Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.03.2020 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен
съд
граждански състав
на дванадесети
февруари две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА
ГОГОВА
Секретар: Антония
Тенева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 369/2019г. по описа на
РС-Харманли
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл.49, вр. чл.45
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Производството по делото е
образувано по искова молба на Т.Д.П., ЕГН: ********** ***, ЕИК/Код по
Булстат:., адрес гр.Харманли, пл.„Възраждане” №.,
представлявана от Кмета на Община Харманли, в която се сочи, че на 22.02.2019г.
пътувал с лекия си автомобил, като при влизане в с.Коларово, общ.Харманли,
лекият му автомобил марка „Фолксваген Бора”, с рег. №Х..ВН, негова
собственост, хлътнала в някаква неравност на пътя. В резултат на това същата се
повредила, което наложило транспонирането й с Пътна помощ до сервиз в
гр.Свиленград. Съставен бил и протокол за ПТП от КАТ-Харманли. Ищецът твърди,
че поканил ответника да му заплати щетите по колата, като получил отговор, в
който му било отказано изплащането им. Според ищеца ответникът бил длъжен да
ремонтира и поддържа пътя, на който станало ПТП-то и който бил общински,
нарушен бил чл.31 от ЗП.
Така вследствие на ПТП-то ищецът претърпял неимуществени вреди, оценени
в размер на 3000 лв. и изразяващи се в трайни морални болки и страдания от
случилото се, невъзможност за ползване на автомобила за няколко дни, проваляне
на разходката, на която бил излязъл, неудобства с викането на пътна помощ,
полиция, чакане дойдат съответните им екипи, мръзнене на пътя, проваляне на
уикенда и т.н. Претърпял също така и имуществени вреди, изразяващи се в
разходите, които направил по транспортирането на автомобила от мястото на
ПТП-то до автосервиза – 165 лв., и в сумата, заплатена за подмяна и ремонт на
следните части: шоков тампон, 2 бр. биалетки, 2 бр. кормилни щанги, кратер,
масло за двигател, малсен филтър, стенд, труд, възлизаща на общо 735 лв. Налице
била причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните действия на
ответника.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответника Община Харманли да му
заплати сумата от 3000 лв., редуцирана в съдебно заседание до размера от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 735 лв.,
представляваща имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП от 22.02.2019г.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли,
в който заявяват, че искът е неоснователен. Твърди се, че протоколът за ПТП не
се ползвал с обвързваща доказателствена сила, като в този случай в тежест на
ищеца било да докаже механизма на самото ПТП, още повече че протоколът за ПТП
не съдържал всички изискуеми рекзвизи. Ответникът счита, че вина за ПТП-то имал
изключително ищецът, който не спазил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП да
съобрази скоростта си на движение, така че да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие. За настъпилото ПТП не бил уведомен ответника Община
Харманли, чийто представител не присъствал при съставянето на протокола за ПТП,
нито при осъществяването на самото произшествие. Сочи се, че Община Харманли, в
качеството си на собственик на пътя, своевременно предприела действия по
поддържане на пътя в добро състояние. Твърди се, че подписът в протокола
за ПТП не бил положен от представляващ Общината. Оспорва истинността на
представения протокол за ПТП. Счита, че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между ПТП-то и щетите. Не бил изяснен механизма на ПТП, вината на водача
и размера на вредите. Ответникът счита, че следвало да се отчита процента на
увехтяване на увредените части, тъй като отремонтираните авточасти не били
нови. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска като неоснователен или в
случай на уважаване на претенцията да се редуцира размера на обезщетението,
поради завишения му размер и съпричиняването на вредите от ищеца. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от протокол за ПТП №1684236 от
22.02.2019г., на същата дата станало ПТП по общински път – от път II-76-с.Васково,
км 1+700 м в посока с.Коларово, общ.Харманли, като в протокола е отразено, че
ищецът с автомобил марка
„Фолксваген Бора”, с рег. №Х...ВН, негова
собственост съгл. представеното свидетелство за регистрация,
минал през несигнализирана образувала се изпъкнала неравност по пътното платно,
което довело до ПТП с материални щети – констатиран е теч от предната част на
МПС-то и др.
От страна на ищеца е представена
фактура №********** от 22.02.2019г., ведно с фискален бон. за ползвана пътна
помощ на стойност 165 лв., както и фактура №********** от 25.02.2019г., ведно с
фискален бон, на стойност 570 лв. за ремонт и части за автомобил.
От показанията на св.М.Д. се
установява, че същият бил изпратен по сигнал за ПТП по пътя за с.Коларово, общ.Харманли,
като на място заварил авариралото МПС и ищецът, който чакал пътна помощ. При
огледа установил, че при движение на ищеца с автомобила същият се е ударил в
бабуна, издутина по пътя, след което спукал картера на автомобила. Свидетелят
сочи също, че ищецът не е имал възможност да избегне издутината на пътя, която
не била обозначена по никакъв начин.
Св.Г.Г. потвърждава, че на пътя,
в посока с.Коларово, общ.Харманли, имало изпъкнала неравност, в която се ударил
автомобилът, управляван от ищеца П., при което се разтекло масло. Св.Г. също
заяви, че не е имало предупредителни знаци, указващи наличието на издутина по
пътя, както и че ищецът управлявал със скорост не по-висока от 20-30 км/ч, тъй
като пътят бил в лошо състояние. Според св.Г. водачът не би могъл да реагира,
за да избегне издутината на пътя и да предотврати удара. От показанията на
св.Г.Г. също се установява, че ПТП-то провалило почивката на ищеца, който
отивал на посещение във винарна в с.Коларово, общ.Харманли, като същият бил
много ядосан вследствие на случилото се.
Така събраните гласни
доказателства съдът възприема като достоверно отразяващи действителната
фактическа обстановка по делото, тъй като същите са непротиворечиви, логични и
съответстващи на останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира с доверие.
От приетото заключение по
назначената съдебна автотехническа и оценъчна експертиза се установява, че в
процес на преодоляване на десен завой лекият автомобил марка „Фолксваген Бора”,
с рег. №Х...ВН
преминал през несигнализирана изпъкнала неравност на платното за движение, като
при това преминаване са нанесени материални щети на автомобила, локализирани в
зоната на контакта – в предна долна част на автомобила. Посочено е също, че е
налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди по лек
автомобил марка
„Фолксваген Бора”, с рег. №Х5849ВН.
Вещото лице е установило още, че сумата, нужна за отремонтиране на процесния
автомобил, възлиза на 379.68 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Отговорността на ответника по
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна.
Същият носи отговорност
заради виновните действия или
бездействия на своите
работници и
служители, на които
е възложил извършването
на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементите
на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
От събраните по делото
доказателства, преценени както поотделно, така и в съвкупност (протокол
за ПТП от 22.02.2019г., заключение по съдебна автотехническа и оценъчна
експертиза и показанията на свидетелите Г.Г. и М.Д.), се установи, че произшествието
е настъпило на 22.02.2019 г. по
общински път – от път II-76-с.Васково, км 1+700 м,
посока с.Коларово, общ.Харманли, като при движение с лек автомобил марка „Фолксваген Бора”, с рег. №Х...ВН, собственост на ищеца съгл.
представеното свидетелство за регистрация, същият минал с
автомобила през несигнализирана образувала се изпъкнала неравност по пътното
платно, което довело до ПТП с материални щети, локализирани
в зоната на контакта – в предна долна част на автомобила. Вредите
(повреда на шоков тампон, биалетка, кормилни щанги, картер, масло на двигателя,
филтър маслен)
се намират в причинно – следствена връзка с бездействието
на Общината да отстрани наличната изпъкнала
неравност по
пътното платно, което се потвърди от прието заключение по съдебна
автотехническа и оценъчна експертиза.
Що
се касае до протокола за ПТП следва да се отбележи, че с Решение № 15
от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС, е
разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия
вид – дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за
ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по
чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на
МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от
него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от
24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. В случая такова друго доказателство е заключението по
приетата съдебна автотехническа и оценъчна експертиза, установяващо механизма
на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите.
Съгласно
непротиворечивите показания на свидетелите Г.Г. и М.Д. не
е имало обозначителни предупредителни знаци относно процесното препятствие на
пътя, като според неопроверганите гласни доказателства не е била налице възможност
водачът да забележи въпросната изпъкнала
неравност и съответно да предотварити настъпването на ПТП-то. Доказателства в
обратна насока не се ангажираха от страна на ответника.
Не се спори, че пътят,
на който е реализираното произшествието, е общинска собственост, съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 от ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му. В чл. 31 от ЗП е разписано, че
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Съответно общината следва да предприеме мерки за предупреждаване на
участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни
предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални
правила, действията със задължителен характер, за указване на направления,
посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите
пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13
от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай не се
установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице
препятствие на пътя, каквото представлява изпъкналата неравност. Въз основа
на този извод, следва и другият такъв, че е налице
бездействие от страна на служители на Община Харманли във връзка с
поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно
такова, тъй като не са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в
нормите на чл. 19 от ЗП, чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. С оглед
гореизложеното следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените
при процесното ПТП вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
Твърденията по
чл.51 ал.2 от ЗЗД, заявени своевременно в отговора на исковата молба,
но от друга страна неконкретизирани, за съпричиняване
на вредоносния резултат остават неподкрепени с
доказателства и съответно недоказани по делото, поради което това възражение на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
От съвкупния анализ на
приетите по делото писмени доказателства и заключението по назначената съдебна
автотехническа и оценъчна експертиза се доказва и размерът на настъпилите
имуществени вреди, като вещото лице е посочило за нужна сумата
в размер на 379.68 лева за
нови части, консумативи, труд и стенд за регулиране на геометрията.
Тази сума следва да се присъди като обезвреда за причинените на ищеца
имуществени вреди. От страна на ищеца е представена и фактура №********** от
22.02.2019г., ведно с фискален бон за ползвана пътна помощ на стойност 165 лв., която сума също следва да се присъди като
част от общия размер на обезщетението за имуществени вреди, доколкото разходът
е направен във връзка и с оглед настъпилото ПТП и невъзможността за придвижване
на МПС-то на собствен ход. С оглед гореизложеното и предвид доказване на всички елементи от фактическия състав на предявената искова претенция, следва изводът, че същата
подлежи на уважаване в рамките на
размер от общо 544.68 лева. За разликата до пълния предявен размер от 735 лв. искът за имуществени вреди следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Що се касае до претенцията по чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на ПТП-то от 22.02.2019г., съдът намира същата за доказана по основание,
доколкото вече се посочи, че са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, като съдът счита за доказан и фактът, че ищецът в
резултат на ПТП-то действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в причиненото му неудобство вследствие на повредата на автомобила,
невъзможността да ползва същия до отремонтирането му и с оглед провалената
разходка на същия. Тези неимуществени вреди се доказаха от показанията на св.Г.Г.,
който потвърди гореизложените факти и претърпените неудобства от ищеца. Така
причинените неимуществени вреди безспорно са в причинно-следствена връзка с
деянието, тъй като са претърпени именно и вследствие на същото. Що се касае до
размера на същите съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Предвид това и с
оглед на обстоятелствата по делото и ангажираните от страна на ищеца
доказателства, съдът намира, че искът за обезщетяване на претърпените от
последния неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 350 лв., който
размер съдът намира за подходящ и справедлив, отчитайки характера и тежестта на
претърпените неимуществени вреди, както и времето, през което ищецът е бил
лишен от възможността да ползва автомобила си от момента на настъпване на
ПТП-то на 22.02.2019г. до отремонтирането на автомобила на 25.02.2019г. За
разликата до пълния предявен размер от 1500 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и съразмерно
на уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на съда направените по делото разноски в
размер на общо 152.12 лв. за държавна такса и разноски за вещо лице, доколкото
ищецът бе освободен от заплащането им на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
За процесуално
представителство в настоящото производство на ответника се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150 лв. съгл.
чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Но с оглед изхода
на делото в полза на ответника съгл. чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се присъдят направените в настоящото исково производство
разноски също съответно на отхвърлената част от исковете в размер на 89.95
лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Община Харманли, ЕИК/Код
по Булстат:.., адрес гр.Харманли, пл.„Възраждане” №..,
представлявана от Кмета на Община Харманли, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Т.Д.П., ЕГН: **********
*** сумата от 544.68 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане -
ПТП от 22.02.2019г., като искът за разликата над 544.68 лв. до пълния предявен размер от 735 лв., отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Община Харманли, ЕИК/Код
по Булстат:..., адрес гр.Харманли, пл.„Възраждане” №.,
представлявана от Кмета на Община Харманли, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Т.Д.П., ЕГН: **********
*** сумата от 350 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане -
ПТП от 22.02.2019г., като искът за разликата над 350 лв.
до пълния предявен размер от 1500 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца Т.Д.П., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на ответника
Община
Харманли, ЕИК/Код по Булстат:.., адрес гр.Харманли, пл.„Възраждане”
№..,
представлявана от Кмета на Община Харманли, сумата от 89.95
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Община
Харманли, ЕИК/Код по Булстат:..., адрес гр.Харманли, пл.„Възраждане”
№.,
представлявана от Кмета на Община Харманли, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
РС-Харманли сумата от общо 152.12 лв. за държавна такса и разноски за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: