Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при секретаря Светла Великова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2637/2020 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.В.Р., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260307/27.10.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1701/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0445-000107/25.03.2020 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково, с което на
основание чл.175а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К.В.Р. е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение
на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
С касационната жалба решението на ВРС се атакува като
неправилно – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
поради неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по
смисъла на чл. 348, т.1 и т.2 от НПК. След подробно запознаване със
съдържанието на касационната жалба касационната инстанция в настоящия си състав
установи, че болшинството от изложените в нея възражения са такива за
незаконосъобразност на процесното НП, а не касационни по смисъла на посочената
по-горе разпоредба на НПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че
извършването на описаното в НП административно нарушение на чл.104б , т.2 от ЗДвП е категорично доказано, както и авторството на деянието. Твърди се, че е
препятствана възможността за защита на санкционираното лице поради липса на
пълно и точно описание на нарушението и на неговите съставомерни белези в
мотивите към НП. В допълнение към горното се изтъква, че от описаното в АУАН и
НП деяние не са настъпили вреди. В касационната жалба се съдържат и бланкетни твърдения
за несъответствие на НП с приложимите материални разпоредби, както и за наличие
на съществени формални пороци в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. В
заключение се иска от касационната инстанция да постанови решение, с което да
отмени решението на ВРС като незаконосъобразно и вместо него да постанови
друго, с което изцяло да отмени оспореното НП. Алтернативно се иска след отмяна
на атакуваното решение делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав с указание за събиране на липсващи по делото
доказателства, които жалбоподателят счита за релевантни за изхода на
повдигнатия правен спор. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. Постъпили са писмени бележки с.д. № 49/05.01.2021 г. от адв. А. Д.
в качеството на процесуален представител на касатора. С тях се поддържа
изложеното в касационната жалба.
Ответникът по касация – ОД на МВР – РУ Аксаково също
не изпраща представител. Постъпила е молба с.д. № 585/13.01.2021 г. от
упълномощен представител на ответника по касация, с която е изразено становище
по хода на делото, по доказателствата и по същество. Оспорва касационната жалба
като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. С молбата се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Участващият в съдебното производство представител на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото Районен съд – Варна е
установил следното от фактическа страна: На 06.02.2020 г. около 22,22 ч. в с. Кичево,
общ. Аксаково по ул. Първа на уширението в центъра на селото К.В.Р. управлявал
собствения си л. а. марка БМВ с рег.№ ****, като използва пътя за обществено
ползване за други цели, освен неговото предназначение за превоз на хора и
товари, извършвайки резки маневри (върти МПС в кръг) преднамерено, извежда МПС
извън контрол чрез презавиване довеждайки до загуба на сцепление на гумите
(дрифт) с пътната настилка. Нарушението е установено след подаден сигнал в РУ –
Аксаково, придружен с видеозапис от автомобилен видеорегистратор. Въз основа на
събраните доказателства на 11.02.2020 г. срещу К. Р. е съставен АУАН, в който
описаните по-горе факти са квалифицирани като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН е подписан от извършителя Р. без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 25.03.2020 г., след като се запознал с цялата
административнонаказателна преписка, Началник група към РУ – Аксаково при ОД на
МВР – Варна издал оспореното НП № 20-0445-000107. В него изцяло са възприети
описаните в АУАН факти. Възприета е и дадената им от актосъставителя правна
квалификация. На основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП на К.В.Р. е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Районен съд – Варна е приел от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и
при спазване на сроковете, установени в ЗАНН. НП съответства на изискванията за
форма и съдържание, установени в чл. 57 от специалния закон – ЗАНН. В мотивите към
НП е дадено точно и пълно описание на нарушението, за извършване на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на К. В. Р., с оглед на което
същият е бил в състояние да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. След подробен анализ на доказателствата, приложени към АНП, както и
на тези, събрани в хода на съдебното дирене, съдът е установил, че при издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, налагащи отмяна на наказателното постановление –
извършването на административното нарушение, както и самоличността на
извършителя, са безалтернативно установени. В мотивите на съдебното решение
съдът е изложил съображенията си, поради които счита, че разглежданият казус не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложени са мотиви и
относно справедливостта на наложеното административно наказание.
Решението е правилно и законосъобразно.
Изводите на РС – Варна изцяло се споделят от
касационната инстанция, поради което на основание чл.221, л.2, изр. ІІ-ро от АПК не следва да се излагат още веднъж в мотивите към настоящото касационно
решение.
Както се посочи и по-горе, в по-голямата си част
изложените в касационната жалба възражения не са касационни по смисъла на
чл.348, ал.1 от НПК за неправилност на първоинстанционното решение, а са такива
за незаконосъобразност на процесното НП. Същите се навеждат от оспорващия и
неговия процесуален представител за първи път едва с касационната жалба, което
е недопустимо. Касационният контрол има за цел проверка правилността на
пръвоинстанционното решение – налице ли са касационни основания за неговата отмяна
по смисъла на цитирания по-горе чл.348 от НПК. Касационният контрол не е
средство за отстраняване на пропуски в процесуалното поведение и защитата на
която и да е от страните в производството. Видно от доказателствата по делото, решаващият
състав при ВРС се е произнесъл съобразно представените от страните
доказателства, като същите са обсъдени по отделно и в съвкупност. Направените
въз основа на тях правни изводи са последователни, логични и обосновани. Обсъдени
са всички възражения на оспорващия, направени от оспорващия пред първата
инстанция. До съда не са отправяни искания за събиране на допълнителни
доказателства, които да са отклонени от него като неоснователни и неотносими
към съществото на спора, поради което не са налице данни за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправомерно ограничаване
процесуалните права на страните.
Изводите на ВРС досежно извършването на
административното нарушение и самоличността на нарушителя се установяват от
писмено сведение от 11.02.2020 г., дадено и подписано лично от К. В. Р.. В него
касаторът е обяснил, че на посочената в НП дата – 06.02.2020 г., след 21,00 ч.,
виждайки навалелия сняг, е решил да отиде до с. Кичево да „дрифти с автомобила
за собствено удоволствие“. Това сведение може да се ползва в хода на
проведеното АНП и в производството по съдебното оспорване на НП, тъй като
представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за нея
обстоятелства. По своя характер този документ
представлява частен документ със свидетелстващо съдържание. Само по себе
си това сведение не е достатъчно да обоснове извод за съставомерност на
описаното в НП деяние, както и че именно К. Р. е извършител на нарушението, но
в разглеждания случай правилно
доказателствената му сила е преценена от въззивния съд по вътрешно
убеждение и в контекста на всички останали доказателства по делото – както на
доказателствата, съдържащи се в АНП, така и на тези, събрани в хода на
съдебното дирене в производството пред ВРС.
Представената от процесуалния представител на касатора
пред ВРС разпечатка от сайта htps://www.actualno.com с
прогноза за метеорологичната обстановка в страната на 06.02.2020 г., с
предупреждение за жълт код за опасност от лошо време в 13 области от
Североизточна и южна България /в това число и за Област Варна/ заради обилен
снеговалеж и виелици, не само че не навежда на извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, за извършване на което е ангажирана
отговорността на К. Р., а точно обратното. Неправомерното поведение на водача е
предприето от него в центъра на населено място – с. Кичево, в тъмната част на
денонощието и при влошени метеорологични условия, което навежда на извод, че
описаното в процесното НП деяние се отличава с по-висока степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
Твърденията за липса на вредни последици от
извършеното нарушение са ирелевантни за изхода на разглеждания правен спор
доколкото приложимата санкционна норма – чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, не
посочва настъпването на вредоносен резултат като съставомерен белег на
административното нарушение. Вмененото на касатора К. Р. нарушение се отнася
към категорията на т.нар. формални нарушения (на просто извършване) и, за да се
считат същите за довършени, законът не
изисква от тях да са настъпили вредни последици.
По изложените съображения не са налице отменителни
основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
За
ответника е извършено процесуално представителство от юрисконсулт, чрез
представяне на писмено становище по спора. Претендирано е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което К.В.Р., на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
27е от НЗПП, следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260307/27.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 1701/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА К.В.Р., ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи сума от 80 /осемдесет/
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.