РЕШЕНИЕ №
04.12.2017
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в следния състав:
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: Росица
Димитрова
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1869 по описа на съда за 2017 год.
Производството е образувано по иск на Н.С.Н.
*** срещу Средно училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик и се движи по реда на
глава 25 от ГПК. Иска се отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед
от 27.03.2017 г. поради обективна невъзможност за изпълнение на договора в
резултат на общо заболяване, възстановяването и на длъжност учител по музика,
народно пеене и тамбура, и присъждане на обезщетение за оставането ѝ без
работа в резултат на уволнението за месеците април и май 2017 г. в размер
1843,40 лв.
Съдът изготви следния доклад на делото:
В исковата молба се твърди, че ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответника до уволнението си с оспорваната
заповед. Работила е в това училище от 01.11.1998 г., като в различните периоди
е преподавала народно пеене и тамбура в музикална паралелка, музика на 5-6 клас
и хорова практика на 12 клас. Специализирала е поп и джаз пеене. Създала е МФГ
„Арамии“, която към момента не съществува, но е била включена в енциклопедията
на гр. Пазарджик благодарение на успехите си в конкурси. По-късно е образувала
друга група – ФГ „Булгария“, която също е печелила призови места в конкурси,
последно – през март 2017 г. в Стара Загора, и е включена в най-мащабното
изследване за тамбура, правено някога в България, с автор Красимир Желязков. За
работата си ищцата е била удостоявана с почетна грамота „Неофит Рилски“, била е
номинирана за учител на годината, а на всеки 24 май е получавала от училищното
ръководство грамоти. Това говори, че се е ползвала с доверие сред учениците и
педагогическия колектив. Неочаквано за нея на 27.03.2017 г. и бил връчен
оспорваният с исковата молба акт за прекратяване на трудово правоотношение
№ 592/2017 г., в който като основание се сочи чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ
във връзка с чл. 2, т. 6 от Наредба № 4 от 24.10.2016 г. на министъра на
здравеопазването за определяне на нарушенията и отклоненията, които застрашават
живота и здравето на децата и учениците; сочи се обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор поради общо заболяване, диагноза биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен. В акта за прекратяване на
трудовото правоотношение се сочи, че болестта е диагностицирана през м. май
2016 г. и сега, 10 месеца по-късно, изпълнението на трудовия договор е станало
невъзможно. В противоречие с посоченото на 16.03.2017 г. е сключено
допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата, със срок –
неопределено време, считано от 01.01.2017 г. Здравословното и психическо
състояние на ищцата не се е променило. Ищцата е проявила симптоми на биполярно
афективно разстройство преди пет години вследствие на силен стрес след смърт на
приятелка и конфликт с баща на ученик, който направил опит да я блъсне с кората
си. Постъпила е на лечение в МПБАЛНП „Св. Наум“ – гр. София и е изписана с
подобрение. През 6 месеца е ходела на преглед при психиатър, като последното и
посещение е било на 10.02.2017 г. Със състоянието и и с цялата медицинска
документация е запозната директорката на училището ответник. Според ищцата
участието и в конкурси е подразнило директорката, макар че те са се провеждали
в извънкласно време и не са пречели на учебния процес. Директорката е отказала
на ищцата да я допусне до участие в национален конкурс в гр. Шумен на 10 и 11
март 2017 г., за който тя е била подготвила участничка. По това време тя е била
заплатила такси за участие и в други два конкурса – в Стара Загора и в
Хасковски минерални бани. Директорката била нарекла ищцата психично болна и
казала, че тя трябва да е извън училището.
Ищцата заявява, че по времето, докато е
работила в училището, няма наложено дисциплинарно наказание, и въпреки
диагнозата е изпълнявала задълженията си, ползвала се е с добро име сред колеги
и ученици, извършвала е активна социална дейност в полза на училището и града.
Освен това цитираната по-горе наредба на министъра на здравеопазването е
изтеглена от сайта на МЗ с оглед съгласуване със синдикатите. В нея не е
дефинирано коя категория обхваща понятието педагогически специалист.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва основателността на исковете. Счита, че длъжността и заболяването на
ищцата попадат в обхвата на цитираната наредба. Нещо повече, поради
задълбочаването на заболяването ищцата е била настанена за принудително лечение
в Държавната психиатрична болница – Пазарджик. Заявява, че никой не отрича
професионалните качества на ищцата и проявите и в междуучилищни мероприятия, но
заболяването и е пречка да заема длъжността. То не само хипотетично я прави
опасна за живота и здравето на учениците, но има и конкретни нейни прояви,
които не могат да бъдат отминати заради съчувствие. Според ответника
заболяването и се характеризира с повишена емоционалност и свръхактивност, което
прерасва в агресия срещу всеки с различно мнение или поведение, което не и се
харесва. Твърди се, че тя е отправяла обиди към ученици (сочат се два примера
на отправена обида към ученичка и на агресивно поведение към друг ученик),
подадени са и жалби до директорката срещу нея. Стигнало се е според ответника
до липса на реална педагогическа работа в часовете на ищцата. В тази хипотеза
единствената възможност на работодателя е да прекрати трудовото правоотношение
поради невъзможност за изпълнение на трудовите задължения.
Исковете са с правна квалификация по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
От 1998 г. до 2017 г. ищцата е работила в
училището ответник, като последната заемана от нея длъжност била старши учител
музика, народно пеене, тамбура, а трудовото и правоотношение – за неопределено
време. Трудовото и възнаграждение, определено с последното допълнително
споразумение към трудовия договор, било в размер 921 лв.
През пролетта на 2012 г. на ищцата е
поставена диагноза биполярно афективно разстройство. Първоначално тя е лекувана
амбулаторно, като първият епизод на заболяването бил последван от подобрение,
през есента на същата година последвал нов депресивен епизод и ново подобрение
след него. През пролетта на 2014 г. ищцата на фона на стабилизирано състояние
спряла лечението и през есента настъпило влошаване – депресивен епизод,
подобрение към лятото на 2015 г. и ново влошаване – смесен епизод. През пролетта
(април) на 2015 г. тя постъпила за болнично лечение и била изписана с
подобрение и препоръка за продължаване на медикаментозното лечение. През
февруари при амбулаторен преглед при следящия я психиатър е поставена диагноза
за сегашен епизод на заболяването – хипоманиен, изразяващ се в леко
приповдигнато настроение.
Видно от представените медицински
документи, в нито един момент не е констатирано ищцата да има налудни мисли или
халюцинации (психотични симптоми). При нея няма, съгласно заключението на
изслушаното вещо лице – лекар психиатър, не само чести тежки епизоди с
психотични симптоми, но също и алтернантно или хронично протичане.
През пролетта на 2017 г. възникнали
няколко конфликта на ищцата с ученици, на които тя преподава. От нейна страна
били отправяни обиди към тези и други ученици от същия клас (12 „а“) в
час, в училището извън часовете, както и под публикации в социалната мрежа
Фейсбук. Също във Фейсбук ищцата отправила и подигравателни думи по адрес на
директорката на училището. За описаното и като цяло за забележимо по-конфликтно
поведение на ищцата в последните месеци разказва свидетелката Красимира
Стоянова, учителка в същото училище, чиито показания съдът кредитира, а данни
за случилото се се съдържат и в писмените оплаквания до ръководството на
училището, отправени колективно от името на учениците от споменатия 12-ти клас,
както и от майката на една от ученичките и от ученик от друг клас, който
твърди, че и към него ищцата е отправила заплахи при тяхна среща извън
училището. Според друг свидетел – бивш ученик от училището ответник, при
конфликта с някои от учениците, конкретно две момичета от 12 „а“ клас,
изиграло роля и тяхното поведение („те се държаха гадно и затова и тя се
държеше гадно“), като също няма причина показанията на свидетеля относно това
обстоятелство да не бъдат взети предвид.
През м. март 2017 г. директорката
изложила пред синдикалната организация на КНСБ намерението си да уволни ищцата,
като се мотивирала с това, че нейното невъздържано поведение пречи на учебния
процес и уронва престижа на училището, и дори някои ученици отказват да
посещават индивидуалните си часове при нея; било споменато и че Н. има
диагностицирано психично заболяване.
На 27.03.2017 г. бил издаден оспорваният
по делото акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, считано от
същия ден, с изплащане на обезщетение в размер 1843,40 лв. за срока на
неспазеното предизвестие от 60 дни. Ищцата отказала да подпише акта и отказът и
бил удостоверен от други служители. Като правно
основание за уволнението в акта е посочен чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ във
връзка с чл. 2, т. 6 от Наредба № 4 от 2016 г. за определяне на заболяванията и
отклоненията, които застрашават живота и здравето на учениците, а като
фактическо основание – „настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор поради общо заболяване с диагноза биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – хипоманиен“.
При така установените факти съдът от
правна страна съдът намира следното:
Няма съмнение, че ищцата е педагогически
специалист по смисъла на чл. 211 от Закона за предучилищното и училищното
образование, както и че Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията,
при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист (каквото е
актуалното и наименование), издадена на осн. чл. 215, ал. 1, т. 3 от ЗПУО, е
действаща, независимо от твърденията по делото за нейното „изтегляне“ от сайта
на Министерството на образованието.
Наличието на едно от заболяванията по
чл. 2 от наредбата наистина би следвало да се квалифицира като обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Чл. 215, ал. 3 от ЗПУО също
изрично предвижда, че трудовото правоотношение при установяване на такова заболяване
или на някое друго от изброените в този текст обстоятелства се прекратява.
Заболяването на ищцата обаче не попада в
хипотезите, изброени в наредбата, както към момента на прекратяването на
трудовото и правоотношение, така и към настоящия момент.
Заболяването, с което е диагностицирана
тя, изобщо не попада в посочената в акта т. 6 на чл. 2 на наредбата. В т. 6 –
„психични разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване“, би следвало да попадат заболяванията, класифицирани в МКБ-10 с код
F07, т.е. такива, при които има установимо с днешните
средства органично увреждане на главния мозък. Както посочва и вещото лице по
делото, при психичните разстройства като това на ищцата (и много други) все още
не е установен органичен субстрат. Те се класифицират в съвсем друга група и се
наричат по друг начин.
Конкретно заболяването на ищцата по
начина, по който е проявено, не попада и в хипотезите на т. 2, тъй като тя не обхваща
всички диагнози за афективни разстройства, а изисква афективното разстройство
да е такова, при което да са налице „чести тежки епизоди с психотични симптоми,
алтернантно и хронично протичане“. Няма данни никое от тези условия да е налице
при ищцата, а вещото лице също беше категорично, че при нея те липсват.
При положение, че за ищцата не е налице
никое от заболяванията и отклоненията, които са изброени в наредбата, нито
друго обстоятелство, което да е пречка тя да заема длъжността, няма и основание
трудовото и правоотношение да се прекратява поради обективна невъзможност за
изпълнение.
Без значение е дали наистина поведението
на ищцата е невъздържано и конфликтно или неподобаващо за учител, както е и без
значение дали заболяването ѝ способства за изявата на подобно поведение.
Описаните прояви не са свързани с физически обективна невъзможност тя да
преподава в училище, нито с безусловна забрана да заема длъжността. Прояви на
работника, които евентуално нарушават трудовата дисциплина, уронват престижа на
службата и пр., не обосновават извод за обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, макар че би могло в някои случаи при достатъчно голяма тежест
на проявите да е налице друго основание за уволнение. Доколкото ищцата обаче не
е уволнена на такова основание, са неотносими към спора разсъжденията дали
нейните действия от описания характер, първо, са доказани, и второ, дали
тежестта им дава основание за уволнението ѝ.
Неотносими са и съображенията за
професионалните постижения на ищцата.
Искът за отмяна на уволнението следва да
се уважи. Следва да се уважи и искът за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност. Искът за присъждане на обезщетение за оставане без
работа за месеците април и май 2017 г. следва да се отхвърли, тъй като въпреки
дадените с определението по чл. 312 от ГПК указания ищцата не е доказала
оставането си без работа. Вярно е, че става дума за отрицателен факт – липса на
започване на нова работа, но се приема, че тежестта за доказване на тази липса
се носи от работника, тъй като подобно доказване е по-лесно за него, отколкото
за другата страна – да докаже започването на нова работа от страна на бившия си
работник, доколкото всички данни за сключването на нов трудов договор би
следвало да са отразени в трудовата книжка на работника.
Разноските следва да се разпределят
между страните съразмерно с държавните такси по уважената част от исковете, доколкото
няма друг начин за пропорционално разпределяне на разноските по неоценяеми
искове, каквито са два от трите предявени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за
незаконно и отменя уволнението на ищцата Н.С.Н., ЕГН **********,***, с акт за
прекратяване на трудово правоотношение № 592 от 27.03.2017 г. на директора на Средно
училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик.
Възстановява Н.С.Н.
на длъжност старши учител по музика, народно пеене, тамбура в Средно училище
„Георги Брегов“ – гр. Пазарджик.
Отхвърля иска на
Н.С.Н. за осъждането на Средно училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик да
ѝ заплати обезщетение за оставането и без работа в резултат на
уволнението за месеците април и май 2017 г. в размер 1843,40 лв..
Определя
държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска и осъжда Средно
училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик да заплати по сметката на Пазарджишкия
районен съд сумата общо 100 лв., представляваща държавна такса, както и 64,23
лв., представляващи пропорционална част от разноските за вещо лице, направени
от бюджета на съда.
Осъжда Средно
училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик да заплати на Н.С.Н. сумата 172,67 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда Н.С.Н. да
заплати на Средно училище „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик сумата 297,10 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: