Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 203
гр.Свищов, 28.11.2017 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 9.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 718 по описа за 2017
г., за да се произнесе взема предвид:
Постъпила е искова молба от Р.П.Ш.,
чрез адв.С.Т. против „Е.” ООД с *****,
със седалище ***, представлявано от Г.Н.Н.
с правно основание чл.16 ал.5 от ЗАЗ. Твърди, че в качеството на арендодател и ответника, в качеството на
арендатор, имат
сключени два договора за аренда от 2005 г., изменени с Анекси от 2010г. за конкретно описани ниви, находящи се в землището на гр.Белене. Посочено е, че уговореното арендно плащане за един декар земя е в размер на 16,00лв., но след
сключване на договора съществено и трайно са се изменили условията, при които
се определя размера на арендната вноска. Твърди, че за стопанската 2014г./2015г. и 2015/2016г. пазарния размер на
рентата е 50 лв./дка в землището на Белене, като ответното дружество е заплатило на своите арендодатели този
размер, без изрично изменение на договорите. За стопанската 2015г./2016г., обаче ответникът заплатил
по 16,00лева/дка. Ищецът твърди, че е отправил
писмено предложение до ответника за изменение на договора в частта относно
арендното плащане, като същото да се увеличи за стопанската 2016/2017 г. на 50,00 лв./дка. Ответникът получил предложението
на 11.05.2017 г., но в едномесечния срок по чл.
16, ал. 4 ЗАЗ не е постъпил отговор. В заключение ищецът моли съда да допусне
изменение на арендните договори, изменени
с анекси от 20.01.2010 г., между страните, като арендното
плащане за стопанската 2016/2017 г. бъде увеличено от 16,00 на 50,00 лв./дка. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане за
назначаване на съдебно
икономическа експертиза, при която вещото лице след проверка
в Общинска
служба по земеделие гр. Левски, офис
Белене и Областна дирекция земеделие Плевен да посочи размерът на средното годишно рентно плащане за
зезлището на гр.Белене за стопанската 2016/2017г.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът
е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който навежда твърдения за недопустимост на исковете-
твърди, че ищецът не притежава повече от 50% от собствеността на процесните
имоти и не е легитимиран да сключва, съответно да иска изменение на аренден
договор, в.т. число и по съдебен ред с оглед нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ. По
отношение на евентуалния иск- не е настъпил падежа на арендното плащане за
текущата стопанска година. В случай, че съдът приеме иска за допустим, заявява,
че не оспорва иска за изменение на арендния договор. Потвърждава сключването и
наличието на такъв, както и че е договорено плащане от 16,00лева на декар не е
изменено на основание чл.16 ал.1 от ЗАЗ. Съгласни са с твърдението, че са
настъпили съществени пазарни основания за изменение на арендното плащане за
стопанската 2016/2017г. В отговора признават иска за изменение на договора ,
като основателен. В съдебно заседание представителят на ответника признава
фактите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Р.П.Ш. в качеството на арендодател и ответника, в качеството на
арендатор, има
сключени два договора за аренда от 2005 г., изменени с Анекси от 2010г. за конкретно описани ниви, находящи се в землището на гр.Белене, както
следва:
С Договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2005г.,
вписан в Агенция по вписванията гр.Левски, с вх.№2174 от 7.03.2006г., изменен с
Анекс от 20.01.2010г. , ищецът Р.П.Ш.
е отдал под аренда на „Е.” ООД с *****-Нива от 10,000 дка, ІV категория, в местност „Средулника“, землището на гр.Белене, имот с № 030012
-Нива от 9,101 дка,V категория, в
местност „Мажняка“, землището на гр.Белене, имот с № 073006
С Договор за аренда на земеделска земя от 24.08.205г.,
вписан в Агенция по вписванията гр.Левски, с вх.№2166 от 7.03.2006г., изменен с
Анекс от 10.02.2010г. , ищецът Р.П.Ш., в договора като пълномощник на И.Ш., а в Анекса лично е отдал под аренда на „Е.” ООД с *****-Нива от 10,000 дка, ІV категория, в местност „Средулника“, землището на гр.Белене, имот с № 030010
-Нива от 10,600 дка,V категория, в
местност „Мажняка“, землището на гр.Белене, имот с № 073004
Уговореното арендно
плащане за един декар земя по
гореописаните договори е в размер на по 16,00лв. В годините след сключване
на договора съществено и трайно са се изменили условията, при които се определя
размера на арендната вноска. За стопанската 2014г./2015г. и 2015/2016г. пазарния размер на рентата е 50 лв./дка в
землището на Белене, като ответното
дружество е заплатило на своите арендодатели този размер, без изрично изменение
на договорите, което не се оспорва. За стопанската 2015г./2016г. ответното дружество
заплатило по 16,00лева/дка., точно колкото е договорено. Видно от приложената
Нотариална покана, ищецът е отправил
писмено предложение до ответника за изменение на договорите в частта относно
арендното плащане, като същото да се увеличи за стопанската 2016/2017 г. на 50,00 лв./дка. Ответникът е получил предложението
на 11.05.2017 г.,което се установява от оформеното от Нотариуса връчване. В едномесечен срок по чл. 16, ал. 4 ЗАЗ не е постъпил отговор от ответното дружество.
По делото не е изслушано заключението на съдебно- икономическа
експертиза, предвид обстоятелството, че
процесуалният представител на „Е.” ООД с *****заяви, че не оспорват факта на настъпили съществени
пазарни основания за изменение на арендното плащане за стопанската 2016/2017г.
, като размерът на средното годишно рентно
плащане за зезлището на гр.Белене за стопанската 2016/2017г. е в размер на 50 лева на декар.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Между страните по делото е налице валидно договорно
правоотношение- договори за аренда, по силата на които ищецът е арендодател и е
предоставил на ответника за ползване земеделската си земя срещу задължението на
последния за заплащане на рента. Искът е процесуално допустим, тъй като е
изрично предвиден в закона, предявен от страната, искаща промяната. В тази връзка ответникът в отговора и в съдебно
заседание навежда доводи за недопустимост на исковете- твърди, че ищецът не притежава повече от 50%
от собствеността на процесните имоти и не е легитимиран да сключва, съответно
да иска изменение на аренден договор, в.т. число и по съдебен ред с оглед
нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ. В определение №492
от 4.10.2017г. съдът се е произнесъл относно допустимостта. В случая са
предявени искове за изменение на 2 договора, като Договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2005г.,
вписан в Агенция по вписванията гр.Левски, с вх.№2174 от 7.03.2006г., изменен с
Анекс от 20.01.2010г. е за земи,
собствени на ищеца Р.П.Ш.. По отношение на Договор за аренда на земеделска
земя от 24.08.205г., вписан в Агенция по вписванията гр.Левски, с вх.№2166 от 7.03.2006г.,
сключен от Р.П.Ш., като
пълномощник на И.Ш.-негова майка и изменен с
Анекс от 10.02.2010г. лично от ищеца,същият
е собственик по наследство и е страна по договора. Въпреки това, разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ е в сила от 7.02.2017г. и
касае договори , сключени след тази дата. Съгласно §7 от ПЗР на ЗАЗ , същата не
се отнася до арендни договори , вписани в Агенция по вписванията преди тази
дата.Т.е. ищецът е легитимиран да иска изменение на договорите, съответно да
води съдебно производство, а впоследствие отношенията между съсобствениците, в
случай че по втория договор има такива се уреждат съобразно чл.30 ал.3 от ЗС.
Предпоставка за предявяване на иск по чл.16 ал.5 от ЗАЗ е липсата на съгласие
между страните по аренден договор при отправено от едната от тях предложение
към другата за промяна на цената по договора. Предмет на настоящия иск е
увеличение на арендното плащане за стопанската 2016/2017г. от 16,00 лева на декар на 50,00 лева на декар
предоставена площ, за което преди предявяване на иска е отправено писмено
предложение от арендодателя към ползващия имота арендатор.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ предвижда, че ако след
сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може
да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга уговорения
срок. Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от същия нормативен акт гласи, че ако
страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила
предложението, решение взема районният съд. В настоящия случай се установи, че
между страните са налице валидно сключени договори за аренда относно посочената от ищеца
земеделска земя. Установи се, че ищецът е отправил предложение до представителя
на ответното дружество за изменение на арендния договор относно размера на
арендното възнаграждение, т.е. направил е извънсъдебно предложение за изменение
на арендното възнаграждение, дължащо се за земеделските земи. Не се спори между
страните, че предложението е дотсигнало до арендатора, което е видно и от отбелязването на връчването на
нотариалната покана.
С оглед признанието
на факта, че действително са настъпили изменения и уговорената рента не
отговаря на размерът на средното годишно рентно плащане за землището на гр.Белене, което за
стопанската 2016/2017г. е в размер на 50,00 лева за декар, съдът приема предявените искове за двата договора за
основателни.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск ,
като претенцията е „Е.”
ООД с *****да бъде осъден да заплати на ищеца сумата , определена като дължимо
арендно плащане. Следва да се отбележи,
че този иск не е евентуален , а отделен осъдителен иск. С определение №492 от
4.10.2017г. , съдът е приел, че искът за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата, представляваща съдебно определеният размер на
арендното плащане за 2016/2017г. в срок до 31.12.2017г. е недопустим. На първо
място липсва правен интерес- падежът за арендното плащане за стопанската
2016г./2017г. не е настъпил, т.е. сумата може да бъде изплатена доброволно.
Освен това не е налице влязло в сила решение, съгласно което да е изменен
договорът с конкретни цени, въз основа на които да се претендира конкретна сума
, съобразно отдадените под аренда декари земеделска земя. В цитираното
определение искът по чл.79 от ЗЗД е
приет за недопустим, като на основание чл.130 от ГПК, съдът не е разпоредил
изрично връщане на исковата молба в тази и част и съответно не е определил срок
за обжалване. За същото ще се произнесе с решението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски. В случая ищецът претендира изменение на два отделни арендни договора, което
съставлява два отделни иска. Внесената ДТ от ищеца е върху материалния интерес-
1349,83 лева-претендираното увеличение на цената на арендно плащане от 16,00
лева на 50,00 лева на декар предоставена площ, без да е отчетено
обстоятелството, че договорите са два, т.е исковете са два и за всеки от тях се
дължи такса 4% върху цената на иска, но не по малко от 50,00 лева. За всеки от
двата иска следва да се внесе ДТ по 50,00лева, общо 100,00лева, като са внесени
54,00лева и следва да се доплатят от ответника с оглед изхода на делото
46,00лева по сметка на СвРС. Ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за ДТ в размер на 54,00лева.
В случая процесуалният представител на ищеца е
претендирал да му се определи и присъди адвокатски хонорар на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представения договор за правна
помощ на ищеца се предоставя безплатна
правна помощ, без да е посочено на какво основание се предоставя тази безплатна
помощ, но в тази насока няма възражения от страна на ответника. Въпреки
липсата на изрично посочване в договора за правна защита ,представен по
делото на някое от основанията за
оказване на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал.1 т.1–3 от
Закона за адвокатурата, но при изразено съгласие от страна на ответника е
достатъчно основание за съда да присъди в полза на адвокат С.Т. възнаграждение
за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА -300,00 лева,като следва да бъде
осъдена противната страна да го заплати.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Договор за
аренда на земеделска земя от 24.08.2005г., вписан в Агенция по вписванията
гр.Левски, с вх.№2174 от 7.03.2006г., изменен с Анекс от 20.01.2010г. , сключен
между Р.П.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***
от една страна като арендодател и „Е.” ООД с ***, със седалище ***,
представлявано от Г.Н.Н. и Т.Л.Н. от друга страна като арендатор, с предмет недвижим имот:
-Нива от 10,000 дка, ІV категория, в местност „Средулника“, землището на гр.Белене, имот с № 030012
-Нива от 9,101
дка,V категория, в местност „Мажняка“, землището
на гр.Белене,
имот с № 073006
в частта относно размера на уговореното арендно плащане,
като УВЕЛИЧАВА дължимото арендно плащане от арендатора за стопанската 2016/2017г. от 16,00 лева на 50,00 лева на декар предоставена
площ.
ИЗМЕНЯ Договор за аренда на земеделска земя от 24.08.205г., вписан в Агенция по
вписванията гр.Левски, с вх.№2166 от 7.03.2006г., изменен с Анекс от 10.02.2010г.
, сключен между Р.П.Ш. с ЕГН **********, с адрес *** от една страна като арендодател и „Е.” ООД с ***, със седалище ***,
представлявано от Г.Н.Н. и Т.Л.Н. от друга страна като арендатор, с предмет недвижим имот:
-Нива от 10,000 дка, ІV категория, в местност „Средулника“, землището на гр.Белене, имот с № 030010
-Нива от 10,600 дка,V категория, в
местност „Мажняка“, землището на гр.Белене, имот с № 073004
в
частта относно размера на уговореното арендно плащане, като УВЕЛИЧАВА дължимото
арендно плащане от арендатора за стопанската 2016/2017г. от 16,00 лева на 50,00 лева на декар
предоставена площ.
ОСЪЖДА „Е.” ООД с *****, със седалище ***,
представлявано от Г.Н.Н. и Т.Л.Н. да заплати на Р.П.Ш. с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в
размер на 54,00лв.
ОСЪЖДА „Е.” ООД с *****, със седалище ***,
представлявано от Г.Н.Н. и Т.Л.Н. *** ДТ в размер на 46,00 лева, както и
5,00лева –такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Е.” ООД с *****, със седалище ***, представлявано от Г.Н.Н.
и Т.Л.Н. да заплати на адв.С.А.Т. с ЕГН **********,вписана
в САК с личен № ********** сумата 300,00 лева- адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Р.П.Ш. с ЕГН **********, с адрес *** против „Е.” ООД с ***, със седалище ***, представлявано от Г.Н.Н. и Т.Л. иск по чл.79 от ЗЗД за присъждане на сумата , определена като дължимо арендно плащане, като
недопустим.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на страните пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: