Определение по дело №10557/2019 на Софийски градски съд

                                               О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                                             гр.София, 05.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, VІ-В състав в закритото заседание на 05.08.2020 г. в състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                    мл.с.  Св.Петкова

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ч.гр.д.№ 10 557 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.577 ГПК във връзка с чл.32а от Правилника за вписва-нията /ПВ/ и чл.278 ГПК.

                         С определение № 888 от 17.07.2019 г., постановено по молба с вх.№ 45367/17.07.2019 г. по описа на СВ-гр.София, подадена от „Б.б.з.р.“ АД, Съдия по впис-ванията при СРС е отказал претендираното с нея отбелязване на допълнително споразумение № 1 от 09.07.2019 г. към договор за лимит за издаване на банкови гаранции № Г-108/29.03. 2018 г. за промяна на страните по него.

              Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от молителят „Б.б.з.р.“ АД, ***, в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че в дадения случая са налице предпоставките по чл.171 ЗЗД за вписване на процесното спорозумение; че от последното е видно, че с него страните са договорили замест-ване на кредитополучателя от посоченото в споразумението дружество, като едновременно с това са постигнали съгласие първоначалният кредитополучател да продължи да отговаря като солидарен длъжник за вече поетото от него задължение. Поддържа се и че нито от текста на чл.171 ЗЗД, нито от този на чл.17 ПВ, може да се направи извод, че посочи изрично в коя хипотеза от чл.17 ПВ попадат конкретните договорености и че съгласно чл.20 ЗЗД при тълку-ване на договорите следва да се търси действителната обща вола на страните и съдията по вписванията е следвало да съобрази т.1 от допълнителното споразумение, където изрично е посочено каква промяна в страните по договора за кредит се постига. Сочи се и че в дадения казус се наблюдава сложна фигура, като тази усложнена фигура на длъжниците по дълга не попада извън рамките на изброените в чл.171 ЗЗД и чл.17, ал.1 ПВ договори, както и че е неправилно в атакувания акт е прието, че споразумението не отговаря на разпоредбата на чл.6, ал.1 ПВ, защото липсвала индивидуализация на имотите, предвид това, че се касае за акт, който ще се отбелязва към вече вписан акт.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение на съдията по вписванията и да разпореди да бъде извършено заявеното отбелязване.

                         Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

                        Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт, в нормативния едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. Разг-ледана по същество същата е основателна.

              Съгласно задължителните разрешения, дадени с т.6 на Тълкувателно решение № 7/ 2013 по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава само до въпроса дали актът подлежи на вписване и относно изиск-ването за неговата форма и съдържание, като съдията по вписванията не може да проверява материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този проверка изрично му е възложена от закона. В дадения казус от заявителя е направено искане за отбелязване на акт, попадащ в приложното поле на чл.17, ал.1 ПВ и чл.171 ЗЗД, съставен в предвидената в за-кона /чл.171 ЗЗД/ писмена форма с нотариална заверка на подписите под рег.№ 3297/09.07.2019 г. и рег.№ 3341/10.07.2019 г. на нотариус М.Г., рег.№ 303 на Нот.камара. Към молбата-заявление са приложени необходимите документи – допълнителното споразумение в изискуемата се от закона форма, с което е постигнато съгласие за промяна на страните по договора за лимит за издаване на банкови гаранции № Г-108/29.03.2018 г., обезпечен с ипотека, учредена с нот.акт № 18, т.ІІ, рег.№ 2374, дело № 142/2018 г. по описа на нотариус В.Ч., рег.№ 210 на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията – София с акт № 36, том ІХ, вх.рег.№ 19004/29.03.2018 г. /представен с молбата/. Действително, с оглед изрично постигнатото между страните съгласие: наред с новия кредитополучател да остане да отговаря за дълга като солидарен длъжник и предишният кредитополучател, настоящият съдебен състав приема, че по своята правна същност се касае за встъпване в дълг, съгласно легалната дефи-ниция на чл.101 ЗЗД, което правно непрецизно е означено като заместване в дълг. Независимо от тази неакуратна юридическа формулировка, нормата на чл.17, ал.1 ПК – б.“в“ и б.“е“, както и тази на чл.171 ЗЗД предвиждат вписване чрез отбелязване към ипотечния акт и в двата слу-чая: както при встъпване, така и при заместване, като тълкуването относно действителната волята на страните – дали се касае за заместване или встъпване, е извън правомощията на съ-дията по вписванията. Същото е от компетентността само на съда при евентуален спор относно вземанията, заявен пред него от някоя от страните. Доколкото в конкретния казус в представе-ното допълнително споразумение е посочено от съконтрагентите в т.1 – заместване в дълг на предишна страна-кредитополучател по договора от 29.03.2018 г., обезпечен с ипотека, както и че отговорността на предишния длъжник би имала правно значение само при спор между съ-контрагентите, заявен за разрешаване по общия исков ред, за съдията по вписванията е възник-нало задължението да отбележи това споразумение към ипотечния акт.

              В своята съвкупност горните обстоятелства обуславят извод, че всички изисквания, предвидени в чл.17, ал.1 и ал.2 от ПВ във връзка с чл.171 ЗЗД са изпълнени, поради което атакуваното определение № 888/2019 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията при РС гр.София за извършване на исканото с молба с вх.№ 45367/17.07.2019 г. по описа на СВ-гр.София на „Б.б.з.р.“ АД действие.

                         Воден от горното, Съдът

 

                                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

                         ОТМЕНЯ определение № 888, постановено на 17.07.2019 г. от Съдия по вписвания-та при Софийски Районен съд, с което е отказано да се извърши отбелязване на допълнително споразумение № 1/09.07.2019 г. към договор за лимит за издаване на банкови гаранции № Г-108/29.03.2018 г. за промяна на страните по него, заявено от „Б.б.з.р.“ АД с молба с вх.№ 45 367/17.07.2019 г., като незаконосъобразно.

 

              ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при Софийски Районен съд за из-вършване на исканото действие по молба с вх.№ 45 367/17.07.2019 г. по описа на АВ.

 

                        Определението не подлежи на обжалване.       

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.