Р Е
Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Дряново, 15.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на петнадесети април две
хиляди и четиринадесета година
в състав: Председател :
Емилия Дишева
при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия
Дишева гр.дело № 9 по описа за 2014г. на Дряновски районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ чл. 224 ал. 1 КТ чл. 222, ал. 1 КТ чл. 226 ал.2 КТ
В исковата молба на
Х.И. ***, чрез пълномощник адвокат Р.И.,*** ***” ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***,
представлявано от *** Л.Т.Л.,
се излага, че ищецът работел в
ответното дружество като портиер. На 03.07.2013г. му била връчена Заповед № 08/01.07.2013г. за прекратяване
на трудовото правоотношение поради „съкращаване на щата". Въпреки, че
уволнението било от 01.07.2013г., до 03.07.2013г. ищецът вече имал три
дежурства и бил положил труд за м. юли, като за тези дни му се дължало трудово
възнаграждение. Дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за м. юни
2013г.било в размер на 316 лв., а за три
дни за м. юли 2013г. - 42.80 лв.
Ответникът на осн. 224 ал.1 КТ му дължал
обезщетение за неизползван отпуск: за 1 ден за 2012г. и за 10 дни за 2013г. в
размер общо на 157лв., както и на осн. чл. 222 ал.1 КТ обезщетение за
оставането на ищеца без работа, в размер на 1 брутна заплата в размер на 316лв.
След
уволнението, на 03.07.2013г. ищецът дал трудовата си книжка за оформяне в
канцеларията на ответника и оттогава ходил няколко пъти да си я иска, но му
било отказвано с мотив, че ***т не я бил подписал, като до подаването на
исковата молба трудовата книжка все не била предадена, поради което на
основание чл. 226 ал.1 КТ работодателят му дължал обезщетение за незаконното задържане
на трудовата книжка за 6 месеца - от 03.07.2013г. до 13.01.2014г., в размер на
брутното трудово възнаграждение по 316лв. или общо в размер на 1896лв.
Направено е искане съдът да
осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: от 358,80лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. юни и м. юли 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.12.2013г. до окончателното изплащане, както и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в
размер на 310лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното
изплащане; от 157лв.
- обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван
годишен отпуск - 1 ден за 2012г. и за 10 дни за 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2014г. до окончателното изплащане; 316лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на една брутна
заплата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2014г. до окончателното изплащане и сумата от 1896лв.- обезщетение по чл. 226 ал.1 КТ за незаконното задържане на
трудовата книжка за 6 месеца, ведно
със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане.
Претендира се да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер, определен в
Наредба № 1 на ВАС, за четирите иска, съгласно чл. 38 от ЗА .
В едномесечния срок
по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковата
молба. Излага се, че на ищеца били дължими следните
възнаграждения: заплата за м. юни 2013г., обезщетение по чл. 224 от КТ за
неизползван годищен отпуск в размер на 391.59лв. и обезщетение по чл. 222 ал. 1
от КТ в размер на 247.38лв. Ищецът декларирал, че за периода 01.07-
31.07.2013г. не е започвал работа. Трудовата му книжка била оформена и
предадена със заповедта за освобождаване. Ищецът бил регистриран в НОИ гр.
Габрово вх. № 071-02-122/04.07.2013г., като регистрацията била отразена в
трудовата книжка. След подаване на декларацията, в трудовата книжка било
отразено и дължимото обезщетение.
С протоколно
определение от 15.04.2014г.
съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове,
както следва: искът по чл. 128, т. 2 КТ
за трудово възнаграждение за месец юни е предявен за сумата от 252,09лв., искът
по чл. 128, т. 2 КТ за трудово възнаграждение за три дни от месец юли е
предявен за сумата от 32,88 лв., искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е предявен за
сумата от 139,50 лв., искът по чл. 222, ал. 1 от КТ е предявен за сумата от
247,38 лв. и искът по чл. 226 ал.2 КТ е предявен за
сумата от 1893,48 лв.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Не се спори, а това
се установява и от представените по делото писмени доказателства - допълнително
споразумение от 02.01.2013г. към трудов договор № 6/01.09.2011г., че между
страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „портиер“ в ответното дружество, с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 310лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 1.8%.
Със Заповед № 08 от 01.07.2013г.,
считано от същата дата - 01.07.2013г., трудовият договор е прекратен на
основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се
изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 1 ден за 2012г. и
за 10 дни за 2013г. Заповедта е връчена на работника на 03.07.2013г.
От представеното от ответното дружество заверено копие на стр. 14-15 от
трудовата книжка на ищеца, неоспорено от същия, се установява, че със заявление
071-02-122/04.07.2013г., считано от 01.07.2013г. ищецът е регистриран като
безработен в ТП на НОИ-гр. Габрово. По делото е представена и декларация от
ищеца до ответното дружество, във връзка с изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, в която
същият е декларирал, че за периода от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. не е
започвал друга работа.
От заключението, на
допуснатата по делото експертиза, изготвена от вещото лице П.М., неоспорено от
страните и прието като доказателство по делото, както и от уточненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че на ищеца са дължими и
неизплатени следните суми, след приспадане на удръжките: за трудово
възнаграждение за м. юни 2013г. - 252,09лв.; обезщетение по чл. 224 ал.
1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 1 ден за 2012г. и за 10 дни за 2013г. - 139,50 лв.;
обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ - 247,38 лв. и обезщетение по чл. 226 ал.2 КТ за шест месеца - 1893,48 лв.
Размерът на трудовото
възнаграждение за три дни от месец юли,
след приспадане на удръжките, е 32,88 лв. Такова не е начислявано и
изплащано на ищеца.
От показанията на
св. К., колега на ищеца, се установява, че в началото на м. юли 2013г. двамата
заедно са се регистрирали като безработни в ТП на НОИ-гр. Габрово, като
ищецът е представил необходимите документи, включително и трудова книжка. От
НОИ им обяснили, че ако не започнат работа им се дължи обезщетение в размер на
една работна заплата, като следва да занесат обратно трудовите си книжки при
работодателя за да се отбележи в тях, че е изплатено такова обезщетение. Свидетелят
заявява, че не знае кога точно ищецът е представил трудовата си книжка в ответното
дружество за отразяване на дължимото обезщетение, но по-късно, в края на
2013г., ходил два пъти заедно с него за да си вземат заплатата за м. юни 2013г. Първия път пред свидетеля ищецът
попитал св. Й., *** в ответното дружество кога ще си получи трудовата книжка, а
тя му отвърнала, че още не е подписана. Втория път ищецът влязъл сам в
канцеларията, като след това споделил, че отново не са му дали трудовата
книжка. От показанията на св. Й. *** в ответното дружество, се установява, че
при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца всички документи, вкл. и
трудовата му книжка са били оформени и са му били предадени в началото на м.
юли 2013г. В края на м. юли – началото на м. август 2013г. ищецът
представил декларация, че за периода от 01.07.2013 г. – 30.07.2013 г. не е
започвал работа, като оставил и трудовата си книжка за отразяване, че е
начислено съответното обезщетение. Свидетелката твърди, че трудовата книжка не
била оформена веднага, тъй като в този момент ***т на дружеството, който бил и ***
на ”***” гр. ***, не бил в гр. ***. След няколко дни трудовата книжка била
оформена и свидетелката я предала на ищеца, но не отбелязала това, тъй като в
програмата, нямало опция за отбелязване на датата за получаване на трудовата
книжка. Преди това за досието на ищеца направила копие от трудовата книжка,
което е приложено и по делото. Свидетелката заявява, че не по всички кадрови
досиета са приложени копия, но ”снимали някои работи на по-съмнителните хора”.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
По
предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ от КТ:
След изменението,
ищецът претендира трудово възнаграждение за месец юни 2013г. в размер на
252,09лв., и трудово възнаграждение за три дни от месец юли 2013г. в размер на
32,88 лв. или общо 284.97лв.
Безспорно от
събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 08 от
01.07.2013г., считано от същата дата - 01.07.2013г., като заповедта е връчена на работника на 03.07.2013г.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие
трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора. Независимо, че в конкретния случай
това е на 03.07.2013г., от доказателствата по делото по никакакъв
начин не се установи, че ищецът е положил труд за първите три дни от м. юли
2013г., за което да му се дължи трудово възнаграждение. Тъкмо обратното се
установява от представеното заверено копие на стр. 14-15 от трудовата книжка на
ищеца, а именно, че считано от 01.07.2013г. ищецът е регистриран като
безработен в ТП на НОИ-гр. Габрово. По делото е представена и декларация от
ищеца до ответното дружество, във връзка с изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, в която
същият е декларирал, че за периода от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. не е
започвал друга работа, с което на практика признава неизгодния за него факт, че
не е полагал труд през първите три дни на м. юли 2013г.
С оглед изложеното
по-горе съдът намери предявеният по делото иск с правно основание чл.128 т.2 КТ
за основателен и доказан за сумата от 252,09лв. - трудово възнаграждение за
месец юни 2013г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената
сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2014г. до окончателното изплащане. В останалата част за сумата от 32,88
лв. -трудово възнаграждение за три дни от месец юли 2013г., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
От заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните и
приета като доказателство по делото, безспорно се установи, че на ищеца се е
полагал платен годишен отпуск, както следва: 1 ден за 2012г. и
за 10 дни за 2013г. По делото не е спорно между страните, че този
отпуск не е ползван. В заключението си вещото лице е отразило, че размерът на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е общо 139,50
лв. Не се представиха доказателства от ответника, при негова доказателствена
тежест, за изплащане на дължимото обезщетение, поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищец посочената сума, за която искът е предявен след
направеното изменение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане.
По
предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.
328, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение на това
основание работникът или служителят има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа,
но за не повече от 1 месец. Ответникът не оспорва факта, че ищецът не е работил
през м. юли 2013г., като начисляването на това обезщетение е отразено и в
трудовата му книжка. От заключението на назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по
делото, безспорно се установи, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на 247,38 лв., за която сума искът е предявен след направеното изменение, и която ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно
със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане.
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ:
Ищецът претендира обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за период от шест
месеца, считано от 03.07.2013г. до 03.01.2014г.
Съгласно чл.
226, ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение
е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно
кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово
правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Съгласно чл. 226, ал. 3,
пр.2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на
работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор
до предаване на трудовата книжка.
Съгласно установената
практика на Върховния касационен съд - Решение № 553 0Т 15.07.2010
г. по гр.д. № 206/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда
на чл. 290 ГПК и др., когато работникът е предал съхраняваната от него трудова
книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне
веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й
- да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако
работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи
кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани
работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от
работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я
предаде, той изпада в забава. Съгласно чл. 6, ал. 2 НТКТС при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е
длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази
необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или
служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника
или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по
приложение № 1. Работодателят може да се
освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение
съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС.
По делото безспорно
се установи, че ищецът е представил трудовата си книжка на работодателя за
отразяване на начисленото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Не се установи обаче, че това е станало на
твърдяната от ищеца дата – 03.07.2013г. От представеното от ответното
дружество заверено копие на стр. 14-15 от трудовата книжка на ищеца, неоспорено
от същия, се установява, че заявлението ТП на НОИ-гр. Габрово за регистрацията
му като безработен е подадено на 04.07.2013г., като към този момент, видно и от
направеното отразяване, трудовата книжка е била предадена на ищеца. Доколкото
по делото не бяха представени други доказателства относно момента, в който ищецът е предал
трудовата си книжка на работодателя за отразяване на начисленото обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ, съдът приема , че това е станало на 02.08.2013г., когато е депозирана и декларация в ответното дружество, във връзка с
изплащането на това обезщетение. Ответното дружество не представи
доказателства трудовата книжка да е върната на ищеца съобразно изискванията на
чл. 6, ал. 2 НТКТС, а именно срещу подпис, както и за това да е направено
отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки. В подкрепа на твърдението,
че трудовата книжка е била върната на ищеца, са единствено показанията на св. Й. *** в ответното дружество, която е отговаряла за оформянето и
предаването на трудовите книжки. Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелката в тази им част, на първо място защото същата като длъжностно лице
е заинтересована от изхода на спора, а на следващо място показанията й
противоречат на тези на св. К., който заявява, че през м. декември 2013г. е присъствал
лично на среща между ищеца и св. Й. в канцеларията на ответното дружество, при
която св. Й. е заявила на ищеца, че не може да му предаде трудовата книжка, тъй
като все още не е оформена.
Поради изложеното съдът приема, че работодателят след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца незаконно е задържал трудовата му книжка, поради което
му дължи обезщетение за периода от 03.08.2013г. до 03.01.2014г., за пет месеца,
в размер на 1577, 90лв., до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 13.01.2014г. до окончателното изплащане. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете общо в размер на 213.12 лв. по сметка на Районен съд-гр.***.
Съобразно изхода на
делото, направеното искане и представеното адвокатско пълномощно, от което е
видно, че адв. Р. И. е представлявал ищеца безплатно, при условията на чл. 38
от ЗА, доколкото същият е материално затруднено лице, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. ***, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца,
сумата от 1240,45лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно броя
на исковете, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати
на Х.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 252,09лв.
(двеста петдесет и два лева и девет стотинки), представляваща
дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2014г. до окончателното изплащане, на основание чл.128 т.2 КТ, като отхвърля предявения иск в останалата част за сумата от 32,88 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за три дни от м. юли 2013г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати
на Х.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 139,50
лв. (сто тридесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
както следва: 1 ден за 2012г. и за 10 дни за 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2014г. до окончателното изплащане, на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати
на Х.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 247,38
лв. (двеста четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази част, на
осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати
на Х.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата от
1577, 90лв. (хиляда петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода
от 03.08.2013г. до 03.01.2014г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане, на
основание чл.226, ал.2 КТ, като отхвърля предявения иск в останалата част, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати
на да заплати на адв. Р.Х.И. ***, с адрес на кантора гр. ***, ***, сумата
от 1240,45лв. (хиляда двеста и четиридесет лева и четиридесет и
пет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение,
съобразно броя и уважения размер на исковете, на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА “*** ***” ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***,
представлявано от *** Л.Т.Л., да заплати по сметка на РС – гр. ***
сумата от 213.12 лв. (двеста и
тринадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща държавна такса
върху уважените искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: