Определение по дело №874/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 9698/06.12.2012г., постановено по гр.д. № 590/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от С. М. К., ЕГН *, и съпругата му М. Г. К., и двамата от град Б., ул. “Г.” № 4, . 2.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и нарушаване правата на жалбоподателите по закон- да участват лично или чрез свой процесуален представител в хода на процеса и да сочат и навеждат доказателства в подкрепа на твърденията си. Навадени са оплаквания с жалбата за неправилност на атакуваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства и неправилното приложение на материалния закон. Жалбоподателите твърдят че са собственици на втория жилищен етаж от жилищната сграда в спорния недвижим имот, като правото на собственост са придобили на основание наследство и придобивна давност. Сочи се в жалбата, че двамата съпрузи са упражнявали върху този жилищен етаж непрекъснато, безспорно, спокойно и неоспорено от останалите наследници по закон владение върху целия жилищен имот/апартамент/, като на основание чл. 69 от ЗС освен упражняването на фактическа власт върху имота, недвусмислено са демонстрирали спрямо останалите наследници на М. Андонов К., намерение и за своене на тази част от имота за себе си. Твърди се с въззивната жалба, че въззивниците през този период от време след смъртта на общия наследодател- повече от 10 години, са направили със знанието на останалите сънаследници и значителни подобрения във втория етаж от жилищната сграда, без никой да им се противопостави. Същевременно не се установи и доказа нито владение на спорния недвижим имот, нито намерение за своене на втория жилищен етаж от въззиваемите по делото, поради което решението на първоинстанционния съд е неправилно. Във връзка с оплакването за нарушени права на жалбоподателите за участие и навеждане на доказателства в хода на процеса пред първата съдебна инстанция, са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния закон във връка с призоваването на ответниците по делото за проведените съдебни заседания. Твърди се с въззивната жалба, че не е спазен принцпа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Иска се от въззивния съд да бъде отменен обжалвания съдебен акт, като ОС Б. да се произнесе по същество и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане- за ангажиране на нови гласни доказателства чрез разпит на свидетели във връзка с направените във въззивната жалба твърдения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемите К. М. К. и Л. М. В. от град Б.- адвокат Ю. с което се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Твърди се че атакуваното решение не е необосновано, тъй като от събраните доказателства пред РС Б. не се установи и доказа въззивниците С. М. К. и съпругата му М. Г. К., да са придобили правото на собственост върху втория жилищен етаж от съсобствената къща на самостоятелно правно основание- придобивна давност, тъй като не се установи същите да са упражнявали непрекъснато, спокойно и безспорно владение върху втория жилищен етаж, с намерение да го своят за период по- дълъг от 10 години. Възразява се, че правото на собственост върху спорния недвижим имот принадлежи на всички наследници по закон при равни дялове, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил както ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, така и иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, с който констативния нотариален акт е бил отменен до размера на 1/ 3 идеална част от втория жилищен етаж. Възразява се и срещу оплакванията с въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на правото на въззивниците за участие в процеса, както и за нарушаване на правото им да сочат и представят доказателства, което да обосновало незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор към въззивната жалба е представен от насрещната страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплакванията във въззивната жалба, като не е просрочен и отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Искането за събиране на нови доказателства пред въззивния съд, чрез допускане разпит на свидетели във връзка с направените във въззивната жалба твърдения, направено от жалбоподателите С. М. К. и съпругата му М. Г. К., следва да бъде оставено без уважение. Страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания още пред първата съдебна инстанция, като крайния срок за искането за събиране на доказателства е най–късно в първото по делото съдебно заседание./чл. 146 ал. 3 от ГПК/. Не са налице основания за събиране на нови писмени доказателства, тъй като съобразно нормата на чл. 266 ал.1 от ГПК, пред въззивната инстанция страните не могат да твърдят нови обстоятелства или да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат или представят в срок пред първата инстанция.

Не са налице и основанията на чл. 266 ал.3 от ГПК за въззивната инстанция да счете, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо нарушаване правата на въззивниците да участват лично или чрез процесуален представител в процеса пред първата съдебна инстанция и да правят доказателствени искания и навеждат доказателства. Въззивниците С. М. К. и съпругата му М. Г. К. са били редовно призовавани за съдебните заседания по делото пред РС Б., като за първото съдебно заседание са били редовно призовани, при спазване на срока по чл. 56 ал.3 от ГПК, а за последващите съдебни заседание са били редовно уведомени и са били длъжни да следят за датата на насрочване заседания от съда. Въззивниците са получили лично и препис от исковата молба и книжата по делото, като са депозирали писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който са изложили становището си по допустимостта и основателността на предявените искове, като са разполагали с процесуалната възможност да направят доказателствени искания и да навеждат доказателства в подкрепа на твърденията си. Процесуалното бездействие на въззивниците- ответници пред първоинстанционния съд при навеждането и събирането на доказателства, както и неангажирането на процесуален представител по делото пред първоинстаницонния съд, не може да обоснове извода за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанциннои съд при нарушаване правото на страните да сочат и навеждат доказателства, което да е довело до неравество на страните в състазателния процес, както и да е обусловило неправилност и незаконосъобраност на атакуваното с жалбата съдебно решение. Ето защо искането на жалбоподателите за разпит на свидетели и събиране на нови доказателства пред въззивния съд, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 28.03.2013г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане от въззивниците С. М. К. и съпругата му М. Г. К.- за ангажиране на нови гласни доказателства чрез разпит на свидетели във връзка с направените във въззивната жалба твърдения, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: