Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36
Град ПЛОВДИВ, 10.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ граждански състав, в публично съдебно заседание на 15.02.две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Председател: ВЕРА
ИВАНОВА
Членове: МАРИАНА ХИТЕВА
ДОЧКА ВЪРБЕВА
при участието на секретаря Стефка
Костадинова и прокурор …………………………, сложи за разглеждане
докладваното от съдията МАРИАНА
ХИТЕВА В. гр. дело №17 по описа за 2016година
За да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение
№1498/18.07.2014 година,постановено по гр.дело №584/2014 година, Пловдивският
окръжен съд е осъдил Ж.Д.Д. ЕГН-**********,***,да заплати на „Ю.Б.“АД,ЕИК-**** ***
сумите:
-50000/петдесет хиляди лева/,представляваща част от обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер344 450.44 евро,причинени
умишлено от действията на Д. в качеството му на експерт в клон **** на ****,вляла
се в „Ю.Б.“АД,свързани с изготвянето и подаването на кредитно предложение ****,въз
основа на което е сключен Договор за кредит овърдрафт **** година със ****
ЕООД-с. **** ,ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата
молба-30.07.2013 година до
окончателното изплащане;
-4030 лева
разноски по делото.
С решение
№754/03.12.2014 година,постановено по в.гр. дело №1165/2014 година,
Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение №1498/18.07.2014
година,постановено по гр. Дело №584/2014 година по описа на Пловдивски окръжен
съд,ІІ гр.състав,като е осъдил Ж.Д.Д. ***,ЕГН-**********,чрез процесуалният му представител-адв.
Т.Б.,да заплати на „Ю.Б.“АД,ЕИК-****сумата 1 522.50 лева разноски по
производството.
С решение
№275/06.01.2016 година,постановено по касационно дело №2042/2015 година ВКС на
РБ, ІІІ-г.о. е отменил въззивно гр.решение №754/03.12.2014 година,по в.гр. дело
№1165/2014 година на Пловдивски апелативен съд и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е
за втори път пред Пловдивски апелативен съд.
Постъпила е
въззивна жалба от Ж.Д. против решение
№1498/18.07.2014 година,постановено по гр. Дело №584/2014 година по описа
на Пловдивски окръжен съд.
Жалбоподателят развива оплаквания за неправилно,незаконосъобразно,постановено в
противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила
решение. Съображенията си излага в жалбата,като молбата е за неговата отмяна и
постановяване на друго такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен,ведно със
законните последици.Претендира разноски.
Въззиваемата
страна- „Ю.Б.“АД-**** счита,че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията в
жалбата-неоснователни. Молбата е за потвърждаване на съдебния акт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявеният от „Ю.Б.“АД-София
против Ж.Д.Д. иск по чл. 45 от ЗЗД,във вр. с чл.203,ал.2 от КТ.
Ищецът твърди,че
с влязло в сила решение№4504/13.12.2011 година,постановено по гр.дело №14985/2010
година,по описа на Пловдивски районен съд-Ігр.състав, ответникът е осъден да му
заплати сумата 1000лв.,представляваща част от обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер
на 344 450,44 евро,произтекли от действията му,свързани с изготвянето и
подаването на кредитно предложение ****,въз основа на което е бил сключен
договор за кредит овърдрафт **** година със **** област, ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда,до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.Твърди се,че в качеството
си на кредитен експерт в „Ю.Б.“АД ответникът е изготвил и представил за
одобрение кредитно предложение за отпускане на кредит-овърдрафт в размер на
300 000 евро на ****при което е нарушил свои трудови задължения,свързани с
оценката на кредитоспособността на кредитоискателя,не е осъществил в пълна
степен отговорността си по извършване на кредитния анализ,предоставяйки в
кредитното предложение информация,умишлено неизследвайки факти от значение за
правилната оценка на кредитния риск и
кредитоспособността на дружеството-кредотополучател,като не се е свързал със собственика
на дружеството и е получил част от необходимите документи от трети лица,не е
посетил производствената база в ****не е изискал документи за липса на публични
задължения на дружеството,не е предоставил информация относно смяната на собствеността
на дружеството в период от шест месеца преди постъпването на искането за
кредит, не е осъществил проверка във връзка с различие между посочения като
издател на удостоверение за липса на производство по несъстоятелност на
дружеството и положения печат на Варненски окръжен съд. Компетентният орган на“
Ю.Б.“АД е взел решение въз основа на преценката на ответника и е предоставил на
**** кредит от 300 000 евро,като към
21.04.2010 година задължението възлиза на 344 450.44 евро,тъй като
кредитополучателят не е изпълнил задължението си по погасяване на кредита чрез
заплащане на месечните си вноски.
Предвид уважения
частичен иск се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на „Ю.Б.“АД сумата 50 000 лева,представляваща част от сумата
344 450.44 евро,чиято левова равностойност е 673 686.50
лева,съставляващи имуществени вреди към 21.04.2010 година произтекли от
действията на ответника,свързани с изготвянето и подаването на кредитно
предложение ****,въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт ****
със ****,ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът Ж.Д. счита,че
искът е неоснователен,тъй като от една страна е погасен по давност, а от
друга-постановеното решение по гр.дело №14985/2010 година по описа на
Пловдивски районен съд,І-ви гр.състав не се ползва със сила на присъдено нещо
относно фактите и обстоятелствата,съставляващи основанието на иска, а тя се
разпростира само до частичния иск,както и,че са допуснати нарушения при постановяване
на това решение, а по делото не е установен умисъл при поведението му и
нарушение на трудовите задължения.
С обжалваното решение Ж.Д.
е осъден да заплати на „Ю.Б.“АД-София сумата 50 000 лева,представляваща
част от обезщетение за претърпени имуществени вреди,в общ размер на
344 450.44 евро,причинени умишлено от действията на Д. в качеството му на
експерт в клон ****вляла се в“ Ю.Б.“АД,свързани с изготвянето и подаването на
кредитно предложение № 485/31.07.2008 година,въз основа на което е бил сключен
договор за кредит овърдрафт № **** област,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-30.07.2013
година,до окончателното и изплащане,както и 4030лв. разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.
203,ал.2 от КТ за вреда,която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
От своя страна,за да бъде
търсена и наложена отговорността по чл. 45 ЗЗД, е необходимо кумулативното
съчетание на няколко предпоставки: на ищеца да е била причинена вреда,тази
вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответника,както и
да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и
настъпилото увреждане,като вината на работника в случая трябва да е умишлена.
От приложеното гр.дело
№14985/2010 година,по описа на Пловдивски районен съд и с влезлото в сила решение,постановено по
същото дело е формирана сила на присъдено нещо досежно основанието и размера на
търсеното обезщетение,до който е уважен частичния иск. Петитумът определя вида
и размера на търсената защита. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното
право,които очертават и предмета на спора,става ясно,че силата на присъдено
нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване.При
уважаване на частичен иск за горницата от сумата,предмет на новия иск,ищецът не
може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо по частичния иск.Дали
вземането съществува се установява в настоящия процес.
Неоснователно е възражението
на ответника за липса на идентичност в предметите на цитираното гр.дело пред
районен съд Пловдив и настоящето гражданско дело.Както употребеният термин
„вреди“,така и „обезщетение за част от претърпените имуществени вреди“отразяват
същността,функциите и правните последици на гражданската отговорност на
ответника вследствие на поведението,с което е причинил вреда на ищеца.
От доказателствата по
приложеното гр.дело №1174/2010 година,по описа на Пловдивски окръжен съд-ХХІІ
гр.с./договор за кредит овърдрафт **** и извлечение от счетоводните книги на ****а
„Ю.Б.“АД/ е установено,че **** е отпуснат кредит от ищеца в размер на
300 000 евро,който е бил усвоен изцяло,но месечните вноски по него не са
били погасявани,като от 21.11.2008 година по кредита на начислени просрочени
лихви и към 21.04.2010 година общото задължение по него е било 344 450.44
евро.
Вземането на ищеца не е
погасено по давност,тъй като то е възникнало вследствие на деликт,като от
датата от която кредитополучателят е престанал да обслужва кредита и да плаща
вноските по него-21.11.2008 година- е започнал да тече общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД,като същият е изтекъл на 21.11.2013
година.Исковата молба е подадена в съда на 30.07.2013 година и към този момент
задължението все още не е било погасено по давност.Неприложима е разпоредбата на чл.111,б.“б“ от ГПК,тъй като
вземането на „Ю.Б.“АД не е възникнало от обезщетение от неизпълнен договор, а
от неизпълнението на задължението да не вреди другиму,като пълната имуществена
отговорност по КТ при умишлено поведение на работника,макар да има
правопораждащ юридически факт сключения между страните трудов
договор,законодателно е уредена како деликтна.
Пред настоящата инстанция и
след отмяна на първопостановеното решение от апелативният съд-не са представени
доказателства,които да дадат основание да се приеме,че размера на вредата е
променен,т.е. че част от кредита е върнат,или задължението е погасено по друг
начин. Твърдения в обратната посока не се навеждат.Вредата и към настоящият
момент е поне в посочения в извлечението от счетоводните книги размер,поради
което предявеният частичен иск на посоченото основание и в този размер се явява
основателен и доказан,до какъвто обоснован и законосъобразен извод е стигнал и
решаващият окръжен съд.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК
и чл. 78,ал.8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 522.50 лева,определено по
чл.7,ал.2,т.4 и по чл. 9 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,Апелативният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1498/18.07.2014 година,постановено по гр.дело №584/2014 година,по описа на
Пловдивски окръжен съд-ІІ-ри гр.състав.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д. ***,ЕГН **********,*******/чрез
адв. Т.Б./ да заплати на „Ю.Б.“АД,ЕИК-****сумата 15522.50 лева разноски по
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1 2: