РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5895/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
искова молба с вх. № 50294/25.04.2013 г., предявена от П.Л.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011
г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 28.05.2012 г.,
около 14.15 часа, А.Д.М., при управление на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“
с немски рег. № *******, в гр. София, по ул. „Славянска“, с посока от ул.
„Г.С.Раковски“ към бул. „Цар Освободител“, нарушил правилата за движение по
пътищата и при извършване на маневра „ляв завой“ в района на кръстовището с
бул. „Васил Левски“, реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пресичащата пътното
платно на пешеходна пътека Л.Й.С.– К.. Основната причина за
възникването на описаното ПТП била невъзприемане от страна на водача на
автомобила на пешеходката.
Ищецът
твърди, че в резултат на описаното ПТП, Л.Й.С.– К. е получила множество травми
– разкъсно-контузна рана на главата – субдурален хематом в дясно на главата,
интрацелебрален хематом в дясно на главата и контузия на мозъка, вследствие на
които на 07.01.2013 г. починала.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е бил съпруг на починалата Л.Й.С.– К..
Ищецът имал изградена хармонична връзка със своята съпруга, основана на обич,
доверие и взаимни грижи. Преди ПТП, пострадалата била здрава, жизнена и
работеща жена. След настъпване на ПТП, К. била постоянно на легло, не можела да
говори, да се движи и имала нужда от непрекъснати грижи. В продължени на повече
от 7 месеца, до смъртта на своята съпруга, ищецът полагал ежедневни и
непрекъснати грижи за нея и бил постоянно до нея. Несвоевременната й смърт причинила на ищеца
болки и страдания. Той останал сам на възраст, на която имал особена нужда
от грижите, подкрепата и обичта на
съпругата си, която била по-здрава и
по-жизнена от него, грижела се за домакинството, работела като медицинска
сестра и ищецът много разчитал на нея.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер“ с рег. № *******, е била застрахована по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД
“Allianz Versicherungs AG – Германия, със застрахователна полица № D
5312/AS-**********/26.05.2012 г., валидна от 26.05.2012 г. до 25.05.2013 г. Ищецът сочи, че нито
застрахователят, нито неговият кореспондент в Б. – „А. Б.“ АД са му изплатили
обезщетение, поради което възникнало правото му да претендира обезщетение от
Националното бюро на Б.А.З. (НББАЗ).
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 2 145 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение (съобразно
уточнението, направено с молбата от 20.11.2013 г., л. 80). Сумите се
претендират ведно със законната лихва, считано от 07.01.2013 г.
до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор, ответникът С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, гражданската
отговорност на А.Д.М., като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“, с рег.
№ *******, е
била застрахована в ЗД “Allianz Versicherungs AG – Германия.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът заявява, че оспорва механизма на
настъпване на ПТП. Оспорва твърдението, че водачът на лек Тойота Ланд Крузер“,
с рег. № ******* носи отговорност за произшествието, както и че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че смъртта на Л.С.– К. е настъпила в причинна
връзка с ПТП, че са претърпени
твърдените от ищеца вреди и наличието на причинна връзка между тях и ПТП.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна
на пострадалата пешеходка, като твърди, че последната не е пресичала на
разрешено за целта место, имала е възможност и е била длъжна да възприеме
приближаващият я автомобил и да съобрази поведението си с него (съобразно уточнението,
направено с молбата от 29.12.2014 г., л. 131).
Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва, с
твърдения, че ответникът не е изпадал в забава и ищецът не му бил посочил
банкова сметка ***.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба, ищецът
поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника. Излага съображения, че
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното,
както и че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, вр.
чл. 343 НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение,
установени от гражданския съд.
С допълнителния отговор на исковата молба, ответникът
поддържа възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 282,
ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.).
За
да бъдат уважени исковете по делото
следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт,
извършен на територия на Република Б. от водач на моторно превозно средство с
чуждестранна регистрация от държава член
на системата „зелена карта“, който деликт представлява застрахователно събитие,
риска за което се покрива от застраховка Гражданска отговорност, както и че са
настъпили вреди, причинени от застрахователното събитие на ищеца, причинна
връзка между деликт и вреди.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 28.05.2012
г., по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № D 5312/AS-**********/26.05.2012 г., валидна от 26.05.2012 г.
до 25.05.2013 г., “Allianz Versicherungs AG – Германия, е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с немски рег. № *******, включително и на водача
А.Д.М.. Тези факти са отделени като безспорни, с определение от 23.03.2015 г.
(л. 193). Не се спори по делото, че Германия
е страна – членка на системата „Зелена карта“.
За
установяване на твърдяното противоправно поведение на водача М., по делото са
събрани писмени и гласни доказателствени средства – Констативен протокол №
493/28.05.2012 г., съставен от дежурен ПТП-„ОПП“-СДВР, Протокол за оглед на
местопроизшествие, приети са две заключения по Съдебно
автотехническа-експертиза, прието е и заключението по извършената
съдебно-видеотехническа експертиза. По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля А.Д.М., който в настоящото
производство (в открито съдебно заседание на 11.07.2016 г.) заявява, че между
управлявания от него автомобил и пострадалата пешеходка не е имало никакво
съприкосновение.
Съдът
не обсъжда протокол за разпит на свидетел, съставен от разследващ полицай при
СРТП-ОДП-СДВР по ДП № ЗМ № 11315/2012 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР за
извършения на 06.06.2012 г. разпит, при който свидетелят А.Д.М., е заявил за
процесното ПТП, че в момента, в който е потеглил, е обърнал главата си и е
видял от лявата страна на автомобила до предната врата, в областта пред
страничното огледало, човек, веднага е натиснал спирачките, но пешеходецът се е
подпрял на предния ляв калник, направил е няколко крачки назад и е паднал по
гръб. Протоколът за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда.
Съдът
не обсъжда и решение № 800/05.02.2018 г. по гр.д. № 7807/2013 г по описа на
СГС, І-17 състав, водено между страните по настоящото дело (и още едно лице),
тъй като няма данни, че същото е влязло в сила.
С
присъда от 12.12.2015 г. по НОХД №
21110/2015 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, подсъдимият А.Д.М., е признат за
невиновен в това, че на 28.05.2012 г.,
около 14:15 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с немски рег. № *******, на бул. „Васил Левски”,
с посока на движение от ул. „Славянска” към бул. „Цар Освободител”, при
извършване на маневра „завой на ляво” (от ул. „Славянска” към бул. „Цар
Освободител”), нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона
за движение по пътищата (ЗДвП): - чл.
51, aл. 2 от ППЗДвП: „Пътните знаци със задължителни предписания имат
следните изображения и наименования - „Г2 - движение само надясно след знака”;
- чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите
на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците” и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”, и по непредпазливост причинил
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на
пешеходката Л.Й.С.– К. (на 71 год.), изразяваща се в остър травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (остър субдурален хематом), причинил
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание
чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 НК.
Присъдата
на СРС е потвърдена изцяло с решение № 1174/06.11.2017 г. по ВНОХД № 4508/2017
г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІІ въззивен състав, и е влязла в сила
на 06.11.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК, която
предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието във връзка с това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Трайната съдебна практика приема, че обвързващата сила
на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието,
предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд. Или при наличие на произнасяне от наказателния съд,
гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е
съставомерния резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят
обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. С термина „състав на престъплението“ се
означава тази съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената
част на наказателното право очертават отделните видове престъпления. Основният негов обективен признак е изпълнителното деяние
разбирано като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или
бездействие при определени условия на време, място и обстановка.
С решение № 177/06.12.2018 г. по т.д. № 2394/2017 г. по описа на
ВКС, І ТО, е даден отговор на въпроса „Дали гражданският съд в рамките на
съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е
допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение
на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с
осъществяване на същото събитие”. По така поставения въпрос, ВКС е приел, че
гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за
компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното
деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключило с
оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на
същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия изпълващи
друг специален състав, различен от
този разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт
позовавайки се на общият състав на престъплението, чието осъществяване е
отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически
състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните
предели на присъдата. За да приеме, че може да уважи искането за обезщетяване
на вреди от конкретно деликтно поведение, то гражданския съд следва да бъде
сезиран с въведени факти, които могат да бъдат отнесени и да осъществяват друг
специален състав на същото посегателство, но не и такива относими към общия. В
решението е посочено още, че със своите мотиви наказателният съд обхваща
цялостния предмет на спор и съответно установява по този начин пределите на
задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата, с оглед приложението на разглеждания
текст и в тази връзка всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие (бездействие), относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде
прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от присъдата.
В настоящия случай, твърдените от ищеца нарушения на правилата за
движение по пътищата са, че водачът е извърши маневра „ляв завой“ (при
наличието на знак „Г2 - движение
само надясно след знака”), както и че не е
възприел пресичащата пътното платно пешеходка, поради което и не я е пропуснал.
С
тези, обаче, нарушения на правилата на движение по пътищата е било осъществено
изпълнителното деяние, за което водачът е бил обвинен в извършване на
престъпление и е оправдан с влязлата в сила присъда.
Водачът
е признат за невиновен в това, че е
нарушил чл. 51, aл. 2 ППЗДвП, чл. 119,
ал. 4 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, а както беше посочено, всичко,
което присъства в изпълнителното деяние като действие (бездействие), относимо
към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от влязлата в сила присъда.
Доколкото разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП установява общо правило на поведение, то същата бива дерогирана от нарушението на специалното правило на чл. 119,
ал. 4 ЗДвП, регулиращо поведението на водачите да пропуснат
пешеходците, поради което и не може да се обоснове деликт, осъществен при нарушаване на
общата разпоредба. Аналогично е и съотношението между разпоредбите на
чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП. Твърдяното нарушение, че водачът е извърши маневра „ляв завой“ (при наличието на
знак „Г2 - движение само надясно
след знака”), е идентично, за това, за което водачът
е оправдан.
По
делото липсват твърдения за извършване на фактически
действия/бездействия, относими към друг специален състав, поради което и при отчитане на обективните и субективни
предели на влязлата в сила присъда, настоящият състав следва трябва
да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че
описаното деликтно поведение не е осъществено.
Следователно
не се установяват елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, който е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер
на 6024
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание на 01.10.2018
г., процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 4734.28
лева. На ответника следва да се присъди сумата от 5198.68 лева, включваща адвокатско възнаграждение (4734.28 лева) и
депозити за експертизи държавни такси (общо 464.40 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Л.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по ф.д. № 11830/2011
г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 160 000
лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Л.Й.С.– К., настъпила
вследствие на ПТП, реализирано на 28.05.2012 г., както и на сумата от 2 145 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
погребение, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Л.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, рег. по
ф.д. № 11830/2011 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 5198.68
лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: