№ 432
гр. П., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500470 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №585 от 30.05.2022г., постановено по гр.д.№471/2022г. по
описа на РС- П. е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес:
гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.В.“
№11, вх.А, ет.2, ап.4, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
5000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
14.02.2022г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди- морални болки и страдания,
терзания и отрицателни психически изживявания в резултат от незаконното
обвинение по досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура- П., прекратено с постановление от 07.10.2021г. на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е отхвърлен
иска за горницата над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“
№2, да заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул.„К.В.“ №11, вх.А,
ет.2, ап.4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
разноски за държавна такса в размер на 10лв.
1
Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул.
„В.“ №2, да заплати на адвокат Ж. К. К. от Адвокатска колегия- П., със
служебен адрес: гр.П., ул.„И. Вазов“ №3, ет.3, офис №20, на основание чл.78,
ал.1, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в
размер на 282,50лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“
№2, да заплати по сметка на Районен съд- П., на основание чл.10, ал.3, във
връзка с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, възнаграждение за вещо лице в размер на
468,60лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Д. А., чрез
пълномощника му адв.Ж. К., в частта, в която предявения иск за
неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ е
отхвърлен за разликата над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Твърди се, че в тази му част, решението е неправилно- постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
Визира се, че решаващият съд правилно е установил релевантните
фактически положения по делото.
Счита се, че правилно, първоинстанционният съд е приел, че по
несъмнен начин е установено незаконно обвинение, като е осъществена
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предложение 3 от ЗОДОВ, като правилен е и
правният извод на съда, че искът е основателен.
Твърди се, че са налице неправилни изводи на съда, като в
противоречие на материалния закон- чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.52
от ЗЗД, необосновано първия е определи размера на неимуществените вреди,
като е отсъдил, че 5000лв. са достатъчни, за да се изпълни принципът на
справедливост.
Визира се, че преживените болки и страдания от ищеца, сега въззивник,
не се побират в рамките на „обичайните“- понятие използвано в съдебната
практика, вкл. и в решения на ВКС, което не е много точно и прецизно.
Приема се, че с оглед установените релевантни факти от съдебно-
психологическата експертиза, може да се направи логичния и обоснован
извод, че претърпените болки, страдания, унижения, засягането на честта и
2
достойнството, професионалния авторитет и репутация, дълбокото засягане
на психологическата, емоционалната и социалната сфера на ищеца,
наминават многократно „обичайните“ болки и страдания.
Твърди се, че от една страна, съдът изцяло приема изводите на съдебно-
психологическата експертиза, а от друга страна, като краен резултат по
същество не се съобразява с тях.
Сочи се, че всички болки, страдания, терзания и отрицателни
психически изживявания и състояния са търпени и преживени в пълнота от
ищеца, които ирелевантни факти са доказани по един несъмнен и категоричен
начин от неоспорената и приета от решаващия съд съдебно- психологическа
експертиза.
Твърди се, че съдът не се е съобразил в пълнота, че незаконното
обвинение за извършване на престъпление на лица упражняващи професии,
към които обществените изисквания са завишени, имат по- силно негативно
отражение върху имуществената им сфера, а в още по- голяма степен това
важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална дейност и то в съучастие
с друг колега от държавна служба, какъвто е конкретния случай.
Относно размера на неимуществените вреди се счита, че с оглед
критериите на чл.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД, конкретните
обстоятелства на случая, изложените доводи, фактическия и доказателствен
материал, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо
сумата 20000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Коментира се ППВС №4/1968г., съгласно което, изрично е постановено,
че съдилищата за сходни случаи, трябва да решават по сходен начин.
С оглед на изложените фактически и правни доводи се моли, да се
отмени решението в обжалваната му част и вместо това се постанови
решение, с което се осъди Прокуратурата на РБ, да заплати на И. Д. А., на
основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, парична сума в размер на
20000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП гр.П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
3
ал.2 от НК, което първоначално е прекратено на 07.02.2020г. от районния
прокурор на РП- гр.Панагюрище, на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2-
деянието не съставлява престъпление, а с възобновяването от ОП-П. е
прекратено за втори път на 07.10.2021г. от прокурор при РП- гр.П., отново на
основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2- деянието не съставлява престъпление,
ведно със законната лихва върху тази сума от 20000лв., ведно със законната
лихва, считано от 14.02.2022г., до окончателното й изплащане.
Моли се за присъждане на сторените разноски, на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса-
Прокуратура на РБ не е постъпил писмен отговор.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от
Б.П. прокурор в РП- П., като представител по право на Прокуратурата на РБ в
неговата осъдителна част с която, Прокуратурата на РБългария е осъдена да
заплати на И. Д. А. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и 10лв.- разноски
по делото и 282,50лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че в цялост, съдът обективно е обсъдил всички факти от
значение по делото.
Счита се обаче, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и не
кореспондира с принципа за справедливост. В този аспект се визира, че съдът
коректно е отбелязал, че интензитетът на негативните преживявания, с оглед
личността на ищеца е занижен, предвид редица обстоятелства- взета е била
най- лека мярка за неотклонение; не са били предприемани други мерки на
процесуална принуда; процесуално- следствени действия спрямо ищеца са се
изчерпали само с 2 явявания пред разследващия орган; липсват необратими
по характер вреди в личен план; не е бил отстраняван от работа.
Твърди се, че няма как да не се отчетат и кратката продължителност на
досъдебното производство, проведеното всестранно и добросъвестно
разследване под надзора на наблюдаващия прокурор и че престъплението, за
което е повдигнато обвинение не е тежко.
Визира се, че заключението на СППЕ е посочило психологичните
особености на ищеца, които са иманентни на психологичния му статус. Т.е. не
4
толкова обективната действителност /в случая воденото досъдебно
производство е повлияло негативно на психическото състояние на ищеца, а
по- скоро неговите субективни оценки и възприятия, пречупени през
призмата на присъщите му психологически характеристики- затвореност,
стеснителност, самотност, неувереност, плахост, напрегнатост, тревожност и
драматизиране.
Твърди се, че в същото време, съдът е определил сума, която обичайно
се присъжда за много по- тежки случаи от този на ищеца И. А.. Съответно,
обезщетението от 5000лв. се явява несправедливо и води до неоснователно
обогатяване.
Искането е да се отмени решението и се реши делото по същество, като
се отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Евентуално се
намали съществено размера на присъденото обезщетение и съответно
съдебните разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Ж. К.,
в качеството му на пълномощник на И. Д. А..
Твърди се в същият, че подадената жалба е процесуална допустима, но
по съществото си е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения в насока
неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се произнесе съдът със съдебен акт, с който да се остави
без уважение депозираната от прокуратурата въззивна жалба, срещу
обжалваното с нея решение и се потвърди обжалваното решение, като
валидно, допустимо и правилно.
Моли се за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.3, предл.второ от Закона за адвокатурата.
С Определение №1369/06.07.2022г,. постановено по гр.д.№471/22г. по
описа на РС- П. е изменено постановеното по делото Решение
№585/30.05.2022г., в частта за присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение, като е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на адв.Ж. К. от АК- П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 580лв.
5
Против това определение не са постъпили въззивни жалби.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец- И. Д. А., редовно призован
не се явява. За същият се явява упълномощения от него адв.К.. От страна на
последния се поддържат изцяло фактическите и правни доводи изложени в
подадените въззивна жалба и писмен отговор. Моли се да се отхвърли
въззивната жалба на прокуратурата. Моли се за присъждане на разноски, с
оглед на представени списъци. В този смисъл излага съображения.
За жалбоподателят- ответник Прокуратура на РБългария се явява
прокуроС. Д.а от ОП- П.. От страна на същата се поддържа подадената
въззивна жалба, във втората й алтернативна част, а именно досежно
присъдения размер на обезщетение. Счита се, че така присъденото
обезщетение е завишено и следва да бъде намалено, съобразно принципа на
справедливостта. В този смисъл се моли за произнасяне, с оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба на ищеца.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционнния съд е образувано по повод
на подадена искова молба от И. Д. А., чрез пълномощника му адв.К. срещу
Прокуратура на РБългария, с което е предявил искове по реда на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът, че срещу него и И.М.Х. е било
образувано досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура- П. за престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
Визира се, че на 10.09.2019г., същият бил привлечен в качеството на
обвиняем и бил разпитан в това качество. Спрямо него била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Към тази дата и до настоящия момент, А. бил
държавен служител на РДНСК- П., от която били изискани редица документи
в хода на досъдебното производство.
Твърди се, че на 07.02.2020г. било издадено постановление за
прекратяване на досъдебното производство поради обстоятелството, че
деянието не осъществява състав на престъпление- чл.24, ал.1, т.1, предл.
6
второ от НПК. Постановлението било отменено от ОП- П. и досъдебното
производство било изпратено за разследване в ОСлО при ОП- П.. На
30.09.2021г. на ищеца били предявени материалите по разследването. На
07.10.2021г. отново било издадено постановление за прекратяване на
досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. второ от НПК,
което влязло в сила на 26.10.2021г.
Твърди се от страна на ищецът, че в резултат от незаконното обвинение
е претърпял неимуществени вреди, свързани с психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, пред
роднини, приятели, познати и колеги, притеснение, срам, несигурност и страх
от осъждане. Доколкото незаконното обвинение не е за тежко престъпление,
но същото е умишлено, за него се предвижда наказание лишаване от свобода
до 5 години и възможност на налагане на наказание без лишаване от свобода
по чл.37, ал.1, т.6 от НК, както и че обвинението е за извършване на
престъпление в съучастие, оценява претърпените неимуществени вреди на
20000лв.
Искането е да се осъди Прокуратурата на Република България да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
20000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Панчов
от Районна прокуратура- П.. В него е прието, че предявения иск е допустим,
но се оспорва същия по основание и размер.
Приема се, че приложените към исковата молба писмени доказателства
не установяват наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди при
доказателствена тежест за ищеца да докаже, че е претърпял неимуществени
вреди, техния размер и причинно- следствената им връзка с конкретни
действия на прокуратурата.
Счита се, че ищецът не е посочил конкретните обективни прояви на
твърдените от него вреди.
Оспорва се, като прекалено завишен и некореспондиращ с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, претендирания размер на неимуществените
7
вреди.
Твърди се, че разследването е протекло в рамките на разумен срок
особено, с оглед големия обем на материалите по досъдебното производство.
Обвинението не е за тежко престъпление, а допълнително предвиденото в
закона наказание не е кумулативно, а се налага по преценка на съда и то в
много малък брой случаи. Поради това се счита, че евентуално претърпените
от ищеца неимуществени вреди са с изключително нисък интензитет и не
обосновават обезщетение в претендирания размер.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и се установява от приложеното
по делото досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура- П., че на 28.12.2018г., с постановление на прокурор
при Районна прокуратура- Панагюрище е било образувано досъдебно
производство за това, че на 08.11.2016г. в гр.Стрелча, длъжностни лица в
кръга на службата си са съставили официален документ- констативен
протокол №1481/08.11.2016г., в който са удостоверили неверни
обстоятелства, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за
тия обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж №39/22.11.2016г. от
Община Стрелча- престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
Установява се, че на 10.09.2019г., И. Д. А. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за това, че на 08.11.2016г. в землището на гр.Стрелча, като
длъжностно лице- старши инспектор в РДНСК П. в съучастие, като
съизвършител с И.М.Х.- старши инспектор в РДНСК П., в кръга на службата
си е съставил официален документ- констативен протокол
№1481/08.11.2016г., в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно,
че не се извършва ново строителство в имот №000680, в местността „Радин
дол“ в землището на гр.Стрелча, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тия обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж
№39/22.11.2016г. от Община Стрелча- престъпление по чл.311, ал.1 от НК-
престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
С постановлението за привличане на обвиняем от 10.09.2021г., ищецът
е привлечен в качеството му на такъв, както е и разпитан. Съответно му е била
взета мярка за неотклонение „подписка“.
С Постановление от 07.02.2020г. на районен прокурор на РП-
8
Панагюрище е прекратено ДП №3/2019г., поради обстоятелството, че
деянието не осъществява състав на престъпление- чл.24, ал.1, т.1,
предложение второ от НПК.
По сигнал на прокурор от ОП- П. е отменено постановлението на
районния прокурор на РП- Панагюрище за прекратяване на ДП №3/2019г.,
като е постановено да се възобнови, вследствие на което същото е изпратено
за разследване на следовател но отзел „Следствен“ при ОП- П..
Не е спорно, че през месец август, ищецът А. е получил призовка да се
яви на 30.09.2021г. в РП- П.. Същият се е явил на тази дата, като от
наблюдаващия прокурор са му предявени материалите по разследването
лично.
Видно от Постановление от 07.02.2020г., наказателното производство
против И. Д. А. и И.М.Х. е било прекратено, на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили
от обективна и субективна страна престъпление от общ характер, а именно
такова по чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
По жалба на управителя на „Сайлест“ ЕООД, постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било отменено от Окръжна
прокуратура- П. и разследването по досъдебното производство е било
възобновено.
На 30.09.2021г., на И. Д. А. отново е било предявено разследването.
Видно от Постановление от 07.10.2021г. се установява, че досъдебното
производство, водено срещу И. Д.а А. и И.М.Х. за престъпление по чл.311,
ал.1 от НК е било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24,
ал.1, т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна
и субективна страна престъпление от общ характер, а именно такова по
чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Няма спор по делото, че това постановление е получено от ищеца на
18.10.2021г. и е влязло в законна сила на 26.10.2021г.
Видно от Заповед № РД-15-0187/07.09.2011г., И. Д. А. е бил назначен на
длъжност „младши инспектор“ в Сектор П. на РДНСК Южен централен
район, считано от 08.09.2011г.
От Служебна бележка с изх.№ЧР-14-00-433/25.01.2022г. е видно, че към
9
момента същият продължава да работи като държавен служител в ДНСК като
заема длъжността „главен инспектор“ в РДНСК П..
Видно от заключението на съдебно- психологичната експертиза се
установява, че след привличането на ищеца като обвиняем на 10.09.2019г.,
същият е изпаднал в състояние на стрес с изразена тревожност и богата
невротична симптоматика- подтиснат, с депресивни мисли, не можел да спи,
събуждал се посред нощ, сънувал сънища с агресивно съдържание.
Многократното преработване на събитието засилва цялата симптоматика. У
ищецът се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в
преживяване на несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение,
склонност към изолация и дистанциране. Всичко това на фона на повишена
възбудимост на вегетативната нервна система, изразена в безсъние и
повишено кръвно налягане. По данни от амбулаторен лист №437 от
02.03.2021г., издаден от д-р Чилингирова, на ищеца е поставена диагноза по
МКБ10: G47.8- други нарушения на съня. Анамнезата, снета от пациента е за
инсомния със ставане, говорене, извършване на различни движения-
стряскане...Болки в краката. Назначена терапия- Цитибак - 1, деанксит 1+1.
Цитибак е хранителна добавка, която съдейства за нормална когнитивна
функция, памет и концентрация. Допринася за възстановяване на
когнитивните способности след съдови мозъчни инциденти. Подобряване на
невротрансмисията (комуникацията между невроните). Оптимизиране на
биоенергетиката (използването на енергия от мозъка). Стимулиране на
оросяването на мозъка (подобрено кръвоснабдяване). Осигуряване на
невропротекция (защита на невроните от увреждане и дисфункция). Деанксит
принадлежи към група медикаменти, които действат като облекчават
симптомите на потиснато настроение. В комбинация, активните съставки
представляват препарат с антидепресивни, анксиолитични и активиращи
свойства. Деанксит се използва за лечение на тревожност и депресия при
пациенти със или без психосоматични симптоми. Деанксит е медикамент,
подходящ за лечението на лека до умерена депресия. Счита се, че помага при
безпокойство, потиснатост и апатия, при страх и притеснение от неуспехи и
вина. По думи на подекспертния след инцидента у него се наблюдават
симптоми на повишена тревожност, изразяваща се, в преживяване на
несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към
изолация и дистанциране. Психологичната му реакция вследствие
10
стресогенното събитие се проявява с разнообразни негативни емоции и
мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност,
безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато
настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания, мисли за
безперспективност, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и
протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от
настъпилата промяна в социалния му статус, като обвиняем. Предприетите
срещу ищеца следствени действия и призоваването в прокуратурата на
30.09.2021г. са го довели до постоянен стрес от психосоциален характер. Той
е публична личност- познавали са го хора, с които общувал през времето на
дейността си. Той искал да обясни на всички, че не е извършвал това, което
му се приписва и за което е обвинен. Усещал безсилието си да промени
ситуацията, в която се намира. Започнал да усеща как колегите го съжаляват.
С тези, с които общувал, усещал тяхната промяна в отношението. Започнал
да се затваря в себе си, не искал дори да говори с близките си. Изпитвал
напрежение и притеснение. Това емоционално напрежение се е изразило в
негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от несправедлива
осъдителна присъда, промяна в начина на живот през периода на
предварителното производство, водено срещу него. В ежедневните си
отношения с хората от обкръжаващата го среда се притеснявал. Чувствал
неудобство от воденото срещу него производство. През периода преживял
емоционален стрес довел до влошаване на здравословното му състояние,
сънувал сънища, вдигал кръвно. Тази фрустрираща обстановка неминуемо е
породила у ищеца преживяване на отхвърляне, несправедливо
дискриминиране, обида, социално унижение и т.н. От проведените тестови
изследвания става ясно, че в момента подекспертният се намира все още в
състояние на тревожност. При него има наличие на изразена личностова
тревожност, което определя нагласата му към интерпретиране на различни
въздействия от действителността със субективното чувство на безпокойство и
заплаха, преживяване на несигурност, неувереност и вътрешно
неспокойствие. Преживяването на тревожност включва всички степени на
усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без видими
причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за
неблагоприятен изход. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца
не се установяват депресивни реакции и нарушения в интелектуалната сфера,
11
мислене, възприятия, представи, памет и интелект - в норма. По време на
прегледа се намира в еквивалент на психично здраве, не е нарушено
социалното му функциониране.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивните жалби са постъпили в срок, подадени са от надлежни
страни в процеса, процесуално допустими са, като жалбата въззивната жалба
на прокуратурата е неоснователна, а тази на А. е частично основателна.
По същество, обжалваното решение е правилно в първата му част
относно уважаването на предявения иск чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ.
Настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло
изложените доводи на първоинстанционния съд за осъществяването на тази
хипотеза, като изцяло се присъединява към тях.
В конкретният казус е налице проведено наказателното производство
спрямо ищецът, като на два пъти същото е прекратявано с постановление на
прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на
основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2-ро от НПК. Последното постановление за
прекратяване на наказателното производство, което е водещо в настоящия
спор по същество е влязло в законна сила, което обстоятелство обосновава
незаконността на обвинението и е основание за ангажиране на отговорността
на държавата за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат от
незаконното обвинение.
За пълнота следва да се посочи, че във въззивната жалба е налице
единствено бланкетен довод, че предявения иск е неоснователен и недоказан,
предвид на което се моли същия да бъде отхвърлен. Отделно от това, пред
въззивната инстанция, представителят на прокуратурата не поддържа
въззивната жалба в тази й част, като излага възраженията си единствено в
частта за размера на обезщетение.
По отношение определения размер на обезщетение, то настоящата
инстанция не намира, че следва да сподели изцяло съображенията на
първоинстанционния съд изложени в тази насока, като приема, че
определения от него размер от 5000лв. е занижен.
12
В настоящия случай, предвид незаконното обвинение в извършване на
престъпление следва да се приеме, че ищецът А. е търпял неимуществени
вреди, изразили се в психически страдания, стрес и притеснение във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение и страх от осъждане. В случая се
касае за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо
търпи, а и те се установяват категорично от заключението на съдебно-
психологичната експертиза. В тази насока, категорично неопровергани са
твърденията изложени в нея в насока, че след привличането му като обвиняем
на 10.09.2019г. /ищецът/ е изпаднал в състояние на стрес с изразена
тревожност и богата невротична симптоматика- подтиснат, с депресивни
мисли, не можел да спи, събуждал се посред нощ, сънувал сънища с
агресивно съдържание. Многократното преработване на събитието засилва
цялата симптоматика. У ищецът се наблюдават симптоми на повишена
тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност за бъдещето,
хиподепресивно настроение, склонност към изолация и дистанциране. Всичко
това на фона на повишена възбудимост на вегетативната нервна система,
изразена в безсъние и повишено кръвно налягане. Съответно е започнал да се
затваря в себе си, не искал дори да говори с близките си. Изпитвал
напрежение и притеснение. Това емоционално напрежение се е изразило в
негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от несправедлива
осъдителна присъда, промяна в начина на живот през периода на
предварителното производство, водено срещу него. В ежедневните си
отношения с хората от обкръжаващата го среда се притеснявал. Чувствал
неудобство от воденото срещу него производство. През периода преживял
емоционален стрес довел до влошаване на здравословното му състояние,
сънувал сънища, вдигал кръвно. Тази фрустрираща обстановка неминуемо е
породила у ищеца преживяване на отхвърляне, несправедливо
дискриминиране, обида, социално унижение и т.н.
Не е спорно по делото, че наказателното производство до неговото
прекратяване е продължило над 2 години.
Следва да се посочи, че не е спорно по дело, че престъплението, в което
неоснователно е обвинен А. е по чл.311, ал.1 от НК по което се предвижда
наказание до 5 години лишаване от свобода. Действително престъплението
не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но предвидената санкция до 5
13
години лишаване от свобода, по чл.311, ал.1 от НК е гранична с тежкото
престъпление. Няма как да се игнорира, че това престъпление изисква то да е
извършено умишлено. Освен това при повдигане на обвинението е прието от
следователя, че е налице и съучастие с друг негов колега- И.Х., в качеството
на съизвършители- чл.20, ал.2 от НК. Не следва да се игнорира
обстоятелството, че освен предвиденото наказание лишаване от свобода до 5
години е предвидена и възможност за налагане на наказание без лишаване от
свобода, по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
Факт е също така, че А. упражнява професия, към която обществените
изисквания са завишени и имат по- силно негативно отражение върху
неимуществената сфера, а в още по- голяма степен това важи за случаите,
когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата
на тяхната професионална дейност и то в съучастие с друг колега от
държавна служба. В този смисъл е и цитираните във въззивната жалба на
ищецът съдебни решения, а именно: Решение №126 от 28.10.2020г. по гр.д.
№4374/2019г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение №344 от 24.11.2014г. по гр.д.
№2378/2014г., ІVг.о.
В конкретният казус от страна на ищецът А. се претендира обезщетение
в размер на 20000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане до
окончателното изплащане на сумата.
Тази сума, настоящата инстанция приема, че е завишена по размер, с
оглед на установените данни по делото. В тази връзка следва да посочи, че
справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение.
С оглед спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност
по чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, критерий за преценка е и периодът, през
който е продължило наказателното преследване, характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
14
свързаните с това последици. Принципът на справедливост изисква в най-
пълна степен обезщетяване на моралните вреди на увреденото лице от
вредоносното действие. Предвид на гореизложените факти, следва да се
приема, че за обезщетение на причинените неимуществени вреди претърпени
от А. следва да се определи такова в размер на 8000лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, считано от 14.02.2022г., до
окончателното изплащане на сумата. В тази връзка, съдът не намира за
основателни възраженията на жалбоподателя в насока, че следва да се
присъди претендирания размер, с доводи и за сходни случаи. Действително
няма основание настоящата инстанция да не съгласи с доводите изведени от
постановките в раздел втори на ППВС №4/1968г., което визира, че трябва
съдилищата за сходни случаи да присъждат сходни обезщетения за
неимуществени вреди, за да се внесе правна сигурност и правна
предвидимост. От друга страна следва да се отбележи, че всеки казус има
своята специфика, както по отношение на конкретно развилата се обстановка,
така и съобразно личността на ищеца, неговото повлияване от нея,
респективно на база и събрани доказателства. В конкретният казус и събрани
доказателства относно претърпените неимуществени вреди, следва да се
приеме, че именно определения размер от 8000лв., че обезщети в най- пълна
степен и по справедливост ищеца.
Предвид на този извод и не споделяйки изцяло становището на
районния съд за частично отхвърляне на предявения иск, решението на
същия, следва да бъде отменено в частта му в която е отхвърлен, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, иска на И. Д. А. против Прокуратурата на Република
България за сумата от размера над 5000лв. до размера от 8000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди- морални
болки и страдания, терзания и отрицателни психически изживявания в
резултат от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 14.02.2021г. до окончателното й изплащане.
В случая, Прокуратурата на Република България ще следва да бъде
осъдена, да заплати на И. Д. А., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата
15
от още 3000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
морални болки и страдания, терзания и отрицателни психически изживявания
в резултат от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 14.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Решението следва да бъде потвърдено, в частта с която е осъдена
Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати
на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.В.“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.02.2022г., до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди- морални болки и страдания, терзания и
отрицателни психически изживявания в резултат от незаконното обвинение
по досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура- П., прекратено с постановление от 07.10.2021г. на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като правилно и
законосъобразно.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в частта му, с която е
отхвърлен иска на И. Д. А. против Прокуратурата на Република България за
сумата над размера от 8000лв. до пълния предявен размер от 20000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди- морални
болки и страдания, терзания и отрицателни психически изживявания в
резултат от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 14.02.2021г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, решението в частта за разноските, както и Определение
16
№1369/05.07.2022г. следва да се отменят изцяло и да се преизчисли размера
на дължимите разноски пред двете инстанции, като последица от частичното
уважаване на предявените искове.
В полза на жалбоподателя И. Д. А. следва да се присъдят разноски за
държавна такса в общ размер на 15лв., от които 10лв.- за първата инстанция и
5лв. за въззивната инстанция.
За първата и въззивната инстанции, възнаграждението на
пълномощника на жалбоподателя е уговорено при условията на чл.38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката,
поради което в полза на адв.К. следва да се присъди сумата в общ размер на
1810лв., представляваща адвокатско възнаграждение за две инстанции,
изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната й
редакция към 02.11.2022г.- датата на последното по делото заседание във
въззивната инстанция, както следва: -790лв.- адвокатско възнаграждение за
първата инстанция; -440лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция; -580лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция във
връзка с депозирания отговор по жалбата на Прокуратурата.
На основание чл.10, ал.3 във връзка с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ в тежест на
Прокуратурата на РБ следва да се възложи и платеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №585/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№471/2022г. по описа на РС- П., в частта му в която е отхвърлен, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, иска на И. Д. А. против Прокуратурата на
Република България за сумата от размера над 5000лв. до размера от 8000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди- морални
болки и страдания, терзания и отрицателни психически изживявания в
резултат от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
17
„Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 14.02.2021г. до окончателното й изплащане,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да ЗАПЛАТИ на И.
Д. А., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от още 3000/три
хиляди/лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- морални болки и страдания, терзания и отрицателни психически
изживявания в резултат от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на
отдел „Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по описа на РП- гр.П., ТО
гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 14.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №585/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№471/2022г. по описа на РС- П., в частта му с която е осъдена Прокуратурата
на Република България с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати на И. Д. А.,
ЕГН ********** от гр.П., ул.„К.В.“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 14.02.2022г., до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди- морални болки и страдания, терзания и отрицателни психически
изживявания в резултат от незаконното обвинение по досъдебно
производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура- П.,
прекратено с постановление от 07.10.2021г., на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №585/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№471/2022г. по описа на РС- П., в частта му с която е отхвърлен иска на И.
Д. А. против Прокуратурата на Република България за сумата над размера от
8000лв. до пълния предявен размер от 20000лв., представляващо обезщетение
за претърпени неимуществени вреди- морални болки и страдания, терзания и
отрицателни психически изживявания в резултат от незаконно обвинение по
18
ДП №3/2019г. по описа на отдел „Следствен“ при ОП- П., вх.№849/2018г. по
описа на РП- гр.П., ТО гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, прекратено с постановление от 07.10.2021г.,
на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.02.2021г., до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯВА Решение №585/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№471/2022г. по описа на РС- П., в частта му, за разноските, както и
ОТМЕНЯВА Определение №1369/05.07.2022г., постановено по гр.д.
№471/2022г. по описа на РС- П., постановено в производство по чл.248 от
ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ №2, да ЗАПЛАТИ на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.П., ул.„К.В.“ №11,
вх.А, ет.2, ап.4 разноски за държавна такса в общ размер на 15/петнадесет/лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ №2, да ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. К. К. от Адвокатска колегия- П., със
служебен адрес: гр.П., ул.„И. Вазов“ №3, ет.3, офис №20, адвокатско
възнаграждение за две инстанции в общ размер на 1810/хиляда и осемстотин
и десет/лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ №2, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- П., сумата в размер на 468,60/четиристотин шестдесет и осем
лева и шестдесет стотинки/лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19