императивно задължава
административния орган да посочи всички релевантни за конкретния случай факти и
обстоятелства, без значение дали всичките или част от тях са вече известни на
страните в административното производство. Освен конкретните факти,
административният орган е длъжен да посочи и връзката им приложимата според
него правна норма, т.е. да ги подведе към относимата разпоредба, излагайки
съответните аргументи за това.
В конкретния случай съдът счита, че по
начина, по който са изложени мотивите за постановения отказ за верификация,
същите не изпълняват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
на административния акт като подробни съображения за този извод ще бъдат
изложени по-долу в настоящото решение, паралелно със съображенията на съда
относно материалната законосъобразност на оспореното решение.
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Управляващия орган е сезиран с искане за междинно
плащане № 12 от 09.02.2022 г. След постъпването му е извършена проверка на
документите, представени към искането за плащане, в съответствие на чл. 62, ал.
3 от ЗУСЕСИФ. Изискано е от жалбоподателя да представи допълнително документи,
както и да извърши корекции по представения технически отчет, като му е
предоставен разумен срок за това.
Следва да се отбележи, че в производството
по верифициране, регламентирано в глава Пета, Раздел ІІ "Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ, липсва разпоредба,
аналогична на текста на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, която задължава УО преди да постанови
акт за отказ от верифициране да предоставя възможност на бенефициента да
предоставя бележки, възражения или да ангажира доказателства. Предвидена е
единствено възможност за УО да изисква допълнително представяне на документи,
както и на разяснения от бенефициента съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, която
процедура в конкретния случай е приложена.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във
връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента в четири изрично посочени в нормата (като точки от 1 до 4)
хипотези. В случая административният орган при изискването на документи и
разяснения от жалбоподателя се е позовал на т. 2 и т. 4 от ал. 1 на чл. 63 от
ЗУСЕСИФ, които уреждат следните хипотези: т. 2. - когато не са предоставени
заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена
стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в
съответствие с условията за допустимост по раздел І и т. 4 – когато
представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са
некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. Идентично
е съдържанието и на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Условията за изпълнение на
одобрения проект по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура“, също посочени
от УО в писмото до жалбоподателя по чл. 63 от ЗУСЕСИФ. В писмото освен представянето на конкретни
документи, е изискано и представяне на информация без посочване на конкретен
документ, но липсва указание, кореспондиращо с нормата на чл. 63, ал. 1, т. 4
от ЗУСЕСИФ – в какво се състои некоректността на попълнената от бенефициера
информация и каква точно задължителна информация липсва. В тази връзка съдът
счита, че УО е упражнил формално правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
без да изложи свои констатации, които да обосноват изискването на допълнителни
документи и/или разяснения на посочените от самия него основания и в зависимост
от това да определи какви точно документи следва да бъдат представени, какви
разяснения да бъдат дадени и какви корекции да бъдат направени.
По този начин процедурата по чл. 63, ал. 1
от ЗУСЕСИФ не е изпълнена съобразно целта на закона, но доколкото все пак са
изискани и събрани необходимите според УО допълнителни документи, то съдът
счита, че производството по издаване на обжалваното решение е съобразено с
приложимите процесуални правни норми на ЗУСЕСИФ и АПК, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират върху законосъобразността на
административния акт и да доведат до самостоятелна отмяна на акт в условията на
чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорвания акт е материално
незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1,
изр. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Според нормата на ал. 2 на чл. 62 от
ЗУСЕСИФ чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими
разходи, верифицирани от управляващия орган.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСУЕСИФ
определя за допустими само разходите, за които са осъществени едновременно
няколко условия, посочени в 7 точки.
В случая, УО е посочил като основания за
отказ от верификация нормите на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е
приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ, а според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални
правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния
програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се
определят с нормативен акт на Министерския съвет. Верифицирането на разходи е
признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Според чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за
допустими се считат разходи, които са за реално доставени продукти, извършени услуги
и строителни дейности, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ разходите са допустими,
когато са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство.
В случая като основание за неверифициране
на процесните разходи административният орган е изложил три фактически
констатации:
„- Не са представени необходимите отчетни
документи, доказващи одобряването на всички 4 броя етапи/части на техническия
проект, съставляващи Етап І. Представена е записка, в която се твърди, че така
наречената част 4 от Етап І е отпаднала за изпълнение.
- Представен е коригиран Протокол образец
2а, но няма информация за съставения Протокол образец 2.
- Представени са уведомителни писма, от
които се установява, че изпълнението на договора е стартирало преди изпълнителя
да е уведомен, че договорът е влязъл в сила.“
Изводите на административния орган въз
основа на тези констатации са, че предоставената информация е разнопосочна и не
дава възможност да бъде потвърдена допустимостта на разходите в цялост като по
този начин за конкретните разходи не
било изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ.
Съдът намира, изхождайки от цитираното съдържание
на оспореното решение, че органът не е изложил никакви мотиви от фактическа и
правна страна по отношение на основанието, посочено в чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕСИФ. Липсва констатация за наличие на разходи, отнасящи се за доставки,
услуги или строителство, които да не са реално извършени. Само би могло да се
предполага, че посоченото основание е във връзка с първата констатация, че не
са представени отчетни документи, доказващи цялостното изпълнение на договора в
частта му относно проектирането. Недопустимо е съдът вместо органа да
конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относимите правни
основания за издаване на обжалвания административен акт. При това положение съдът
счита, че не е налице основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, което да
доведе до отказ на верификация на процесните суми.
На следващо място административният орган
се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, в смисъл, че не
е изпълнено това изискване за допустимост на разходите. За отказа за верификация
по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е необходимо органът да
посочи конкретната правна норма, в нарушение на която е направен конкретният
разход. Такава нарушена правна норма в настоящия случай не е посочена.
В оспореното в настоящия случай решение от
16.03.2022 г. на УО на ОПОС, административният орган е посочил от една страна,
че не може да бъде потвърдена допустимостта на разходите, поради разнопосочност
на представената информация, но едновременно с това твърди, че същите разходи
са недопустими, тъй като не било изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от ЗУСЕСИФ за допустимост на разходите. Тези два извода на органа са
взаимнопротиворечащи си. Не става ясно дали не може да се прецени допустимостта
на разходите или преценка може да се направи и тя води до извод за
недопустимост.
От друга страна като правно основание на отказа за верификация на разходите са
посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕСИФ. От анализа на двете
изисквания е видно, че двете правни основания имат различен фактически състав,
при неизпълнението на който е налице недопустим разход. Това значи, че различни
факти следва да обосноват наличието на точка 3 и на точка 4. Видно от мотивите
на оспорения акт органът не само твърди кумулативно наличие на двете основания,
но и не е направил каквото и да било разграничение на твърдените от него
фактически основания. Не става ясно за каква част от разходите приема наличие
на нарушение на т. 3 и за коя на т. 4. Това значи, че актът му не съдържа ясни
и конкретно дефинирани фактически основания, обосноваващи постановения отказ от
верификация, което само по себе си е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Дадените по общ начин факти, относими едновременно и за двете основания, не
изпълняват изискванията за наличие на фактически основания на един акт. В
същото време, както вече се посочи по-горе в настоящото решение, във
фактическите основания в оспорения акт липсват каквито и да е аргументи за
липса на реално извършени строителни дейности или услуги, или реално доставени
продукти, както и за конкретно нарушение на българското или европейското
законодателство при извършването на разходите.
На последно място следва да се посочи, че
установяването на недопустимост на конкретни разходи, каквато се твърди от
административния орган с позоваването на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ,
кореспондира с основание за отказ за верификация по чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.
Според нормата на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ извън случаите по ал. 1 ръководителят на
управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане
за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Анализът на тази норма сочи,
че тя представлява самостоятелно основание, различно от основанието за отказ от верификация по
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Според последната разпоредба в случай, че
бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната
процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира,
като може да бъде включен в следващо искане за плащане.
В оспореното решение УО на ОПОС е отказал
верификация на разходите за проектиране по договор № С-2019-0021-1/05.03.2021
г. на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Решението обаче не съдържа никакви
фактически констатации, кореспондиращи с уредените в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
хипотези за отказ за верификация. По преписката липсват данни за започната
процедура по администриране на нередност. Такива данни (и то за вече определена
с изричен акт финансова корекция) се появяват едва с издаване на решението от
25.03.2022 г. за допълване на оспорваното решение от 16.03.2022 г. като
допълването не касае постановения от УО на ОПОС отказ за верификация и
основанията за него. Липсват и констатации, жалбоподателят да не е представил в
срок изискани му по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ документи или разяснения. Точно
обратното, от доказателствата по делото се установява категорично, че
жалбоподателят е представил документи по всяка точка от отправеното към него
искане, както и разяснения относно поставени от УО въпроси. Това обстоятелство
всъщност се потвърждава и от самия административен орган в оспореното решение,
където той посочва, че е взел решението си „след преглед на представените
отчетни документи включително и изисканите по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ с
кореспонденция № BG16M1OP002-1.016-0001-C04-M223/16.02.2022 г. в ИСУН“.
По този начин цитираното от УО на ОПОС
правно основание – чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, за постановения отказ за
верификация напълно не съответства на изложените в решението констатации и
фактически обстоятелства.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че жалбата е основателна. Оспорвания акт е издаден от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
но е постановен в нарушение на изискванията за форма на акта и на
материалноправните разпоредби, поради което на основание чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК следва да бъде отменен
в оспорената част.
След отмяната, имайки предвид, че
верификацията на средства е изцяло от компетентността на ответника, преписката
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, относно
разходите, за които с отмененото решение е отказана верификация. При новото
произнасяне органът, ако счита процесните разходи за недопустими следва да
посочи точни и ясни съображения за това, които да подведе към съответното
основание за недопустимост, а в противен случай (при допустимост) да верифицира
разходите.
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските се претендират в общ размер на 3 200
лв., представляващи 1 700 лв. заплатена държавна такса и 1 500 лв. за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 008724 от 31.05.2022
г. Представени са и доказателства да плащането му по банков път. Въз основа на
горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски направени по делото в размер на 3 200,00 лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд –
Русе, ІІ-ри състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, решение от 16.03.2022 г. на
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 –
2020 г.“ в частта, с която на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
същия закон е отказано верифициране на средства в размер на
159 540,75 лв. безвъзмездна
финансова помощ (БФП) и не е призната сума в размер на 23 209,25 лв. от
допустимото собствено финансиране по искане за междинно плащане № 12/09.02.2022
г. на обща стойност 1 147 757,81 лв. по Административен договор за
безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-62/31.07.2019 г. (с рег. номер от
ИСУН 2020: BG16M1OP002-1.016-0001-C04) за изпълнение на проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената
територия, обслужвана от „ВиК“ ООД – Русе“.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в тази част по
подаденото от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе, искане за междинно
плащане № 12 от 09.02.2022 г.
ОСЪЖДА Министерството
на околната среда и водите гр. София да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №
6, ЕИК *********, представлявано от управителя инж. Сава Савов, сумата от 3 200 (три хиляди и двеста) лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: