Р Е Ш Е Н И Е
№2320
17.12.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина
Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5813/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.М.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 19-1030-006703/15.07.2019 г., издадено от К.О.Н.– ***
към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката
твърди да е спряла и изчакала другия водач след настъпилото пътнотранспортно
произшествие (ПТП), за да огледат щетите, но тъй като той не й казал нищо, тя
си тръгнала. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо с вх. № 60484/24.09.2019 г., с което препраща жалбата и
административната преписка, изразява становище производството по налагане на
наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т.М.П.,
спрямо която са наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.09.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата
дата, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е частично основателна
по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.06.2019 г. около 09:00 часа
в гр. Пловдив, по ул. „Богомил“ свид. Г.И.Г. управлявал товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № ***. Когато достигнал кръстовището с ул. „Лев Толстой“, свид. Г.
продължил движението си направо. По същото време жалбоподателката Т.М.П.
управлявала лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** по ул. „Лев Толстой“ в
гр. Пловдив. Достигайки кръстовището с ул. „Богомил“, жалбоподателката
предприела маневра за включване в движението по пътя с предимство - ул.
„Богомил“. На ул. „Лев Толстой“, по която се придвижвала П.,*** имало поставен
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Жалбоподателката не пропуснала товарния автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ***,
управляван от свид. Г., който се придвижвал по пътя с предимство, в резултат на
което настъпил удар между двете превозни средства – в лявата страна на
автомобила, управляван от Г., и в предната част на този, управляван от
жалбоподателката. След настъпилото съприкосновение между превозните средства
двамата водачи спрели, излезли от автомобилите и се спогледали, но без да
разговарят. След това свид. Г. сигнализирал чрез телефонно обаждане органите на
МВР. Същият направил знак с ръка, който жалбоподателката П. видяла и възприела
като сигнал, че свид. Г. няма претенции към нея за последиците от настъпилото
ПТП, поради което жалбоподателката си тръгнала от местопроизшествието.
По подадения от свид. Г. сигнал
била заведена преписка, която била разпределена на свид. И.А.Д.. След като
установил двамата участници в произшествието, свид. Д. ги призовал и изслушал
версиите им за случилото се. Между водачите нямало разногласия. На 01.07.2019
г. свид. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бл. № 417312 против жалбоподателката П. и в нейно присъствие. Препис от акта й
бил връчен срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. Г.И.Г.. От тях се установява, че свидетелят е участвал в ПТП, при което е
настъпил удар между автомобила, който той управлявал, и този, управляван от
жалбоподателката. Изяснява се, че в резултат от удара настъпили единствено
имуществени вреди по превозните средства, а двамата водачи спрели на мястото на
произшествието. Свидетелят пояснява, че с жалбоподателката само са се
спогледали, но не са разговаряли и никой от тях не е търсил съдействието на
другия, после той сигнализирал на органите на МВР, след което забелязал, че П.
си била тръгнала. От показанията на свид. Г. се установяват още мястото на
настъпилото ПТП, местоположението на превозните средства върху пътното платно –
като свидетелят се е придвижвал направо по ул. „Богомил“ в гр. Пловдив, а
жалбоподателката по ул. „Лев Толстой“, както и наличието на поставен пътен знак
Б2 към датата на деянието на пътя, по който се е придвижвала жалбоподателката.
Показанията на свид. Г. се кредитират от съда като подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. В отделни свои части показанията на
свид. Г. се подкрепят и от тези на свид. Д., както и от твърденията на
жалбоподателката и така те служат за тяхната проверка.
Дава се вяра и на показанията на
свид. И.А.Д.. От тях се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН,
като свид. Д. първо е установил и двамата участници в произшествието, след
което ги е призовал, като между тях не е имало разногласие относно случилите се
събития. От показанията на Д. също се установява, че към датата на деянието е
имало поставен пътен знак Б2 на мястото на произшествието, което изцяло
кореспондира с показанията на свид. Г..
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
По т. 1 от НП жалбоподателката П.
е наказана за административно нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, гласящ, че „на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. От събраните
и проверени по делото доказателствени материали по категоричен начин се
установява, че на посочените в НП време и място – на 20.06.2019 г., около 09:00
часа в гр. Пловдив жалбоподателката е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № ***, поради което тя се явява „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 50,
ал. 1 ЗДвП. Мястото на неговото извършване също е несъмнено установено по делото
от показанията на свид. Г., на които съдът изцяло даде вяра. Установява се от
обективна страна още, че жалбоподателката се е придвижвала по ул. „Лев Толстой“
в гр. Пловдив и е достигнала до кръстовището с ул. „Богомил“. По категоричен
начин се изясни от събраните и непротиворечиви доказателства – показанията на
свид. Г. и на полицейския служител - свид. Д., че към датата на деянието на ул.
„Лев Толстой“ при процесното кръстовище е имало поставен пътен знак Б2.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата (ППЗДвП) пътният знак Б2 има наименование: „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“. Пътните знаци
относно предимството, сред които е и знак Б2, определят реда за преминаване на
пътните превозни средства през кръстовищата и стеснените участъци от пътя. В
процесния случай описаният знак Б2 е въвеждал задължение за водачите, движещи
се по ул. „Лев Толстой“, да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по ул. „Богомил“, който път е бил сигнализиран като път с предимство. В
тази връзка съдебната практиката е изяснила, че за съставомерността на нарушението
по чл. 50, ал. 1 ЗДвП от обективна страна е достатъчно да бъде установено
поставянето на пътен знак Б2, съответно и това обстоятелство да бъде описано в
съставените АУАН и НП. Именно несъобразяването с пътния знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ представлява непропускане на ППС, движещи
се по пътя с предимство. Не е необходимо да бъде установявано, че на
кръстовището има поставен знак за сигнализиране на път с предимство Б3 „Път с
предимство“. В този смисъл Решение № 2239
от 24.10.2014 г. по к.а.н.д. № 2560/2014 г. на Административен съд – Пловдив.
Установи се на следващо място от непосредствения разпит на свид. Г., че той се
е придвижил именно по пътя с предимство - ул. „Богомил“, на процесното
кръстовище е продължил движението си направо, когато управляваният от жалбоподателката
лек автомобил е навлязъл в кръстовището и с предната си част е ударил в лявата
му част автомобила, управляван от свид. Г.. По този начин, непропускайки
превозното средство, движещо се по пътя с предимство, жалбоподателката е
нарушила правилата за предимство. Настъпилият удар между превозните средства, в
резултат от който били причинени имуществени вреди по тях, пък квалифицира това
събитие като пътнотранспортно произшествие съгласно § 6, т. 30 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. С това си поведение по непропускане на
автомобила, управляван от свид. Г., жалбоподателката П. е осъществила
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В
този момент същото е било довършено от обективна страна, тъй като се касае за
формално нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателката е формирала в съзнанието си представа относно
всички елементи от състава на нарушението, както и за неговия общественоопасен
характер, но въпреки това е пристъпила към неговото осъществяване. Съзнавала е,
че управлява МПС, възприела е поставения пътен знак Б2, указващ й да пропусне
автомобила, управляван от свид. Г., както и че последният се е придвижвал по
път с предимство. По отношение на настъпилото ПТП следва да се отбележи, че то не
е елемент от състава на нарушението, а последващо събитие, поради което не е
необходимо жалбоподателят да го е предвиждал от субективна страна, а достатъчно
е да е съзнавал, че отнема предимството на водач на ППС, движещ се по път с
предимство.
Съдът намира, че правилно е
определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 179,
ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП административнонаказващият орган е
наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение
при неговото определяне. Правилно наказанието е било наложено на основание ал.
2 на чл. 179 ЗДвП, тъй като по делото се доказа фактът на настъпилото ПТП,
както и че то е било резултат от неспазването на правилата за предимство от
страна на жалбоподателката П.. Следователно правилно е направена и привръзка с
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като приложимата в процесния случай
хипотеза е уредена с предл. 4.
Процесното деяние не представлява
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. По делото не се
доказаха никакви обстоятелства, налагащи извънредна необходимост за
жалбоподателката да премине през кръстовището без да пропусне автомобила на
свид. Г., движещ се по пътя с предимство. Напротив, касае се за деяние, което
разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от този вид. При
тази преценката следва да бъде съобразено обстоятелството и на настъпилия
вредоносен резултат като пряка последица от нарушаването на правилата за
предимство.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
описанието на нарушението по т. 1 от НП. В АУАН са изчерпани фактическите
твърдения на актосъставителя, респ. фактическите изводи на наказващия орган в
НП относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение. В НП са описани датата и мястото на деянието,
неговото авторство, индивидуализиран е управляваният от П. лек автомобил, както
и в какво се е изразило конкретното й противоправно поведение – непропускане на
движещо се по пътя с предимство ППС, управлявано от свид. Г.. Въведени са
твърдения и за факта на настъпилото ПТП. По тези съображения съдът намира, че
НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в частта си по т.
1.
По т. 2 от НП жалбоподателката П.
е наказана за вменено й във вина административно нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. От фактическа страна АНО е приел, че
жалбоподателката е напуснала местопроизшествието и с това си поведение е
осъществила от правна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ ЗДвП, като не е оказала съдействие за установяването на вредите от
произшествието. На първо място съдът намира, че е налице противоречие между
установените факти и дадената им правна квалификация, под която са били подведени.
Това противоречие не може да бъде отстранено във фазата на въззивното
производство. Напускането на местопроизшествието е изпълнителното деяние на
друго административно нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Следователно неправилно е приложен материалният закон, тъй като нарушено се
явява различно правило за поведение от това, посочено в НП, което е нормативно
уредено и в различна правна разпоредба. Задължението за ненапускането на
местопроизшествието при липса на съгласие за обстоятелствата, свързани с него, ще
бъде нарушено, когато водачът си тръгне от мястото на настъпилото произшествие
и се отдалечи от него, каквото поведение от фактическа страна се вменява във
вина на жалбоподателката П.. Същото е различно от задължението за оказване на
съдействие за установяване на вредите от ПТП.
В конкретния случай съдът намира,
че е налице и друго, самостоятелно отменително основание на НП в тази му част
(т.2), тъй като деянието на жалбоподателката е несъставомерно от субективна
страна и не е било виновно извършено. В случая тя нито е съзнавала, че с
поведението си не ще окаже търсено съдействие за установяване на последиците от
ПТП, нито пък е целяла този резултат. Установи се по делото, че непосредствено
след произшествието жалбоподателката е спряла и е слязла от автомобила си,
както е сторил и другият участник свид. Г.. Тъй като той не е казал нищо на П.,
а вместо това е започнал да разговаря по телефона си, тя не е и разбрала, че
същият има претенции към нея за оказване на съдействие за установяване на
вредите от ПТП, нито пък че има евентуално несъгласие относно обстоятелствата
по него. Изясни се и че свид. Г. е направил жест, който П. е разтълкувала като
липса на претенции към нея и доколкото Г. по никакъв начин не е търсил нейното
съдействие, нито се е опитал да разговаря с нея, то тя е приела, че са уредили
доброволно отношенията си и си е тръгнала. Свидетелят Г. не отрече да е
показвал такъв жест, като заяви, че не си спомня конкретните обстоятелства. В
случая дори и този жест на Г. да е имал различно съдържание или да не е бил
адресиран към жалбоподателката, от значение за нейното субективно отношение е
какво тя конкретно е възприела за значението на този знак, както и че предвид
настъпилите обстоятелства и поведението на другия участник, възприетото от
жалбоподателката съдържание не е било несъвместимо със сложилата се фактическа
обстановка. По никакъв начин свид. Г. не е сигнализирал и довел до знанието на
жалбоподателката, че желае да получи нейното съдействие за установяването на
вредите от произшествието. В показанията си свидетелят ясно изясни, че с П.
само са се спогледали, след което той е започнал да разговаря по телефона си.
При тези факти настоящият съдебен състав приема, че напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателката не е било с цел да осуети
установяването на вредите от ПТП. В случая тя въобще не е формирала съзнание,
че поведението й ще влече такъв резултат, нито с оглед конкретната фактическа
обстановка тя е могла да предвиди това. Следователно деянието на
жалбоподателката П. по т. 2 от НП не е виновно извършено и не съставлява
административно нарушение съгласно чл. 6 ЗАНН. Това налага НП в тази си част
(по т. 2) да бъде отменено като неправилно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
19-1030-006703/15.07.2019 г., издадено от К.О.Н.– *** към ОД на МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на
Т.М.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
19-1030-006703/15.07.2019 г., издадено от К.О.Н.– *** към ОД на МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на
Т.М.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 2 (два) месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона
за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ