Р
Е Ш Е Н И Е
№
260415 / 7.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на единадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05618 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „Гаранционен фонд” гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника му адв. М.Х. – ПАК срещу С.И.Ж., с адрес: ***, с
които се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 13 132,37
лева, представляваща изплатено от „Гаранционен фонд” - гр. София по щета №
210331/11.11.2015г. и въз основа на Решение по гр. дело № 6335/2016г. по описа на
СРС обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се сочи, че на 30.08.2015г., около 20.10г. на път 60506, на
около 200 метра след изхода на с. в посока с., е настъпило ПТП, при което
лицето С. Р. П., като пътник в лек автомобил „” с ДКН, е пострадало. Виновен за
настъпилото ПТП е ответника – С.И.Ж., която е управлявала лек автомобил марка „”
с ДК №. Изяснява се, че на пострадалата С. Р. П. е определено обезщетение по
щета № 210331/11.11.2015г. в размер на 16 600.00 лева, редуцирано с 50% до
8 300.00 лева, поради установено съпричиняване. Тъй като пострадалата С. П.
останала недоволна, пред Софийски районен съд е било образувано гр. дело №
6335/2016г. по описа на съда, с което ищецът по настоящото дело е бил осъден да
заплати на С. Почекаина сумата от 4 342,73 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, получени от процесното ПТП. След направено
изрично заявление за прихващане, от тази сума е прихваната сумата от 489,64
лева – присъдени на Гаранционния фонд разноски. Ищецът посочва, че с регресна
покана с изх. № ГФ-РП 88/04.02.2020г. ответницата е поканена да възстанови
заплатеното от Гаранционния фонд, но до момента същата не е сторила това.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът намира предявените осъдителни
искове за процесуално допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „Гаранционен фонд” гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” №2, ет. 4, с правно основание чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.)
във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно
изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените осъдителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
13132,37 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2020г.
до окончателното й плащане.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. Същият претендира такива в размер на 675,29 лева, от които: 525,29
лева за държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Предвид изхода
на делото, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.И.Ж., с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:*** сумата 13 132,37 лева, представляваща
изплатено от „Гаранционен фонд” - гр. София по щета № 210331/11.11.2015г. и въз
основа на Решение по гр. дело № 6335/2016г. по описа на СРС на пострадалото
лице С. Р. П.обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 13
132,37 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.10.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.И.Ж., с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:*** сумата от 675,29 лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: