Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
град Пловдив, 13.03.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2940 по описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.И.А.,
с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-313/03.11.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол №
2140-15-756 от 04.10.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив.
Недоволна от така издаденото решение на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за
неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. В
съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата- Директор ТП на
НОИ Пловдив, чрез юрк.В. намира същата за неоснователна. Претендира разноски.
Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото писмено
становище.
Пловдивският Административен Съд – Второ
отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
В развилото се административно
производство, със заявление вх. 2113-15-3469/30.08.2022 г. /л.17/ жалбоподателката
А. е отправила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е представила документи
за осигурителен стаж - два броя трудови книжки №445/22.09.1980 г. и
1171/09.10.1973 г. /представени и по делото в оригинал/ и два броя
удостоверения за раждане на деца /заверени копия/.
В
трудова книжка №1171/09.10.1973 г. издадена от Химически комбинат гр. Враца е
оформен осигурителен стаж в периода 27.09.1973 г. - 25.08.1974 г. с
продължителност 10 месеца и 28 дни на длъжност „апаратчик".
Видно
от представената заповед №189/26.09.1973 г., издадена от Химически комбинат -
Враца, М.А. е била назначена на длъжност „апаратчик изпарения към „синтез и
рециклаж", Карбамидно производство на Химически комбинат гр. Враца. Както
и административният орган посочва, по т.66 „ж“ от ПКТП в сила до 31.12.1999 г.,
от първа категория труд при пенсиониране е обхванат труда на работещи на
длъжност „апаратчик" в цех „Синтез на карбамид" в производството на
карбамид в Химически комбинат гр.Враца. Административният
орган следва изрично да приеме и удовлетвори претенцията на А., по отношение
зачитането на осигурителният стаж в периода 27.09.1973 г. - 25.08.1974 г. като
такъв от първа категория труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО, право на пенсия на тоснование се придобива при навършване на определена
възраст, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца и наличие на най-малко 15
години действителен осигурителен стаж, независимо по условията на коя категория
труд е положен.
Административният орган приема, че е неоснователна претенцията на А. за зачитане на
осигурителният стаж за отглеждане на деца за действителен такъв по смисъла на
параграф 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО, като извлича аргументи от дефиницията по параграф 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО според
която…."действителен стаж" е действително изслужено време по трудово
или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение
и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и
времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя
сметка и е внесло дължимите вноски. В тази връзка осигурителният стаж, зачетен
на основание чл. 9, ал. 7 от КСО за отглеждане на дете в периода от 17.08.1978
до 17.08.1979 г. - 01 година и от 29.10.1980 г. до 29.12.1981 г. с
продължителност 01 година и 02 месеца, не е приет за действителен стаж.
От анализа на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО, според който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане, както и на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, сочещ, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време,
следва извод, че законодателят третира по един и същи начин жените майки и
полагащите труд жени. Противното разбиране ще е в нарушение на разпоредбите на
чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България, предвиждащи
държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на
жените.
В подкрепа на изложения извод се
споделят и съображенията, дадени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по
конституционно дело № 9 от 2005 г., в мотивите, на което Конституционният съд
на Република България приема, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията
отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение
на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно алинея 2
жената-майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява
платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на
труда и други социални помощи.
С това тълкуване се отчита
многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката
на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на
жените майки (работещи, неработещи, осигурени или неосигурени). В чл. 47, ал. 2
конституционният законодател е посочил различни проявни форми на дължимата
грижа от страна на държавата към жената-майка. Начинът, по който е формулирана
разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - изброяването на формите на
тази особена закрила, свидетелства за вложеното разбиране, че само по пътя на
комплексното прилагане на тези форми или чрез взаимното им допълване е възможно
постигането на целите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - осигуряване на
социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова
подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2
от Кодекса за социално осигуряване не прави разграничение за изчисляване на
действителния осигурителен стаж и в хипотезата на чл. 74, ал. 3 КСО, който
следва да се зачита еднакво, когато майката е ползвала отпуск по майчинство и
когато тя фактически е полагала труд.
В този смисъл е и съдебна практика на
Върховния административен съд, установена напр. в Решение № 1740 от 23.02.2022
г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г.
по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по
адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм.
д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. №
2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.
В продължението на административното
производство следва да бъде зачетен като действителен стаж, периода за отглеждане
на дете от 17.08.1978 до 17.08.1979 г. - 01 година и от 29.10.1980 г. до
29.12.1981 г. с продължителност 01 година и 02 месеца.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение
по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
Разноски не се претендират.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, второ отделени, Х състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-313/03.11.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/
Протокол № 2140-15-756 от 04.10.2022 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за постановяване на
административно решение по направеното пред него искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението на М.И.А., съобразно
даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на
закона.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: