РЕШЕНИЕ
№ 4625
гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря М.а Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20233110109120 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Н. К. А. твърди, че на 17.04.2023 г. управлявал личния си лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. № *******, в гр. *******“. Излага, че се движел в
дясната пътна лента в посока бензиностанция „OMV“ и ж. к. „*******“. Като
се приближил до кръстовището с бул. „*******“ забелязал, че светофарът не
работи, огледал се, не видял приближаващи автомобили и тъй като се движел
по път с предимство, продължил движението си направо. Същевременно, по
бул. „*******“, в посока центъра на гр. Варна, в лява пътна лента се движел
лек автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *******, с водач Б. И., който
въпреки че не бил по път с предимство и не разполагал с видимост поради
наличието на автомобили в дясната пътна лента, не спрял на знак „Стоп“,
продължил движението си направо и ударил управлявания от ищеца
автомобил. Съприкосновението настъпило на самото кръстовище, между
предната дясна част на л. а. „Мерцедес“ и лявата част на л. а. „Ауди“. Двамата
водачи съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който Б. И.
признал вината си за настъпване на ПТП.
Ищецът заявява, че към датата на настъпване на процесното ПТП лекият
автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *******, бил застрахован по договор за
гражданска отговорност при „ЗД Б*И*“ АД. Сочи, че на 19.04.2023 г.
депозирал уведомление за регистриране на щета при ответното дружество, въз
основа на което била образувана преписка по щета № ********** от
19.04.2023 г. Служител на застрахователя извършил оглед и съставил опис на
1
увредените части и детайли на МПС, а именно: предна врата лява, калник
преден ляв, предна лява лайсна праг, праг ляв, капачка странично ляво
огледало, стъкло странично огледало ляво, мигач в огледало ляво, задна врата
лява, външна дръжка предна врата лява, средна колона предна лява врата и
предна колона предна лява врата. На застрахователя били предоставени и
всички необходими и налични документи. По образуваната щета
застрахователят изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
990.71 лв. на 27.06.2023 г. Ищецът счита, че същото не кореспондира с
действителния размер на претърпените от него имуществени вреди.
Поддържа, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер
на 6892.75 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 1000 лева, частичен иск от сума в размер нa 5902.04 лева,
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и
действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения
на ищеца лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *******, увреден в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, причинено на 17.04.2023 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“, по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие – 19.04.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 29.11.2024 г. съдебно заседание е допуснато изменение
на иска чрез неговото увеличаване на сума в размер на 4780.42 лева, частичен
иск от сума в размер нa 5902.04 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Мерцедес
Е200“ с peг. № *******. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че
представеният от ищеца двустранен констативен протокол не се ползва с
материална доказателствена сила. Оспорва водачът на лекия автомобил
„Мерцедес Е200“ да е допуснал нарушения на ЗДвП. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движел с
превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост. Оспорва иска по
размер, като счита, че претендираната сума е завишена и не отговаря на
действителния размер на щетите. Поддържа, че обезщетението следва да бъде
определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение
за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Изразява становище, че при изчисляване на необходимата сума за ремонт на
автомобила са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са
били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени
следствие на процесното събитие. Оспорва преди настъпването на ПТП
увреденият автомобил да е бил в добро състояние и без щети и счита, че
2
претендираните вреди се дължат на амортизационни процеси, които са били
предпоставка за по-лесно увреждане на вещта. Навежда доводи за наличието
на тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Поддържа, че от стойността на
щетата следва да се приспадне стойността на запазените части на увреденото
МПС.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 17.04.2023 г. в гр.
Варна, на кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“ е настъпило ПТП
между личния лек автомобил на ищеца „Ауди А4“ с peг. № ******* и лек
автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *******; че за лек автомобил „Мерцедес
Е200“ с peг. № ******* е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на ПТП.
Видно от приложеното към исковата молба уведомление /л. 7/, на
19.04.2023 г. ищецът е подал искане за завеждане на претенция по застраховка
„Гражданска отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета
**********.
Към исковата молба е приложен опис от 19.04.2023 г., изготвен от
представител на ответното дружество /л. 8/, в който като увредени са описани
следните детайли на автомобила на ищеца: предна врата лява, калник преден
ляв, предна лява лайсна праг, праг ляв, капачка странично ляво огледало,
стъкло странично огледало ляво, мигач в огледало ляво, задна врата лява,
външна дръжка предна врата лява, средна колона предна лява врата и предна
колона предна лява врата.
По делото са допуснати две автотехнически експертизи.
Съгласно заключението на вещото лице Д. В., на което е възложена
първоначалната САТЕ, механизмът на процесното ПТП е сблъсък между две
пътни превозни средства, като механичният контакт е бил под ъгъл близък до
правия спрямо надлъжните им оси. Изрично вещото лице заявява, че липсват
данни, въз основа на които да се определи скоростта на двата автомобила
преди настъпване на произшествието. Изразява становище, че ударът е бил
предотвратим, ако водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е намалил и спрял
преди навлизане в кръстовището. Сочи, че констатираните от застрахователя
увреждания са настъпили именно при този механизъм. Излага, че степента на
увреда на отделните детайли на процесния лек автомобил е определена от
експерта на застрахователя при извършване на оглед в рамките на
образуваната преписка по щета. Вещото лице е изчислило, че общата
стойност за възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация
по средни пазарни цени за труд, боя и оригинални части е 7 580.18 лв. с ДДС,
а с алтернативни части – 5 522.83 лв. с ДДС. Сочи, че съобразно методиката,
3
приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ, сумата необходима за отстраняване
на процесните увреждания е в размер на 2 157.64 лв. Категорично е
заключението му, че стойностите за възстановяване и в трите варианта не
надвишават 70 % от действителната стойност на лекия автомобил. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението.
Според заключението по повторната съдебна автотехническа експертиза
механизмът на процесното ПТП е следният: при движение по бул. „*******“ в
посока към ж. к. „****“ лекият автомобил „Ауди“ с рег. № ******* преминал
през кръстовището с бул. „*******“, при неработеща светофарна уредба и
движение по път с предимство, при което бил ударен от лекия автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *****, водачът на който не спазил знаците за предимство.
Отразено е, че ударът е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил
„Мерцедес“, съотв. предната лява част на лекия автомобил „Ауди“. Като
причина за настъпване на ПТП вещото лице И. сочи неспазването на знак
„Стоп“ от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, във връзка с което е и
изводът му, че ударът е бил предотвратим единствено в случай че последният
бе спрял и бе изчакал кръстовището да се освободи. Потвърждава изложеното
в заключението по първоначалната експертиза досежно липсата на данни, въз
основа на които да бъде определена скоростта на движение на двата
автомобила. Излага, че механизмът на процесните увреждания, отразени в
съставения от застрахователя опис, напълно съвпада с описания механизъм на
ПТП. Според извършените от вещото лице И. изчисления стойността на
ремонта по средни пазарни цени с оригинални части е в размер на 6508.65 лв.
с ДДС, съотв. 5033.60 лв. с ДДС – с алтернативни части. Вещото лице сочи, че
сумата за ремонта, определена съобразно методиката по Наредбата по чл. 504,
ал. 2, т. 2 КЗ, възлиза на 2032.73 лв. с ДДС. Заявява, че стойността на
разходите за необходимия ремонт не надвишава 70 % от действителната
стойност на увредения автомобил.
От изложеното по-горе става ясно, че вещите лица както по
първоначалната, така и по повторната експертиза достигат до идентични
изводи относно механизма на настъпване на процесното ПТП, съответно
механизма на причиняване на уврежданията. В посочените части
заключенията следва да бъдат кредитирани като компетентно изготвени,
обосновани и кореспондиращи помежду си. Различия са налице в изводите на
вещите лица относно действителната стойност на щетите, като в посочената
част следва да бъде кредитирано заключението по повторната експертиза, тъй
като вещото лице И. е изследвало цените на труд в повече на брой сервизи,
поради което и може да се приеме, че установената от него стойност на труда
съответства на средната пазарна.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. Й. И..
Същият първоначално заявява, че няма спомен да е участвал в ПТП на
17.04.2023 г., а впоследствие заявява, че има „бегли спомени“. Твърди, че при
преминаване на разрешителен сигнал на светофара през кръстовище отдясно
го ударил друг лек автомобил. Когато слязъл от автомобила си, установил, че
светофарът е спрял да функционира, като впоследствие заработил отново.
Самият той се движел по път без предимство, на който имало поставен знак
4
„Стоп“. Не може да посочи името на улицата, където е настъпил инцидентът
нито марката или модела на другия лек автомобил. Заявява, че независимо че с
другия водач попълнили двустранен констативен протокол, не бил убеден във
виновността си за настъпване на ПТП, но другият водач се държал арогантно и
неадекватно, поради което се опасявал от физическа саморазправа.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. И., тъй като
същите са неясни, в тях липсва конкретика, като за редица обстоятелства
свидетелят заявява, че няма спомен. При това те не се подкрепят от нито едно
от останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
В случая между страните е безспорно наличието на първата от
посочените предпоставки, но се спори относно механизма на процесното
ПТП, приноса на ищеца за настъпването му, относно обстоятелството дали
всички описани в исковата молба вреди са настъпили вследствие на същото,
както и относно стойността на щетите.
Описаният в исковата молба механизъм на ПТП изцяло се потвърждава
от заключението по приетите първоначална и повторна съдебна
автотехническа експертиза. От друга страна, ответникът, комуто е възложена
доказателствената тежест, не успя при условията на пълно и главно доказване
да установи, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. И двете вещи лица заявяват, че липсват обективни
данни, въз основа на които да бъде определена точната скорост на двата
автомобила към момента на удара, а други доказателства в тази връзка не са
събрани по делото. Предвид изложеното следва да се приеме, че процесното
ПТП е настъпило вследствие на допуснато от водача на лекия автомобил
„Мерцедес“ нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, а именно - несъобразяване със знак
„Стоп“ при неработеща светофарна уредба.
Безспорно се установява и че описаните от ищеца увреждания се
намират в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
водача на лекия автомобил „Мерцедес“. Същите са отразени в подписания от
представител на застрахователя опис, който следва да бъде ценен като
извънсъдебно признание за отразените в тях неизгодни за ответника факти.
Експертните заключения потвърждават, че така описаните щети съответстват
на констатирания механизъм на ПТП. От друга страна, липсват данни
уврежданията да са били налични преди настъпване на процесното ПТП.
Колкото до размера на действително претърпяната вреда, съдът намира
5
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор, като
при съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените
императивни законови правила.
Експертните заключения опровергават доводите на ответника за наличие
на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което в случая
релевантна е възстановителната стойност. За определянето й следва да бъде
взета предвид средноаритметичната стойност на ремонта с оригинални и
алтернативни части, която съобразно изчисленията по кредитираното
заключение на вещото лице И. И. възлиза на 5771.13 лева с ДДС. От
изчислената средна пазарна стойност на щетите следва да бъде приспаднато
изплатеното застрахователно обезщетение, което съгласно извършеното с
исковата молба признание се равнява на 990.71 лв. Така изчислен, дължимият
незаплатен остатък възлиза на 4780.42 лева.
Поради така изложените съображения предявения иск е доказан както
по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ на
ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху
обезщетението, считано от 19.04.2023 г., когато същият е предявил
застрахователната си претенция
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за държавна такса в размер на 191.22 лева, депозит за САТЕ в размер на 255
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС. Предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на последното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б*И*“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. А., ЕГН **********, от гр.
****, СУМАТА ОТ 4780.42 лева /четири хиляди седемстотин и осемдесет
лева и четиридесет и две стотинки/, частичен иск от сума в размер нa
5902.04 лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно
обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени
на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *******, увреден в
резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 17.04.2023 г. в гр.
Варна, на кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“, по вина на водача
на лек автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *******, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя
за застрахователното събитие – 19.04.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Б*И*“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. А., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 1646.22 лева /хиляда шестстотин четиридесет и
шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Б*И*“ АД, ЕИК *******, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Н. К. А., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG***********, с титуляр Н. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7