№ 1256
гр. Велико Търново, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102593 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Е. Н. срещу К. Ф. за
осъждането на ответника за сумата от 923.00 лева – сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г., за сумата от 3.94 лева – мораторна лихва
върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 30.8.2022 г. до 20.10.2022
г., за сумата от 623.00 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и за сумата от
1 271.00 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и
2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ЕТ „***“, заемайки
длъжността „технически ръководител, строителство” при брутно месечно
възнаграждение от 623.00 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 10 КТ със заявление от 22.8.2022 г., както и че след
прекратяването му са останали неизплатени полагащите й се възнаграждения за м. юли
и м. август 2022 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ. Сочи, че ответникът е наследник на починалия търговец и че
отговаря за задълженията на последния.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проведеното на 13.3.2023 г. открито заседание ищецът насочва претенциите и
срещу другия наследник на починалия едноличен търговец – неговата дъщеря З. Е.,
поради което с протоколно определение от същата дата съдът е определил препис от
исковата молба и от нейните приложения да се изпратят на новопривлечения ответник.
В законоустановения срок новопривлеченият ответник не е подал отговор на
исковата молба.
В отговор, подаден след изтичането на законоустановения срок, ответницата З. Е.
признава основателността на исковете за трудово възнаграждение, както и частичната
1
основателност на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Заявява
обаче, че обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск се дължи само за
отпуска, правото за ползването на който не е погасено по давност. Оспорва иска по чл.
221, ал. 1 КТ, като счита, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1,
т. 10 КТ, както и че в предприятието на починалия едноличен търговец със съгласието
на работниците е прието трудовото възнаграждение да се заплаща до 25-то число на
месеца, следващ този на положения труд, поради което към 22.8.2022 г. /датата на
подаване на заявлението на ищеца/ не е налице забава в изплащането на дължимото
възнаграждение.
В проведеното на 12.6.2023 г. открито заседание процесуалният представител на
ищцата коригира петитума на исковата молба, като иска разделното осъждане на
ответниците, които да заплатят по ½ част от претендираните суми.
В проведеното на 26.9.2023 г. открито заседание процесуалният представител на
ищцата прави изменение на предявените искове чрез увеличаване на техните размери.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ, по
чл. 221, ал. 1 КТ, по чл. 224, ал. 1 от КТ.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ е необходимо да се
установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение и възмездяване на положения от ищцата труд не е извършено, респ. че
не е извършено в цялост, без да са налице основания за това; на иска по чл. 221, ал. 1
КТ – да се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение е при условията
на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и размера на брутното трудово възнаграждение на
ищцата, по иска по чл. 224, ал. 1 КТ - да се установи броя дни на полагащия се на
ищцата, но неизползван платен годишен отпуск до прекратяване на правоотношението,
размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за предходния пълен
отработен месец преди прекратяване на правоотношението, както и че размерът на
полагащото се обезщетение възлиза на търсената сума.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено,
че ищцата е била в трудово правоотношение с ЕТ „***“ по силата на безсрочен трудов
договор № 200/8.5.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 1.8.2021 г., по
силата на което е заемала при едноличния търговец длъжността „технически
ръководител, строителство”. Видно е от трудовия договор, че уговореното основно
трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 623.00 лева, платимо до 25-то
число на месеца, следващ този на положения труд.
От представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници се установява, че Х. И. Ю. е починал на 17.8.2022 г., като негови
наследници са З. Е. и К. Ф..
Със заявление изх. № 100/22.8.2022 г. ищцата е посочила, че прекратява трудовото
правоотношение между страните, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, считано от
връчване на заявлението.
Съгласно заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, в
счетоводството на ЕТ „***“ правоотношението между страните е отразено като
прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 18.8.2022 г., т.е. считано
от смъртта на Х. И. Ю.. Сочи се, че според представените по делото фишове за работна
2
заплата, за м. юли 2022 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в
размер от 565.51 лева, а за м. август 2022 г. – брутно трудово възнаграждение в размер
от 410.94 лева и обезщетение по КТ в размер от 1 038.62 лева, върху които суми са
направени удръжки, след които нетното трудовото възнаграждение за м. юли възлиза
на 442.31 лева, а сборът от нетното трудовото възнаграждение за м. август и от
обезщетението по КТ възлиза на 1 253.64 лева. Заключва се, че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода 2020 – 2022 г. за общо 41 дни възлиза
на брутен размер от 1 419.45 лева и на нетен размер от 1 277.51 лева. Сочи се, че не са
установени плащания към ищцата за така начисленото обезщетение. Вещото лице е
изчислило, че размерът на трудовото възнаграждение на ищцата за м. юли 2022 г.
възлиза на 565.51 лева бруто и 442.31 лева нето, а за м. август 2022 г. възлиза на 410.94
лева бруто и 318.88 лева нето. Посочено е, че ако се приеме, че ТПО е прекратено на
22.8.2022 г., то размерът на брутното трудово възнаграждение за м. август 2022 г.
възлиза на 474.16 лева, а размерът на нетното – 367.94 лева. Отразено е, че в
счетоводството на ЕТ „***“ на ищцата не е начислявано обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ, но ако се приеме, че такова се дължи, то същото би било в брутен размер от 727.04
лева и в нетен размер от 654.34 лева.
По исковете по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника
лежеше задължението да докаже изплащането на претендираните трудови
възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г. Такова доказване по делото не беше
проведено, като напротив - от заключението на допуснатата счетоводна експертиза се
установява, че на ищцата не са заплатени трудовите възнаграждения за м. юли и м.
август 2022 г в общ брутен размер от 976.45 лева.
Ето защо предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение се явяват
доказани по основание и в пълните им размери от по 488.23 лева срещу всеки от
ответниците, като главниците следва да бъдат присъдени със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
С оглед забавата в изплащането на възнагражденията, ищецът има право и на
законната лихва върху главницата за периода от 30.8.2022 г. до 20.10.2022 г., която
изчислена от вещото лице възлиза на 11.54 лева, но с оглед диспозитивното начало в
процеса следва да се присъди в търсените размери от по 1.97 лева срещу всеки от
ответниците.
По исковете по чл. 224, ал. 1 КТ:
От заключението на допуснатата счетоводна експертиза става ясно, че в
счетоводството на ЕТ „***“ не са установени молби на ищеца и заповеди на
едноличния търговец за ползване на платен годишен отпуск за периода 2021 – 2022 г.
Вещото лице сочи, че доколкото трудовото правоотношение е прекратено през м.
август 2022 г., то неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. е не 20, а 13 дни, с
оглед на което обезщетението е в брутен размер от 1 177.10 лева.
С оглед на горното, исковете следва да се уважат за посочения от вещото лице
брутен размер от 1 177.10 лева или по 588.55 лева срещу всеки от ответниците, респ. да
се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 1 419.45 лева, или от 709.72
3
лева срещу всеки от ответниците, като главниците следва да бъдат присъдени със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
По исковете по чл. 221, ал. 1 КТ:
По силата на чл. 222, т. 1 КТ, при прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327,
ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
В случая по делото е спорно именно това на какво основание е прекратено
трудовото правоотношение, като ищцата твърди, че това е станало на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, а ответницата З. Е. твърди, че основанието за прекратяване е
чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ.
Във връзка с горното, съдът приема, че ищцата действително е имала основание да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т.
10 КТ, но не считано от 22.8.2022 г., а считано от 17.8.2022 г., когато работодателят му
е починал, с което се е преустановила и дейността му като едноличен търговец. Съдът
не приема, че прекратяването е в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10, както е отразено в
счетоводството на едноличния търговец, доколкото по делото няма каквито и да било
данни, че трудовият договор е сключен с оглед на личността на работодателя, като
това е видно и от вида на заеманата длъжност. Съдът намира обаче, че прекратяването
очевидно не би могло да бъде и в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото към
датата на отправяне на волеизявлението на ищеца /22.8.2022 г./ вече е било настъпило
прекратителното основание по чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ /с факта на смъртта на
едноличния търговец и прекратяване на дейността му/, поради което към тази дата вече
е лисвало трудово правоотношение, което да бъде прекратено на соченото от ищцата
основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Очевидно е също, че към 22.8.2022 г.
работодателят не е могъл да забави изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по КТ, доколкото към тази дата същият вече е бил починал. Съвсем друг е
въпросът, че трудовото възнаграждение на ищцата е било платимо до 25-то число на
месеца, следващ този на положения труд, предвид на което към 22.8.2022 г. не е имало
забава в плащането на възнагражденията - нито за м. юли, нито за м. август. В
заключение съдът приема, че така подаденото от ищцата заявление е било лишено от
смисъл, доколкото прекратяването на правоотношението е настъпило още на 17.8.2022
г., когато работодателят е починал и с това е преустановил дейността си. Аргумент за
последното /че дейността на ЕТ е прекратена/ е и обстоятелството, че повече от година
след смъртта на едноличния търговец наследниците не са поели предприятието.
Предвид извода на съда, че трудовото правоотношение не е прекратено в
хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, не е налице основната предпоставка за уважаване
на претенциите по чл. 221, ал. 1 КТ, които следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 548.78 лева, от което 300.00
лева по иска за трудово възнаграждение и 248.78 лева по иска за обезщетение по чл.
224 КТ. Претендирането на адвокатско възнаграждение, заплатено за обезпечаване на
предявените искове, е неоснователно, доколкото в заплатеното първоначално
възнаграждение се включва и обезпечаването на исковете, които не са бъдещи, а
висящи, поради което липсва основание за заплащане на отделно възнаграждение.
4
Разноските по образуването изпълнително производство /заплатена такса на ЧСИ и
адвокатски хонорар/ пък следва да се претендират именно в рамките на въпросното
изпълнително производство.
Ответникът К. Ф. има право на разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете в размер от 201.77 лева – част от заплатените адвокатски хонорар и депозит за
вещо лице.
Ответницата също З. Е. има права на разноски право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете в размер от 186.25 лева – част от заплатения адвокатски
хонорар.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищцата не дължи държавна такса за делото,
поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна
такса в размер на 100.00 лева съразмерно с уважената част от исковете, както и
разноските за вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза в размер на 250.00
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ф. – турски гражданин, роден на 13.3.1973 г., притежател на
паспорт № U26400096, издаден на 5.4.2022 г., да заплати на Д. Е. Н., ЕГН **********
сумата от 488.23 лева, представляваща ½ част от неизплатени от ЕТ „***“, ЕИК
********* трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г., сумата от 1.97 лева,
представляваща мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения, както и сумата
от 588.55 лева, представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „***“, ЕИК *********
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане
на задълженията, като отхвърля иска за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за разликата до пълния претендиран от 709.72 лева, както и изцяло иска за
сумата от 363.52 лева, представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „***“, ЕИК
********* обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА З. Е. – турски гражданин, родена на 1.8.1967 г., притежател на паспорт
№ U27020897, издаден на 5.9.2022 г., да заплати на Д. Е. Н., ЕГН ********** сумата от
488.23 лева, представляваща ½ част от неизплатени от ЕТ „***“, ЕИК *********
трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2022 г., сумата от 1.97 лева,
представляваща мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения, както и сумата
от 588.55 лева, представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „***“, ЕИК *********
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане
на задълженията, като отхвърля иска за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за разликата до пълния претендиран от 709.72 лева, както и изцяло иска за
сумата от 363.52 лева, представляваща ½ част от неизплатено от ЕТ „***“, ЕИК
********* обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са
уважени.
5
ОСЪЖДА К. Ф. – турски гражданин, роден на 13.3.1973 г., притежател на паспорт
№ U26400096, издаден на 5.4.2022 г., и З. Е. – турски гражданин, родена на 1.8.1967 г.,
притежател на паспорт № U27020897, издаден на 5.9.2022 г., да заплатят на Д. Е. Н.,
ЕГН ********** сумата от 548.78 лева – разноски за производството съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН ********** да заплати на К. Ф. – турски гражданин,
роден на 13.3.1973 г., притежател на паспорт № U26400096, издаден на 5.4.2022 г.,
сумата от 201.77 лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН ********** да заплати на З. Е. – турски гражданин,
родена на 1.8.1967 г., притежател на паспорт № U27020897, издаден на 5.9.2022 г.,
сумата от 186.25 лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА К. Ф. – турски гражданин, роден на 13.3.1973 г., притежател на паспорт
№ U26400096, издаден на 5.4.2022 г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 175.00 лева – държавна такса
за производството и разноски за вещо лице, както и такса от 5.00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. Е. – турски гражданин, родена на 1.8.1967 г., притежател на паспорт
№ U27020897, издаден на 5.9.2022 г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 175.00 лева – държавна такса
за производството и разноски за вещо лице, както и такса от 5.00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6